Решение № 120 от 26.9.2022 г. на Районен съд - Лом по дело № 202/2022 г.

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 12-2200062 от 20.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА С ДЕМЕНЦИЯ И ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА“ – Добри дол, ЕИК 0003208400194, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при извършена проверка на място на 16.03.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - гр. Монтана, се констатира, че домът в качеството на работодател, представляван от Т. И. Т., е допуснал, видно от Заповед № 73/14.04.2021 г., Заповед № 161/10.08.2021 г. и Заповед № 248/01.12.2021 г. за отчитане на положения извънреден труд лицето ••• на длъжност „мед. сестра“ да отработи общо 319 часа извънреден труд при законово допустима максимална продължителност през една календарна година 150 часа, във връзка с установено сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане – 4 – месечен. Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал работодателят - „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора“ – с. Добри дол, за който в съдебно заседание представител не се явява. От юрисконсулт К. И. е постъпила писмена защита, в която са изложени подробни аргументи и се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт •••, взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Представя и писмена защита. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното: Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване. Разгледана по същество се явява и основателна. От фактическа страна: На 16.03.2022 г. З. А. и Л. Р. – служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка в „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора“ със седалище в с. Добри дол, ••••. При представяне на изисканите документи /заповеди за положен извънреден труд в края на отчетния период – 4-месечен/ установили, че домът в качеството на работодател, е допуснал едно от заетите лица - ••• на длъжност „мед. сестра“ за цялата 2021 г. да положи извънреден труд в размер на 319 часа, при законоводопустима максимална продължителност на същия – 150 часа. На 21.03.2022 г. св. А. съставила АУАН № 12-2200062 на юридическото лице - „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора“ - с. Добри дол, в присъствието на свидетелите Л. Р. и П. А.. Актът бил съставен в присъствието на представляващия ЮЛ – директора Т. Т., който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано друго писмено възражение против така съставения АУАН. Наказващият орган преценил, че АУАН е законосъобразно съставен за нарушение на чл. 146, ал. 1 от КТ и е издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2200062 от 20.04.2022 г., с което наложил имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. От правна страна съдът намира, че АНО неправилно е приложил материалния закон и е наложил едно незаконосъобразно административно наказание. Чл. 146, ал. 1 КТ предвижда, че „Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.“ Видно от представените по делото 3 бр. Заповеди за отчитане на положен извънреден труд, лицето ••• на длъжност „мед. сестра“ за цялата 2021 г. е положила извънреден труд в размер на общо 319 часа. Със Заповед № 73/14.04.2021 г. е наредено да се изплати на Неделина допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 107 часа. Със Заповед № 161/10.08.2021 г. е наредено да се изплати на Неделина допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 97 часа. Със Заповед № 248/01.12.2021 г. е наредено да се изплати на Неделина допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 115 часа. Вярно, нормата на чл. 146, ал. 1 от КТ е императивна и забранява извънредния труд да е повече от 150 часа на година, а административнонаказаното ЮЛ е допуснало съответната медицинска сестра да положи извънреден труд в размер два пъти повече от допустимия. От правилото на чл. 146, ал. 1 от КТ обаче има изключения – съгласно ал. 4 ограничението за максимална продължителност на извънредния труд не се прилага в случаите на чл. 144, т. 1-4 КТ. Поради особената важност на тези случаи максималната продължителност на извънредния труд не е ограничена и тя може да бъде толкова, колкото се налага от действието на съответните основания за прилагането му. Една от тези хипотези е именно оказването на медицинска помощ (т. 4, предл. последно) и именно тя е налице в случая. Видно от представената длъжностна характеристика (л. 12-13 от делото) ••• е на длъжност „медицинска сестра“. И при обикновената медицинска помощ (не само тази, оказвана в медицински заведения – лечебни, санаториални и възстановителни) полагането на извънреден труд е на общо основание допустимо, а ограничението за продължителността му от 150 часа не следва да се прилага. Това е така, защото полагането на такъв труд е свързано с живота и здравето на човека, които са достатъчно важни за да оправдаят неговата допустимост. Както правилно се посочва в жалбата (а и е ноторно известно) през 2021 г. е налице тежка епидемиологична обстановка, при която нуждата от медицинска помощ се засилва. Непредвидимата кризисна ситуация застрашава съответно в по-висока степен живота и здравето на настанените лица в домовете, нуждаещи се от ежедневни медицински грижи. Затова и полагането на извънреден труд (в случая – от медицинската сестра Неделина) се явява оправдано и не може да се приеме, че са нарушени трудови права на служителя. Още повече, че е налице съгласие от негова страна, както и надлежно заплащане на извънредния труд от страна на работодателя (което е видно и от представените 3 бр. Заповеди). Затова и съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, тъй като не е допуснато нарушение на трудовото законодателство. АУАН не е следвало да бъде съставян, а от своя страна, АНО не е изпълнил задължението, което му вменява чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Не е извършил проверка на всички обстоятелства и доказателства по делото, не е отчел изключението, предвидено в чл. 146, ал. 4 КТ и съответно - неправилно е преценил, че е налице нарушение на чл. 146, ал. 1 КТ и че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросния „Дом за възрастни хора с деменция и дом за стари хора“ – с. Добри дол на осн. чл. 414, ал. 1 КТ. С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, затова и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от 3АНН