Решение № 6600 от 21.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 26.10.2021 г. по гр.д. № 37229/20 г., СРС, ГО, 128 състав е отхвърлил иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к.”••••, за осъждане на ответника М. М. П.-Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.••••, да заплати на ищеца сумата от 36 000, 42 лв., представляваща сбор от предоставени по 10 бр. договори за влог суми на наследодателя на ответницата-М.Н.П., както следва 7 пъти по 4 000 лв. на 15.04.2006 г., 15.08.2006 г., 15.12.2006г., 15.09.2007 г., 15.05.2008 г. и 15.12.2008 г., 2 пъти по 3 000 лв. - на 15.03.2007 г. и на 15.01.2008 г. и сумата от 2000, 42 лв. на 15.04.2009 г. Отхвърлил е иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к „••••, за осъждане на ответника М. М. П.- Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица”, ул.••••, офис № 2 да заплати на ищеца сумата от 36 000, 42 лв., представляваща сбор от дадени без основание суми на наследодателя на ответницата - М.Н.П., както следва 7 пъти по 4 000.00 лв. на 15.04.2006 г., 15.08.2006 г„ 15.12.2006 г„ 15.09.2007 г„ 15.05.2008 г„ 15.09.2008 г. и 15.12.2008 г., 2 пъти по 3 000 лв. - на 15.03.2007 г. и на 15.01.2008 г. и сумата от 2000, 42 лв. на 15.04.2009 г. Отхвърлил е иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к.”••••, за осъждане на ответника М. М. П.-Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.••••, офис № 2, да заплати на ищеца сумата от 14 100 лв., представляваща възнаграждение за полагани грижи от ищеца в полза на наследодателя на ответницата - М.Н.П., през периода от 05.03.2013г. до 20.02.2015 г., по договор, сключен с последния на 05.03.2013 г. Оставил е без разглеждане иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к. ••••, за осъждане на ответника М. М. П., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.••••, да заплати на ищеца сумата от 22 937, 25 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от полаганите от него грижи в полза на М.Н.П. и е прекратил производството в тази му част. Срещу решението е подадена частна жалба вх. № 25161207/05.11.2021 г. от Х. Х. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. ••••, чрез пълномощника адвокат А. Ж. от САК в частта, в която то има качеството на определение, с което се оставя без разглеждане иска на Х. Ц. за осъждане на ответницата М. М. М. П., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.••••, да заплати на ищеца сумата от 22 937, 25 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от полаганите от него грижи в полза на М.Н.П., като съдът е прекратил производството в тази му част. Развити са доводи за нарушение на процесуалния и материалния закон, като съдът не е изследвал съдържанието на договора от 05.03.2013 г., съдържащ неправноправни клаузи, които го правят изцяло нищожен. Догово рът бил сключен изцяло в интерес на наследодателя на ответницата М.П., създавал само за него права и облаги, без никакви права за насрещната страна Х. Ц.. Моли решението да бъзе обезсилено или отменено в тази част и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Постъпил е отговор по частната възивна жалба от ищцата М. Методиев По подадената частна жалба, с определение от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1110/2022 г., СГС, ГО, II-Е въззивен състав е отменил решение от 26.10.2021 г. по гр.д. № 37229/20г. на СРС, ГО, 128 състав в обжалваната част, а именно в частта, в която СРС е оставил без разглеждане иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• за осъждане на ответника М. М. П., ЕГН •••••••••• да заплати на ищеца сумата от 22 937, 25 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от полаганите от него грижи в полза на М.Н.П. и е прекратено производството по делото в тази му част. Върнал е гр.д. № 37229/2020 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав за продължаване на процесуалните действия по този иск. Срещу решението от 26.10.2021 г. по гр.д. № 37229/20 г. на СРС, ГО, 128 състав е подадена и въззивна жалба вх. № 25167553/22.11.2021г. от Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к ••••, чрез пълномощника по делото адвокат А. Ж. от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.“••••, кантора 12 с мотиви изложени в жалбата. Твърди се, че СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалния и материалния закони във връзка с приложение института на давността, като неправилно е определил началния момент на давността. Не е приложил разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД, че вземането става изискуемо веднага, т.е. от момента на възникването му. Развити са доводи, че СРС е следвало да прогласи договорите за недействителни, порази противоречие със закона и добрите нрави и поради неравноправни клаузи и заблуда и да уважи иска за неоснователно обогатяване или да приеме, че давност не е текла, защото договорите за влог са безсрочни и давностния срок започва да тече или от датата на смъртта на лицето, което дължи влоговете, което е наследено от ответницата, поради което правото на ищеца да иска връщане не е погасено по давност. Неправилни счита и изводите на СРС в частта, в която е отхвърлил иска за осъждане на ответницата М. М. П. да заплати на ищеца сумата от 14 100 лв., представляваща възнаграждение за полагани грижи от ищеца в полза на наследодателя на ответницата М.П. през периода 05.03.2013 г. до 20.02.2015 г., по договор, сключен с последния от 05.03.2013 г., защото неправилно е приложил чл.111 ЗЗД. Договорът не предвижда реално предаване на сумите за месечно възнаграждение всеки месец на ищеца, а само периодично намаляване на дълга, поради което и за наследодателя на ответницата не е възникнало реално месечно задължение да изплаща реално на ищеца съответните суми, поради което не е налице елемент на периодичност на плащането, а периодичност на приспадане на дълга на ищеца към наследодателя на ответницата. Приложима е общата 5 г. давност и ответницата следва да бъде осъдена да престира цялата неприспадната сума. Съдът е допуснал съществено процесуално и материално нарушение, като е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение, като не е изследвал съдържанието на договора от 05.03.2013 г., съдържащ неравноправни клаузи изцяло в полза на наследодателя на ответницата, което прави договора изцяло нищожен и формално двустранен. Моли да бъде отменено изцяло или да бъде обезсилено решението от 26.10.2021 г. и спорът да бъде решен по същество. Постъпил е отговор на частната и възивни жалби от ответницата М. М. П., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника по делото адвокат О. Я. от САК, в който оспорва същите. По тази въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 213/22 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав. С определение от 26.01.2022 г. СГС, ГО, III-В въззивен състав, след като е констатирал, че производството по делото е образувано като въззивно гражданско дело във връзка с подадени въззивна и частна жалби е приел, че първо следва да бъде разгледана и решена подадената от Х. Х. Ц. частна жалба в отделно от настоящето въззивно производство, по друго гражданско дело и след това да се разгледа подадената от ищеца по делото въззивна жалба, е прекратил производството по в.гр.д. № 213/2022 г. на СГС, ГО, III-В въззивен състав и е разподедил делото да се докладва на Зам. Председателя на СГС и ръководител на ГО за образуване на ч-.гр.д. по подадената частна жалба на въззивника/ищец Х. Х. Ц. срещу решение № 20202801 от 26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 37229/20 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав в частта, имаща характер на определение. Както бе посочено, било е образувано ч.гр.д. № 1110/2022 г., като с определение от 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1110/2022 г., СГС, ГО, II-Е въззивен състав е отменил решение от 26.10.2021 г. по гр.д. № 37229/20г. на СРС, ГО, 128 състав в обжалваната част, а именно в частта, в която СРС е оставил без разглеждане иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• за осъждане на ответника М. М. П., ЕГН •••••••••• да заплати на ищеца сумата от 22 937, 25 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от полаганите от него грижи в полза на М.Н.П. и е прекратено производството по делото в тази му част. Върнал е гр.д. № 37229/2020 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав за продължаване на процесуалните действия по този иск. Последвало е решение от 06.07.2022 г. по гр.д. № 37229/20г., с което СРС, ГО, 128 с-в е отхвърлил иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к ••••, за осъждане на ответника М. М. П.-Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.•••• № 21, ••••, офис № 2 да заплати на ищеца сумата от 22 937, 25 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от полаганите от него грижи в полза на М.Н.П.. Решението е обжалвано с въззивна жалба от 15.08.2022 г. от ищеца Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к ••••, чрез пълномощника по делото адвокат А. Ж. от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.“••••, кантора 12 с мотиви изложени в жалбата, които могат да бъдат групирани по следния начин: Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като предявеният иск е насочен срещу ответницата не в качеството й на наследница на своя баща, който се е обогатил неоснователно от положените грижи, а в качеството й на пряко обогатило се лице, задължено по закон да полага грижи за баща си, на което са спестени разходи в тази връзка. Ето защо и след като съдът се е произнесъл по непредявен иск, се моли решението да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено като неправилно, поради неправилно обсъждане на фактите от съда. Твърди се още, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е следвало служебно да прогласи нищожност на представения от въззивника/ ищец договор за грижи от 05.03.2013 г., на който се основава претенцията на ищеца по чл. 258 от ЗЗД, като при тази преценка, предявеният от ищеца иск, основан на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД би се явил основателен. Решението е неправилно и защото първоинстанционният съд не е указал и разпределил доказателствената тежест по иска, по който е постановен атакувания съдебен акт. Изводите на съда са неправилни и формулирани при "неправилни логически връзки и свързвания на фактите и връзките между фактите", като се твърди, че изводите на съда са неправилни поради непопълването на делото служебно с доказателства от други преюдициални дела. Най-накрая, решението е неправилно поради разпределение на делото на състав, който вече е отказал да разгледа исковете, по които то е образувано. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция и определяне на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Въззиваемата/ответница М. М. П.-Х., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника по делото адвокат О. Я. от БАК, със съдебен адрес: гр.София, район „Триадица", ул. •••• № 21, ••••, офис № 2 оспорва въззивната жалба. При тези данни предмет на разглеждане в настоящето производство са две въззивни жалби, а именно въззивна жалба вх. № 25167553/22.11.2021 г. срещу решение от 26.10.2021 г. по гр.д. № 37229/20 г. на СРС, ГО, 128 състав и въззивна жалба вх. № 25058440/15.08.2022 г. срещу решение от 06.07.2022 г. по гр.д. № 37229/20 г. на СРС, ГО, 128 състав, и двете подадени от Х. Х. Ц., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.София, ж.к.“••••, ь вх. „Г“, ет.••••, чрез пълномощника по делото адвокат А. Ж. от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.“••••, кантора 12, по което е било образувано в.гр.д. № 10631/2022 г. на СГС, ГО, III-Б въззивен състав. С определение от 13.12.2022 г. производството по в.гр.д. № 10631/2022 г. е било прекратено и е било разпоредено делото да се докладва на Зам. председателя на СГС, ГО за образуването му под нов номер и разпределянето му на първоначалния докладчик. С разпореждане от 23.12.2022 г. първоначалният докладчик по делото е разпоредил делото да се докладва на Зам. Председателя на СГС за образуване на в.гр.д. под нов номер. Гражданското дело е било образувано под нов номер, а именно в.гр.д. № 10/23 г., като на основание чл.80, ал.10 от ПАС е било разпределено ръчно на съдията-докладчик по в.гр.д. № 213/2022 г. по описа на СГС, III-В състав. С разпореждане от 05.01.2023 г. по в.гр.д. № 10/2023 г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждане по в.гр.д. № 10/2023 г. и е разпоредил делото да се докладва на Зам. Председателя на СГС за определяне на нов съдия-докладчик. При автоматичното разпределение на делото за съдия-докладчик е определен съдия Т.Симеонова. Тези обстоятелства настоящият докладчик уточнява, за да бъде избегнато всякакво съмнение, досежно начинът на разпределение и администриране на делото, както и да бъде изяснено движението на въззивните жалби предвид усложненията, които са се получили. Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението/та, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваните решения са валидни, не са постановени в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията- постановени са от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла им.. Ето защо, съдът следва да се произнесе по тяхната правилност. От фактическа страна: Предявени са искове от Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• срещу М. М. П., ЕГН •••••••••• за осъждане на ответницата да заплати на ищеца: 1/ сумата от общо 36 000, 42 лв., представляваща сбор от предоставени по 10 бр. договори за влог суми на наследодателя на ответницата М.Н.П., както следва 7 пъти по 4 000 лв. на 15.04.2006 г., 15.08.2006 г., 15.12.2006 г., 15.09.2007 г., 15.05.2008 г., 15.09.2008 г. и 15.12.2008 г., 2 пъти по 3 000 лв. - на 15.03.2007 г. и на 15.01.2008 г. и сумата от 2000, 42 лв. на 15.04.2009 г., както и 2/ сумата от 14 100, след изменението 22 937, 25 лв., представляваща възнаграждение за полагани грижи от ищеца в полза на наследодателя на ответницата М.Н.П., през периода от 05.03.2013 г. до 20.02.2015 г., по договор, сключен с последния на 05.03.2013 г. Исковете са предявени и при условията на евентуалност на основание неоснователно обогатяване, като са предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство. Ищецът Х. Х. Ц. твърди, че между него и наследодателя на ответницата М.П., е имало трайни взаимоотношения по Закона за адвокатурата, поради което ищецът му се е доверил и му предоставил за пазене негови лични средства в размер на 36 000, 42 лв. Основанието за това са били сключени между страните 10 броя неформални договори за влог. Целта е била ищецът да придобие жилище с помощта на М.П., чрез представителство и консултации за участие в публична продан. Ищецът твърди, че е спечелил търг за продажба на жилище на стойност 58 801 лв., като плащането е станало с неговите средства, оставени на влог при П. в размер на 40 000 лв., а разликата е покрита от собствени на П. 20 259 лв. Таксите за вписване също са заплатени от П.. за което ищецът е подписал две разписки за суми от 1800 лв. и 600 лв. Впоследствие, ищецът твърди, че П. му е опростил тези задължения. Сочи се още, че между М.П. и ищеца е бил сключен договор, с който ищецът се задължил да полага денонощни грижи за М.П. срещу месечно възнаграждение от 600 лв. Описва се здравословното състояние на П. и конкретните грижи, които ищецът е полагал за него. Ето защо, моли съда да осъди ответницата като наследница на П. да изпълни задълженията му по процесиите два договора. В условията на евентуалност се твърди, че тя се е обогатила с предадените от ищеца на П. суми, респективно с грижите, които той е положил за наследодателя й. В срока по чл.131 ГПК ответницата М. М. П. е депозирала писмен отговор, с който е оспорила всички изложени в исковата молба твърдения за предадени от ищеца на баща й суми на влог, както и за положени спрямо него грижи от Ц.. По отношение на положените грижи се отбелязва, че в исковата молба ищецът е посочил, че е полагал грижи в изпълнение на свой нравствен дълг. С оглед на това ответницата се позовава на чл.55, ал.2 от ЗЗД. Изрично оспорва авторството и съдържанието на представените от ищеца договори за опрощаване на дълг и за полагане на грижи. Твърди, че положеният под тях подпис не е на М.П., че е извършена механична поправка по тях, че са антидатирани, както и че М.П. не е разбирал свойството и значението на постъпките си към датата на сключването им. На самостоятелно основание ответницата оспорва исковете поради погасяване на претендираните с тях вземания по давност. Излага и факти за наличието на преюдициален спор, а именно предявяване на настоящите вземания чрез възражение в друго съдебно производство, образувано по искова молба на М. П.. СГС констатира следното: По делото е постановено решение от 26.10.2021 г., с което съдът се е произнесъл по същество по исковете по чл.252 от ЗЗД, чл.258 и от ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. По иска по чл.59 от ЗЗД съдът е прекратил производството, като е приел същия за недопустим. С определение от 03.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1110/2022 г. по описа на СГС, решението на СРС в частта, в която има характер на определение, е отменено и делото е върнато за произнасяне по същество. Представено е удостоверение за наследници № 324/04.03.2015 г., от което е видно, че ответницата е дъщеря и единствен наследник на М.Н.П., починал на 20.02.2015 г. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че между ищеца и наследодателя на ответника са установени облигационни отношения по договор за заем, както и за изработка /полагане на грижи/. Във връзка с изпълнението им са висящи гр.д.№ 2994/2018 г. по описа на СРС и гр.д.№ 3301/2015 г. по описа на СГС. Били са разпитани свидетелите Т.В.А. и Б.Т.Х.. Свидетелят А. заявява, че познава ищеца и М.П., който му е бил съсед, тъй като свидетелят живее на ул.”••••. Знае, че от 2005 г. -2006 г. ищецът се е грижел за наследодателя на ответницата. Виждал го е да го придружава на разходки, да го пере, да му помага в домакинството. Според свидетеля, ответницата не е ходила при баща си и той не я познава, а за първи път я е видял в съда по дело между страните. Твърди за срещи между ищеца и М.П., на които той е присъствал и на които са те са си предавали пари. Разказва, че ищецът е давал на ответника по 4000 лв., по 3000 лв. и по 2000 лв. през периода от 2006 г. до 2009 г., като сочи конкретни дни и месеци, в които е станало това. Според свидетеля, ищецът е работил на няколко места, получавал е пари от втората жена на баща си, а също е и гладувал, за да спести пари за жилище, но поради притеснения да не му бъдат откраднати, той ги е предал за съхранение на М.П.. Свидетелката Б.Х. твърди, че познава ищеца от 2000 г. и от него знае, че се е грижел за възрастен човек. Свидетелката знае от ищеца, че той е бил домашен помощник на М.П., чистил е дома му, прал го е, готвил му е, поддържал е покъщнината му, пазарувал му е, грижил в продължение на 2 години за М.П.. Свидетелката не може да конкретизира дали грижите са били възвъзмездни или е имало договор между ищеца и М.П.. Свидетелката твърди също, че ищецът е давал свои пари на М.П., по две-три хиляди лева в продължение на няколко години. Самата свидетелка е виждала парите преди ищецът да отиде да ги даде на П.. По делото е приета съдебно-счетоводната експертиза, от която се установява, че през исковия период средните пазарни цени за полагане на лични грижи е в размер на 22 937.25 лв., както и съдебно- графологична експертиза, от която се установява, че подписът, положен в договора за грижи от 05.03.2013 г., е изпълнен от М.Н.П. От правна страна: Относно иска с правно основание чл.252 от ЗЗД, а именно договор за влог в размер на 36 000, 42 лв., настоящата инстанция също намира, че от приетите гласни доказателства се установява, че ищецът и наследодателят на ответника са обвързани от договори за влог, сключени в периода 2006 г. до 2009 г., по които ищецът е предал на наследодателя на ответника М.П. за пазене сумата от 36 000, 42 лв., т.е. налице са валидни правоотношения по договора за влог. От доказателствата по делото се установява размера на предадените суми, но не и наличието на падеж на задължението на влогоприемателя да ги върне. Ответницата своевременно е направила възражение за погасяване по давност на задълженията й като наследник на влогоприемателя М.П. да върне получените от ищеца суми, с оглед предвиденото в чл.114 от ЗЗД за началния момент на давността. При липсата на установен падеж на задължението ВКС приема, че приложение намира диспозитивната разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗЗД и вземането става изискуемо веднага, т.е. от момента на възникването му, като в този смисъл е решение № 126 от 17.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 3883/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК. Ето защо, 5-годишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по последните договори за влог от 2009 г., е изтекла през м.април 2014 г., а по предходните такива и преди тази дата. Ето защо и предвид обстоятелството, че преди предявяване на иска на 04.07.2018 г., ищецът не ангажира доказателства, че е предприел действия по смисъла на чл.116 от ЗЗД, с които е прекъснал започналата да тече погасителна давност, респ., че ответницата или нейния наследодател са признали задълженията си по процесните договори за влог, искът за връщане на предадените за пазене и съхранение пари от ищеца на наследодателя на ответницата следва да се отхвърли като погасен по давност. Неоснователно се явява въззивниковото оплакване, че искът за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 36 000, 42 лв. е следвало да бъде разгледан като деликтен от увреждащи договори за влог, поради недобросъвестно и увреждащо поведение от страна на ответницата и нейния наследодател. Твърдение за осъществен от страна на ответницата и/или на нейния наследодател деликт се навежда за първи път пред въззивната инстанция. Такива твърдения не са заявявани нито веднъж в рамките на първоинстанционното производство, нито е проведено доказване в тази връзка. Ето защо, доколкото твърдението за осъществен деликт по същество съставлява изменение на основанието на въззивниковата претенция, то чрез него въззивникът/ищец се домогва да измени предявения от него като главен иск за връщане на сумата от 36 000, 42 лв., след изтичане на срока, в който може да стори това, определен в разпоредбата на чл. 214 на ГПК. Отделно, твърдението, съдържащо се във въззивната жалба за осъществен деликт, е неясно. Не може категорично да се определи, дали твърдяното от въззивника вредоносно действие е осъществено от ответницата, от нейния наследодател или от двамата. Не може да се определи и кое е твърдяното от въззивника вредоносно действие-дали евентуалното приемане на вложени суми; дали евентуално неизпълнение за твърдяното задължение за връщането им; предявяването от ответницата и уважена искова претенция срещу въззивника за заплащане на сума в размер на 36 000, 42 лв. или изводът на съда, че сочената сума е била собствена на въззивника. Липсват и каквито и да е твърдения относно извършване на конкретно деяние, неговата противоправност, вина на евентуалния деец, настъпила за въззивника вреда и причинна връзка между тях. Доколкото твърдение за евентуално осъществен деликт и релевантни към такова твърдение обстоятелства е заявено за първи път с подадената срещу оспорваното решение въззивна жалба, не може да се очаква, че първоинстанционният съд е следвало да квалифицира главния иск за заплащане на сума в размер на 36 000, 42 лв. като деликтен. Наведените в тази връзка въззивникови оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение се явява правилно в тази връзка. При основаване на главната претенция на твърдение за наличие на договори за влог, при липсата на заявено каквото и да е твърдение от страна на въззивника, оспорващо валидността на тези договори или навеждащо на евентуални деликтни действия спрямо него от страна на ответницата и нейния наследодател, съдът не е имал основание и право да обсъжда валидността на договорите за влог. Ако беше сторил това, решението в тази му част би било недопустимо и постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК (в т. см. решение № 2/04.03.2014 г. по гр. д. № 2968/2013 г. на ВКС, III то г. о.; решение № 94/09.05.2014 г. по гр. д. № 5666/2013 г. на ВКС, Ш-то г. о.; решение № 229/20.10.2011 г. по гр. д. № 1456/2010 г. на ВКС, П Р0 г. о. и мн. др.). Независимо от обоснованата по-горе липса на изложени каквито и да е факти и обстоятелства, сочещи на деликт, доколкото въззивниковите оплаквания се основават на твърдението, че въззивният съд е следвало служебно да обсъди валидността на твърдените от него договори за влог, следва да се посочи, че и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Настоящият казус не е такъв. Относно иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, СГС приема, че предвид установеното, че процесиите суми са предадени от ищеца на наследодателя на ответника на основание договор за влог, неоснователен се явява и предявеният в условията на евентуалност иск за връщане на дадено без основание. В случая такова основание се установява, поради което липсва основната предпоставка за уважаване на претенцията, заявена по реда на неоснователното обогатяване. Относно вторият иск, по който ищецът претендира възнаграждение за полагане на грижи по отношение на наследодателя на ответника. По делото е представен писмен договор, подписан от ищеца и от М.П. от 05.03.2013 г., с който е уговорено месечно възнаграждение от 600 лв. По делото е представено съдебно решение от 15.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 3301/2015 г. по описа на СГС. В това производство е заявено и прието за разглеждане възражение за прихващане от страна на Х. Ц. срещу предявените спрямо него искове от М. П., с вземането му към последната произтичащо единствено по договор за грижи от 05.03.2013 г. С постановеното по делото решение № 2020280 от 26.10.2021 г., първоинстанционният съд е обсъдил направеното възражение за прихващане от страна на Х. Ц., като е преценил, че направеното от ищеца възражение за прихващане е неуточнено по период, поради което е оставил същото без разглеждане и така е извел допустимост на иска по чл. 258 от ЗЗД. Решението по гр. д. № 3301/2015 г. на СГС, 1-14 с-в е обжалвано и потвърдено изцяло в рамките на производството по в.гр.д.№ 4634/2018 г. на САС, 7_ми с-в. Срещу последния съдебен акт е подадена касационна жалба, по която е образувано гр.д. № 3986/2020 г. на ВКС, III-то г. о., с решение по което делото е върнато за разглеждане от друг състав на САС. След връщане на делото в САС е образувано в.гр.д. № 2382/2021г. на САС, 1-ви състав, по което е постановено решение № 787/31.05.2022г. С това решение, съдът е разгледал възражението за настъпило материалноправно прихващане на задължението на въззивника с вземането му от 14 100 лв., възникнало именно по силата на договор за грижи от 05.03.2013 г. Соченото решение е обжалвано, включително и за уваженото възражение за прихващане, като по подадената жалба е образувано и в момента е висящо гр.д. № 646/2023г. на ВКС, IV-то г.о. Предвид гореизложеното, претенцията на въззивника за присъждане на сума в размер на 14 100 лева, дължима по силата на договор за грижи, сключен на 05.03.2013 г., към момента е предмет на разглеждане в рамките на гр.д. № 646/2023 г. на ВКС, IV-то г.о. Заявяването на тази претенция в рамките на настоящото производство е последващо, след заявяването й по соченото дело. Ето защо, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено в частта относно главния иск, квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 258 от ЗЗД, който се явява недопустим към момента. Производството по в.гр.д. № 10/2023 г. на СГС, ГО, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав следва да бъде прекратено в частта по иска за осъждане на ответницата да заплати на възивника/ищец сума в размер на 14 100 лв., увеличен на сумата от 22 937, 25 лв., дължими по силата на договор за грижи, сключен между въззивника/ищец и М.П. на 05.03.2013 г. Решението от 26.10.2021 г. в частта, в която СРС, ГО, 128 състав е отхвърлил иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к.”••••, за осъждане на ответника М. М. П.-Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.••••, офис № 2, да заплати на ищеца сумата от 14 100 лв., представляваща възнаграждение за полагани грижи от ищеца в полза на наследодателя на ответницата - М.Н.П., през периода от 05.03.2013г. до 20.02.2015 г., по договор, сключен с последния на 05.03.2013 г. следва да бъде обезсилено. Решението от 06.07.2022 г. по гр.д. № 37229/20г., с което СРС, ГО, 128 с-в е отхвърлил иска на Х. Х. Ц., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ж.к ••••, за осъждане на ответника М. М. П.-Х., ЕГН •••••••••• с адрес гр.София, район „Триадица", ул.•••• № 21, ••••, офис № 2 да заплати на ищеца сумата от 22 937, 25 лв., с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от полаганите от него грижи в полза на М.Н.П. също следва да бъде обезсилено. Водим от гореизложеното, съдът