Решение № 1078 от 29.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1519/2024 г.

Производство по чл.29 ЗОЗ. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20240717152621 подадена от депозитаря Я. Р. Ш. срещу ОТКАЗ № 20240715103202 от 16.07.2024година, с който длъжностното лице по регистрацията е отказало да извърши обявяване на окончателен списък на лица, които имат права върху заложеното по реда на ЗОЗ имущество/вземания/, който списък депозитаря е подал за обявяване в ЦРОЗ. Твърди, че този отказ е незаконосъобразен защото не се касае за първоначално вписване, тъй като вече е налице такова на основание чл.39, ал.1 ЗОЗ, поради което не е налице основание да се откаже и това по чл.39, ал.4 ЗОЗ; обстоятелството, че първоначалният залогодател е обявен в несъстоятелност е без правно значение, тъй като изпълнението по ЗОЗ е насочено срещу имущество, което не е част от масата на несъстоятелността и това е така, защото заложеното вземане е било прехвърлено и вече е собственост на „Н.Л.Х.“ ООД. Депозитарят твърди, че е поискал обявяване по партидата на първоначалния залогодател, тъй като там е вписан договорът за особен залог, пристъпване към изпълнение и списъка по чл.39, ал.1 ЗОЗ. Моли съда да отмени отказа и да укаже на ЦРОЗ да извърши исканото обявяване на окончателния списък. Агенцията по вписванията подава отговор, с който заема становище, че жалбата е неоснователна. Излага аргументи, че при наличие на вече открито производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя и възникналата конкуренция на двете изпълнителни прозводства, с оглед на обстоятелството, че решението по чл.630, ал.1 ТЗ придхожда вписването на присътпаве към изпълнението, то нормата на чл.43, ал.4 ЗОЗ дава приоритет на универсанлото принудително изпълнение, което е започнало по- рано. Именно такава е настоящата хипотеза, поради което постановеният отказ се явява законосъобразен. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и фактите, които служебно е установил намира за установено следното: На 22.12.2016 година в ТР е вписано решение № 2218 от 19.12.2016г. т.дело № 4855/2016по описа на Софийски градски съд, с реквизите по чл.630, ал.1 ТЗ постановено спрямо дружеството „К.-Д.“ ООД, ЕИК ••••; на 15.04.2019г. е постановено Решение, № 712 по чл.710 ТЗ, по т. дело №4855/2016г., вписано на 23.04.2019година, с които са наложени запори и възбрани върху активеите на длъжника, които обстоятества се установяват от извършена служабна справка по партидата на дружеството в ТР. От приложените към преписката документи се установява, че на 31.01.2011година между това дружеството е „КТБ“ АД/н/, ЕИК ••••, е сключен договор за цеся, по силата на който банката, в качество на цедент, прехвърля възмездно на „К.-Д.“ ООД, свои вземания спрямо длъжника си „К.Р.“АД, в посочените в чл.1 от договора размери, ведно с описаните в описа обезпечения. На 31.07.2015г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „К.-Д.“ ООД, като цедент и „Ф.К.“ ЕООД, като цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания които има към „К.Р.“АД, в посочените в ал.2 на чл.1 размери, ведно с обезпечията на тези вземания, описани в договора. Прехвърлителната сделка има възмезден характер. На свой ред „Ф.К.“ ЕООД прехвърля тези вземания на „Н.Л.Х.“ ООД по силата на договор от 13.01.2021г. – възмезден. Другите служебно установени от съда обстоятелства са следните: Кредиторът на „К.-Д.“ ООД, вече в несъстоятелност, ЕИК ••••, „КТБ“ АД /н/ е предявило своите вземания в прозводството по несъстоятелност и има качество на кредитор с приети вземания по смисъла на чл.693 ТЗ и след проведено производство по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, с решение №35/27.02.2023година, постановено по т.д.№712/2020г. по описа на ВКС, Т.К., първо т.о. касационната инстанция е приела за установено, че предявеният от несъстоятелната банка установителен положителен иск в производството по несъстоятелност на „К.-Д.“ ООД/н/, е основателен и се изложила мотиви, че този кредитор с вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 31.01.2011г. в размер на сумата от 1 874 336, 43лв- главница; 185 351, 03лв. – лихви; 56 490, 41лв- просрочени лихви върху просрочена главница; 16 956, 98лв. – неустойка и 1 251, 92лв. – разноски за събиране на вземането се явява обезпечен кредитор, чието обезпечение е учреде особен залог пореда на ЗОЗ върху всички и настоящи и бъдещи вземаня на „К.-Д.“ ООД/н/, произтичащи от всички договори за сметки, сключени с „КТБ“ АД/н/, както и по силата на учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички настоящи и бъдещи вземания на „К.-Д.“ ООД/н/ от „К.Р.“АД, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 31.02.2011година, които особени залози са вписани в ЦРОЗ на 23.03.2011 година. От направено справка по партидата на залогодателя „К.-Д.“ ООД/н/ се установява, че на 31.01.2011година между „КТБ“ АД/н/ и „К.-Д.“ ООД/н/, като залогодател, е сключен договора за особен залог по силата на който в полза на банката, като кредитор на залогодателя и за обезпечаване на вземанията, произтичащи от банковата сделка е сключен договора за особен залог, като обект на заложната право на кредита са вземанията на залогосателя, произтичащи от договорите му с банката за разплащателни сметки и първи по ред особен залог на всички и настоящи вземания, които залогодателя има спрямо „К.Р.“АД, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 31.02.2011година. Относно датата на първоначалното вписване на залога в предходните производства е установено, че това вписване е извършено на 23.03.2011година, което обстоятелство се установява и от представеното удостоверение, съдържащо история на вписванията в ЦРОЗ, касателно „К.-Д.“ ООД/н/ - стр.6 от това удостоверение. Видно от това същото удостоверение- стр. 30, т.34 залогът отново е вписан на 14.09.2018г.; на 20.07.2023година е подновено вписването и на същата дата е вписано пристъпване към изпълнение на част от вземанията – стр. 31 от удостоверението. Депозитерят е подал заявление за обявяване на списък на кредиторите по чл.26, ал.4, бт.2 вр. с чл.39 ал.4 ЗОЗ – окончателен списък, изготвен от депозитаря. Длъжностното лице е приело, че формата, която законът изисква за заявлението е спазена, но обявяване на акта не може да се извърши, защото по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, и в този случай приложение намира разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗОЗ. При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи: Жалбата е допустима, но разгледана по същество- неоснователна. Правилно длъжностното лице се е позовало на разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗОЗ, съобразно която, когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност. Очевидно е в настоящия случай, че вписаното пристъпване към изпълнение, на което се позовава депозитаря е на дата 20.07.2023година, която очевидно следва във времето датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, което е 19.12.2016 година, вписано на 22.12.2016година. Другият установен по делото факт е че заложният кредитор „КТБ“ АД/н/ е предприел действия да бъде включен в списъка на кредитори с приети вземания, признат от съда за обезпечен такъв, по реда на чл.694 ТЗ и следователно имащ възможност да участва за удовлетворяване на своите вземания в универсалното производство по несъстоятелност. Последващото разпореждане с вземането на този кредитор, което е извършено от Фонда за гарантиране на влоговете в банките от 13.01.2022година, въз основа на извършена продажба от синдика на „КТБ“ АД/н/ е въпрос за промяна в титуляра на вземанията, за когото ще важи нормата на чл.429 ГПК и ще встъпи в съществуваща процесуална връзка – производството по несъстоятелност на „К.-Д.“ ООД/н/, на мястото на несъстоятелната банка. Т.е. ще получи евентуално удовлетворяване в производството по несъстоятелност на това дружество. Ето защо правилно е отказано обявяване на списъка, каквото е искането на депозитаря Ш. от длъжностното лице по регистрацията. Правилно е навел възражение срещу жалбата административният орган, по повод твърдението в жалбата, че процесното вземане, е предмет на прехвърлителни сделки, поради което не е част от масата на несъстоятелността към този момент, а именно, че ако това е така и разпоредителната сделка, извършена от длъжника не е атакувана, на основанията посочени в нормите на чл.646 и чл.647 ГПК, то тогава вписването следва да бъде заявено по партидата на заложния длъжник, който се явява лице, различно от първоначалния залогодател. При така изложеното настоящият състав на съда изразява теза, че споделя мотивите за постановения отказ от длъжностното лице и не намира основание да отмени този отказ. При изложеното съдът