Решение № 125 от 5.3.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 50/2024 г.

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН вр. §30 от ПЗР към ЗИДЗЗДН /обн., ДВ, бр.66 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./ вр. чл.258 ал.1 и сл. от ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от В. З. Б., чрез пълномощника му адв.М. Н. – ВТАК, против съдебно решение №213/31.10.2023г., постановено по Гр. д.№458/2023г. по описа на РС – Павликени, с което са уважени молби с правно основание чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН от К. К. М., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б., против В. З. Б., като са наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 ЗЗДН в редакцията му преди обн. ДВ, бр.66 от 2023г., и е издадена Заповед за защита №8/31.10.2023г., и мерките за защита по чл.5 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДН са наложени за срок от 18 месеца, съответно за мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН е приспаднат срока на действието й при издадената на 28.06.2023г. заповед за незабавна защита, респ. мярката по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН – временно определяне местоживеенето на детето при молителката е наложена за срок - до приключване брачното между страните производство. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението на РС е неправилно, т.к. съдът възприел за доказани всички факти и обстоятелства, изложени от молителката, и не уважил възраженията на въззивника и доказателствените му искания. Сочи се, че не било взето в предвид, че до момента на твърдяните от молителката събития, семейните отношения между страните били нормални и между тях никога не е имало каквото и да било напрежение. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и поради кредитиране от съда на показанията на посочен от молителката свидетел, който, освен че е заинтересован от изхода на делото, поради близките си отношения с противната страна, изложил пред съда твърдения, които не се подкрепят по никакъв начин от останалите доказателства – напр. за нанесени три на брой удара от въззивника в гърба на молителката, при положение, че в тази насока липсва освидетелстване от страна на съдебния лекар и отразяване на следи от така нанесени удари. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявената молба по ЗЗДН, ведно с присъждане на разноските по делото. В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН не са постъпили писмени възражения от насрещната страна К. К. М. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б.. В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, поддържа въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, респ. молбата за защита по ЗЗДН отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира съдебни разноски. В СЗ въззиваемата страна К. К. М., лично и чрез пълномощника си адв.Й. Й. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски за въззивна инстанция. В СЗ въззиваемата страна и малолетно дете К. В. Б., чрез неговата майка и законен представител К. К. М., и чрез процесуалния си представител адв.Й. Й. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски за въззивна инстанция. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: РС – Павликени е бил сезиран с предявена на 26.06.2023г., т.е. преди изм. и доп. на ЗЗДН, ДВ, бр.66/01.08.2023г., молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 от ЗЗДН от К. К. М. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б. за защита по реда на ЗЗДН от осъществено от страна на ответника по молбата, неин съпруг и възходящ на сина й К. Б., спрямо молителката домашно насилие, изразено в психическо такова на дата 25.06.2023г., през нощта на 25 срещу 26 юни 2023г., на 26.06.2023г. в ранния следобед, на 26.06.2023г. след часа на предявяване на молбата пред съда и във физическо такова на 26.06.2023г. около 19, 30ч. -20, 00ч., и спрямо малолетното дете К. В. Б. домашно насилие, изразено в психическо, словесно насилие, за което към 23: 00ч. на 26.06.2023г. И. Я. получава от ответника по молбата В. Б. видеоклип, на който е заснет малолетния К. Б., изричащ думите „вече не те обичам, мамо“, които твърдяни актове на домашно насилие са подробно индивидуализирани в представена от молителката Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В СЗ ответникът по молбата В. З. Б. лично и чрез пълномощника си е оспорил предявените молби по чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН като неоснователни и недоказани с твърдения, че не е извършил описаните в Декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН актове на домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете на страните К. Б.. Правно - релевантните са спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните: Между страните по делото не е спорно, че са живели на съпружески начала повече от 16 години, а на 16.03.2022г. са сключили граждански брак. От съвместното си съжителство К. К. М. и В. З. Б. имат родени три ненавършили пълнолетие деца, сред които и най - малкото им дете К. В. Б., конституиран служебно като страна в процеса на основание чл.9 ал.2 вр. чл.8 т.2 ЗЗДН в качеството му на пострадало лице. Служебно известен на съда факт, който съобщава на страните е, че към приключване на устните състезания по настоящото дело пред въззивната инстанция, с влязло в сила решение №245/13.12.2023г. по Гр.д. №565/2023г. по описа на РС – Павликени гражданският брак между К. М. и В. Б. е прекратен с развод. В първоинстанционното производство от страна на молителката лично е представена Декларация за извършеното насилие по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 26.06.2023г., както и Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., последната подписана от молителката лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син К. В. Б.. Съгласно представената от молителката лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син К. В. Б. Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., ответникът по молбата е осъществил спрямо молителката К. К. М. следните актове на домашно насилие: на 25.06.2023г. вечерта след като молителката уведомила съпруга си, че желае да прекрати брака им с развод, той й заявил, че ако го напусне с личния си багаж и отиде при родителите си, той ще я прегази, заедно с тях, с джипа си; заплашил молителката, че ако не преосмисли действията си, ще й причини такива травми, заради които ще й се наложи да лежи в гипсово корито, като й казал също, че ще й избие зъбите и няма да може да си отвори устатата в съда, като тогава ответникът по молбата отнел телефонния апарат на молителката, заедно с картата за абонаментна услуга, за да не може да се свърже с когото й да било и да потърси помощ; през нощта на 25 срещу 26 юни 2023г. В. Б. събудил молителката, като отново я заплашил, че ако не се откаже от намеренията си за развод, той ще стори нещо лошо на родителите й, като първоначално й заявил, че е намислил да направи нещо „хубаво“ на колата им, но после бил измислил нещо „още по-интересно“, които думи молителката възприела като реална заплаха, които гореописани деяния се осъществили в семейното жилище на страните, находящо се в гр.Павликени, ул.“...“ №...; на 26.06.2023г., в ранния следобед, ответникът по молбата заявил на молителката, че ще потърси адв.Д. или адв.К. Н.а, за да изготвят молба за развод, но молителката да знае, че в съда може да се яви в такова състояние, че да не може да говори; молителката на 26.06.2023г. подала в съда настоящата молба по чл.8 т.1 ЗЗДН, входирана в 15: 25ч., като след 16, 00ч. се отправила към офиса на „Йетел“ в гр.Павликени и докато била там ответникът я потърсил по телефона и й казал „Къде си ходила, да ти еба путката майка, маймуно?“, а при излизане на молителката от офиса, съпругът й, управлявайки семейният автомобил на страните „Хонда“, го качил върху тротоара и през отворения му прозорец й казал „Искаш ли да се блъсна?“, от което поведение на съпруга си молителката силно се изплашила; на същия ден – 26.06.2023г. след участие в родителска среща в СУ „Бачо Киро“ гр.Павликени молителката, заедно с още 10 жени, майки на деца, връстници на сина й К. Б., посетила заведение „Мюзик пъб“ в гр.Павликени, където около 19: 30ч. – 20, 00ч. посетила дамската тоалетна на заведението, в която внезапно влязъл съпруга й В. Б., заявил й, че трябва да оттегли жалбата до прокуратурата и да напусне заведението с него, молителката отказала, след което ответникът по молбата я стиснал силно за двете ръце и ги издърпал силно нагоре, дръпнал силно десния й крак, в резултат на което молителката загубила равновесие, полетяла назад и ударила главата и шията си в ръба на тоалетната чиния, при което падане изпитала внезапна и силна болка в поясната област; при опитите си да се освободи от захвата на Б., той я одрал по шията, след което хванал шията й непосредствено по брадичката и отзад за тила, опрял я в стената и я изтеглил нагоре, така че краката на молителката увиснали във въздуха, при което й причинил задушаване; молителката успяла да се отскубне, върнала се в основната зала на заведението, получила защита от останалите жени и напуснала заведението по – късно с автомобил, управляван от И. Я., преследван от автомобила, управляван от Б. до РУ на МВР гр.Павликени, където на молителката, И. Я. и Д.Р. били снети обяснения от полицейски служител; Съгласно представената от молителката в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син К. В. Б. Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., ответникът по молбата е осъществил спрямо малолетния си син К. В. Б. домашно насилие, под формата на словесно такова – внушавано е на детето, че майка му е алкохоличка, която не се интересува от него, за да се достигне до изричане от детето К. Б. на думите „вече не те обичам, мамо“, съгласно получен към 23, 00ч. на 26.06.2023г. от И. Я., изпратен й от В. Б. видеоклип, на който е заснето детето К. Б., изричащо думите „вече не те обичам, мамо“; В първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение №Г-53/27.06.2023г., изд. от д-р Н.Г., видно от което, при прегледа на молителката на 27.06.2023г. е установено: одиране по шията, охлузване по дясна ушна мида, кръвонасядания по двете ръце, кръвонасядане в поясната област, , спонтанна и палпаторна болка в шията и двете ръце, които описани травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан от лицето /на 26.06.2023г. около 18, 30ч. – 19, 00ч./ в гр.Павликени е била стискана и дърпана от В. Б. по двете ръце, стискана по шията с ръце/ е възможно да са получени, и които телесни увреждания са причинили на М. болки и страдания. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.И. Я., според показанията на която, присъствала заедно с молителката и други майки след родителска среща на 26.06.2023г. в заведение „Мюзик пъб“ в гр.Павликени, към 20, 00ч. ответникът по молбата нахлул в заведението, като викал и търсел молителката, видимо бил ядосан, отишъл в тоалетната, където била молителката и се забавили доста. Според св. показания на Я., тя, заедно с Д.Р., отишли до тоалетната, за да видят какво се случва; в тоалетната се случвали караници, разправии и викове, молителката ревяла; „Той крещеше за някаква жалба, а тя ревеше“; видимо К. била с наранявания по себе си; по ръцете си имала кръв, хващана за гушата, ревяла, треперела; ответникът по молбата ударил молителката пред всички три пъти с юмрук в гърба; св.Я. не е видяла следи по В. след като се върнал от тоалетната; след заплахите от страна на ответника спрямо молителката, св.Я. закарала с колата си К. М. до полицията, като В. бил с неговата кола срещу нейната и там писали обяснения; Св.Я. не е забелязвала К. да показва среден пръст на В.; Според св.Я., назад във времето между страните „не е имало побой и такива неща, по- скоро психически тормоз.За първи път присъствал на такова поведение на В., за което говорих“. В първоинстанционното производство е разпитан в качеството на свидетел А. А., кръстник на сватбата на страните, от чиито показания се установява, че ответникът по молбата му се обадил в края на м. юни 2023г. по телефона, докато св.А. бил на почивка, и му казал, че К. му изневерява, за което е сигурен на сто процента и тази нейна постъпка В. Б. не можал да възприеме. Св.А. установява, че последната година К. имала такива по-чести прояви да употребява алкохол. По делото е прието представено от ответника съдебно – медицинско удостоверение №Г-55/28.06.2023г., изд. от д-р Н. Г., според което при осъществен ан 28.06.2023г. преглед на В. Б. е констатирано: охлузване по предна коремна стена, кръвонасядане по ляво бедро, палпаторна и спонтанна болка в скротума, които описани травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан от лицето /на 26.06.2023г. около 19, 00ч. в гр.Павликени, „Сити пъб“ е бил ритан с крак по ляво бедро, слабините и корема от К. М./ е възможно да са получени, и които са причинили на Б. болки и страдания. Във въззивното производство не са събрани доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Настоящото производство по реда на ЗЗДН е инициирано на 26.06.2023г., т.е. преди ЗИД на ЗЗДН /обн., ДВ, бр.66/2023г., в сила от 01.01.2024г./, поради което и на основание §30 от ПЗР към ЗИД на ЗЗДН /обн., ДВ, бр.66 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./, се разглежда по досегашния ред. Безспорно по делото е установено, че страните по делото са бивши съпрузи, а малолетният К. В. Б. е техен син. Молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН и молбата по чл.8 т.2 ЗЗДН, предмет на производството, са процесуално допустими, доколкото изхождат от активно процесуално легитимирани страни: от молителката, пострадала от домашно насилие, извършено от бивш съпруг по смисъла на чл.3 т.1 ЗЗДН / и от малолетния К. Б., чрез неговата майка и законен представител, пострадал от домашно насилие, извършено от възходящ по смисъла на чл.3 т.4 ЗЗДН / и са предявени в рамките на преклузивният срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН. Разгледани по същество молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН и молбата по чл.8 т.2 ЗЗДН са основателни и доказани. На основание чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН, доказателствено средство в производството по ЗЗДН може да бъде и декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Представената от молителката лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете К. В. Б. Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., индивидуализираща всички твърдяни актове на домашно насилие, съдържа подробно описаните на датата, мястото, начина и обстоятелствата на извършеното домашно насилие, поради което съставлява годно доказателствено средство в процеса. На основание чл.13 ал.3 ЗЗДН в приложимата му редакция преди обн., ДВ, бр.66 от 2023г., когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Ответникът оспорва да е извършил спрямо молителката и малолетното си дете К. Б. твърдяните в процеса актове на домашно насилие, подробно описани в представената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от 27.06.2023г., но от негова страна по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителите в процеса са неосъществени, поради което и на основание чл.13 ал.3 ЗЗДН, доколкото няма други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита на молителите само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. На основание чл.2 ал.1 ЗЗДН в приложимата му редакция преди обн., ДВ, бр.66 от 2023г., домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. На основание чл.13 ал.3 ЗЗДН и доколкото няма други доказателства, по делото е установено извършването от страна на ответника по молбата спрямо молителката в процеса К. К. М. на домашно насилие, изразено във психическо такова – чрез отправяне на заплахи за живота и здравето й преди подаване на молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН – на 25.06.2023г. в отговор на изявено от молителката желание за прекратяване на брака между страните; в отправяне през нощта на 25 срещу 26 юни 2023г. на заплахи към молителката, че ако не се откаже от намеренията си за развод, ответникът по молбата ще стори нещо лошо на родителите й; в ранния следобед на 26.06.2023г. чрез заплахи за здравето й, както и след подаване на молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН – след 16, 00ч. на 26.06.2023г. чрез отправяне по телефона от ответника по молбата спрямо молителката на обидна реплика, и на заплашителна реплика спрямо същата от Б. от отворения прозорец на семейния автомобил на страните Хонда“ – „Искаш ли да те блъсна?“. Безспорно по делото е установено, както извършено от ответника по молбата спрямо молителката на горепосочените дати домашно насилие, изразено в психическо такова, така и извършено спрямо молителката от В. Б. домашно насилие на дата 26.06.2023г. в дамската тоалетна на заведение „Мюзик пъб“, изразено във физическо такова, чрез стискане и дърпане от Б. по двете ръце на К. М., стискане по шията с ръце, в резултат на което на същата са нанесени от ответника по молбата травматични увреждания, съгласно издаденото й съдебномедицинско удостоверение №Г-53/27.06.2023г. В подкрепа на осъществения от ответника по молбата спрямо молителката К. М. акт на домашно насилие, изразен във физическо такова на 26.06.2023г. около 19, 30ч. – 20, 00ч. в заведение „Мюзик пъб“ в гр.Павликени, са и свидетелските показания на присъствалата заедно с молителката в заведението св.И. Я., чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, като съобрази близките приятелски отношения на св.Я. с молителката, но които кредитира като обективно дадени, кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, доколкото свидетеля И. Я. възпроизвежда свои преки, непосредствени възприятия, като лично е възприела, че К. М. след излизането й от тоалетната на заведение „Мюзик пъб“ в гр.Павликени, в която е влязъл ответника по молбата, е била с наранявания по себе си – по ръцете имала кръв, била хващана за гушата, които кореспондират с описаните травматични увреждания на К. М. в издаденото й съдебномедицинско удостоверение №Г-53/27.06.2023г. Действително, св.Я. дава показания и че ответникът по молбата е ударил молителката три пъти с юмрук в гърба, а в издаденото на молителката от д-р Н. Г. съдебномедицинско удостоверение не са описани травматични увреждания на ищцата по гърба, но това не дава основание да не бъдат кредитирани от съда свидетелските показания на Я. в останалата им част, които са дадени на база нейни преки, непосредствени възприятия и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Св. показания на водения от ответника свидетел А. А.в не опровергават извода за осъществени от ответника по молбата спрямо молителката актове на домашно насилие, изразено в психическо и във физическо такова, последното на дата 26.06.2023г., описани в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Съдът не дава вяра на показанията на А. в частта им, че молителката е изневерила на ответника по молбата, доколкото се основават само на споделено му от ответника по молбата В. Б. за изгоден за него факт, а показанията в частта им, че през последната година – 2023г. молителката имала по - чести прояви на употреба на алкохол, от една страна са неотносими, а от друга, не доказват злоупотреба от молителката с алкохол. Твърденията на ответника по молбата, че действията му спрямо молителката на 26.06.2023г. в тоалетната в заведение „Мюзик пъб“ са предприети от него в защита срещу предприето от К. М. нападение спрямо Б., в резултат на което са му нанесени травматични увреждания, описани в издаденото му от д-р Н. Г. съдебномедицинско удостоверение №Г-55/28.06.2023г., от една страна са недоказани, а от друга се опровергават от св. показания на Я., която не е възприела следи от нападение по В. Б. след връщането му от тоалетната. Ответникът по молбата е прегледан от съдебен лекар едва на 28.06.2023г., т.е. на втория ден след твърдяното деяние, като издаденото му съдебномедицинско удостоверение не доказва описаните травматични увреждания на Б. да са в причинно – следствена връзка с поведение на молителката, която е разкъсана от изминалото време между деяние и освидетелстване. Не на последно място, дори и на ответника по молбата да са нанесени някакви травматични увреждания от молителката, каквито доказателства по делото липсват, този факт е извън предмета на доказване по настоящото дело и ответникът по молбата е разполагал с правна възможност да се защити в съответните срокове и по съответния за това ред. Св. показания на А., че всичко между страните е било много добре, се опровергават от показанията на св.Я., според които назад във времето не е имало побой, а по - скоро психически тормоз и за първи път тя присъства на такова поведение на В. Б., описано в показанията й. На основание чл.13 ал.3 ЗЗДН и доколкото няма други доказателства, следва да бъде прието за доказано и осъществено от ответника по молбата спрямо малолетното му дете К. В. Б. домашно насилие, изразено в психическо, емоционално такова, довело до изричане от детето К. на думите „вече не те обичам, мамо“, заснето на изпратения от ответника по молбата на св.И. Я. към 23, 00ч. на 26.06.2023г. видеоклип, на кадрите от който детето изглежда видимо притеснено и заставено да изрече тези думи, в която насока са и констатациите на приетия в първоинстанционното производство социален доклад, изготвен от ДСП – Павликени. По изложените съображения, оплакванията на въззивника, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Неуважаването от РС на неотносими доказателствени искания на ответника по молбата, противно на оплакванията във въззивната жалба, не води до неправилност на първоинстанционното решение. С оглед изложеното, предявените молби по чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, до какъвто краен резултат на уважаването им е достигнал и първоинстанционният съд. Съдът не е обвързан с поисканите от молителите мерки за защита от домашно насилие, а определя същите съобразно вида, интензитета на осъщественото домашно насилие и нуждата от защита. Въззивният съд счита, че като адекватни на нуждата от защита следва да наложи мерките за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3 ЗЗДН в редакцията му преди обн. на ДВ, бр.66 от 2023г., а именно: задължаване извършителя на домашно насилие В. З. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите лица К. К. М. и малолетния К. В. Б.; при съобразяване осъщественото от ответника по молбата домашно насилие и под формата на физическо такова на 26.06.2023г. спрямо К. М., на основание чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН отстрани извършителя от съвместно обитаваното с молителката К. К. М. жилище, находящо се в гр.Павликени, ул.“...“ №..., и на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН наложи забрана на извършителя на домашно насилие да приближава на разстояние по – малко от 20 метра пострадалото лице К. К. М., жилището й, находящо се в гр.Павликени, ул.“...“ №..., местоработата й и местата й за социални контакти и отдих. Въззивният съд счита, че с оглед данните по делото за еднократно осъществен от ответника по молбата спрямо малолетното му дете К. В. Б. акт домашно насилие под формата на психическо такова, следва да наложи за защита на пострадалото малолетно дете само мярката за защита по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, но не и тази по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН в редакцията му преди обн. ДВ, бр.66 от 2023г. – временно определяне местоживеенето на детето К. при пострадалия родител, за налагане на която от РС е съществувала пречка по смисъла на чл.5 ал.3 ЗЗДН в редакцията му преди ДВ, бр.66/2023г., с оглед висящност към момента на приключване на устните състезания пред РС, пред РС – Павликени на брачен процес между родителите на детето и задължителното съединяване и разглеждане с брачния иск на исковете по чл.322 ал.2 изр.2 ГПК, приключил с влязло в сила решение, поради което първоинстанционното решение в частта за наложената мярка по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН следва да бъде отменено. Съгласно чл.5 ал.2 ЗЗДН в приложимата му редакция преди обн., ДВ, бр.66 от 2023г., мерките по чл.5 ал.1 т.2, т.3 ЗЗДН се налагат за срок от три до 18 месеца. Въззивният съд счита, че налагането от първоинстанционният съд на мерките за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДН за максималния, визиран в закона срок от 18 месеца, е неоправдано от гледна точка на установените по делото факти за осъществени спрямо молителката К. М. от ответника по молбата актове на домашно насилие, изразено в психическо такова и еднократен акт на физическо насилие, и с оглед св. показания на Я., че назад във времето в отношенията между страните не е имало побои. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че мерките за защита по чл.5 ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДН в редакцията му преди обн., ДВ, бр.66 от 2023г. следва да бъдат наложени за срок от 12 месеца, който е над средния, визиран в закона срок, като мярката за защита по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН – отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище следва да се наложи за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение – 31.10.2023г., съобразно чл.17 ал.3 ЗЗДН. Мярката за защита по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН – забрана на извършителя да приближава на разстояние по – малко от 20 метра пострадалото лице К. К. М., жилището й, находящо се в гр.Павликени, ул.“...“ №..., местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, наложена с издадена от първостепенният съд заповед за незабавна защита от 28.06.2023г., следва да бъде наложена за срок от 12 месеца, считано от 28.06.2023г., т.е. при приспадане на срока на действието й при издадена заповед за незабавна защита, с оглед принципа за забрана за влошаване положението на жалбоподателя. Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции относно срока на взетите мерки за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДН /в редакцията му преди обн. – ДВ, бр.66 от 2023г., съгласно §30 от ПЗР към ЗИД на ЗЗДН/, на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН обжалваното първоинстанционно решение в тази му част следва да бъде изменено, като мярката по чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН се наложи за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение - 31.10.2023г., тъй като обжалването му не спира изпълнението, а мярката по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН – за срок от 12 месеца, считано от датата на издаване от РС на заповед за незабавна защита №8/28.06.2023г. – 28.06.2023г. Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, досежно приложимост на мярката за защита по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН /в редакцията преди обн. ДВ, бр.66 от 2023г./, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е наложена мярка за защита по чл.5 ал.1 т.4 ЗЗДН, а именно временно е определено местоживеенето на детето при молителката до приключване брачното между страните производство. На основание чл.17 ал.5 изр. последно ЗЗДН, доколкото изменя заповедта за защита, въззивният съд следва да издаде и издаде нова заповед за защита. По разноските: Крайният изход по спора не обуславя изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Изходът по делото обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за присъждане на направените съдебни разноски във въззивното производство /доказана само за предварително внесена ДТ за въззивно обжалване/ и следва да бъде отхвърлена. Въззиваемите страни в процеса не са претендирали съдебни разноски във въззивното производство, а и няма доказателства да са направили такива, поради което въззивният съд не дължи произнасяне. Съобразно изхода по спора, ответникът дължи ДТ за въззивно обжалване, каквато с решението не следва да му бъде възлагана, доколкото, независимо, че съгласно чл.17 ал.2 ЗЗДН ДТ не се внася предварително при подаване на жалбата, в случая е внесена от въззивника предварително по сметка на ВТОС. На основание чл.17 ал.6 ЗЗДН решението е окончателно. Водим от горното и на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН, Великотърновският окръжен съд,