Решение № 144 от 20.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 231/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. В. Л., поданик на К. И., с адрес в страната в гр. Н., к.к. С. б., чрез адв. Т. П.-М., против решение № 333 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 1273/2022 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на Етажната собственост на к-с „Идън“ в к.к. Слънчев бряг сумата от 11 174, 75 лв., представляваща разликата между общия размер на всички суми, с които като управител на ЕС е оперирал – налични остатъци от предходни периоди и получени по банка и в брой в периода от 09.07.2015 г. до освобождаването му на 27.07.2016 г. и признатите от Общото събрание на ЕС от 10.08.2016 г. необходими и полезни разходи за ремонт, обновяване и поддръжка и действителни разходи за същия период за ток и вода, ведно със сумата от 3 346 лв., лихви за забава за времето от 15.08.2018 г. до подаване на исковата молба на 27.07.2021 г., също и законната лихва до окончателното изплащане на главницата, както и 1 930 лв., съдебни разноски. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Изложени са съображения за неправилна правна квалификация на иска като такъв за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД изцяло, като в частта за сумите, разходвани без решение на Общото събрание, за които следва да се установи дали са били за необходими и полезни разходи, исковата претенция е за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, като в исковата молба липсва уточнен размер по двата съединени иска и същата е неизправна въпреки дадената многократно възможност за отстраняване на нередовността, от което следва постановяване на връщането и прекратяване на делото. Възразява се относно непризнати фактури, които според решаващия съд не били за разходи, направени за нуждите на ЕС. Според въззивника, обстоятелството, че определен разход не е признат от ОС на ЕС не доказва неговата незаконност. При приетата от първата инстанция квалификация по чл.55 ЗЗД, освен указаната тежест на доказване относно основанието за получаване на претендираната сума, следва да се докаже и основателността на извършените разходи, доколкото сумите са получени въз основа на решение на ОС на ЕС. Посочено е, че всъщност спорът между страните, освен за сумата от 1 343, 66 лв., получена след освобождаване на въззивника като управител, касае не законността на получените средства от етажните собственици, а извършването на съответните разходи. Неразглеждането на въпроса за законността на разходите е последица от неправилната квалификация на иска, което е нарушение на материалния закон и основание за отмяна на решението. Наведен е довод за несъобразяване на обжалваното решение с влязло в сила друго такова между страните по гр.д. № 681/2017 г. на РС-Несебър, потвърдено от ОС-Бургас, с което е отхвърлен иск против А. Л. за суми от предходен период, когато разходите са надвишавали приходите с 7 695 лв. Налице е позоваване и на решение по гр.д. № 927/2018 г. на РС- Несебър, с което „Беатон“ ЕООД, собственост и управлявано от Л., е осъдено да заплати на ЕС суми за поддръжка и управление за 2016 и 2017 г. общо в размер на 3 317, 38 лв. Претендира се сборът от посочените две суми – 11 012, 38 лв., да бъде приспаднат при определяне задължението на въззивника. На следващо място е заявено, че приетата от първата инстанция квалификацията на иска в доклада по делото е неуточнена, а посочената в решението по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е неправилна, тъй като страните не спорят по основанието за получените от управителя на ЕС средства. Според въззивника, по-скоро се касае за неосъществено основание, като в тази хипотеза началната изискуемост започва да тече от момента на избиране на нов управител. Допуска и приложението на чл.59 ЗЗД. Изведено е заключение за процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти. Необоснованост на атакуваното решение се твърди относно приетите за незаконосъобразно извършени разходи само въз основа на решение на ОС на ЕС, без да даде възможност това да бъде оспорено и доказано противното. Претендира се отмяна на решението в атакуваната част, с присъждане на съдебните разноски. В отговор на въззивната жалба Етажната собственост на к-с „Идън“ в к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя Я. А., чрез адв. Т. А., оспорва същата като неоснователна. Сочи правна квалификация на иска – чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 23, ал.7 ЗУЕС, изхождайки от създадено по силата на възникнало между ЕС и управителя на ЕС облигационно мандатно отношение, по което споровете на довереника и доверителя относно начина, обема и времето на упражняване на правомощията се уреждат от общия закон – ЗЗД. Сочи се неяснота в становището на въззивника за конкретното действие или бездействие, което квалифицира като деликт, какъвто не се твърди от ищцовата ЕС, а действията на управителя са заявени като неизпълнение на облигационни задължения. Получените от него суми са му предоставени от ЕС на правно основание за извършване на фактически и правни действия от името и за сметка на ЕС, след изпълнението на които останалите средства следва да бъдат върнати като собствени на ЕС. Общото събрание на ЕС се е произнесло кои разходи счита за свързани с изпълнение на възложените действия, съответно за необходими и полезни и кои са в отклонение на поръчката, т.е. непризнатите разходи са извършени без представителна власт или извън представителната власт. Като неотносимо към настоящия спор е посоченото във въззивната жалба гр.д. № 681/2017 г. на РС-Несебър. Изтъкнато е противоречие в жалбата относно доказателствената стойност на решенията на ОС на ЕС, предвид оспорената такава на решенията на ОС от 2016 г. и позоваването на същата по отношение решенията от 2015 г. Изтъква се неправомерно поведение от страна на въззивника, който не е представил финансов отчет с нужните разходни документи за изпълнение на дейността му като управител, като последният се домогва да черпи права от това свое поведение. Направено е искане за отхвърляне на жалбата с присъждане на съдебни разноски. Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена и от ЕС в отхвърлителната му част за разликата до доказания пълен общ размер от 27 525, 60 лв., остатъчни средства на ЕС след приспадане на признатите разходи за периода 09.07.2015 г. – 27.07.2016 г., в едно със съответните лихви, както и сумата от 1 343, 66 лв. – вноска към ЕС, задържана без основание от управителя след освобождаването му, в едно със законната лихва. Твърди се неправилност, поради необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Макар на различно правно основание, въззиваемият ищец споделя извода на първата инстанция за дължимост от страна на ответника на разликата между получените през процесния период средства на ЕС в качеството му на управител и разходите, одобрени от ОС като необходими и полезни. Изложени са подробни съображения за неправилно определен размер на претендираната разлика, поради неправилно изчисление в по-ниска стойност на общата сума, получена от ответника през периода. Досежно сумата от 1 343, 66 лв. е посочено, че същата е надлежно платена в полза на ЕС и е дължима на ЕС, като постъпила от етажен собственик по банкова сметка на името на управителя, но приета и утвърдена от ОС за сметка на ЕС и направена в изпълнение на решение на ОС на ЕС. Към момента на плащане на вноската решението за освобождаване на ответника като управител на ЕС не е влязло в сила. Твърди се неправомерно поведение на бившия управител, който не е дал отчет и не е предал на ЕС материали, машини, инструменти, консумативи, пари, банкови сметки, в резултат на което при отхвърлянето на иска се явява облагодетелстван от своето неправомерно поведение. Заявено е искане за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска в посочения по-висок размер, в едно с присъждане на съдебните разноски. Ответникът А. Л. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата на ЕС и моли същата да бъде отхвърлена, като решението в атакуваната част бъде потвърдено. Твърди, че доводът на ищеца за неправилно изчисление на претендираната дължима разлика е неясен, т.е. налице е бланкетна жалба. Развити са съображения за неправилно изчисление на спорната сума от страна на ищцовата ЕС. Досежно сумата от 1 343, 66 лв. е посочено, че същата е внесена след освобождаване на управителя, при вече несъществуващи мандатни отношения. И въпреки че спрямо банковата сметка Л. се явява скрит пълномощник на ЕС, то това не се отразява на характера на вноската. Оспорва се и заявеното във въззивната жалба на ищеца неизпълнение на задължението на управителя да представи предвидените в чл.23, ал.7 ЗУЕС доказателства. Налице е позоваване на представен от Л. отчет, който не е приет от ОС, а е взето решение да бъде проверен от Контролния съвет, за което са били предоставени документи от Л., послужили и при предявяване на иска. Направен е извод, че липсата на протокол за приемане на отчета не е по вина на ответника. Тъй като не е конкретизиран етажният собственик, превел сумата, ответникът счита иска в тази част и за недопустим. Подкрепя се изводът на първата инстанция за извършено ненадлежно плащане, което изключва присъждане на процесната сума в полза на ЕС, а не на платеца. Като правно и логически безсмислен е определен доводът в ищцовата жалба, че с отхвърлянето на иска ответникът е облагодетелстван от свое неправомерно поведение. Изтъква се и неточност при формулиране на диспозитива на въззивната жалба на ЕС. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебните разноски. Подадена е и частна жалба от А. Л., чрез адв. П.-М., против определение № 938 от 04.04.23 г., постановено по делото по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на основното решение в частта за разноските досежно присъдените в негова полза 61, 51% от общо 415, 50 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице, или 255, 57 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, без да е съобразен платеният адвокатски хонорар. Изложени са съображения, че представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК не се изисква единствено като отделен документ по делото, а може да е инкорпориран и в друг писмен такъв, както в случая се съдържа в протокола от последното съдебно заседание като изявление на адвоката. Заявено е искане за отмяна на атакуваното определение и присъждане на сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба. Жалбите са подадени в срок от надлежни страни против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост. По съществото на спора, след съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното: С първоинстанционното решение ответникът А. Л. е осъден да заплати на Етажната собственост на к-с „Идън“ в КК Слънчев бряг, представлявана от управителя Я. А., сумата от 11 174, 75 лв., представляваща разликата между общият размер на разполагаемите суми през втората година на управлението му от 09.07.2015 г. до 27.07.2016 г., когато е освободен като управител и признатите от ОС на ЕС на 10.08.2016 г. необходими и полезни разходи за ремонт, обновяване и поддръжка и действителните разходи за ток и вода, ведно със сумата от 3 346 лв. – лихва за забава за времето от 15.08.2018 г. до подаване на исковата молба на 27.07.2021 г., както и следващата се законна лихва, а така също и сумата от 1 930, 06 лв. разноски по делото. В останалата част над присъдения до предявения размер от 27 886, 94 лв. главница и лихва за забава 8498, 45 лв., също за сумата от 1 343, 66 лв. – получена от етажен собственик след освобождаването на Л., в едно със законната лихва, исковите претенции са отхвърлени като неоснователни. Съразмерно с отхвърлената част, в полза на ответника са присъдени съдебни разноски в размер на 255, 57 лв. Съдът се е позовал на съдебна икономическа експертиза, която след запознаване с отчетните документи е дала заключение за наличност по разплащателната сметка на ЕС към 09.07.2015 г. – 16 418, 93 лв., постъпления за процесния период по банкови сметки– 25 175, 07 лв., постъпления от такси- 9 557, 69 лв., при разходи за банкови такси – 430, 24 лв. и курсови разлики – 42, 56 лв., като с решение на ОС на ЕС за необходими и полезни са признати разходи в размер на 15 782 лв., както и текущи разноски – 23 414 лв., общо 39 196 лв. При останали налични по сметките на ЕС 308, 14 лв., разликата от 11 174, 75 лв. между разполагаемите финансови средства от ответника като управител на ЕС и правомерно разходваните от него, съдът е приел за дължими на ищеща и е уважил частично иска, в едно с лихви и разноски. За сумата от 1 343, 66 лв., получена от ответника след освобождаването му като управител от етажен собственик, е посочено, че същата е ненадлежно платена, но връщането ѝ се дължи на платеца, а не на ЕС. Решението на първоинстанционния съд, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск. По правилността на атакувания съдебен акт, предвид изложеното във въззивната жалба, се установява следното: ЕС на к-с „Идън“ в к.к. Слънчев бряг, чрез управителя Я. А., е предявила против бившия управител А. Л. иск за сумите: 27 886, 94 лв. – разлика между паричните суми, с които ответникът е оперирал през втората година от управлението си от 09.07.2015 г. до освобождаването му на 27.07.2016 г. и признатите от ОС на ЕС от 10.08.2016 г. необходими и полезни разходи за ремонт, обновяване и поддръжка на ЕС и действителни разходи на ЕС за ток и вода; 8 498, 45 лв. – лихва за забава върху посочената главница за времето от 27.07.2018 г. до подаване на исковата молба; 1343, 66 лв. – получена и задържана без правно основание след освобождаване от длъжност вноска на етажен собственик към ЕС; законната лихва върху двете претендирани главници от подаване на исковата молба до изплащане на сумите; разноските по делото. Заявено е от фактическа страна, че на проведено на 09.07.2014 г. ОС на ЕС А. Л., собственик в лично качество на апартамент и ресторант-аператив, а като едноличен собственик на „Беантон“ ЕООД – на два апартамента в комплекса, е избран за управител за срок от две години, изпълняващ и функциите на касиер, без да е избран контролен съвет. На извънредно ОС на ЕС на 07/08.08.2014 г. е приета програма за ремонт, утвърдена е лична сметка в евро на Л. за банкова сметка на ЕС и е решено собствениците да заплащат годишна вноска от 7 евро на кв.м. притежавана собственост, включително общите части. На 04.05.2015 г. ответникът е открил и левова сметка за нуждите на ЕС. На 28/29.07.2015 г. е проведено годишно ОС на ЕС, на което е извършен годишен отчет на дейността на управителя за времето от 09.07.2014 г. до 08.09.2015 г. с представен неподписан списък на разходите на ЕС за периода, изложен е устен доклад за дейността, приходите и разходите на комплекса, без отчетни документи. На 27.07.2016 г. се е състояло следващо годишно ОС на ЕС, където по т.3 са избрани Управителен съвет и Контролен съвет в състав от трима души. На събрание на УС на 01.08.2016 г. за управител е избрана Я. Д. По т.2 е разгледано счетоводното състояние на ЕС за периода 09.07.2015 г. – 09.07.2016 г. Управителят Л. е представил в табличен вид обобщена справка за приходите за периода 2014-2016 г. и описи на разходите за периода 09.07.2014-08.09.2015 г. и 09.07.2015 г. – 09.07.2016 г., без приходни и разходни документи и опис на наличните материални активи. ОС е отказало да се произнесе по отчета, като е задължило новоизбрания КС да извърши проверка на отчета и да докладва резултата на следващото ОС, като Л. предаде наличните счетоводни документи на новия УС още същия ден след приключване на събранието, което последният не е сторил. Предал е на КС след около 10-тина дни документация без опис, в насипно състояние. За извършената проверка КС е изготвил протокол от 07.08.2016 г. със следните резултати: дължими и събрани приходи за първата година от управлението 09.07.2014 - 08.09.2015 г. – 41 223 лв., за втората година 09.07.2015 – 09.07.2016 г. – 41 516 лв., за следващата 2017 г. – 11 058 лв., приходи за ток и вода – 1 114 лв. Като необходими и полезни за ЕС, както и извършени в съответствие с решенията на ОС разходи КС е признал сумата от 63 905 лв., от които за първата година от управлението – 19 935 лв., втората година – 15 782 лв., за ток и вода за двугодишния период – 28 188 лв. Заключението е за липси в размер на 31 006 лв. На 10.08.2016 г. ОС на ЕС е разгледало отчета на КС и е приел същия изцяло, като е задължил Л. да върне на ЕС сумата от 31 006 лв., непризнати разходи, в срок до 15.08.2016 г. Решенията на ОС от 27.07. и 10.08.2016 г. са обжалвани от Л., като са образувани съответно гр.д. № 764/2016 г. и гр.д. №782/2016 г. на РС-Несебър, приключили с отхвърляне на жалбите като неоснователни и решенията са влезли в сила. По-късно, в хода на заведено от ЕС против Л. гр.д. № 681/2017 г. за връщане на непризнати за разходи средства на ЕС за първата година на управлението му, ищецът се снабдил с пълните месечни извлечения от банковите сметки на ЕС в лева и евро при управлението на Л., като по същото дело ответникът е представил и актуализирана, допълнена и конкретизирана справка за приходите на ЕС, която е различна от представената на ОС на 27.07.2016 г. и конкретно в справката от 2016 г. е посочил получени 2 735 евро вноска за 2016 г. за собствените му два апартамента и ресторант и два апартамента на собственото му ЕООД, а в справката от 2018 г. сумата е 1 754 евро. Разликата между двете суми е предмет на исково производство срещу „Беантон“ ЕООД по иск на ЕС. С оглед получените пълни банкови извлечения и актуализирана справка за постъпилите приходи ищцовата ЕС прави следното заключение: за процесния период 07.09.2015 – 27.07.2016 г. общ размер на постъпилите по банков път средства - 12 871, 17 евро, с левова равностойност 25 173, 82 лв.; след периода – 687 евро, равни на 1 343, 66 лв.; общ размер на постъпили по банков път средства в лева - 7 045, 13 лв.; наличност по евровата сметка към 09.07.2015 г. – 6 788, 33 евро, или 13 276, 82 лв.; наличност по левовата сметка към 09.07.2015 г. – 3 142, 08 лв.; постъпления в брой за ток и вода – 399, 48 лв.; постъпления в брой по справката от 2018 г. – 9 225, 12 евро, в лева – 18 042, 77 лв. Общо разполагаемият финансов ресурс през втората година на управлението на Л. е 67 080, 11 лв., от които признати от ОС на ЕС като полезни и необходими разходи 15 782 лв. и разходи за ток и вода 23 411, 17 лв., което сочи на дължима разлика от 27 886, 94 лв. Ищецът сочи като дължима и сумата от 1 343, 66 лв., получена на 29.07.2016 г., след като Л. е освободен като управител на ЕС и задържана от него без правно основание. Както се посочи по-горе, претендират се и лихви и разноски. Исковата молба е предявена пред РС-Несебър и по нея е образувано гр.д. №971/2021 г. по описа на съда. В отговор на исковата молба ответникът А. Л. е оспорил като недопустим иска за сумата от 1 343, 66 лв., поради липса на правен интерес за ЕС. Като недължимо платена на бивш управител, въпросната сума може да се претендира за възстановяване на основание неоснователно обогатяване, но не от ЕС, а от обеднелия платец. Изложени са възражения и по основателността на исковете. Оспорва се представения списък с признати и непризнати разходи от КС с доводи, че не е подписан от УС и от КС, не съдържа всички разходи през периода, планирани от ОС предходната година, липсва анализ защо не се приемат определени разходи. Налице е позоваване на изготвен от Л. отчет за извършената от него работа и направените разходи. Сочи се и неправилно определен размер на приходите. За имотите, които Л. притежава лично и като едноличен собственик на „Беатон“ ЕООД, се сочат отразени в изготвената от него „справка №2“ /от 2018 г./ вноски в размер на 2 735 евро за 2016 г. и 1 754 евро за 2017 г., общо 4 489 евро, или 8753, 55 лв., която сума ищецът счита за приход, а в същото време по гр.д. № 927/2018 г. на РС- Несебър ответникът е осъден да заплати на ЕС 1934, 92 лв. такса за поддръжка и управление за 2016 г. и 1382, 46 лв. за 2017 г., общо 3317, 38 лв. Сумата е заплатена и не следва да се добавя към приходите. Изтъква се воденото между страните гр.д. № 681/2017 г. на РС-Несебър, по което е отхвърлен искът на ЕС против Л. за сумата от 21 211, 40 лв., поради приет от ОС отчет на управителя за първата година на управлението му, неоспорен по съдебен ред, което изключва последващи различни констатации на ЕС. В исковата молба по това дело ищецът твърди наличност в края на първия отчетен период на управлението на Л. – 6 788, 33 евро или 3142, 08 лв. В протокол от ОС на 27/28.07.2015 г. е потвърдено плащане на сумата от 7 695 лв. с лични средства на ответника по фактури за прехвърляне трансформатора в собственост на ЕВН, която сума е приета за аванс за следващи периоди 2015- 2016-2017г., поради което следва да се приспадне като лична на бившия управител. Освен това, като разход следва да се съобразят и таксите за обслужване на банковите сметки и издадените по тях банкови карти, както и комисионните при преводи, общо 259, 59 ерво, или 506, 21 лв. по сметката в евро и 90 лв. по сметката в лева, всичко 596, 21 лв. Като резултат, ответникът сочи като максимална сумата от 16 278, 35 /27 886, 94 – 3 317, 38 – 7 695 – 596, 21/лв., която може да бъде търсена от него, дори при непризнати извършени разходи. За някои от тях е посочено, че са за закупени инструменти за дълготрайно ползване, останали на разположение за ползване от ЕС и също подлежат на приспадане. С оглед отчетената тежест на доказване законността на извършените разходи, в отговора ответникът е изложил обяснение за всеки един непризнат разход, както следва: 1. „Джаки плюс“ ЕООД – приходен касов ордер от 20.08.2015 г. относно аванс за изграждане на ограда на комплекса и фактура от 27.08.2015 г. окончателно плащане за оградата, капарирана с касов ордер, което плащане се обосновава с решения на ОС от 7/8.08.2014 г. и 26/27.07.2015 г. Окончателно оградата е поставена в началото на мандата на управителя А. 2. „Стоди“ ООД - 2.1. Фактура от 17.07.2015 г. за боя за външна употреба и разклонител. Боята е използвана за фасадата на сградата и коридори, съгласно решение по т.2 от протокола от 7/8.08.2014 г. за „ремонт на стените, заради влага“. Разклонителят е бил необходим за строително-ремонтните работи и е на ниска стойност; 2.2. Фактура от 19.07.2015 г. за закупени поялник и ножици за тръби, ползвани за строително-ремонтни работи и на ниска стойност, намиращи се склада в А 107 и предадени на новия УС; 2.3. Фактура от 19.07.2015 г., по която частично не са приети разходи за мастар, ъглошлайф и ключ, свързани с ремонти на покрив, фасади, ограда и др., като вещите са на ниска стойност, неизискваща решение на ОС, намират се в склада и са предадени в края на периода; 2.4. Фактура от 20.07.2015 г. с частично непризнат разход за машина за теракот. Гайките и гвоздеи са използвани за ремонта на фасадите на бл. А и В, на стените и коридорите по решение на ОС по т.4, 5 от 27/28.07.2015 г. Лентата за стена представлява лента за гипсокартон по одобрен ремонт от ОС по т.2 от протокол от 27/28.07.2015 г. Машина за плочки е използвана за ремонт на терасите на обекти А603, А 604 и А 503 по решение на ОС по т.4, 3 от протокола от 27/28.07.2015 г. за „Хидроизолация на балконите, които не са покрити с покрив, поставяне на плочки“, потвърдено с решение по протокол от 13.08.2021 г. за необходимост от ремонт и на останалите тераси.; 2.5. Фактура от 21.07.2015 г. за перфоратор за пробиване на бетон и поставяне на плочи - предаден с останалото оборудване; бъркалка за циментова маса и почистваща четка – използват се от цялата общност. По приети СМР с решение по т.4.3 от протокол на ОС от 27/28.07.2015 г. е отремонтиран теч на водосточна тръба, явяващ се необходим ремонт, ремонтирани са стените в коридора заради влажност, както и каменни плочи по фасадата на сградата.; 2.6. Фактура от 29.07.2015 г. за гранитогрес и ревизионни вратички – КС е признал разход по фактура от 28.07.2015 г. за материал за ремонт на тераси, включващ същия гранитогрес, рев. Вратички са използвани за пробиване на дупки в коридорите за ел. кабел; 2.7. Фактура от 28.07.2015 г. за „леко“ база 4 л. вътрешна, необходимо за одобрения ремонтна стени, заради влага; 2.8. Фактура от 30.07.2015 г. за вътрешните коридори на общностните блокове А и В; 2.9. Фактура от 31.07.2015 г. за гранитогрес и поставянето му – в друга фактура този разход е признат; 2.10. Фактура от 10.08.2015 г. за вътрешните коридори на блокове А и В, 2.11. Фактура от 11.08.2015 г. за свредло, крилца гюнсан бели, контакт за ТВ, ключ сх6 – за спешен ремонт за възстановяване на телевизионния сигнал до всички апартаменти; 2.12. Фактура от 15.08.2015 г. – не е ясно какво е признато и какво не; 2.13. Фактура от 22.08.2015 г. за шпилка, тръба, положена шайба, гайка, гъба с канал 2бр., отвертка изолир, диск за циркуляр – материал и водопроводно оборудване, използвано при спешни ремонти; 2.14. Фактура от 30.04.2016 г. – не е ясно какво се признава и какво не; 2.15. Фактура от 30.04.2015 г. за поставяне на гипсокартон, лак и четки и инструменти за боядисване на дървото по фасадата във връзка с одобрения ремонт поради влагата. Поставен е в коридорите и някои стени на А503; 2.16. Фактура от 06.07.2015 г. за силикон за пукнатини, необходим за поддръжка на общите части, има ниска цена и несе изисква одобрение от ОС; 2.17. Фактура от 15.07.2015 г. за силикон за пукнатини и цимент за ремонт по подове и стени – фактурата липсва в списъка като приета или не 3. „Ел тех строй“ ЕООД – 3.1. Фактура от 18.07.2015 г. за смесител за вана; 3.2. Фактура от 20.07.2015 г. за гипсокартон в блок В – за ремонт на влага от асансьорна шахта, поради просмукване от вода от водосточна тръба, за ремонт на зони и таван в блок А; 3.3. Фактура от 25.07.2015 г. за покривен найлон за предпазване – разход съпътстващ направените ремонти; 3.4. Фактура от 29.07.2015 г. – не е ясно за кои стоки разходът е приет и за кои не; 3.5. Фактура от 01.08.2015 г. за сил. Санитар. Бял церезит за запълване на пукнатини и следи по теракот, патрон 30/40 ДИМ, медикс/мебели помпа за почистване на вратите, всичко използвано за отстраняване на повреди от туристите-наематели, съгласно решение по т.4.9 от протокол от 27/28.07.2015 г.; 3.6. Фактура от 06.08.2015 г.за длето с предпазител с ниска стойност, не се изисква решение на ОС; 3.7. Фактура от 11.08.2015 г. за монтаж на тръбите по решение по т.4 от протокол от 7/8.08.2014 г. за „замяна на всички меки връзки 4х80 апарт. =320 връзки“; 3.8. Фактура от 11.08.2015 г. за перфоратор гвоздеи за скелето, лепило за дъските; 3.9. Фактура от 21.08.2015 г. за сменени ключове на апартаменти, съгласно решение по т.4.9 от протокол от 27/28.07.2015 г. за отремонтиране на повреди по вина на туристи-наематели, при ниска стойност на разхода; 3.10 Фактура от 25.05.2016 г. за за артикули с ниска стойност за „поддръжка“; 3.11. Фактура от 17.05.2016 г. за повреди по вина на туристи и посоченото по-горе решение на ОС; 3.12. Фактура от 04.06.2016 г. за продукти на ниска стойност за поддръжка на сградата; 3.13. Фактура от 07.06.2016 г. за телф.лента, предп. винт за бойлер, мека връзка за спешен ремонт на теч в кухнята на В 440 и липсващ собственик, с оглед предпазване от щети в общността, като разходът следва да се възстанови от собственика; 3.14. Фактура от 10.06.2016 г. за стоки за перилата по решение по т.4.8 от протокол от 27/28.07.2015 г. за ремонт на всички стоманени перила; 3.15. Фактура от 11.06.2016 г. с одобрен разход по горното решение; 3.16. Фактура от 11.06.2016 г. за ревизия 300“300 за покриване на дупки в гипсокартона по коридорите при прекарване на кабел за светещия надпис, постяването на който е одобрен по т.4.4 от протокола от 27.07.2015 г.; планка метална за ремонта на перилата; 3.17. Фактура от 28.04.2016 г. - не е ясно за кои артикули се признава разход и за кои не, стоките са на ниска стойност за поддръжка – метли, почистващи препарати, храсторез, чували за отпадъци и др.; 2.18. Фактура от 12.07.2016 г. за консумативи на ниска стойност, не е ясно кои са признати като разход и кои не. Всички – винкели, планки, болтове и др. са за ремонта на перилата, планиран от ОС. 4. „ВАВ“ ООД – 4.1 Фактура от 10.08.2015 г. не е ясно кои разходи не са признати; 4.2. Фактура от 17.08.2015 г. за копия от ключове на собствениците с номерата на апартаментите, сменени брави, повредени от туристите в комплекса; 4.3. Фактура от 05.08.2015 г. за спешен ремонт, поради теч на вода; 4.4. Фактура от 10.08.2015 г. за материали за поддръжка на дървената фасада и за изработване на скеле за ремонт на фасада в блок В. 5. По платежните документи т агенцията по вписванията – липсвала е документация, което е наложило снабдяване с копия от документите за собственост, необходими за дейността по поддръжка и управление – имена, адреси, квоти в общите части и др. 6. „Мария-74“ ООД – 6.1. Фактура от 24.08.2015г. за ПДЧ, използвано за направа на дървени кутии за бетониране на стена и колони на оградата; дървена дъска 4 м за фасадата за отстраняване на дефекти в блок А; 6.2. Фактура от 15.08.2015 г. за ремонт на фасадата; 6.3. Фактура от 08.10.2015 г. на името на „Беатон“ ЕООД за материали за дървения кофраж за оградата, липсваща в списъка на КС. 7. „Хоум депо“ ЕООД – 2 броя фактури от 12.08.2015 г. и една от 17.08.2015 г. за материали за ремонт на стени в коридори. 8. „Железария Камелия“ – касова бележка от 09.07.2016 г. за боя, цимент за ремонт на стените след теча, винт за закрепване на дървената обшивка, заради повреди по вина на туристи. 8. Автомивка за А 305 – за автомобила на А. И., предсесател на КС, поради изцапване при извършван ремонт, за което отговорността е на ЕС; 9. „Топливо“ АД – 8 броя фактури на обща стойност 1690, 97 лв. не присъстват в списъка на ищеца. Свързани са с ремонта на покрива, както и с ремонта на перилата, за които има решение на ОС. 10. „Бошнаков“ ЕООД“/ „Мастерхаус“ - 10.1. Фактура от 9.07.2015 г. за шезлонги за басейна и горелка е на ниска стойност; 10.2. Фактура от 21.08.2015 г. за стоки на ниска стойност, без необходимост от решение на ОС; 10.3. Фактура от 22.07.2015 г. не присъства като приета или не. Разходът е по решение по т.2 от протокола от август 2015 г. за неотложни ремонти на покрива и стените, заради влага, както и за материали за поддръжка на двора и сградите; 10.4. Фактура от 05.08.2015 г. за спешен ремонт, поради теч на вода в някои апартаменти; 10.5. Фактура от 13.08.2015 г. за стоки с ниска стойност за поддръжка – ацетон, полиуретан, сифон; 10.7. Фактура от 14.07.2016 г. разходи за благоустрояване на двора и ремонтни работи; 10.8. Фактура от 20.06.2016 г. за стоки за консумативи, свързани с поддръжка на сградата, без яснота в кои части не е признат разходът; 10.9. Фактура от 26.06.2016 г. за стоки за поддръжка на общите части, липсваща като приета или не; 10.10. Фактура от 25.07.2016 г. липсва като приета или не. 11. „Кабелкомерс“ ООД – 2 бр. фактури от 18.08.2015 г. за закупени кабел и ел. материали за снабдяване с ток на надписа на сградата „ЕДЕН“; 12. „Офис 1 Superstore“ – касови бележки за глави на принтер и копия на документи, искани от собственици като копия от документация, по-изгодно от ползване на наличния принтер; 13. „Мобилтел“ ЕАД – използваните телефони за на името на две лица, необхидими за връзка с работници при ремонтните работи в комплекса и за връзка със собствениците. Ползвани са от Л. във връзка с дейността му като управител. 14. „Виваком“ – същото обяснение като по т.13; 15. „Пътуване“ – билети за пътуване във връзка с дейността по управление на ЕС. 16. „Хотели“ – собствениците на В 507 са настанени в хотел, поради липса на електричество, заради неплатено от фирмата-инвеститор в комплекса; 17. “Руфхаус“ ООД – фактура от 28.05.2016 г. за необходим ремонт за интериорна врата, разбита от туристи. 18. Ключарско ателие – непризнати касови бележки за 30 лв. и неописани в списъка – за 36 лв. за изработени допълнителни ключове за вратите на етажните собственици. 19. „Транспорт и бензин“ – във връзка със закупуване и извозване на материали при ремонти в комплекса от магазини в гр. Несебър и извън него, както и пътни на работниците. 20. Винетка за 2016 г. – закупена за автомобила на рецепциониста, с чийто автомобил се е пренасял материал за ремонта. 21. Бензиностанция пропан-бутан“ – бутилки за пропан-бутан за ремонта на асфалтовото покритие на покрива. 22. С. Д. Д. – разходни касови ордери от 15.06., 07.07., 17.07.2015 г. за поддръжка на зелените площи, на басейна, за поставяне на гипсокартон, както и от 15.06.2016 г. – невключен в списъка. Преводи по сметка на Д. от 07.09.2015 г. за плащане на работници за хидроизолация на басейна, от 05.09.-20.09.2015 г. за обслужване на басейна, от 29.09.2015 г. за закриване на басейна и подготовка за зимата и от 02.06.2016 г. за почистване на басейна и подготовка за лятото, неотразени като приети или не. 23. И. М. К. - 3 бр. разходни касови ордера за посаждане на трева и обслужване на градината, посаждане на палми и поливане на градината. 24. М. В. И. – ордер за боядисване стените и тавана в апарт. Б 403, Б 404 заради влагата, на дървени дъски на фасадата; 25. И. Г. Г. – 2 бр. разходни касови ордера за одобрена по т.2 по протокола от 2015 г. заплата на рецепционист. 26. Х. В. А. – 3 бр. разходни касови ордера за заплащане за изпълняване функциите на домоуправител на посоченото основание по предходната точка. Банкови преводи за работна заплата, неотразени в списъка. 27. Д. И. Я. – 2 бр. разходни касови ордера. 28. Ж. К. – разходен касов ордер за химически препарати за басейн. 29. Апартамент рецепционист – три документа за 2015 и 2016 г., като разходите за наем са одобрени на събранието през 2015 г. за апартамент А 403 за охранител-рецепционист и за стая А 107 за склад. 30. В. С. В. – 2 бр. разходни касови ордера. 31. Ремонт на покрив – за извършена работа от Г. Х. и др. работници. 32. Ремонт тераси – плащане за хидроизолация на терасите на апарт. А 503, А 603, А 604 за лятото на 2015 г. по т.4.3 и 4.6 от протокола от юли 2015 г. Касае се за открити тераси, представляващи покрив на долния етаж, представляващи общи части по смисъла на ЗС. 33. „Диплан“ ООД – фактура от 01.08.2015 г. за гребло и търмък за поддръжка на градината, не отразена в списъка. 34. Кооперация „Панда“ – 5 бр. фактури от 25.07.2016 г. 35. „Агровел 1990“ ЕООД – фактура от 23.07.2016 г. за препарати за поддръжка на градината. Посочено е, че някои от фактурите са издадени на името на „Беантон“ ЕООД, тъй като Л. не притежава български ЕГН, изискван в много търговски обекти, затова е ползван идентификатор на дружеството. По отношение иска за сумата от 1343, 66 лв. същият се оспорва като неоснователен, поради неяснота от кой етажен собственик е направено плащането, на какво основание, имотът и периодът, за който се отнася. В сметката не се разчита име, основание и период. При възраженията за предявените главници, оспорени са и претенциите за лихви. По указания на съда, в уточняваща молба ищецът е конкретизирал претендираните суми. Сумирани са постъпилите средства по евровата и левовата сметка на ЕС от момента на откриването до първата година от управлението на Л., след това постъпилите в брой за този период по „справка №2“ на ответника. От сбора от двете суми е извадена сумата на разходите за първата година, докладвана от ответника на ОС на ЕС и записана в протокола от ОС на 27/28.07.2015 г. – 39186 лв., като получената разлика е остатъкът в началото на втората година от мандата на управителя. Към този остатък са прибавени всички постъпления по двете банкови сметки за процесния период 08.07.2015 – 27.07.2016 г., както и сумата на постъпленията в брой по „справка 2“ на Л., като сборът е размера на средствата на ЕС, разполагаеми от управителя през втората година от мандата му. От този сбор е извадена сумата на признатите от ОС от 16.08.2016 г. разходи за периода и е получена разликата от 27 886, 94 лв., претендирана за връщане от ответника. Сумата от 1 343, 66 лв. е получена след сумиране на постъпленията по двете банкови сметки след освобождаването на Л. като управител на 27.07.2016 г. По отношение възраженията в отговора на исковата молба по разходите е посочено следното: 1. „Джаки плюс“ ЕООД – фактури от 20.08.2015 г. и 27.08.2015 г. не се приемат изцяло, тъй като потребител е „Беантон“ ООД и към 27.08.2015 г. няма реално изпълнена ограда, нито до лятото на 2017 г. по друг договор с друг изпълнител, фактурираното желязо не е вложено в оградата на ЕС и не е предадено; 2. „Стоди“ ООД – 2.1. фактура от 17.07.2015 г. не се приема изцяло, поради липса на информация за ремонтните работи по вид, количество, време и място на изпълнение, с необходимост от закупените артикули, не са вложени в общи части на ЕС и не са предадени като налични; 2.2. фактура от 19.07.2015 г. за поялник и ножица – липсва информация за кога и какъв ремонт е покупката и инструментите не са предадени като наличност на ЕС; 2.3. фактура от 19.07.2015 г. не се признава частично за 73, 75 лв. -мастар, ъглошлайф и ключ, поради липса на информация за какъв ремонт са необходими, не са предадени като налични; 3.4. фактура от 20.07.2015 г. не се признава частично за 37, 96 лв. -лента за стена и машина за плочки, тъй като не е ясно за какъв ремонт са по вид, време и място, ЕС не е имала нужда от тези материали, не са предадени като налични; 2.5. фактура от 21.07.2015 г. не се признава изцяло, тъй като не се знае ремонта по вид, количество, време и място с необходимост от артикулите, не са влагани в общи части, не са предадени като налични; 2.6. ф-ра от 28.07.2015 г. несе признава изцяло като предходната ф-ра; 2.7. ф-ра от 29.07.2015 г. не се признава изцяло – не е ясен ремонта, не са за общи части на ЕС, не са предадени налични; 2.8. ф-ра от 30.07.2015 г. не се признава изцяло по предходните причини; 2.9. ф-ра от 31.07.2015 г. не се признава частично за 444, 35 лв. –гранитогрес, лепило, фугин по горните причини; 2.10. ф-ра от 10.08.2015 г. не се признава изцяло по същите причини; 2.11. ф-ра от 11.08.2015 г. не се признава частично за 12.09. –свредло, контакт за телевизор, девиаторен ключ, тъй като няма телевизор в общите части, не са и предадени; 2.12. ф-ра от 15.08.2015 г. не се признава частично за 26, 28 лв. – бетоноконтакт, поради неизвестно за какъв ремонт е необходим; 2.13. ф-ра от 22.08.2015 г. не се признава изцяло –получател е „Беантон“ ЕООД, не са влагани за нужди в ЕС и липсват в наличност; 2.14. ф-ра от 30.04.2015 г. частично не се признава за 8, 40 лв. за гипс сатен – не е бил нужен за общи части; 2.15. стокова разписка не се признава изцяло – не се знае получателя и предназначението; 2.16. ф-ра от 30.04.2015 г. частично не се признава за 66, 38 лв. за фугагипс, интерин, профил, винт за гипсокартон, лента за стена, тъй като несе знае ремонта, не са ползвани за общи части на ЕС; 2.17. стокова разписка от 06.07.3015 г. изцяло непризната –не се знае получателят, липсва в наличност; 3. „Ел Тех Строй“ ООД – 3.1. ф-ра от 08.07.2015 г. не е призната изцяло – неотносима към процесния период, представена е в предходен отчетен период; 3.2. ф-ра от 18.07.2015 г. не се признава изцяло – в общите части няма вана; 3.3. ф-ра от 20.07.15 г. не се признава изцяло - липсва информация за ремонта, не са вложени в общи части и не са налични; 3.4. ф- ра от 25.07.15 г. не се признава изцяло – липсва информация за какво е ползван; 3.5. ф-ра от 29.07.15 г. е частично непризната за 61, 24 лв. за маркуч, 2 патрона и поливник, поради на яснота за какво са предназначени и не са предадени като налични; 3.6. ф-ра от 01.08.15 г. не се признава изцяло, поради неизвестност за необходимост от стоките; 3.7. ф-ра от 06.08.15 г. не се признава изцяло, тъй като не е ясна нуждата от артикула, не е наличен; 3.8. ф- ра от 11.08.15 г. не се признава, тъй като в общите части няма халогенни крушки и несе знае за какъв ремонт е необходим разходът; 3.9. ф-ра от 11.08.15 г. не се признаваняма информация за ремонта, наложил разхода; 3.10. ф-ра от 21.08.15 г. не се признаване - са вложени в общи части; 3.11. ф- ра от 25.05.16 г. не се признава – не е известно за необходим ремонт със закупените вещи; 3.12. ф-ра от 17.05.2016 г. не се признава по същите причини; 3.13. ф-ра от 04.06.16 г. не се признава – в общите части няма пердета, нито тоалетна; 3.14. ф-ра от 07.06.16 г. не се признава –в общите части няма бани; 3.15. ф-ра от 10.06.16 г. не се признава – липсва информация за ремонт с необходимост от артикулите; 3.16. ф-ра от 11.06.16 г. не се признава по същите причини; 3.17. ф-ра от 13.06.16 г. не се признава – горните причини; 3.18. ф-ра от 21.06.16 г. не се признава –в общите части няма тоалетна; 3.19. ф-ра от 28.04.16 г. не се призвана частично за 66, 28 лв. за белина, тръби ПВС, тоалетна хартия, обезмаслител, мистър Мускул, медикс Резър, чук кофражен и храсторез, стоки непредназначени за общите части и неналични в края на периода; 3.20. ф-ра от 12.07.16 г. не се признава частично за 12, 26 лв. за домакинска кърпа, мебелин и ОВЕ концентрат – липсва информация за нуждата от стоките, не съществуват мебели на ЕС.; 4. „ВАВ“ ООД – 4.1. ф-ра от 10.08.15 г. не се признава частично за 7, 13 лв. за лунички за баня – не съществуват такива в общите части; 4.2. ф-ра от 11.08.15 г. не се признава – в общите части няма бани; 4.3. ф-ра от 17.08.15 г. не се признава – предназначени са за ЕТ „Беантон“, Ямбол; 4.4. ф-ра от 05.08.15 г. не се признава –няма баня в общите части на ЕС; 5. Плащания към Агенция по вписванията – не се признават, поради липса на платежни документи и данни за услугите; 6. „Мария-74“ ООД – ф-ри от 24.08. и 15.08.2015 г. не се признават, издадени са на „Беантон“ ЕООД, гр.Ямбол и артикулите липсват в наличност; 7. „Хоум депо“ ЕООД – 2 бр. ф-ри от 12.08. и 1 бр. от 17.08.2015 г. не се признават, тъй като получател е „Беантон“ ЕООД, стоките липсват в наличност; 8. Железария „Камелия“ – ф. бон не се признава частично за 38, 38 лв. за патрон, латекс, ролки за душ, тъй като не са предназначени за ЕС; 9. Покупка от Автомивка А305 – не се признава, поради липса на разходен документ; 10. „Бошнаков“ ЕООД/“Мастерхаус“ – 10.1. касов бон от 08.07.15 г. не се признава разход неясно за какъв ремонт е разходът; 10.2. ф-ра от 21.08.15 г. не се признава, поради липса на информация за наложил се ремонт; 11. „Мастерхаус“ – 11.1. ф-ра от 09.07.15 г. не се признава –включена е в отчета за предходната година и е приспадната от приходите; 11.2. ф-ра от 22.07.15 г. не се признава частично за 386, 18 лв. за екипировка за алпинисти, каквато не е необходима на ЕС; 11.3. ф-ра от 05.08.15 г. не се признава, тъй като липсва информация за необходимост от разхода, неприложим за общите части; 11.4. ф-ра от 13.08.15 г. не се признава частично за 17, 52 лв. за сателитна чиния, чубрица, копър, каквито не са необходими за ЕС; 11.5. ф-ра от 14.07.15 г. не се признава –липсва информация за необходимост от стоките, в общите части липсват халогенни осветителни тела; 11.6. ф-ра от 20.06.16 г. не се признава частично за 37, 63 лв. за халогенни крушки, завеса за баня, автоматичен предпазител- по горните причини; 12. „Кабелкомерс“ ООД – 2 бр. фактури от 18.08.15 г. не се признават, тъй като получател е „Беантон“ ЕООД – неизвестна необходимост от разхода, стоките не са налични; 13. Офис 1 Superstore – 3 бр. ф-ри от 25.08., 17.07. и 03.08.2015 г. не се признават – липсват документи за трите разхода; 14. ЕТ „Генеса“ -интернет зала – разход на 15.08.15 г. не се признава, тъй като липсва разходен документ и е с неясен предмет; 15. Мобилтел – разход на 29.07.2015 г. не се признава – липсва разходен документ, неясен предмет; 16. Виваком – 11 бр. разходи в периода 29.07.15 г. – 03.05.16 г. не се признава – липсва удостоверяващ документ; 17. Пътуване – 16 бр. разходи не се признават, поради липса на оправдателни документи и неясна връзка с ЕС; 18. Хотел „Кубан“ – 2 бр. ф-ри от 03.05 и 09.05.16 г. не се признават –липсват документи за действително извършени разходи и нуждата от такива; 19. Хотел „Диана“ – ф-ра от 24.04.2016 г. не се признава по горните причини; 20. „Руфхаус“ – ф-ра от 28.05.16 г. не се признава - в общите части няма интериорни врати; 21. Ключарско ателие – 6 бр. позиции в периода 25.07.15 – 04.06.2016 г. не се признават – липсват разходни документи и неустановена нужда за ЕС; 22. Магазин „Шатовалон“ – разход от 18.07.16 г. не се приема, поради липса на оправдателен документ; 23. Транспорт и бензин – 17 бр. разходи, за които липсват разплащателни документи, не се признават; 24. Винетка 2016 г. – не се признава, поради липса на оправдателен документ, ЕС не разполага с автомобил; 25. Пробан-бутан – 5 бр. разходи за периода 20.08.15 г. – 20.08.16 г. не се признават, тъй като ЕС няма автомобил и устройства на пропан-бутан, липсват и оправдателни документи; 26. С. Д. – 26.1. РКО от 15.06.15 г. не се приема като неотносим към процесния период; 26.2. РКО от 07.07./07.08.2015 г. не се признава частично за 300 лв. за заплата за поддръжка на басейн, защото има груба поправка на сумата от 350 на 650 лв., която не е известно кога и от кого е извършена, а обичайното и одобрено възнаграждение за услугата е 350 лв.; 26.3. РКО от 17.07.15 г. не се приема, поради невалиден документ – сумата е изписана след подписа на получателя, при управлението на Л. не е извършван ремонт с вложен гипсокартон; 26.4. плащане от 01.09.15 г. не се признава, поради липса на удостоверителен документ; 27. И. К. – 2 бр. РКО не се приемат, поради невалидност на документите, които не удостоверяват получателя на услугата, действителността на плащанията и основанието, липсва подпис на К.; 28. М. И. – РКО от 01.08.15 г. не се приема – невалиден документ неудостоверяващ получателя на услугата, плащането, основанието, липсва подпис на И.; 29. И. И. – РКО за периода 15.07 -15.08.15 г. не се приема, поради невалиден документ без получател на услугата, действителност на плащането, основанието, подпис на Илиев; 30. Христомир А. – 2 бр. РКС за периоди 25.04.-24.05.2016 г. и 25.05.-24.06.2016 г. не се признават, поради неясен получател на услугата. ЕС не е избирала А. за домоуправител и не няма решение за заплащане на възнаграждение за такъв; 31. Рецепционист – 3 бр. разходи по съответни периоди не се признават, поради липса на разходнто- оправдателни документи и основание за плащането, ЕС не е имала рецепционист, обектите се ползват от собствениците, като малка част се отдават под наем от самите собственици; 32. Склад – разходът не се признава, поради липса на разходни документи и решение на ОС на ЕС; 33. А. Г. – плащане в брой на 22.06.16 г. не се признава –липсва разходно-оправдателен документ и неясно за какво е разходът; 34. В. С. – 34.1. РКО от 27.07.2015 г. не се признава частично за сумата от 70 лв., поради прекомерност на сумата, платена за транспорт с камион за 30 км., а стоката е закупена от магазин на отстояние 2 км и е с количество за лек автомобил; 34.2. РКО от 02.08.2015 г. не се признава частично за 490 лв., поради признато плащане по РКО от 28.07.15 г. за 150 лв. за същия ремонт и при приета обща стойност за услугата по пазарни цени 480 лв., се признава останалата част от 330 лв.; 35. Ремонт на покрив – 35.1. плащане без документ за бъдеща работа в период 01.08. – 27.08.2016 г. не се приема изцяло, поради липса на удоставеряващ разхода документ, договор за възлагане и изпълнение. Ремонт на покрива е извършен 3 години след мандата на ответника; 35.2 плащане в брой без документ за ремонт на тераси 01.08. -27.08.2016 г. не се признава изцяло, тъй като се касае за горепосочения ремонт на две тераси, за който е признат разход от 480 лв. От извършените от ответника през отчетния период плащания по банков път на ток и вода и към три физически лица, ищцовата ЕС признава разходите за ток и вода в посочения в списъка на Л. размер. Признати са и плащанията от банковата сметка на ЕС в полза на В. В., извършени на 8 транша в общ размер от 2 520 лв. Всички останали разходи по банков път и в брой, за които липса информация за предмета, основанието, удостоверителни документи, извън приетите по списъка, не са признати за извършени в полза на ЕС. Твърди се, че през 2015 г. бившият управител е извършил ремонт в собствените си обекти в ЕС в лично качество и като собственик на „Беатон“ ЕООД. В съдебно заседание на 07.03.2022 г. процесуалният представител на ЕС е уточнил още, че двете претендирани като главници суми са част от получените средства в качеството му на управител на ЕС във връзка с изпълнение на поръчката. Както е заявено в уточняващата молба, отношенията, които се формират между управителя и ЕС са на основание мандатно правоотношение между доверител и доверени, възникнали по силата на закона – ЗУЕС и регламентирани в ЗЗД. След изпълнение на поръчката, ответникът би следвало да се отчете и да върне всичко, което е резултат от изпълнение на поръчката. Претенцията на ищеца за исковите суми е за остатъка, който е извън предадения и приет от ОС резултат от работата и се претендира като едно цяло, като сумата за лихвата е заявена частично. Постъпилите по сметката на ЕС на името на Л. вноски след ОС на 27.07.2016 г., когато е освободен като управител, са преди влизане на решението за освобождаване в сила. По уточняващата молба на ищеца е постъпила молба от ответника, в която е оспорено становището за възникнало мандатно правоотношение между страните и квалификация на иска по чл. 284 ЗЗД /договор за поръчка/, с оглед различния състав на възлагане на управлението на управителя в ЕС, произтичащо от избор, а не от договор. Изключва се и единствено приложението на чл.23, ал.6 ЗУЕС, която разпоредба се счита за относима само за претендирани налични по сметките суми, като непризнатите разходи сочат на претенция за непозволено увреждане, доколкото липсва основание за извършен разход и управителят е излязъл извън правомощията си по ЗУЕС. Според ответника, формирането на претендираните суми не е изяснено с уточняващата молба на ищцовата страна. По указание на съда ищецът е дипозирал втора уточняваща молба, в която е заявено, че след 0.00 часа на 08.07.2015 г. ЕС е предоставила на ответника сумата от 68 423.77 лв. за изпълнение на поръчката по осъществяване функциите на управител на ЕС за втората година от мандата му, както следва: 1. По банков път по еврова сметка за времето от 09.07.15 г. до 27.07.2016 г. – 26 517, 48 лв. от които 12 871 евро, или 25 173, 82 лв., подробно описани по пера като вноски от собственици на самостоятелни обекти в ЕС и постъпили още 687 евро, или 1343, 66 лв., на 29.07.2016 г. след освобождаването на Л. като управител, представляващи годишна вноска от собственика на обект А607 Gough, която сума е със същия правен характер като изброените до освобождаването на ответника, надлежно платена е чрез внасяне по сметка на ответника в качеството му на управител на ЕС, след като решението за освобождаването му не е влязло в сила.; 2. По банков път по левова сметка – 7 045, 13 лв.; 3. По изготвена от ответника „справка 2“ от 2018 г. за получени суми в брой – 9 225, 12 евро, или 18 042, 77 лв.; 4. По „справка 2“ за получени на ръка суми за ток и вода от общо 408, 60 евро, или 798, 96 лв. общо за двете години от мандата, половината в размер на 399, 48 лв. се приемат за процесния едногодишен период.; 5. Наличен остатък в края на първата година от мандата и началото на втората – 09.07.2015 г. – 6788, 33 евро, или 13 276, 82 лв. налични по евровата сметка и 3 142, 08 лв. по сметката в лева, общо наличност 16418, 90 лв. Общо за едногодишния период предоставените средства са в размер на 67 080, 11 лв. и след края на периода – 1343, 66 лв. Приетите от ОС разходи за процесния период са както следва: 1. За ток и вода, платени по банков път – 23 411, 17 лв.; 2. Признати за полезни и необходими разходи – 15 782 лв., общо 39 193, 17 лв. Претендираната сума от 27 886, 94 лв. като дължима за отчетния годишен период е разликата от предоставените на Л. от ЕС средства и признатите разходи за годината /67 080, 11 – 39 193, 17 лв./, а претендираната сумата от 1 343, 66 лв. като дължима за връщане е стойността на получена след отчетената година вноска от етажен собственик, като разграничението на последната е единствено на база времето на извършването и липсата на връзка с неизпълнение задължението на Л. по чл.23, ал.6 ЗУЕС. По отношение на плащанията на ток и вода е пояснено, че при управлението на ответника етажните собственици не са имали самостоятелни електромери и партиди, такива са въведени през 2017 г., докато самостоятелни водомери са били налице, но без самостоятелни партиди във ВиК, поради което фактурите за ток и вода са на името на ЕС за цялото изразходено количество. Разходите в тази част са признати и не се претендират. Последвала е молба от ответника, в която е посочено, че изложената от ищеца хронология на получените средства и извадените от тях признати разходи сочат на неправилно изчисление. Освен това, възраженията на ответната страна били по отношение формирането на сумата на непризнатите разходи, които не са описани кои са именно и на какво основание се оспорват, а разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗУЕС не касае т. нар. „непризнати разходи“. Според ответника, относно сумите, които към момента на прекратяване на мандата му са се намирали по сметката на ЕС и не са предадени, чийто размер не е посочен от ищеца, съставляват неоснователно обогатяване, като следва да се съобразят признатите от ОС разходи от предходния период, които са по- големи по размер от приходите, като разликата е финансирана от управителя. Непозволено увреждане представляват непризнатите от ОС разходи. След като са разходвани, то средствата не са довели до обогатяване на управителя, като следва да се прецени дали не е налице водене на чужда работа без пълномощие. С определение № 867 от 16.07.2022 г. е прекратено производството по образуваното по спора гр.д. № 971/2021 г. на РС – Несебър и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас, където предявеният иск е разгледан по гр.д. №1273/22 г. В съдебно заседание на 14.11.2011 г., на основание чл. 176 ГПК е изслушан ответникът А. Л. Същият заявява, че не е извършвал ремонти в собствените си обекти, само е използвал БУЛСТАТ на собственото си дружество, тъй като не можел да извършва разплащания с испанския си граждански номер. Разходвал е средства за ремонт на 14 апартамента, сред които не били неговите и които били в лошо състояние. Важен бил и покрива, но някои дати на документите били сменени не знае от кого. Имало решение на ОС. Покрива бил с теч и локви, в които растели дървета. Имало 20 см дупка от 5 до 1 етаж и течовете започвали от там. Наклонът на терасите бил обратен и водата се стичала към стените на апартаментите, за което били ремонтирани терасите на ап. А603, А604 и А605. На 27/28.07.2015 г. се добавило, че терасите са ремонтирани и собствениците трябва да платят ремонта. Новата управителка Яна имала задължението да изиска парите от собствениците. Поправили се и шахтите на асансьорите, които били пълни с вода. На фасадата имало паднали мраморни плочки и били сложени нови. В останалите 11 апартамента имало течове по стената и ОС на 06.07.2014 г. решило да се поправят. Първо започнали с покрива от 800 кв.м., почистили два камиона с боклуци, после Л. закупил две баки с материал и се положила хидроизолация на покрива. Заявява, че съставил документ с отчет за две години, по който част от сумите са „кеш“, а други по банков път. Заради първото дело разделил периодите в два отчета. „БР“ означава „в брой“, „Т“ – трансфер по банков път, „S.K.“ – предишния управител не е платил, не е поправял и е оставил пари за себе си. За изясняване на фактите по спора пред първата инстанция е изслушана съдебна икономическа експертиза, от която се установява: 1. Към 09.07.2015 г. наличността по разплащателните сметки на ЕС са 6 788, 33 евро, или 13 276, 82 лв. и 3 142, 11 лв., общо 16 418, 93 лв.; 2. Постъпили по банковите сметки на ЕС в евро и лева до 27.07.2016 г. – общо 73 986, 17 лв., от които 41 960, 97 лв. са постъпили в периода до 08.07.2015 г. и 32 025, 20 лв. – в периода 09.07.2015 – 27.07.2018 г. На 29.07.2016 г. е постъпила сумата от 687 евро, или 1343, 65 лв. от собственика на обект А-605; 3. Общият размер на събраните банкови такси и курсови разлики за периода е 1 469, 23 лв.; 4. Средствата постъпили в брой като приходи на ЕС според изготвените от ответника „справка 1“ и „справка 2“ са 5 349, 20 лв. /2735 евро/ за периода 08.07.2014 – 08.07.2015 г. и 13 976, 60 лв. /7146, 12 евро/ за периода 09.07.2015 – 08.07.2016 г., както и сумата от 798, 96 лв. /408, 50 евро/ за ток и вода, от които половината в размер на 399, 48 лв. следва да се съобразят за процесния период. Настоящата инстанция намира, че по „справка 2“ /представена от Л. през есента-зимата на 2018 г. по заявеното в исковата молба/ в графата за периода 09.07.2016 – 09.08.2017 г. е записана сумата от 325 евро в брой, платени на 13.07.2016 г., която дата попада в процесния период и следва да бъде съобразена като приход, поради което сумата, посочена в експертизата в отговора на 10 въпрос от 7 146, 12 евро следва да бъде коригирана на 7 472, 12 евро, или 14 612, 24 лв. За посочените в същата графа 1754 евро не е ясно на коя дата са внесени, поради което съдът намира, че не следва да се приемат като приход за процесния период; 5. Размерът на признатите от ОС на ЕС разходи е 39 196 лв., а на непризнатите – 21 765 лв., съгласно таблицата представена от ответника на ОС на ЕС и приложена към исковата молба; 6. Според представената от ответника таблица в хода на процеса извършените разходи за ЕС в процесния период са 66 594, 10 лв.; 7. Общата сума на невключените разходи в първоначалната таблица, а присъстващи в последващата е 6 532, 66 лв. 8. Общият размер на постъпленията в брой и по банка в лева и евро до 08.07.2015 г. е 47 310, 17 лв. /41960, 97 + 5349, 20/; 9. Наличният остатък по банковите сметки към 09.07.2015 г. е 16 418, 93 лв.; 10. Общият размер на средствата, с които ЕС е разполагала в периода от 09.07.2015 г. до 27.07.2016 г. от постъпления по банка и в брой е 46 637, 44 /32025, 20 + 14 612, 24/ лв. след направената корекция от съда по т.4; 11. Общият размер на остатъка по банковите сметки към 27.07.2016 г. е 308, 14 лв., а постъпленията по банки и в брой след тази дата са 6 443, 48 лв. При горните обстоятелства, се налага изводът, че през отчетната втора година на своя мандат като управител на ЕС от 09.07.2015 г. до 27.07.2016 г. ответникът е разполагал с парични средства, постъпили като вноски от етажните собственици по двете банкови сметки на ЕС, открити на името на управителя, в едно с предадените му в брой, както следва: наличност по банковите сметки към 09.07.2015 г. – 16418.93 лв., постъпили по банковите сметки през отчетния период – 32 025, 20 лв. и внесени при управителя /същият и касиер/ в брой – 15011, 72 лв. /14612, 24 + 399, 48/ лв., или общо 63 455, 85 лв. От тази сума следва да се приспаднат на първо място установените по делото разходи за удържани от банките такси и курсови разлики в размер на 1 469, 23 лв., като остатъкът е 61986, 62 лв. От своя страна ищцовата ЕС е признала направени от ответника разходи в изпълнение на длъжността му като управител на ЕС в размер на 39 196 лв. /15 782 лв. като полезни и необходими и 23 414 лв. за ток и вода/, след приспадането на която сума остатъкът е на стойност 22790, 62 лв. На следващо място, съгласно т.2 по протокола от проведеното ОС на ЕС на 27/28.2015 г. са одобрени и утвърдени сметките, представени от управителя за получени приходи и извършени разходи, т.е. прието е решение за приемане на финансовия отчет на управителя за първата година от мандата му, считано от 09.07.2014 до 09.07.2015 г., което решение е влязло в сила след съдебно потвърждаване. В същото е посочено, че А. Л. е платил със собствени средства сумата от 7695 лв. по фактури на комплекса и за провеждане на необходимите процедури по прехвърляне на трансформатора в собственост на ЕВН, които пари се явяват аванс, платен от Л. за сметка на бъдещите такси за обслужване на комплекса за следващите периоди 2015 - 2016 – 2017 г. Видно от представената от ответника в табличен вид справка „приходи 2014-2017“ /л.41 от делото на БОС/, за периода 01.01. - 08.07.2016 г. е включена сумата от 2 735 евро, платени в брой за обекти А303, А307, А403 и А107-рест., чийто собственик е А. Л. като физическо лице и като едноличен собственик на „Беантон“ ЕООД. Въпросната сума, в левова равностойност от 5 349, 20 лв., следва да бъде приспадната, тъй като е призната за предходния едногодишен период за авансово платена от ответника с цитираното по-горе решение на ОС. След приспадането, остатъкът възлиза на стойност 17441, 42 лв. Спорен е въпросът за непризнаваните от ЕС разходи. На първо място това са разходите, несъдържащи се в таблицата „разходи Идън комплекс 09.07.2015- 09.07.2016 г.“, представена от Л. на КС на ЕС /вж. протокол от 07.08.2016 г. на КС по т.3 от абзац „Разгледани бяха документи…“/, а описани от ответника в таблица „Разходи Идън комплекс 09.07.2015 – 26.07.2017г.“ /л.185 от делото на НРС/, представена с отговора на исковата молба. Въпросните добавени по-късно в хода на делото разходи са описани в таблица по 7-ми въпрос от констативно-съобразителната част на експертното заключение. По отделните пера от таблицата е видно, че за повечето от изброените разходи липсват разходно-оправдателни документи, поради което същите не следва да бъдат признати за извършени от ответника като управител. Що се отнася до посочените от вещото лице фактури, някои от тях не са представени по делото, по други липсват платежни документи. Освен това, липсват ангажирани от ответника доказателства за действителното влагане на закупените стоки, респективно ползването на съответните услуги във връзка с изпълнение функциите му като управител на ищцовата ЕС. Поради това, разходите в размер на 6 532, 66 лв. по таблицата на СИЕ на стр.5 и 6 от заключението не следва да бъдат признати. Спорно е и непризнаването на част от разходите, описани в първоначалната справка, предоставена от ответника на КС на ЕС в таблица „Разходи Идън комплекс 09.07.2015 - 09.07.2016 г.“ Съобразно обясненията на Л. в отговора на исковата молба, оспорването и възраженията по тях в последвалата молба на ЕС, настоящата инстанция намира, че и въпросните разходи правилно не са признати от ОС на ЕС в преобладаващата част. За част от тях липсват разходно- оправдателни документи и те съставляват голословни твърдения за платени суми. За друга част липсват ангажирани от ответника каквито и да било доказателства за действителното извършване на твърдени конкретни ремонтни работи в общите части на ЕС и в отделни самостоятелни обекти в комплекса със закупените трайни материални активи, с влагане на закупените материали и използван труд и други съпътстващи услуги – липсват сключени договори с изпълнител, приемно-предавателни протоколи за извършената работа, липсват и предадени като налични в края на периода сочените като придобити за ЕС дълготрайни материални активи и др. Има фактури, които са извън процесния отчетен период и попадат в предходния. Има фактури за стоки и услуги, неотносими към предмета на дейност на управителя – сателитна чиния, чубрица, копър, нощувки в хотел, както и РКО с извършена поправка на платената сума без надлежна легализация, или изписана сума след положения подпис на получателя, а така също и РКО за услуги по ремонт на басейн, какъвто е отчетен за периода до 09.07.2015 г., а разходи за услуги по обслужване, подготовка и почистване на басейн не са предвидени от ОС, както и за възнаграждение на домоуправител. Като надлежен следва да се приеме разходът по РКО за периода 15.07. -15.08.2015 г. за сумата до размера от 650 лв. /№56 от справка в таблица „Разходи Итън комплекс 09.07.2015 – 09.07.2016 г.“/, одобрен от ОС по т.2, последен абзац от протокол от 27/28.07.2015 г. като „заплата на сегашния рецепционист в размер от 650 лв.“ В същия смисъл се налага извод за наем на апартамент за рецепциониста за периода 10.07. – 10.08.2015 г. в размер на 450 лв., за периода 10.08. – 20.08.2015 г. в размер на 150 лв. и за периода 25.04.- 25.07.2016 г. в размер на 1350 лв., общо – 1950 лв., тъй като въпросните разходи са одобрени от ОС по посочения по-горе протокол – „На събранието са одобрени разходите за отдаване под наем на стая А403 за 450 лв. на месец, където ще живее охранител-рецепционист.“ При приспадане на така признатите суми, непризнатите разходи възлизат на стойност 14841, 42 /17441, 42 – 650 - 1950/ лв. Относно претендираната от ищеца самостоятелно сума от 1343, 65 лв., постъпила вноска по евровата сметка на ЕС /687 евро/ на 29.07.2016 г., преведена от собственика на обект А607 Gough, няма спор, че е задържана от ответника и не е отчетена пред ЕС. При така установените по делото фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи: Искът е за възстановяване на суми, получени и неотчетени от ответника в качеството му на управител на етажна собственост и има правното си основание в чл. 23, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС /редакция към м.07.2016 г./, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД. Съгласно цитираните разпоредби на специалния ЗУЕС, УС /управителят/ се отчита ежегодно и в края на мандата си с доклад пред общото събрание. При избор на нов УС /управител/ съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават с протокол, който се подписва от членовете на предишния и новия УС /управител/, от председателя на контролния съвет и от касиера. Видът на правоотношението, въз основа на което органите на управление на ЕС упражняват функциите си и във връзка с което като резултат настъпват имуществени отношения и имуществена отговорност на органите на управление, се уреждат по общите правила на мандата, т.е. на договора за поръчка. Съгласно чл.280 ЗЗД, с договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Макар при избора на управител на ЕС да не се сключва договор, отношенията между управителя и собствениците в ЕС се уреждат на основата на законно представителство, което възниква от правопораждащия факт на избора от ОС и създава всички произтичащи от това нормативни права и задължения. В цитираните текстове от ЗУЕС е предвиден ежегоден и в края на мандата отчет и предаване на всички общи на ЕС средства, която уредба е идентична с предвиденото в чл. 284, ар.2 ЗЗД задължение на довереника да се отчете, да даде сметка - т.е. да изложи пред доверителя всички приходи и разходи, цялата сметка. Различната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд не води до нарушение правото на защита на страните, тъй като не се отразява на подлежащите на доказване факти по даването на отчет от страна на ответника за приходите и разходите при изпълнение на функциите му като управител на ЕС, в каквато насока е и организираната от страните защита и ангажирани от тях доказателства. В случая категорично е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си да се отчете с доклад пред ОС и да предаде с надлежно подписан протокол съхраняваните документи и парични средства в каса и по банкови сметки. На проведеното общо събрание на 27.07.2016 г. Л. е задължен да предаде същия ден „документите и фактурите“ за отчетния период, което не е сторил. Избраният на събранието КС, при предоставени от ответника несистематизирани документи, е извършил ревизия за целия двугодишен мандат на управителя, за резултатите от която е съставен протокол от 07.08.2016 г. Отчетът на КС е приет от ОС на 10.08.2016 г. Предвид изложените по-горе установени по делото фактически обстоятелства по отчитане, даването на сметка за финансите на ЕС за втората година и до края на мандата на ответника, с доказаните по спора разполагаеми от Л. средства на ЕС като приходи и извършените от него разходи за изпълнение на възложената му дейност като управител, регламентирана в чл.23, ал.1 ЗУЕС, неотчетена като надлежно разходвана в изпълнение решенията на ОС и за необходими и полезни за ЕС разходи се явява общо сумата от 16185, 07 лв., от които 14841, 42 лв. за отчетната втора година от мандата за периода 09.07.2015 - 27.07.2016 г. и 1343, 65 лв., получени след този период – на 29.07.2016 г., преди влизане в сила на решението на ОС от 27.07.2016 г. за освобождаване на Л. На основание чл.23, ал.2 и ал.6 ЗУЕС, във връзка с чл.284, ал.2 ЗЗД, ЕС /доверителят/ разполага с възможността да иска връщане на всичко получено и неизразходвано/неотчетено от управителя /довереника/ във връзка с изпълнение на възложените му правомощия /поръчката/. В случая ненадлежно отчетената от ответника сума в размер на 16185, 07 лв. следва да бъде върната на ищцовата ЕС. При горните съображения, предявеният иск до размера от общо 16185, 07 лв. е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до претендираните общо 29230, 60 лв. – отхвърлен като неоснователен. Ищецът претендира мораторна лихва само върху дължимата главница за периода от 09.07.2015 – 27.07.2016 г., считано от 27.07.2018 г., три години назад от подаване на исковата молба на 27.07.2021 г., както и законната лихва от последната дата до изплащане на сумата. За дължимата главница след посочения период е направено искане за присъждане само на законната лихва от предявяването на иска. Следва да се отбележи, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по претенцията за мораторна лихва, считано от 15.08.2018 г. При липсата на произнасяне за периода от 27.07.2018 г. до 15.08.2018 г., недопустимо е произнасянето и от въззивната инстанция. Съобразно уважената част от сумата по първата главница - 14841, 42 лв., дължимата мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 27.07.2021 г. е в размер на 4444 лв., която следва да бъди присъдена на ищеца. На уважаване подлежи и претенцията за законна лихва върху общо присъдената сума от 16185, 07 лв., считано от 27.07.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. При горния резултат, обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, следва да бъди отменено в отхвърлителната му част за сумата над присъдените 11174, 75 лв. до размера от 16185, 07 лв., представляващи неотчетена сума от предоставените на ответника в качеството му на управител на ЕС „Идън“ – к.к. Слънчев бряг през втората година и до края на мандата му парични средства на етажната собственост, както и сумата над присъдените 3346 лв. до размера от 4444 лв., мораторна лихва върху част от главницата в размер на 14841, 42 лв. за времето от 15.08.2018 г. до 27.07.2021 г., в едно със съответната законна лихва, върху цялата главница, считано от 27.07.2021 г. до окончателното изплащане, като исковите претенции в отменената част следва да бъдат уважени, в едно с последиците за съдебните разноски. По жалбата по чл.248, ал.3 ГПК: С обжалваното определение по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на адв. Т. П.-М., процесуален представител на ответника А. Л., за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане на такива в по-висок от този в решението размер от 255, 57 лв., в която сума не е включен заплатеният от ответника адвокатски хонорар по приложения в делото на РС-Несебър договор за правна защита. Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на съдебни разноски и тъй като липсва представен от страната списък на разноските по чл.80 ГПК, е отказал да измени вече присъдените. Определението в горния смисъл е правилно, като съобразено с разпоредбата на чл.80, изр. 2 ГПК и съдебната практика. Страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, ако не е представила списък на същите най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Доводът на ответника за изрично направено искане в с.з. на 30.01.2023 г. за присъждане на заплатения адвокатски хонорар е неоснователен. Действително, няма пречки списъкът по чл.80 ГПК да е изложен не в самостоятелен документ, а и в друг такъв, какъвто се явява протоколът от съдебно заседание, стига да са посочени претендираните разноски по вид и размер. В случая, в протокола от съдебното заседание липсва конкретизиране на претенцията за разноски по размер, което е равносилно на липса на списък по чл.80 ГПК. При горните съображения, жалба против определението по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд