Решение № 510 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 1691/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора против наказателно постановление № 24-2500114 от 23.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез адв. П. Д. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага и допълнителни аргументи за незаконосъобразност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Т.-М. взема становище по възраженията, изложени в жалбата и в хода на съдебните прения. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 24-2500114 от 23.05.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора на нарушителя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора на основание чл. 75а, ал. 5, вр. с ал. 2, пр. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ, а именно: при извършена проверка на 01.04.2025г., 14.04.2025г. и 24.04.2025г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството си на работодател е сключил на 01.03.2025г. в гр. Стара Загора трудов договор № 00000200/01.03.2025г. с чужденеца - гражданин на трета държава - Република Турция Х.Ч., дата на раждане •••г., ЛНЧ: •••, продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България, без на Х.Ч. да е разрешен достъп до пазара на труда.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 24-2500114 от 24.04.2025г., съставен от гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Стара Загора.

От приложеното към жалбата извлечение от търговския регистър е видно, че управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, гр. Стара Загора е М.К.. С призовка по чл. 45, ал. 1 АПК „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр.

Стара Загора е призовано да представи в срок следните документи: 1. трудови досиета на посочените в призовката работници/служители; 2. командировъчни заповеди от м. януари 2025г. до момента; 3. разплащателни ведомости от м. януари 2025г. до момента; 4. Отчетни форми; 5. Инструктажни книги; 6. Печат. Призовката е връчена на пълномощника Л. П.. В призовката лицето Х.Ч. фигурира.

От представеното в хода на административнонаказателното производство нотариално заверено пълномощно е видно, че М.К. в качеството си на управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. - т. 9 да представлява дружеството пред всички общински и държавни органи на територията на Република България с право да подава и получава документи, свързани с дейността на дружеството /писма, актове, лицензии, разрешения, заявления и др./, като го подписва, където и когато е необходимо в качеството му на управител и представляващ „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, както и да представлява дружеството пред всички останали държавни, общински и частни учреждения, организации и фирми, нотариуси и служби по вписванията, както и навсякъде другаде, където е необходимо във връзка с дейността на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД.

От т. 15 от протокол за извършена проверка № ПР2513608/24.04.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е видно, че по отношение на Х.Ч. е констатирано следното: „Работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, който е наел на работа гражданина на трета държава /Турция/ Х.Ч., не съхранява за срока на наемането нотариално заверено копие от валидния документ за пребиваване /съхраняваното копие за пребиваване – RA0106980 не е нотариално заверено, с което е нарушен чл. 10, ал. 2, пр. 2 ЗТМТМ. В тази връзка е дадено и предписание да съхранява такова нотариално заверено копие.

По отношение на лицето Х.Ч. са представени следните документи:

• трудов договор № 00000200/01.03.2025г., сключен между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора като работодател и Х.Ч., с ЛНЧ: •••- като работник. В трудовия договор изрично е посочено, че работникът е постъпил на работа на 04.03.2025г., като шофьор на товарен автомобил над 12 тона - международни превози. Последният е подписал трудовия договор на четири места, удостоверявайки по този начин, че е запознат с правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата; че е получил екземпляр от трудовия договор и длъжностната характеристика на 01.03.2025г., както и че е постъпил на работа на 04.03.2025г.

• справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ с вх.

№ 30Е002078802/01.03.2025г., от която е видно, че трудовият договор между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора и Х.Ч. е надлежно вписан в регистъра на заетостта, воден от Националната агенция по приходите;

• длъжностна характеристика на длъжността: международен шофьор на товарен автомобил, от която е видно, че същата е била връчена на 01.03.2025г., лично на Х.Ч. - срещу подпис;

• служебна бележка № 200/01.03.2025г., от която е видно, че Б.М. - мениджър му е провел начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 04-06.03.20205г.;

• пълномощно от 01.03.2025г. /на английски език/, по силата на което М.К. в качеството си на управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е упълномощил Х.Ч. да управлява на територията на Република България и извън нейните граници превозни средства, собственост на дружеството;

• разрешение за продължително пребиваване на Х.Ч. № RA0106980, издадено на 18.06.2024г. от Министерство на вътрешните работи на Република България, валидно до 12.06.2025г., от което е видно, че Х.Ч., роден на •••г., с ЛНЧ: ••• и има само турско гражданство;

• писмо УРИ 537700-1121/07.04.2025г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, от което е видно, че Х.Ч. / ••• / е с ЛНЧ: •••, роден на •••г. в Република Турция, разрешение за пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България, със срок до 12.06.2025г.

• карта на водача, издадена на 13.09.2020г. от Република България на Х.Ч., със срок на валидност 09.08.2025г., от което е видно, че същият има издадено СУМПС № 46181.

• карта за квалификация на водач на МПС, издадена на 29.09.2020г. от Република България на Х.Ч. за категории С1, С, C1E, CE;

• удостоверение за психологическа годност № 804923/11.09.2022г., издадено от психолог във връзка с придобиването на категория С1, С, D1, D, Ттб, Ттм, превоз на пътници и товари, таксиметров превоз;

• паспорт № U23489167, издаден на 17.01.2020г. от Република Турция;

• СУМПС, издадено на 04.07.2024г. от Република Турция на Х.Ч., със срок на валидност 04.07.2034г., от което е видно, че може да управлява МПС категория М, В1, В, С1, С, D1, D, BE, C1E, CE, D1E, DE, F;

• писмо с изх. № 10-10-2380 #1/29.04.2025г. на Агенция по заетостта, от което е видно, че няма данни от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД да са постъпвали заявления за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на граждани от трети държави, както и няма данни да са подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ на лицата, посочени в списъка, сред които е и Х.Ч.. - писма УРИ 292000-5050/24.03.2025г., УРИ 292000-5391/31.03.2025г. и УРИ 292000-7384/05.05.2025г., УРИ 29200-10574/27.06.2025г., всички по писа на ОД на МВР - Кърджали, от които е видно, че за лицата ••• не са издавани единни разрешения за пребиваване и работа по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 ЗТМТМ;

• писмо изх. № 25091971/15.09.2025г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора е видно, че неколкократно са извършвани проверки на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, но до настоящия момент не са съставяни АУАН и НП във връзка с работника Х.Ч., освен тези, предмет на настоящото разглеждане.

• писмо 328200-24753/07.10.2025г. на ГД „Гранична полиция“, в което е разяснен реда за извършване на граничните проверки.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани в качеството на свидетели: Б. Б. Г. - актосъставител и Й. Х. Й. - свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. От техните показания се установява фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, като хронология на събиране на описаните по-горе писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.

На първо място, съдът намира, че е налице несъответствие в АУАН и НП между описаното нарушение и дадената му правна квалификация от една страна, и санкционната норма, въз основа на която е наложено административното наказание на работодателя, от друга.

При описване на нарушението е прието, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството си на работодател е сключил на 01.03.2025г. в гр. Стара Загора трудов договор № 00000200/01.03.2025г. с чужденеца - гражданин на трета държава - Република Турция Х.Ч., дата на раждане •••г., ЛНЧ: •••, продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България, без на Х.Ч. да е разрешен достъп до пазара на труда.

Това описание е подведено под нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ, като на пръв поглед няма несъответствие, тъй като тази разпоредба предвижда, че „право на достъп до пазара на труда нямат РАБОТНИЦИ - граждани на трети държави, които: т. 2 имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19, 20 и 23 от Закона за чужденците в Република България.“ Водим от горното, актосъставителят е приел, че със сключването на трудов договор между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД и Х.Ч. е нарушена забраната за предоставяне на достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6-8, 10, 14, 16, 19, 20 и 23 от Закона за чужденците в Република България.“ Същевременно обаче е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл. 75а, ал. 5 ЗТМТМ, съгласно който „Наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.“ Тук ясно се вижда несъответствието между описаното нарушение и дадената му правна квалификация, от една страна, и санкционната норма, въз основа на която е наложено административното наказание на работодателя, от друга.

При описване на нарушението липсва обвинение за това, че на чужденеца не просто е предоставен достъп до пазара на труда, но той и реално предоставя работната си сила в полза на работодателя.

На второ място, съдът намира, че налице непълнота при посочване на квалификацията на извършеното от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора административно нарушение, което съществено ограничава правото му на защита.

И актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че в случая е нарушен чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ, който въвежда общия принцип, общото правило за поведение, но при нарушаването му, административнонаказателна отговорност могат да понесат както работодателят, така и работникът или служителят. Това е видно от разпоредбата на чл. 75а, ал. 5 ЗТМТМ, която препраща, както към ал. 1 от същата норма, касаеща нарушение, извършено от работника или служителя, така и към ал. 2, касаеща нарушение, извършено от работодателя.

Именно поради това е важно още при образуване на административнонаказателното производство с издаването на АУАН, да бъде посочена правната норма, която е нарушена и която едновременно сочи не само неговите обект и обективна страна, но и субект и субективна страна.

В случая това не е сторено. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ не сочи работодателя като субект на нарушението. Тя въвежда само забрана за достъп до пазара на труда на определена група работници. Това е и причината да бъде допуснато посоченото по-горе несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, от една страна и санкционната норма, от друга.

Недопустимо е това нарушение да бъде санирано едва с издаването на наказателното постановление и посочването в него на разпоредба на чл. 75а, ал. 5, вр. с ал. 2, пр. 2 ЗТМТМ като санкционна. Това е така, тъй като с издаването на АУАН се формират рамките на административнонаказателното обвинение, срещу които нарушителят следва да организира своята защита.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 75а, ал. 5, вр. с ал. 2, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ.

В този смисъл е и съдебната практика - решение № 936/18.03.2024г. по КАНД № 337/2023г. на Административен съд - Стара Загора.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и направеното от адв. П. Д. искане за присъждане на разноски, съдът намира, че Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора сумата от 600 лв., представляваща направените от дружеството в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС, които съответстват на фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания.

С оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:

На първо място, основателни са възраженията на жалбоподателя по отношение на датата на извършване на нарушението.

В конкретния случай, като дата на нарушението е посочена датата 01.03.2025г., когато е бил сключен трудовият договор между „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора и Х.Ч.. Тази дата обаче сочи само на това кога е бил предоставен достъп на работника до пазара на труда, но не и кога е започнал да престира своя труд в полза на работодателя. Последното се установява от съдържанието на трудовия договор, в който изрично е посочено, че работникът е постъпил на работа на 04.03.2025г.

На второ място, съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя досежно мястото на извършване на нарушението.

И актосъставителят, и наказващият орган са посочили като място на нарушението - гр. Стара Загора. Настоящият съдебен състав намира, че същото е правилно определено. То е съобразено със седалището на дружеството и съответно - мястото на работа на Х.Ч., което е и изрично посочено в сключения с него трудов договор.

Въпросът, който се поставя от жалбоподателя във връзка с командироването на Х.Ч. извън пределите на Република България касае работно му място. Действително това е мястото, на което на практика работникът предоставя работната си сила, но в случая следва да се има предвид, че тази работна сила се престира в полза на работодателя, чието седалище е в гр. Стара Загора, Република България.

На трето място, несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че административнонаказателното производство е било образувано в негово отсъствие.

Поканата по чл. 45, ал. 1 КТ за представяне на документи и протоколът за извършената проверка от 24.04.2025г. са връчена на Л. П.. В нейно присъствие е съставен и АУАН и й е връчен.

От представеното в хода на административнонаказателното производство нотариално заверено пълномощно е видно, че М.К. в качеството си на управител на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е упълномощил Л. П. П. - т. 9 да представлява дружеството пред всички общински и държавни органи на територията на Република България с право да подава и получава документи, свързани с дейността на дружеството /писма, актове, лицензии, разрешения, заявления и др./, като го подписва, където и когато е необходимо в качеството му на управител и представляващ „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, както и да представлява дружеството пред всички останали държавни, общински и частни учреждения, организации и фирми, нотариуси и служби по вписванията, както и навсякъде другаде, където е необходимо във връзка с дейността на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД. Освен това, в самото пълномощно изрично е посочено, че изброяването на дадените на упълномощения права не е изчерпателно и не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия, извън изброените.

В тази връзка следва да се отбележи също така, че няма законово задължение за контролните органи да търсят и уведомяват единствено и само вписания в търговския регистър управител на съответното проверявано дружество. Тяхно задължение е да уведомяват юридическото лице, а то може да действа както чрез вписания в търговския регистър управител, така и чрез упълномощени лица.

На четвърто място, основателни са възраженията на жалбоподателя, че в АУАН не е посочено дали свидетелят по акта Й. Х. Й. е свидетел при установяване на нарушението и/или при съставянето и връчването на акта.

Това нарушение обаче не е от кръга на съществените, тъй като в хода на настоящото съдебно следствие бе установено, че Й. Х. Й. е свидетел при установяване на нарушението и при съставяне и връчване на АУАН.

На пето място, основателни са възраженията на жалбоподателя, че в АУАН не са посочени единния граждански номер и точният адреси на свидетеля по акта Й. Х. Й.. Това нарушение също не е от кръга на съществените, тъй като това обстоятелство по никакъв начин не е ограничило правото на защита на нарушителя. Й. е установен в хода на настоящото съдебно следствие и е разпитан като свидетел във връзка с констатираните от него факти и обстоятелства по време на проверката. По този начин са охранени правата на нарушителя в пълна степен.

На шесто място, съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

След като е издал обжалваното наказателно постановление, очевидно наказващият орган е приел, че съставеният АУАН е законосъобразен и обоснован. Към административнонаказателната преписка не са приложени възражения, които наказващия орган да е бил длъжен да обсъди преди да издаде наказателното постановление.

На седмо място, действително към административнонаказателната преписка е приложен протокол от проверка, в който са описани административни нарушения, допуснати от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, различни от това, което е предмет на настоящото разглеждане.

Това обстоятелство обаче не сочи на неяснота на административнонаказателното производство, а по-скоро пълнота на същото относно хода на самата проверка. Тук е мястото да се посочи, че към преписката са приложени и други доказателства, които касаят трети лица, а не само такива, които се отнасят до Х.Ч.. На последно място, ако се приеме, че описаното по-горе от настоящия съдебен състав процесуално нарушение не е било допуснато или не е съществено, то следва да се приеме, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е извършило описаното в АУАН и НП нарушение.

Несъстоятелни са възраженията, че нарушението не може да се приеме за извършено, ако не бъде установено, че Х.Ч. действително е престирал труд.

В случая работодателят е представил трудов договор, в който е посочено, че на 04.03.2025г. Х.Ч. е постъпил на работа, като по този начин на практика е признал неизгодните за него факти, а именно че Х.Ч. е престирал труд в негова полза.

Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство не е бил установен статута на лицето Х.Ч.. От разрешение за продължително пребиваване на Х.Ч. № RA0106980, издадено на 18.06.2024г. от Министерство на вътрешните работи на Република България и от писмо УРИ 537700-1121/07.04.2025г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора е видно, че същият е с ЛНЧ: •••, роден е на •••г., както и че е с гражданство: Турция; статут на продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България, със срок до 12.06.2025г.

Следователно Х.Ч. е чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на закона.

В §1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ е дадена легална дефиниция на понятието „гражданин на трета държава“, а именно: „това е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.“ Липсват данни междувременно същият да е придобил двойно гражданство, както се твърди в жалбата.

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 НК.

Макар и формално, нарушението не може да бъде квалифицирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като се има предвид, че по делото има данни, че същото е било установено по отношение на повече от едно лице, както и че макар за „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора нарушението да е за първи път, това не е така за неговия управител М.К.. Служебно известно е на съда, че друго дружество - „КУБИН БГ“ ЕООД, на което отново М.К. е управител вече е санкционирано за подобни нарушения.

Що касае размера на наложеното от наказващия орган административно наказание - имуществена санкция, съдът намира, че същото е следвало да бъде определено към минималния, предвиден от законодателя размер, тъй като е извършено е за първи път и липсват други отегчаващи отговорността обстоятелства.

Действително в случая са били констатирани 24 административни нарушения, за които са издадени съответни наказателни постановления, но за всяко от тях на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора е наложено отделно наказание.

Предвид изложеното, размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция би следвало да бъде намален от 4 000 лева на 2 000 лева.

С така определеното наказание съдът намира, че би бил спазен принципът за пропорционалност, визиран в чл. 5, §4 от ДФЕС. В случая следва да се има предвид, че става въпрос за регулиране на отношенията, при които граждани на трети държави получават достъп до пазара на труда в Европейския съюз, поради което и стриктното спазване на установените правила гарантира безпроблемното функциониране на основните стълбове на Европейския съюз и правата на гражданите му.

Водим от горните мотиви, съдът