Решение № 161 от 29.4.2024 г. на Районен съд - Шумен по дело № 441/2024 г.
Районен съд - Шумен29.04.2024 г.докладчик Валентина Любенова Тонева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8120021 на ОДМВР - Шумен, с който на В. Й. И., ЕГН •••••••••• на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП в условията на повторност. ОСЪЖДА В. Й. И., ЕГН••••••••••, да заплати по сметка на ОДМВР гр. Шумен сума в размер на 80, 00лв. (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
Мотиви
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 8120021 на ОДМВР - Шумен, с който на В. Й. И., ЕГН •••••••••• на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП в условията на повторност. Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш серия „К” № 8120021 на ОДМВР - Шумен, оспорвайки законосъобразността, правилността и обосноваността му. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Процесуалният представител на административно - наказващият орган моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Намира нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, за безспорно установено, поради което моли ЕФ да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима. От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, зависещи от категорията на пътното превозно средство и мястото на движение – населено място, извън населено място, магистрала. В рамките на населеното място, ограничението на скоростта е до 50 км/ч. На 08.08.2023 г. с автоматизирано техническо средство "АRH САМ S1" снимка № 11743С3/0523675 било констатирало нарушение на скорост, което било установено и заснето с автоматизираното техническо средство. Съставеният ЕФ № 8120021 бил връчен на жалбоподателя на 07.02.2024г. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е определен начина и реда за използването й. От представените като писмени доказателства документи по делото – удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126/ стр.35/ се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола е приложена снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани по-горе доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на посочената дата и в посоченото време. В настоящия случай са представени писмени доказателства за това, че е използвано АТС "АRH САМ S1", одобрено по надлежния ред, мястото за контрол с автоматизирано техническо средство, попълнен е протокол за използване на АТСС. От приложената по преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно 67 км/ч. С електронният фиш е приспаднат толеранс от 3%. Посоченият толеранс намира правното си основание в нормата на чл. 755 от НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, където е описано, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: ± 1 km/h до 100 km/h или ± 1 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – в лабораторни условия при измерване на скорост чрез симулиране на сигнал; ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове; Предвид посоченото по – горе, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. От представеното писмено доказателство по делото – данни за първоначална регистрация на МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е собственик на МПС. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление. С електронният фиш е приспаднат толеранс от 3%, с оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената административно наказателна санкция, която е и правилно определена. При издаването му не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. Ел. фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството. Действително нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7047735. По повод заявеното в жалбата че този фиш не е връчен на жалбоподателя, бе изискана информация от ОДМВР Русе.Видно от писмо изпратеното по делото, този ЕФ е връчен на лицето на 29.05.2023г. и е влязъл в законна сила на 13.06.2023г., а процесното нарушение е извършено на 09.02.2023 г., т. е. 6 м. след първото, което и обуславя квалификацията повторност по смисъла на ал. 4 на чл. 182 от ЗДВП. В обжалвания ЕФ е посочено, че за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т.2 от ЗДВП, се налага глоба в размер на 100 лв. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДВП посочва, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДВП регламентира, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Разпоредбата на чл. 182 ал.1, т.2 от ЗДВП предвижда че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. В случая е налице повторност, доколкото първият ЕФ, влязъл в сила на 13.06.2023г. е съставен за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП, а именно превишение на скоростта с 23 км., поради което и съобразно чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДВП е била наложена глоба от 100 лв. по ЕФ серия К № 7047735. В срока, посочен от закона, е извършено отново нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП - превишение на скоростта с 17 км, което съобразно посоченото в нормата на чл. 182 от ЗДВП е повторно в случаите на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 от ЗДВП. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административно - наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на АНО в размер на 80 лева. Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
19- чл. 21, ал. 1 ЗДвП
- чл. 189, ал. 4 ЗДвП
- чл. 182, ал. 4
- чл. 189, ал. 4
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 6 ЗАНН
- чл. 165, ал. 3 ЗДвП
- чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП
- чл. 182, ал. 4 ЗДвП
- чл. 182 ЗДвП
- чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП
- чл. 189, ал. 8 ЗДвП
- чл. 189, ал. 5 ЗДвП
- чл. 37, ал. 1 ЗПП
- чл. 755 НАРЕДБА
- чл. 10, ал. 3
- чл. 182, ал. 1, т. 1
- чл. 27
- чл. 6