Мотиви към Решение № 746 от 7.6.2021 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3116/2021 г.

производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ЗКНВП, обнародван в ДВ бр.87/27.10.2011г. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗКВНВП се забранява производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон. Предвид горното и доколкото обв. П. е държал високорисково наркотично вещество без необходимото за това разрешение, издадено по реда и при условията на ЗКНВП, следва да се приеме, че го е осъществил в нарушение на установения за това ред. От субективна страна обв. П. е извършил престъплението с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, доколкото е знаел, че държането на високорисково наркотично вещество е забранено от закона при липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото той не е разполагал. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Извършеното от обв. П. деяние осъществява признаците на привилегирования състав на чл.354а ал.5 от НК, тъй като е с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, съгласно която деянието представлява маловажен случай, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието /ТР № 58/1986г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС № 6/1971г. Приложени към фактите по настоящето дело посочените критерии за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане на количество наркотично вещество, което може да бъде определено като сравнително малко и на неголяма стойност, която е няколко пъти по- ниска от установената към датата на извършване на деянието минимална работна заплата за страната. Наред с горното обв. П. към датата на извършване на престъплението не е бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Смекчаващи обстоятелства са и признанието на вината, съжалението за стореното, това, че обвиняемия е студент, а едновременно с това е и трудово ангажиран. В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и обвиняемия, дават основание за извод, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като маловажен. В случая са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а от НК, поради което обв. П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, доколкото предвиденото за извършеното от него престъпление наказание е глоба до хиляда лева, същият, видно от приложената към делото справка за съдимост към датата на извършване на престъплението не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност и от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материално правни предпоставки за приложението на чл.78а ал.1 от НК и като се съобрази разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК следва обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., което в конкретния случай е единственото възможно наказание. Този извод следва на първо място от предвидения в чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК максимум, а от друга от установения в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК минимум на административното наказание глоба. Наличието на материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК следва да бъде преценявано към момента на извършване на деянието, а не към момента на постановяване на съдебния акт. Видно от приложената по делото справка за съдимост, към 29.12.2020г. - датата на деянието, предмет на настоящото дело, обв. П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Решението по АНД № 7921/2020г. по описа на ПРС, II н. с., с което обвиняемият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с приложението на чл.78а от НК, е влязло в сила на 16.02.2021г. Наред с това, деянието за което обв. П. е признат за виновен е идентично с деянието по настоящото дело, като и двете деяния са извършени през непродължителен период от време, съответно на 08.12.2020г. и на 29.11.2020г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което по-късното се явява от обективна и субективна страна продължение на първото. Така установената последователност от деяния напълно покрива критериите за продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Такива са критериите и становището, изложени в ТР № 2 от 21.10.2010г. на ВКС по т. д. № 2/2010г., ОСНК „Продължаваното престъпление се състои от еднородни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление и се намират в органическа обективна и субективна връзка помежду си, поради което се разглеждат от закона и съдебната практика като единна престъпна дейност с общи правнозначими последици, наказуема като едно престъпление“. В т.4 на раздел VII от ТР № 2 от 21.10.2010г. на ВКС по т. д. № 2/2010г., ОСНК е разяснено разграничението между продължаваното престъпление и еднородната реална съвкупност „Тогава, когато между отделните деяния не е налице обективна и субективна връзка, позволяваща обединяването им в едно продължавано престъпление, те трябва да се квалифицират като еднородна реална съвкупност и за всяко престъпление да се налага отделно наказание“. С това тълкувателно решение се преодолява констатираната противоречива практика на съдилищата при приложението, респективно отказът от приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, като се приема, че ограничението по чл.78а ал.7 от НК, в хипотезата „както и при множество престъпления“, не се отнася за продължаваните престъпления, когато са налице останалите предпоставки по чл.26 ал.1 от НК. Основният аргумент за това е обстоятелството, че продължаваното престъпление винаги се разглежда като едно престъпление и не попада в ограниченията по чл.78а ал.7 от НК. Неоснователно е направеното от защитата възражение, че в случая следва да намери приложение чл.9 ал.2 от НК. Действително налице са обстоятелства, които определят случая като такъв с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, поради което и извършеното от обв. П. деяние осъществява признаците на привилегирования състав на чл.354а ал.5 от НК. Не са налице обаче предпоставки да се приеме, че деянието не е общественоопасно или че неговата обществена опасност е явно незначителна. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК следва да бъде отнет в полза на държавата остатъкът от наркотични вещества – амфетамин ((±)-1- фенилпропан-2-амин) с нето тегло 0, 475 гр. след химическото изследване, предадено за съхранение в ЦМУ Отдел „МРР-НОП“, което да се унищожи по предвидения от закона ред след влизане в сила на настоящото решение. На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 95, 32 лв., представляваща направени по досъдебното производство разноски. По изложените мотиви съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: