Решение № 12538 от 22.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5163/2024 г.
Административен съд - София-град22.07.2024 г.докладчик Елица Райковска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1665 от 08.04.2024 г. на СРС, 3 с-в по анд № 2832/2024 г. ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-С. да заплати на Т. П. АД направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Административен съд – София-град /АССГ/ е сезиран с касационна жалба /КЖ/, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-С. /РИОСВ С./, срещу решение № 1665 от 08.04.2024 г. на СРС, 3 с-в по анд № 2832/2024 г., с което е отменено издаденото от касатора срещу Т. П. АД наказателно постановление /НП/. Моли решението на СРС да бъде отменено, като бъде потвърдено НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните от Т. П. АД разноски. Ответникът по КЖ – Т. П. АД, счита решението на СРС за законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на СГП счита КЖ за основателна. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С НП е ангажирана отговорността на Т. П. АД за неизпълнение на задължително предписание, поради което и на основание чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Размерът на наказанието е мотивиран бланкетно с неспазване на екологичното законодателство. С предписанието, което се твърди да не е изпълнено, е указано на Т. П. АД в срок от 10 дни от получаването му да представи в РИОСВ С. записи от изградената съгласно изискванията на чл. 18д от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ система за видеонаблюдение и контрол в централата за дните от 2022 г., през които е извършвано подаване на отпадъчна дървесина, посредством ГТЛ към горивната инсталация. Съгласно чл. 166, т. 3 от ЗООС с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Имуществените санкции по чл. 165, ал. 2 от ЗООС са в размер от 2000 лева до 20 000 лева. Настоящият състав намира решението на СРС за правилно като краен резултат, но по различни съображения: Писмото, с което на Т. П. АД е указано да представи записи от видеонаблюдение, макар да е наименовано „предписание“, няма характер на такова, поради което и не може да послужи като основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС за издаване на НП. Видно от разпоредбите на ЗООС – чл. 148 и сл. – контролните органи извършват превантивен, текущ и последващ контрол. За целта се извършват проверки, при които се съставят констативни протоколи /КП/, в които се инкорпорират предписания или такива се издават на база на констатациите, съдържащи се в КП – чл. 153 и чл. 154 от ЗООС. Единствено предписание, съставено вследствие извършена проверка и на базата на изготвен КП, би могло да има характера на индивидуален административен акт по чл. 166, т. 3 от ЗООС. Другите указания, дадени в писма или друг вид кореспонденция, вкл. и в такава, наименована „предписание“, не съставляват индивидуален административен акт по см. на чл. 166, т. 3 от ЗООС, за да се приеме, че за неизпълнението им може да бъде наложено административно наказание. Допълнително следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 38а от ЗЧАВ изрично предвижда санкция за нарушение на чл. 18д от същия закон, поради което и отговорността на дружеството, ако има основание за такава, следва да бъде ангажирана по реда на специалния закон – ЗЧАВ. По изложените съображения настоящият състав приема, че НП законосъобразно е отменено от СРС. В тежест на касатора остават направените от него разноски. Ответникът по касация претендира разноски и представя доказателства за извършването им /л. 15/, поради което и на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на Т. П. АД с оглед материалния интерес по делото – 10 000 лева, възлиза на 1300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН Административен съд - София град, X. касационен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1665 от 08.04.2024 г. на СРС, 3 с-в по анд № 2832/2024 г. ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-С. да заплати на Т. П. АД направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. РЕШИ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Административен съд – София-град /АССГ/ е сезиран с касационна жалба /КЖ/, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-С. /РИОСВ С./, срещу решение № 1665 от 08.04.2024 г. на СРС, 3 с-в по анд № 2832/2024 г., с което е отменено издаденото от касатора срещу Т. П. АД наказателно постановление /НП/. Моли решението на СРС да бъде отменено, като бъде потвърдено НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните от Т. П. АД разноски. Ответникът по КЖ – Т. П. АД, счита решението на СРС за законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на СГП счита КЖ за основателна. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С НП е ангажирана отговорността на Т. П. АД за неизпълнение на задължително предписание, поради което и на основание чл. 166, т. 3 вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Размерът на наказанието е мотивиран бланкетно с неспазване на екологичното законодателство. С предписанието, което се твърди да не е изпълнено, е указано на Т. П. АД в срок от 10 дни от получаването му да представи в РИОСВ С. записи от изградената съгласно изискванията на чл. 18д от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ система за видеонаблюдение и контрол в централата за дните от 2022 г., през които е извършвано подаване на отпадъчна дървесина, посредством ГТЛ към горивната инсталация. Съгласно чл. 166, т. 3 от ЗООС с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Имуществените санкции по чл. 165, ал. 2 от ЗООС са в размер от 2000 лева до 20 000 лева. Настоящият състав намира решението на СРС за правилно като краен резултат, но по различни съображения: Писмото, с което на Т. П. АД е указано да представи записи от видеонаблюдение, макар да е наименовано „предписание“, няма характер на такова, поради което и не може да послужи като основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС за издаване на НП. Видно от разпоредбите на ЗООС – чл. 148 и сл. – контролните органи извършват превантивен, текущ и последващ контрол. За целта се извършват проверки, при които се съставят констативни протоколи /КП/, в които се инкорпорират предписания или такива се издават на база на констатациите, съдържащи се в КП – чл. 153 и чл. 154 от ЗООС. Единствено предписание, съставено вследствие извършена проверка и на базата на изготвен КП, би могло да има характера на индивидуален административен акт по чл. 166, т. 3 от ЗООС. Другите указания, дадени в писма или друг вид кореспонденция, вкл. и в такава, наименована „предписание“, не съставляват индивидуален административен акт по см. на чл. 166, т. 3 от ЗООС, за да се приеме, че за неизпълнението им може да бъде наложено административно наказание. Допълнително следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 38а от ЗЧАВ изрично предвижда санкция за нарушение на чл. 18д от същия закон, поради което и отговорността на дружеството, ако има основание за такава, следва да бъде ангажирана по реда на специалния закон – ЗЧАВ. По изложените съображения настоящият състав приема, че НП законосъобразно е отменено от СРС. В тежест на касатора остават направените от него разноски. Ответникът по касация претендира разноски и представя доказателства за извършването им /л. 15/, поради което и на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на Т. П. АД с оглед материалния интерес по делото – 10 000 лева, възлиза на 1300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН Административен съд - София град, X. касационен състав
Цитирани разпоредби
18- чл. 63 ЗАНН
- чл. 18
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 154 ЗООС
- чл. 165, ал. 2 ЗООС
- чл. 166, т. 3 ЗООС
- чл. 38 ЗЧАВ
- чл. 148
- чл. 153
- чл. 155
- чл. 165, ал. 2
- чл. 165
- чл. 166, т. 3
- чл. 18, ал. 2
- чл. 208
- чл. 63
- чл. 7, ал. 2