Решение № 5801 от 14.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3182/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от Л. П. И. и В. П. И., с която са предявени срещу Г. Г. М. искове, както следва:

1. иск с правно основание с правно основание чл.42, б. „б” ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание на Г.Д. П. от 10.12.2012 г., обявено на 27.01.2022 г. с протокол акт №20, том I, дело №6/27.01.2022 г. на нотариус рег.№042 на Нотариалната камара, като извършено в нарушение с изискването на чл.25, ал.1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя;

2. евентуален иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание на Г.Д. П. от 10.12.2012 г., обявено на 27.01.2022 г. с протокол акт №20, том I, дело №6/27.01.2022 г. на нотариус рег.№042 на Нотариалната камара, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Ищците твърдят, че починалата Г.Д. П. е тяхна леля по майчина линия, с която са поддържали непрекъсната връзка и отношенията им винаги са били много добри, като ищцата Л. И. системно е полагала грижи за леля си. През последните десетина години преди смъртта си наследодателката е отключила психично заболяване, определено като органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство - многократно е настанявана на принудително лечение в ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски”, като през последните пет години преди смъртта й, състоянието й е било изключително тежко. Последно е настанена за лечение в СБПАР- Бухово, където е починала на 23.12.2020 г. През м. февруари 2022 г. ищците узнали, че леля им е оставила саморъчно завещание от 2012 г., извършено в полза на ответника по делото. Завещанието е обявено от ответника на 27.01.2022 г. с протокол акт №20, том I, дело №6/27.01.2022 г. на Нотариус М.Ш., рег.№042 на Нотариалната камара. Ответникът е адвокат, който е представлявал Г. П. по дела за настаняването й за принудително лечение и никога не е споменавал пред ищците за завещанието. Твърдят на първо място завещанието не е написано и подписано от наследодателката им, а на следващо – ако е написано от нея, то е антидатирано – посочената в него дата 10.12.2012 г. не е действителната, на която е изготвено, както и че текста на датата не е написан от Г. П.. Искат завещанието да бъде обявено за нищожно на това основание. При условията на евентуалност, в случай че завещанието е написано от наследодателката, твърдят, че тя не е била способна да завещава. Посочват, че от лятото на 2009 г. завещателката е проявила симптоми на психично заболяване – в началото диагностицирано като рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежък стадий и непрекъснато се е влошаващо се до прояви, налагащи постановяването на задължително лечение с диагноза органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство. Многократно е настанявана за принудително лечение в специализирани институции. Молят завещанието да бъде унищожено като извършено от лице, неспособно да завещава поради заболяването си.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че познавал починалата наследодателка отпреди повече от двадесет години и през този период ищците не са поддържали връзка със своята леля, нито са полагали грижи за нея. Ищците не са се отзовавали на опити на Г. П. да се свърже с тях, а в делата по Закона за здравето съдът и здравните власти няколко месеца не са успявали да се свържат с ищците като роднини на наследодателката, които да дадат информирано съгласие за провеждане на лечение. Твърди, че наследодателката е починала на 23.12.2020 г. в социален дом в гр. Бухово, но ищците не са организирани погребението, нито са разбрали за смъртта на леля си до м. ноември 2021 г. Оспорва твърдението, че завещанието не е написано и подписано от наследодателката, както и че Г. П. не е разбирала свойството и значението на актовете, които извършва – макар по отношение на нея да са предприемани принудителни медицински мерки по Закона за здравето, според ответника няма данни не е разбирала свойството и значението на извърщваното от нея - няма нито влязло в сила решение, нито дори образувано дело за поставянето й под запрещение. Твърди, че желанието на Г. П. е било да остави завещание в негова полза и то да бъде съхранявано от него, за да не я притесняват хора, които не се интересуват от нея. Завещателката е разбирала свойството и значението на акта, който е извършила по изрично свое желание, като завещанието е написано и подписано от нея и е автентично.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от саморъчно завещание от 10.12.2012 г., обявено с Протокол акт №20, том I, общ рег. №906, дело №6, зав. Рег. №6 от 27.01.2022 г., на нотариус с рег. № 042 на НК, че Г.Д. П. е съставила акт – саморъчно завещание, в което е удостоверено, че е написано на 10.12.2012 г. и с което Г.Д. П. завещава на Г. Г. М. цялото си имущество и недвижими имоти, които притежава към момента на своята смърт. В документа е удостоверено, че завещанието е съставено на 10.12.2012 г. в гр. София и се съдържа подпис на завещателката, положен след завещателните разпореждания и означението на датата.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, Г.Д. П. е починала на 23.12.2020 г. Завещанието е обявено с протокол от 27.01.2022 г., на нотариус с рег. № 042 на НК по искане на Г. Г. М.. Нотариусът е удостоверил направените пред него изявления на молителя, че завещанието че се е съхранявало в дома му.

1. По иска по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН:

Съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН, завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Първият спорен по делото въпросът е дали представеният документ „Саморъчно завещание от 10.12.2012 г.“ е автентичен – написан и подписан от сочения автор Г.Д. П.. За проверка за истинността на документа са изслушани две съдебно-графологични експертизи (първоначална единична и повторна тройна), които установяват следното:

Съгласно първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Г. И. М., ръкописният текст в завещанието, включително и датата, е изписан от Г.Д. П. – текстът е написан със степен на обработеност около средната, с десен наклон, среден по размер, с по-ниска от средната степен на свързаност почерк. Образците от почерка на П. имат същите характеристики, като посочените. Наблюдава се снижаване на степента на обработеност в по- късния период – 2019 г. Установяват се съвпадения в общите (степен на обработеност, относителния размер и наклон, степен на свързаност) и в по- характерни частни признаци като вид на свързване на буквите в името, направление на движението при изписване на втория елемент на буква „к“, форма на движение при изписване на втория елемент на буква „л“, последователност на движенията при изписване на елементите на буква „ф“ и пр. Общо установените в 18 точки съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваните буквени и цифрови ръкописни текстове в завещанието и образците от почерка на Г.Д. П. са написани от едно и също лице. При изследване на подписа за „Завещател“ визуално, с помощта на увеличителни прибори и различен режим на осветление се установява, че същият е положен със свободни движения, с променлив натиск, в който се наблюдава изтъняване и удебеляване на щрихите при промяна посоката на движения, без наличие на необосновани спирания или несигурност на пишещата ръка, което в съвкупност дава основание за извода, че в изследвания подпис не се наблюдават признаци от предварителна подготовка при полагането му, както и признаци за имитация. Изследваният подпис за „Завещател“ има смесена транскрипция състояща се от буква “Л”, безбуквени елементи и параф. Същият е положен със степен на обработеност около средната, над средния размер, с десен наклон, свързани движения. При сравняване на изследвания подпис в завещанието с образците от подписа на Г.Д. П. вещото лице е установило съвпадения в общите признаци (транскрипция, степен на обработеност, степен на свързаност, относителен размер и наклон) и съвпадения по по-характерните частни признаци, като количество на движения при изписване на буква „Л“, форма на движение при свързване на елементите на буква „л“, графична форма при изписване/свързване на безбуквените елементи и пр. В обобщение - вещото лице прави извод, че ръкописният текст в саморъчно завещание от името на Г.Д. П., включително датата „10.ХII.2012 г.“ е написан, а подписа за „Завещател“ е положен от Г.Д. П.. Съгласно повторната тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица Е. М., С. Х. и Д. В., при сравняване на изследваните ръкописни текстове в завещанието с образците от ръкописни текстове на Г.Д. П. се установяват съвпадения по общи признаци - степен на обработеност, размер, наклон, разтегливост, степен на свързаност и съвпадение по множество частни признаци, сред които форма на движение при свързване на I- ви с II-ри елемент на б. „ъ“ и „ч“, форма на движение при свързване на I- ви с II-ри елемент на б.“р“, форма на движение при изписване на подредовия елемент на б.“щ“ и вид на свързване на букви „е“ и „ш“ в името Г.. Вещите лица посочват, че установените съвпадения в общи и частни признаци са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследваните ръкописни текстове, включително датата и образците от почерка на Г.Д. П., са написани от едно и също лице. Относно подписа сочат, че при извършеното сравнително изследване между изследвания подпис и образците от подписа на Г.Д. П. се установяват съвпадения по общи признаци (транскрипция, степен на обработеност и свързаност, размер, наклон) и съвпадения по частни признаци като количество, форма и направление на движение при изписване на началния елемент на б.“Л“, форма на движение при свързване на I-ви с II- ри елемент на б.“Л“ и др. Вещите лица приемат, че установените съвпадения в общи и частни признаци са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че подписът за „Завещател“ и образците от подписа на Г.Д. П. с ЕГН: •••••••••• са положени от едно и също лице.

Съдът кредитира двете експертизи като компетентни, обосновани и убедително аргументирани.

Ето защо съдът приема, че текстът на процесното саморъчно завещание е написан ръкописно от завещателката, а подписът – лично положен от нея. Поради това неоснователни са твърденията за неавтентичност на документа.

Спорен по делото е и въпросът относно датата на съставяне на завещанието, с твърдение на ищците, че същото е антидатирано – съставено в по-късен момент от посочения в него.

Видно от заключенията на вещите лица, работили по двете графически експертизи, в текста на завещанието не се наблюдават признаци от предварителна подготовка, както и признаци за имитация, като датата на завещанието е част от изследвания ръкописен текст и е написана от издателя на документа.

Относно твърденията за антидатиране на документа от самия му издател, следва да се съобрази съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановена по въпроса „При оспорване на датата на съставяне на саморъчно завещание имат ли качеството на трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК наследниците по закон на завещателя и приложима ли е цитираната разпоредба за установяване на "достоверна дата" на завещанието“. В цитираното решение се дава казуално тълкуване в следния смисъл: „При саморъчното завещание въпросът за „достоверна дата“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя, тъй като тя е ирелевантна при преценка на неговата действителност с оглед разпоредбите на чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН. Законът придава специално значение само на датата на съставянето на завещанието, обявявайки я за задължителен елемент от неговата форма, наред със завещателните разпореждания и подписа на завещателя. Спрямо датата на съставяне на завещанието, а не спрямо друга датата - на предаването му за съхранение на нотариуса или друго лице, на откриване на наследството и пр., се преценява дали то отразява последната воля на завещателя, както и дали завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Датата на съставяне на завещанието следва да бъде обозначена в текста на завещанието, при това ръкописно от самия завещател. Неспазването на това императивно изискване има за последица нищожност на завещателния акт поради липса на форма. Саморъчното завещание е нищожно и когато съдържа необходимите реквизити и е изцяло е написано от завещателя, но е антидатирано /обозначената в него дата не е действителната датата на съставянето му/.“ Относно доказателствената тежест в цитираното решение се приема, че „ако завещанието отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата“.

Съобразно изложеното, в доказателствена тежест на ищците е да установят, че завещанието е антидатирано, т.е. при съставянето му авторът му е посочил по-ранна от действителната дата. По делото не са събрани доказателства, установяващи това обстоятелство. От двете графически експертизи не се установява възможност по почерка на лицето и неговия писмено-двигателния навик да се датира документа, с оглед конкретното здравословно, психическото и емоционално състояние на съставителя му. Вещото лице М. сочи в съдебно заседание, че през 2019 г. – в една и съща година има издадени три лични карти на завещателката, като в заявленията подписите, които са полагани в един и същ момент, имат по-висока степен на липса на динамика и по-висока степен на скованост на движенията, но в същата година има други подписи, които имат малко по-висока степен на обработеност, т.е. изписани са с по-висока степен на координация. Вещите лица, изготвили тройната експертиза също сочат, че за датиране на документа следва да са представени достатъчно количество сравнителни образци с достоверни данни, писани във времето, в много години подред, и не един образец, а по няколко от всеки момент. Изискванията към такъв сорт експертиза са много високи и не винаги довеждат до категоричен извод. А в случая при разглеждане на описаните образци, няма основание за извод за антидатиране на документа.

От изложеното следва, че ищците, в съответствие с доказателствената си тежест, не са установили при условията на пълно и главно доказване – т.е. несъмнено и категорично, че посочената в завещанието дата е по-ранна от действителната дата на съставяне на документа. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението, че завещанието е антидатирано.

По тези мотиви съдът приема, че при съставяне на процесното завещанието са спазени изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. По делото се установи, че завещанието е изцяло написано ръкописно от завещателката, съдържа означение на датата, на която е съставено, подписано е от нея, като подписът е поставен след завещателните разпореждания. Поради това съдът приема, че предявеният иск за признаване на завещанието за нищожно е неоснователен.

2. По иска по чл.43, б. „в“ ЗН:

По силата на чл. 43, б. „в“ от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава – не е пълнолетно или е поставено под пълно запрещение поради слабоумие или не е способно да действа разумно (съгласно чл.13 ЗН). По делото не е спорно обстоятелството, че към момента на извършване на процесното завещание, наследодателката е била пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение. Относно способността да действа разумно, практиката приема, че неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си (решение № 244 от 31.01.1979 г. по гр. д. № 2578/1978 г., I Г. О. НА ВС, решение № 83 от 23.02.2004 г. по гр. д. № 288/2003 г., II Г. О. НА ВКС).

Установява се от приетите писмени доказателства – медицински документи и заключенията на двете изготвени съдебно-психиатрични експертизи следното:

От приложената медицинска документация е видно, че първата психиатрична диагноза на Г. П. е поставена през 2009 г. от д-р В.М.: „F 33.1 Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък“. Наличието на депресивен епизод е потвърдено и в амбулаторен лист от 29.01.2010 г., в който освен соматичните заболявания, е отразен, че при пациентката е налице депресивен епизод. В сведение от Центъра за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски” до 01 РУ-СДВР е налице информация за сигнал от съседи по повод несъответно поведение на г-жа П. (звъняла по вратите на апартаментите, говорела несвързано и викала), по повод на който на 17.07.2016 г. е транспортирана в спешното звено на Центъра от екип на Спешна помощ и полицейски екип. При прегледа от дежурен психиатър й е поставена диагноза: „F 41.9 тревожно разстройство, неуточнено“, но не е хоспитализирана. Във връзка с образувано наказателно дело по Закона за здравето – при хоспитализиране на завещателката и в първата й комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена на 09.07.2017 г., й е поставена диагноза „ F 06.2 Органично налудно разстройство“.

Вещото лице по първоначалната експертиза д-р М. Щ. К. сочи, че няма сигурни данни за началото на заболяването на завещателката, но от обективните данни и отразеното при психологичното изследване е видно, че психичната патология при Г. П. е с голяма давност преди хоспитализацията през 2017 г., като вероятният дебют на заболяването е след 2004 г., като вероятно в началото симптоматиката не е била толкова интензивна и предимно в депресивния регистър. В амбулаторни листа от 15.01.2019 г. и 09.05.2019 г. след прегледи на завещателката са поставени диагнози: „F 43.2 Разстройство в адаптацията“ и „F 22.0 Налудно разстройство“. С Епикриза на Центъра за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски” от 16.11.2020 г. на Г.Д. П. е поставена диагноза „F 06.2 Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство“. Вещото лице д-р К. сочи в експертизата си, че към периода на датата на съставянето на завещанието - 10.12.2012 г., с оглед наличието на диагностицирано психично заболяване и въз основа на обективните данни от медицинската и експертната документация, Г. П. не е притежавала психични годности да разбира свойството и значението на извършеното. На лицето са поставени две психиатрични оценки: F 06.2 Органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство (експертна оценка през 2017г., 2018г. и 2020г.) и F 22 Налудно разстройство (експертна оценка през 2019 г.), а в последствие - по време на последната хоспитализация в СБПЛР-Бухово е преценено, че при нея са налице и тежки когнитивни промени в параметрите на диагнозата: Сенилна деменция. И двете описани психични заболявания са психози и нарушават психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките, поради което следва да се приеме, че психичното заболяване на Г. П. е повлияло на базисните й психични годности да разбира свойството и значението на извършеното. В медицинската документация са налице обективни данни (описани в експертното обсъждане), от които може да се допусне, че дебюта на психичната патология е с възможно начало след 2004 г., като вероятно симптоматиката към онзи период не е била толкова интензивна и с характеристики предимно в депресивния регистър. Експертният анализ на гореописаната информация дава основание на вещото лице да приеме, че с най-голяма вероятност към датата на съставянето на завещанието - 10.12.2012г., Г. П. не е притежавала психични годности да разбира свойството и значението на извършеното. В съдебно заседание вещото лице дава разяснения, че заболяванията на завещателката не са внезапни, а започват бавно и постепенно - през 2017 г. тя е имала изключително тежка симптоматиката и макар да не може със сигурност да се посочи точно от коя година е началото им, вещото лице счита, че с най- голяма вероятност през 2012 г. е била с психоза, като началото на заболяванията е ако не от 2004 г., то от 2009 г. с бавно и постепенно проявление.

Установява се от заключението на повторната експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х. А. Т., че при П. най-вероятно наличните телесни заболявания са довели до болестни промени в мозъчните съдове и мозъчна дисфункция. Най-вероятно в ранните етапи са били налице симптоми от депресивния регистър, впоследствие довели до описаното в медицинската документация и безспорно диагностицирано органично налудно разстройство. В най-късните етапи от развитието на болестния процес са констатирани състояние след мозъчен инсулт и тежки когнитивни нарушения с дементен синдром. При Г.Д. П. от съдържащата се в делото информация вещото лице прави извода, че към момента на извършване на правния акт (завещанието от 10.12.2012 г.) е било налице психотично мотивирано поведение, породи което тя не е могла да разбира и ръководи действията си при извършването му. Съгласно повторното заключение най-вероятно мозъчните нарушения, вследствие на наличните соматични заболявания са с дългогодишна давност (над 10-12 г.), които в началните етапи на протичането си са с дискретни прояви и е трудно да бъдат диагностицирани клинично. При тези мозъчни нарушения много често може да има прояви с депресивен облик, които могат да обяснят наличието на поставена диагноза през 2009 г. (умерено тежък депресивен епизод) и през 2010 г. (депресивен епизод). В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при заболяването на завещателката – при т.н. параноидни налудности, е нарушен мисловният процес. Речта е граматически правилна, не е нарушена, ориентировката е нормална, настроението е нормално, като в дадени моменти може да има депресивни състояния. Основното е наличието на монотематична или политематична налудност. В един доста по-късен етап - няколко месеца преди нейната смърт, са засегнати и паметовите й способности, но не преди това. Поради това вещото лице опира изводите си на медицинската документация и по-специално – тази от 2017 г., когато е била освидетелстваната и психологичното интервю, дадено от нея пред психолог, като част от проведеното психологичното изследване, в което описва събития, както от 2012 г., така и от преди това, които дават основание на вещото лице да достигне до извода, че към датата на съставяне на завещателния акт поведението на Г.Д. П. е било психотично мотивирано, поради което тя не е могла да разбира и ръководи действията си.

Съдът изцяло кредитира двете приети съдебно-психиатрични експертизи и приема изводите на вещите лица за обективни, обосновани и подробно аргументирани. Неоснователни са възраженията, че вещите лица избирателно обсъждали медицинските документи – въпрос от компетентността на вещото лице да прецени кои доказателства са относими към определени медицински състояния и да съобрази именно тях, както и да съобрази как са издадени съответните медицински документи и съответно – с каква тежест се ползват описаните в тях изследвания и поставени диагнози. Право на вещите лица е и да не се съобразят с някои от изводите на лекари, извършвали прегледи и изследвания на ищцата, доколкото именно в рамките на съдебното производство, при събран съществен по обем доказателствен материал и всестранен анализ на същия, назначените вещи лица дават конкретни отговори на поставените въпроси, относими към процесните искове.

Следва да се отбележи, че относно състоянието на ищцата са събрани и гласни доказателства – разпитани са свидетелите А.М.П. – близка на ищците и Д. Ч.Т. – колега на ответника. Свидетелката П. описва конкретни събития от живота на Г.Д., които е възприела, свързани с оплаквания на завещателката от облъчване от апарати и устройства, от тормоз от съседи, от въображаеми заплахи, както и за нейни депресивни състояния. Свидетелят Т., който е споделял адвокатска кантора с ответника, сочи, че Г.Д. е била клиент на ответника, в качеството му на адвокат, често го е посещавала, той е работил по нейни правни проблеми, свързани с етажната собственост. Свидетелят дава показания, че Г. не е била агресивна или извън контрол в нито един момент, в който той я е виждал.

Така описаните свидетелски показания не могат да разколебаят изводите на психиатричната експертиза. Свидетелите не разполагат със специални знания, за да преценяват годността на едно лице да възприема правилно действителността и да формира правилен мисловен процес, в следствие на което да е годно да разбира и ръководи постъпките си. Както бе посочено по-горе, завещателката е била в ясно съзнание, и без нарушени когнитивни функции (памет, интелект, внимание) - речта при нея е граматически правилна, не е нарушена, ориентировката е нормална, настроението е нормално, с изключение на депресивните епизоди, но поради параноидните налудности е нарушен мисловният процес. Обстоятелството дали тези нарушения на мисловния процес са възприети от разпитаните свидетели, не могат да обосноват извод за отсъствието им, след като са многократно документирани в писмените доказателства (медицинските документи) и се установяват от психиатричните експертизи. Показанията на свидетелите, че Л. е общувала нормално и не е имала видими признаци на психично заболяване, от медицинска гледна точка не изключват установеното, че от 2009 г. – 2010 г. (или дори от по-ранен момент – след 2004 г.) до смъртта си прехвърлителката е имала психиатрично заболяване, в резултат на което не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си. Тоест, независимо от това как е изглеждало от външна страна поведението на Л., в това число способността й да провеждала разговори, да се грижи за съблюдаване на гражданските си права, мисловният й процес е бил нарушен от заболяването й.

По тези съображения съдът приема, че събраните гласни доказателства не са годни да опровергаят фактите, установени от писмените доказателства и психиатричните експертизи.

От описаните по-горе писмени доказателства и заключенията на двете изслушани съдебно-психиатрични експертизи съдът приема, че към момента на съставяне на процесното завещание - 10.12.2012 г. наследодателката Г.Д. е страдала от заболяване - органично налудно разстройство, което представлява психоза и се характеризира с психотично мотивирано поведение, което нарушава психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките и породи което тя не е могла да разбира и ръководи действията си. Ето защо при изготвяне на процесното завещание Г.Д. не е била способна да действа разумно, съответно – не е била способна да завещава. Поради това завещанието подлежи на унищожаване на основание чл.43, ал.1, б. „а“ ЗН и предявеният евентуален иск е основателен.

По разноските: На ищците следва да се присъдят разноските за уважения евентуален иск – за сумата от 2764, 06 лв. Разноските, направени за главния иск, който е отхвърлен, следва да останат за сметка на ищците. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

На ответника не следва да се присъждат разноски – такива се претендират само за депозити за експертизи, но всички те са платени по уважения иск и разноските, които е направил, с оглед изхода по този иск, следва да останат за негова сметка.

Поради което Софийският градски съд