Решение № 112 от 6.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на С. Д. К., подадена чрез пълномощник Н. С. Д.(по чл. 32, т. 2 от ГПК), против Решение № 2153-15-79/13.03.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с което е оставено в сила Разпореждане № РНП -1-4-15-01533906/30.01.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се разпорежда събиране на сумата от 4683, 16 лева.(главница 3162, 24лв и 1520, 92 лихва за период 01.01.2019г.-29.02.2020г.) и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 30.01.2024г. Изрично е уточнено от адвокат Б., че това е обжалваната част от решението с молба(л.252), приета в първото по делото съдебно заседание на 06.06.2024г. Твърденията са за незаконосъобразност на обжалваната част от административен акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон по отношение на давността, неправилен е размерът на претендираните суми за възстановяване, както и липсва компетентност на органите при ТП на НОИ Пловдив да извършат прихващане. Счита се, че лицето е добросъвестно и административният орган не е доказал противоположното. Жалбоподателят се представлява от адв. Т. Б., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по съображенията, изложени в нея. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски по делото. Ответникът – директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли по съображения в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. С Решение № 2153-15-79/13.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение на С. Д. К. по Разпореждане № РНП-1-4-15-01533906/30.01.2024 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив за период 01.01.2014г.-31.12.2018г. в размер на 22039, 80 лв.(от които 12307, 46 лв. главница и лихва за минало време в размер на 9732, 34 лв.) и е оставено в сила по Разпореждане № РНП-1-4-15-01533906/30.01.2024г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 4683, 16 лева.(главница 3162, 24лв и 1520, 92 лихва за период 01.01.2019г.-29.02.2020г.) и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 30.01.2024г. Решението е получено на 15.03.2024г., а жалбата срещу него е постъпила в ТП на НОИ Пловдив на 22.03.2024г. От приетите по делото адм.д. № 1782/2021 на Административен съд Пловдив, ведно с адм.д. № 10067/2023г. на ВАС, административната преписка и приети ССчЕ и документи се установява следното: Издадено е разпореждане № 4001294479/06.03.1995 г. (л.174 от адмд.д. № 1782/2021), с което на С. К. е отпусната, считано от 29.01.1995г. пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП /отм./, считано от 29.01.1995 г. К. е подала заявление с вх. № 373431/03.12.1996 г. (л.176 от адмд.д. № 1782/2021) за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложила удостоверение образец УП-2 № 0122/26.11.1996 г., издадено от “ Стария Пловдив” ЕАД - Пловдив за времето от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. (л.181 от адмд. д. № 1782/2021) Издадено е разпореждане № 4001294479/1997 г. (л.184 от адм. д. № 1782/2021), с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена на основание чл. 26, ал. 3 от ППЗП /отм./, считано от 01.01.1997 г., като е определен индивидуален коефициент 1.056 от трудово възнаграждение 7452.00 лв. за времето от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. К. е подала заявление вх. № 20582/02.05.2000 г. (л.194 от адм. д. № 1782/2021) с искане за преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж с оглед положен преди и след пенсионирането трудов стаж. Приложени са образец УП-30 №257/24.11.1999 г., издаден от Стария Пловдив АД - Пловдив и УП-30 № 29/17.01.2000 г. от осигурител “Слитекс”АД-гр Сливен (л.196 от адм. д. № 1782/2021). С разпореждане № 4001294479/03.01.2001 г. (л.201 от адм. д. № 1782/2021) размерът на пенсия на К. е преизчислен, считано от 02.05.2000 г., като е зачетен осигурителен стаж от втора категория с продължителност - 09 г. 04 м. и 08 дни и осигурителен стаж от трета категория труд с продължителност -30 г. 06 м. и 21 дни. Образувано е досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства, сред които е пенсионното досие на С. Д. К.(л.162 и следващи от адм. д. № 1782/2021). Издадено е Разпореждане 4001294479/прот.№ 2143-15-4/17.03.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив (л.107, т.1), с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е отменено Разпореждане № 4001294479/03.01.2001 г. и всички последващи и е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. К. от 01.01.1997 г. на основание чл.26 ал.3 от ППЗП /отм./ пожизнено. Г. К. е оспорила това разпореждане пред директор на ТП на НОИ Пловдив, който е отхвърлил жалбата с Решение № 2153-15-147/11.05.2021г.(л.147, т. І). Решението на директора е оспорено пред Административен съд Пловдив. По делото е постановено Решение № 1447/27.07.2023 г. по адм. д. № 1782/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на К. против Решение № 2153-15-147/11.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане С решение № 616/18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10067/2023 г. по описа на ВАС е оставено в сила първоинстанцииното съдебно решение. След съдебно оспорване, завършило с окончателен съдебен акт, е определен размерът на пенсията, получавана от С. К.. Решение № 1447/27.07.2023 г. по адм. д. № 1782/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив и решение № 616/18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10067/2023 г. по описа на ВАС, обвързват със силата на пресъдено нещо определенота/изменена пенсия за ОСВ по Разпореждане 4001294479/прот.№ 2143-15-4/17.03.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив. Мотивите към решенията се ползват с доказателствена сила. С процесното Разпореждане № РНП-1-4-15-01533906/30.01.2024 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив е определено С. К. да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за ОСВ в размер на 26722.96 лв., от които главница за периода от 01.01.2014 г. до 29.02.2020 г. в размер на 15469.70 лв. и законна лихва в размер на 11253.26 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 30.01.2024г. 7074 г. Определено е, че лихва по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението. Сочи се, че К. е била недобросъвестна, при подаване на заявлението за изменение на ЛПОСВ и при получаването на пенсия за ОСВ, тъй като си у послужила с документи с невярно съдържание с цел облагодетелстване с пенсионни права. Разпореждането е получено от К. на 17.02.2024г., като в срок е обжалвано пред горестоящия орган. С Решение № 2153-15-79/13.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение на С. Д. К. по Разпореждане № РНП-1-4-15-01533906/30.01.2024 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив за период 01.01.2014г.-31.12.2018г. в размер на 22039, 80 лв.(от които 12307, 46 лв. главница и лихва за минало време в размер на 9732, 34 лв.) и е оставено в сила по Разпореждане № РНП-1-4-15-01533906/30.01.2024г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 4683, 16 лева.(главница 3162, 24лв и 1520, 92 лихва за период 01.01.2019г.-29.02.2020г.) и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 30.01.2024г. Възраженията срещу разпореждането са приети за неоснователни. Прието е, че в тежест на К. е да докаже наличието на осигурителен стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ, което не е представено, за да се оборят контатациите на административния орган, поради се сочи, че К. е била недобросъвестна, с ясното съзнание на заявител, че при подаване на документите се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на отпускане и изменение на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Обсъдено е приложението на чл. 114 и 115 от КСО и е приложена изтеклата петгодишна давност за част от задължението. Неразделна част от решението са справки: № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 01.01.2014 г. до 29.02.2020 г.; № 2 за размера на заличеното по давност задължение за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и № 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2019 г. до 29.02.2020 г. Решението е получено на 15.03.2024г., а жалбата срещу него е постъпила в ТП на НОИ Пловдив на 22.03.2024г. В съдебното производство е допусната и приета съдено-счетоводна експертиза, с оглед оспорването на жалбоподателката на определените суми за възстановяване, погасените по давност, като се счита, че размерът им е правилно определен. В съдебно заседание е направено уточнение от вещото лице с писмена молба, което е станало със съгласието и приемането от двете страни. Експертизата не е оспорена от страните по делото. Вещото лице е извършило нужните установявания, съпоставяния, проверки, изчисления. Представило е в табличен вид сумите за пенсията, определена с Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г., което е в периода 01.01.1997г.-29.02.2020г. Пенсията по това разпореждане(„нова пенсия“) не е изплащано. Изплащането пенсия от 01.01.1998г. е било на 7-мо число на всеки месец. В таблица № 2 от заключението е съпоставено по месеци изплащаната сума по пенсията в стар размер, сумата по пенсията в определения с разпореждането от 2021г. нов размер, разликата в сумите по двете пенсии. Вещото лице обобщава, че формираната сума разлика в пенсиите, посочено по таблица № 2, е заличените с решението суми, записани в Справки № 1, 2 и 3, неразделна част от решението. Те са разликите между платената стара пенсия по молба с вх. № 20582/02.05.2000г. и дължимата нова пенсия по Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г. В таблица № 3 е представено изчислено по месеци изплатените суми от 2000г. до 2020г. на пенсията, определена след молбата с вх. № 20582/02.05.2000г. Вещото лице обяснява, че с процесното Разпореждане № РНП -1-4-15-01533906/30.01.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ е определен размер на задължението по Справка № 1 към решението за период 01.01.2014г.-29.02.2020г. Разликите в размера на личната пенсия за ОСВ на К. е изчислена в периода 01.01.1998г.-29.02.2020г. Според експерта при постанявяване на разпорежданията по чл. 98, ал. 2 от КСО задължението се е формирало за целия период на неоснователно изплатената пенсия, без да се отчита 5-годишната давност от възникването им. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Оспореният административен акт – решението на директора ТП на НОИ - Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98, ал.2 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Съгласно чл.98, ал.2 от КСО длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии, като оправомощен субект в чл.98 ал.1 т.1 от КСО. С разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии, а именно, че дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл.114а, ал.3 или чрез предвидените в чл.114, ал.5 способи, поради което се изключва приложението на общата разпоредба на чл.114, ал.3 от КСО. Съгласно тази разпоредба, длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл.98 ал.2 от КСО, което налага извода, че разпореждането е издадено от компетентен орган. В нормата на чл.114, ал.1 от КСО(на основание, на която е издадено оспореното разпореждане) е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а според ал.2 на същия текст, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, а именно: 1. по чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2 т.2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Според съда в случая не е налице нито едно от сочените хипотези, като от съществено значение за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Това е и спорният въпрос в настоящото съдебно производство, което налага съобразяването на редица обстоятелства, първото от които „ недобросъвестността“. Действително, липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в практиката е установено тълкуването на това понятие, а именно: получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. А невярно деклариране е и непредставянето на релевантна информация на административния орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. В случая като основание за издаване на процесното разпореждане е влязло в сила предходно Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г. на орган на ПО при ТП на НОИ Пловдив. Приключило е съдебно производство по обжалване на административния акт. Наличието на влязъл в сила такъв акт, означава, че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда, затова обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена. Изложените доводи налагат да се приеме, че Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив (л.107, т.1), послужило като основание за издаване на процесното разпореждане, е влязло в законна сила на 18.01.2024 г. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на основанията за получаване на пенсия в твърдения размер и при съответните условия, но такова доказване не е извършено от негова страна. При това положение и след като не са били налице условията за получаване на пенсия в определения размер, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като разлика от размера на пенсия, който е следвало да получава, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г. на орган на ПО при ТП на НОИ Пловдив, по чл.99 ал.1 т.2 б."д" от КСО. Изводите на административния орган не се обориха в хода на настоящото съдебно производство, включително и чрез съдебно-счетоводната експертиза. В нея са посочени изплатените суми по стар размер на пенсията, сумите по определения размер с Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г., погасените по давност суми. Посочено е, че прихванатите суми са тези, които се явяват разлика между получената пенсия и тази, която е следвало да бъде определена и получена, по Разпореждане № 4001294479/Протокол 2143-15-4/17.03.2021г. Вещото лице сочи в констативно-съобразителната част, че изчисленията на административния орган по Справка 1, 2 и 3 към решението са правилни. Извършената от органите по осигуряване проверка на съдържащите се в намереното пенсионно досие на С. К. документи и данни установяват, че липсат доказателства за извършвана от К. трудова дейност за съответния период в „Стария Пловдив“АД – Пловдив и „Слитекс“АД – Сливен, съответни на първоначално признатия осигурителен стаж от втора категория труд. Приетото е, че К. е декларирала неверни данни и укриване на факти, определящи действията на К. като неправомерни и целящи възползването от документи с невярно съдържание за отпускане на пенсия за ОСВ в по-голям размер, което не е оборено. Същото категорично сочи на правилно отразеното, че отпускането на пенсията с разпореждането от 03.01.2001 г. не се дължи на грешка на длъжностно лице, а на неправомерното поведение на заявителя, който е целял постигане на неправомерния резултат. Това квалифицира лицето като недобросъвестно, не е опровергано по надлежния ред и обосновава издаването на процесното разпореждане от 30.01.2024г. Както в административното производство, така и в хода на съдебното оспорване, въпреки вменената му от законодателя доказателствена тежест за това, жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят констатациите на административния орган при извършената от органите на НОИ проверка. Проведено е производство по установяване достоверността на осигурителния доход на С. К. във връзка с провежданото разследване и образуваното наказателно производство, което по същество е и проверката по чл.108, ал.1, т.1 от КСО. Независимо че е налице законово установено стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (в този смисъл е и практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020 г., VІ отд. и др.). При това положение лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията, даващи му право да получава пенсия в този размер, определена след подаденото заявление от 02.05.2000г. с приложените удостоверения. Отделно от това, безспорно се установява, че С. К. е получавала и не отрича получаването на ЛПОСВ от 01.01.1998г. в размера по справките № 1, 2 и 3. Получаването на пенсия в размер при липса на основание за същия, несъмнено е поведение, което е в разрез с разпоредбите на закона и попада в хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Ето защо, правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114, ал.1 от КСО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно определен размер на погасените задължения и определените за възстановяне. В процесното решение, а и в разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, се съдържат справки в табличен вид, неразделна част от тях. Не се установява същите да са неправило определени, видно от тяхното съдържание, изчисленията на вещото лице и изводите му. С оглед установените по-горе обстоятелства, съдът счита, че жалбоподателят е бил недобросъвестен по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО, както при получаване на пенсията си за ОСВ, която определено не му се е полагала в този размер, с оглед подаденото заявление от 02.05.2000г., чрез представяне на документите за изменението й, с които невярно са декларирани релевантни (за изменението на тази пенсия) факти и обстоятелства. Изложеното до тук обосновава крайния извод за законосъобразност на Решение № 2153-15-79/13.03.2024г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с което е оставено в сила Разпореждане № РНП -1-4-15-01533906/30.01.2024г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се разпорежда събиране на сумата от 4683, 16 лева.(главница 3162, 24лв и 1520, 92 лихва за период 01.01.2019г.-29.02.2020г.) и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 30.01.2024г. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143 ал.3 от АПК, такива се следват на НОИ, в размер на 100 лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХVІ състав,