Решение № 451 от 17.4.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 23/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Образувано е по жалба на Н. Ж. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. К., срещу Уведомително писмо изх. № 02-210-6500/5491#4 на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ от 27.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за предходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 година за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 година. С цитираното уведомително писмо /УП/ жалбоподателят е информиран, че по оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449 за кампания 2020 се определя в размер на 0.00 лева, както и, че са наложени - намаление в размер на 1062.04 лева и санкция за бъдещ период в размер на размер на 14007.00 лева. В жалбата се твърди, че уведомителното писмо засяга правата на жалбоподателя и е издадено в противоречие с Решение № 151/19.06.2023 г. по адм. дело № 95/2023 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменено предходно УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 на ДФЗ. Според жалбоподателя нищожността е позована в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, защото вместо да постанови нов административен акт в изпълнение на съдебното решение, ДФЗ е издала оспореното в това производство УП. Посочва също, че двете уведомителни писма са с идентичен диспозитив, издадени са при фактическа липса на мотиви. Счита, че документа не съответства на фактите, установяващи законосъобразно извършваната от него селскостопанска дейност, подлежаща на субсидия, а не на санкция. Отбелязва и че този втори отказ е след като на 04.11.2024 г. е поискал изпълнение на задълженията на ДФЗ получено от ДФЗ на 06.112024 г. Моли съда да постанови решение за обявяване нищожността на атакуваното УП, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно. Претендира разноски. В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя в писмено становище поддържа жалбата по съображенията изложени в нея. Излага и допълнителни такива, като твърди, че Сакалийски е регистриран като земеделски производител вкл. е имал регистриран животновъден обект, при което и не се налага такава регистрация по повод на обекта на Х. К.. Препраща и към жалбата по адм.д. № 95 по описа на съда за 2023 г. Представя списък на разноски. Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФЗ не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище /л.408/ моли да се потвърди обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото са изискани всички доказателства по преписката, приложено е и адм. дело № 95/2023 г. по описа на АдмС - Смолян. При така събраните писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът установи следното: Със заявление за подпомагане с УИН 21/200520/33038 с УРН 558525 от 22.04.2020 г. /л.22 и следв. от делото), жалбоподателят Н. Ж. С. е кандидатствал за подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с приложени таблица за използваните парцели/площи и таблица за отглежданите животни /овце/, като към административната преписка се прилагат и заявление от 15.05.2020 г. /л. 44 и сл./ и заявление от 04.06.2020 г. /л.150 сл./ със съответните приложения към тях. Със заявление за подпомагане с УИН 21/010620/33449, УРН 688892 от 14.05.2020 г. (л.32 следв. от делото), жалбоподателят Х. Б. К. е кандидатствал за подпомагане по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с приложена таблица за отглежданите животни/овце, като общия брой на животните за които кандидатства е 164 бр. (стр.36), като към административната преписка се прилага и заявление от 05.06.2020 г. със съответните приложения. От извършената проверка по повод подаденото заявление за подпомагане заявителят е уведомен с писмо от 03.06.2020 г., че заявените животни за подпомагане се намират в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД (л.75). С декларация от 27.11.2020 г. Х. К., прехвърля заявление за подпомагане с УИН 21/010620/33449, УРН 688892 от 14.05.2020 г. на Н. Ж. С.. С уведомително писмо за одобрение на прехвърляне на заявление за подпомагане изх. № 01-6500/21.12.2020 г., ДФЗ одобрява прехвърлянето на заявлението за подпомагане към УРН 558525 на Н. С.. Приобритателят е уведомен, че при заявено направление от мярка 10 „Агроекология и климат“ следва да спазва задълженията, които произтичат от разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярката. Наред с това лицата по прехвърлителната сделка са информирани, че с одобрението му приобритателят се задължава да изпълни всички поети многогодишни ангажименти и в годината след одобрението всички животни се заявяват в заявлението за подпомагане. Изрично в писмото се отбелязва (последен абзац), че оторизираната субсидия по прехвърленото заявление ще бъде преведена по декларираната банкова сметка в декларацията за прехвърляне на заявление. Със Заповеди № 415579/20.07.2020 г. (л.246 и л.247) на Разплащателната Агенция са разпоредени проверки на място на 25.08.2020 г. и 30.09.2020 г., като според изготвения Доклад (л.249 и сл. ) не са установени нарушения в земеделското стопанство на Х. К., и е отразено, че се спазват правилата на ДЗП. Липса на нарушения от проверките е видно и от контролните листове, попълнени от проверяващото лице (л.375 и сл.). С Уведомително писмо за извършена оторизация № 02-210-6500/2880 от 20.01.2023 г. ДФ „Земеделие“ е отказал изплащане на финансова субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 по заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449, и е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 6891, 26 лв. Уведомителното писмо е оспорено пред съда - приложеното адм. дело № 95/2023 г. на АдмС - Смолян и с Решение № 151/13.06.2023 г. по него, влязло в сила на 12.07.2023 г., съдът го е отменил. За да отмени УП, СмАдмС е констатирал, че от съдържанието на УП не могат да се определят с категоричност релевантните факти, в същото липсват фактически и правни основания за издаването му. Съдебното решение е влязло в сила на 12.07.2023 г. На 13.09.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. К. се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените в полза на Н. С. разноски в размер на 1760 лева, който е представил за плащане в ДФЗ с молба от 4.11.2024 г. С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация № 02-210-6500/5491#4 от 27.11.2023 г. ДФ „Земеделие“ уведомява Н. Ж. С., че във връзка с влязло в сила Решение № 151/19.06.2023 г., постановено по адм.д. № 95/2023 г. на АССм е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-210-6500/5491 от 16.11.2022 г., с което се отказва изплащане на финансова субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 по заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449. Според оспореното в това производство Уведомително писмо, Разплащателна агенция е преразгледала случая отново се отказва оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: 21/010620/33449 за кампания 2020 в размер на 1062.04 лв, както и че му е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 14007 лева /на ред 18, за установено несъответствие по-голямо от 50%; според ред 13 процентът несъответствие при съотношение на редове 13 и 9 е 100%/; В табличен вид към процесното УП е изреден списък животни с ушни марки, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане, квалифицирани като животни с несъответствия, съгласно отразеното в колона 12 - животното „не“ отговаря на изисквания по схемата. В таблица 1 – „Оторизирани суми“ към УП /стр.398/, към колона 3 „намаления“ се пояснява, че са отчетени извършените административни проверки и че намалението е в следствие на липса на регистрация по чл. 137 от ЗВД на животновъден обект № 4889-0227 и съответно в колона 5 „оторизирана сума“ е отбелязана в 0 лева. В таблица 2 „Извършени плащания“ колони 3-6, за оторизирана, прихваната, удържан данък и изплатена сума са отбелязани с 0 лева. Административен съд - Смолян, като взе предвид установеното, доводите на страните и прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, направи следните изводи: Писмото засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Оспорения акт е изпратен с придружително писмо изх. № 02-210-6500/5491#8 от 09.01.2025 г. /л.6/ адресирано до Б. К., в качеството му на пълномощник на Н. Ж. С.. Получено е от адресата на 15.01.2025 г., съгласно ръкописното отбелязване на л. 400, а жалбата е внесена директно в съда на 28.01.2025 г., т.е. в указания 14 дневен срок, при което жалбата е допустима. По съществото на същата, съдът взе предвид следното: Със Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. са делегирани на П. Д. С. като заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с определени правомощия от Изпълнителния директор Г. Т. измежду, които в т.2 да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни, пчелни семейства, както и неизпълнени задължения по мярка 10 “Агроекология и климат“. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Не е спорно по делото и че жалбоподателят Н. Ж. С. е кандидатствал за оторизирана субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2020 г. със заявление за подпомагане с УИН 21/200520/33038 с УРН 558525 от 22.04.2020 г. като освен цитираното по-горе заявление са подадени и заявления с дати 15.05.2020 г./л.44/, заявление от 21.05.2020г./ л.114/както и от 04.06.2020 г./л.150 с декларирани от заявителя брой животни за кампания 2020 по схема ПНДЖ 3. Предвид приложените по делото 4 броя заявления не е ясно, по кое от всичките е издадено оспореното писмо, в което се изрично се сочи, че се издава във вр. със заявление с УИН: 21/010620/33449 за кампания 2020 г., подадено от Х. К., което не е приложено по преписката, без да се сочи обстоятелството, че с УП от 21.12.2020г. / след направеното кандидатствуване е одобрено прехвърлянето на заявлението за подпомагане УИН: 21/010620/33449 за кампания 2020 г. към УРН 558525. Няма данни заявителя Н. С. да е уведомен, че животновъдния обект в който са заявените животни за подпомагане, не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД. Предвид изложеното, оспореното писмо е издадено при неясни мотиви и неизяснена фактическа обстановка, съществени процесуални нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 35 от АПК. В този смисъл не е изяснено по какъв начин заявеното подпомагане от К., без в същото да е уточнено, че е прехвърлил заявлението за подпомагане, обосновава наложената санкция по заявлението на жалбоподателя и съответно отказа да бъде изплатена следващата се субсидия, при което и по повод на оспореното в това производство писмо се налага извода за неспазване на установената в чл. 59 от АПК, форма, което предвид императивния характер на нормата е самостоятелно основание за отмяна на акта. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които, възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. Изследването на съдържанието на Таблица 1 и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното фактическо основание за издаване на оспореното УП по заявлението на жалбоподателя, вкл. от същата не става ясно и какъв е броят на животните за които се отказва подпомагане, като се има предвид че по двете схеми се сочат сътоветно 28 и 172 бр. овце, съгласно таблиците в заявленията за подопмагане от С. същите са 469. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде отменено финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това е направено. Единствено цитирането на съдебно Решение № 151/19.06.2023 г. по адм. дело № 95/2023 г. на АдмС - Смолян, приложено към настоящето дело не може да замести липсата на реално установени от административния орган фактически и правни основания за издаване на УП. Възможността да се извлекат данни от административната преписка фактически основания не могат да заместят мотивите на органа и санират допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила (в този смисъл Решение № 2468 от 16.03.2022 г. по адм. д. № 11948/2021 г. на ВАС, V oтд.). Не е изяснено с оглед извършеното прехвърляне на заявлението за подпомагане по директни плащания мярка 10 „Агроекология и климат“ за 2020, налице ли е било още задължението на жалбоподателя и към кой момент да извърши регистрацията по чл. 137 от ЗВД, като липсват данни и за това, извършеното прехвърляне да е взето предвид или, че е налице регистриран такъв преди отчуждаване на стопанство от Х. К., като се има предвид, че в заявлението е цитиран № на ЖО 5728220007/4794-0099/. От поясненията за колона 12 е възможно да се приеме, че намалението и санкцията в нея трябва да са в резултат от липсата на регистрация по чл. 137 от ЗВМД, но стопанството на К. е прехвърлено преди да изтече срока по § 7 от заключителните разпоредби на ЗВМД. Това обстоятелство не е обсъдено и съобразено в оспореното пред АС-Смолян уведомително писмо, поради което административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, а описаните фактически и правни основния в акта не съответстват на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото са непълни и неясни. В съдържанието на оспорваното уведомително писмо, за правно основание се сочи чл. 46, ал. 2 от ЗПЗП, според която разпоредба подпомагане по схемите се предоставя само за животни, които са идентифицирани и са регистрирани съгласно ЗВМД, като същевременно се цитира чл. 51, ал. 1 от ЗВМД, която разпоредба сочи на задължение за регистрация на животновъден обект, но липсват мотиви, за причините обосновали отказ по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, като се има предвид, че в мотивите на самото УП се цитира заявлението за подпомагане на Х. Б. К. с УИН 21/010620/33449. Не е изяснено и чие е било задължението за регистрация на ЖО, съответно на К. или жалбоподателя, тъй като няма данни да е подадено заявление за подпомагане от жалбоподателя, след датата на която е станало прехвърлянето. Според чл. 137, ал. 1 ЗВД (в относимата редакция ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 71 от 2020 г.) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, който (съгласно ал.6) вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията. При тези констатации се налага и извода, че административният орган не е събрал доказателства за относимите факти и административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани съответните доказателствата, при което не е изпълнено задължението по чл. 35 и сл. от АПК. След отмяна на предходното уведомително писмо, предмет на съдебен контрол по цитираното съдебно дело, административният орган е бил длъжен да изследва относимите към заявените за подпомагане дейности, както повеляват принципите на чл. 7 от АПК и съответно изложи обстоятелства и събере доказателства за липсата или наличието на регистриран животински обект от страна на жалбоподателя и съответно уточни обстоятелствата, въз основа на които приеме, че отказа е по заявлението за подпомагане на Х. Б. К. с УИН 21/010620/33449. Допълнително изрично трябва да бъде посочено, че относно санкцията за бъдещ период не е ясно на какво правно основание е наложена, доколкото е направено позоваване на чл. 31 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Тази разпоредба се отнася до административните санкции във връзка с декларирани животни по схемите за помощи или мерките за подпомагане за животни и е приложим за случаи на констатирана разлика между броя на декларираните животни и броя, установен по реда на член 30, параграф 3 от същия нормативен акт. Подобна разлика в настоящия случай не е констатирана при проверките на място преди прехвърлянето на стопанството. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорения индивидуален административен акт според чл. 177, ал. 2 АПК. Според разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Т.е. цитираната разпоредба ще намери своето приложение, когато оспорваният административен акт след като административния орган е бил задължен със съдебно решение да издаде административен акт, с който да се удовлетвори искането на заявителя, т.е. административен акт с определено съдържание за същите права и задължения при същите фактически основания. В конкретния случай доколкото със съдебното решение по адм.д. № 95/23 г. по описа на АС-Смолян, е отменено предишното УП изх. № 02-210-6500/5491 от 16.11.2022 г., поради липса на фактическата установеност и правна обоснованост от страна на органа, която да финализира с нулева оторизация и с налагане на санкция за минал период, без да е уточнено, че отмяната на предходното УП обосновава конкретен резултат не може да се задължи административния орган да уважи заявлението на жалбоподателя и съответно непроизнасянето в този смисъл да обоснове нищожност по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 177, ал. 2 АПК. Поради изложеното, оспорения акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение. При този изход на спора, искането за присъждане адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните в списъка /л. 427/ разноски за ДТ 10 лв. и адвокатско възнаграждение 1750 лв. В случая претендираният размер на адвокатския хонорар, отговаря на минималния, определен в чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (в редакцията ДВ, бр.14/2025 г.), поради което договорно определеният и платен по делото хонорар от 1750 лв. е съобразен с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като се има предвид, че съгласно цитираната разпоредба, при материален интерес 15 069, 04 лв. размера на адв. хонорар е 1756 лв. / 1300+456/, при което и възражението за прекомерност е неоснователно. Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Смолян