Решение № 40 от 22.4.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 13/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, •••, представлявано от С. Р. М. и М.И.С. - изпълнителни директори, против отказ № 20250110161334/14.01.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление с вх. № 20250110161334/10.01.2025 г., съдържащо искане за частично заличаване на вписан на 06.02.2017 г. с рег. № 20170206110639 особен залог върху търговско предприятие на „•••" ЕООД, с ЕИК •••. В частната жалба се излага, че на 06.02.2017 г. по партидата на залогодателя „•••" ЕООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията, с рег. № 20170206110639, е вписан особен залог на търговското предприятие на дружеството, учреден в полза на заложния кредитор „Б.К.МЕТАЛИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК •••, както и върху конкретно посочени в договора за залог активи - недвижими имоти и движими вещи. С постановления за възлагане от 09.05.2018 г. „ИНВЕСТБАНК“ АД придобило собствеността върху недвижими имоти и движими вещи на проведена публична продан по изпълнително дело № 20179000400708, по описа на ЧСИ Ц. Д.. Придобитите активи били предишна собственост на „•••“ ЕООД, като част от търговското му предприятие. Вписаният под № 20170206110639 особен залог на търговското предприятие на дружеството не бил подновен в законоустановения 5-годишен срок. По молба на „ИНВЕСТБАНК“ АД и съгласно постановено определение № 1026/19.12.2024 по гр. дело 721/2024 г., по описа на Окръжен съд - Враца, бил заличен вписаният по партида на залогодателя „•••" ЕООД на 11.04.2017 г. в Служба по вписванията - гр. Мездра, като вторично вписване, особен залог на търговското предприятие на дружеството, вписан с вх. рeг. № 649/11.04.2017 г. и дв. вх. peг. № 647/11.04.2017 г., акт № 3, том 1, учреден в полза на заложния кредитор „Б.К.МЕТАЛИНВЕСТ“ ООД. Жалбоподателя счита, че е заинтересовано лице - собственик, с правен интерес да иска заличаване на учредения залог върху придобитите имущества, с вписана тежест. На 10.01.2025 г. депозирал заявление пред Търговския регистър с искане за частично заличаване на особения залог върху търговското предприятие, по отношение на придобитите активи. На 14.01.2025 г. му бил връчен отказ № 20250110161334/14.01.2025 г., с който длъжностното лице по регистрация към TP при АВ отказало да заличи частично особения залог, като приело, че Банката не е оправомощено лице по смисъла на ЗОЗ и ЗТРРЮЛНЦ, което може да направи искане за заличаване на залога в TP, както и че за да бъде извършено към заявлението следва да бъде приложено съгласие за заличаване с нотариално заверен подпис на заложния кредитор. Постановения отказ бил неправилен и необоснован. При постановяване на обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация към TP при АВ, не взело предвид обстоятелството, че „ИНВЕСТБАНК“ АД закупило гореописаните вещи на публични продани и правото му на собственост произтича от влезли в сила постановления за възлагане и било обективно, правно и логически невъзможно Банката да предостави посочения в отказа документ. Не било обсъдено и обстоятелството, че придобитото от Банката по посочения ред имущество, било конкретно посочено в договора за залог на търговско предприятие на „•••" ЕООД, което на още по-силно основание обосновавало необходимостта от частично заличаване на залога в TP. Особеният залог, като учредена вещна тежест върху вещите, не можел да се противопостави на купувача, закупил имотите на проведената от съдебния изпълнител публична продан, съгласно изричната разпоредба на чл. 496, ал. 2 ГПК. След като това имущество не можело да бъде продадено повторно за удовлетворяване на вземане на заложния кредитор за Банката като купувач възниквал правен интерес да иска заличаване на особения залог конкретно върху това имущество, което е било част от заложеното търговско предприятие, но вече не е. За жалбоподателя, като собственик на горецитираните активи, в качеството му на лице по чл. 27, ал. 3, т. 4 ЗОЗ, а и на лице по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, т.е. друго лице в предвидените от закона случаи, съществувал правен интерес. В правилника по вписванията се предвиждала възможността по чл. 19, ал. 2 купувачът да има правото да иска заличаване в имотен регистър на ипотеката върху придобития от него имот. Приетото в цитираната разпоредба било правно и логично обосновано, защото именно собственикът на вещта имал абсолютен правен интерес да иска заличаване на учредената тежест върху придобитата от него вещ. Вписаният в търговския регистър особен залог не бил подновен в законоустановения 5-годишен срок. Съгласно постановено определение № 1026/19.12.2024 по гр. дело 721/2024 г., по описа на Окръжен съд - Враца, бил заличен вписаният по партида на залогодателя „•••" ЕООД на 11.04.2017 г. в Служба по вписванията - Мездра, като вторично вписване, особен залог на търговското предприятие на дружеството, като във същото било застъпено становището, че купувачът на активите има правен интерес от заличаването на залога върху тези активи, било когато продажбата е извършена от заложния кредитор по реда на ЗОЗ или от ЧСИ. Твърди прилика между ипотечното и заложното право в българското законодателство, която обуславя приложимостта на чл. 179 ЗЗД относно заличаването на вписването на ипотеката, по аргумент за по - силното основание. Счита, че предвид липсата на подновяване на вписването в търговския регистър на договора за особен залог от 27.01.2017 г. преди изтичането на 5-годишния срок, че обезпечението на кредитора „Б.К.МЕТАЛИНВЕСТ“ ООД е изгубило привилегията си и вписването се явява непротивопоставимо на банката, като правният й интерес да поиска неговото частично заличаване, произтича и от наличната законова възможност за заложния кредитор, а именно залогът да бъде вписан наново. От страна на Агенцията е подаден отговор по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът намира, че подадената жалба се явява процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, визиран в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установява се, че в разглеждания случай е било подадено заявление с вх. № 20250110161334/10.01.2025 г., съдържащо искане за частично заличаване на вписан на 06.02.2017 г. с рег. № 20170206110639 особен залог върху търговско предприятие на „•••" ЕООД, с ЕИК •••. Изводите на длъжностното лице по регистрацията са правилни и законосъобразни. Длъжностното лице по регистрация е постановило своя отказ като е приело, че заявителят не е оправомощено лице по смисъла на закона, което да заявява заличаване на вписан особен залог по партидата на залогодателя. Жалбоподателят се позовава на придобити в резултат на проведена публична продан от ЧСИ по реда на ГПК права върху отделни активи на търговското предприятие и на изтичане на 5 години от момента на първоначалното вписване на особеният залог, в който срок залогът не е подновен, поради което действието му не е запазено. От представените със заявлението писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е придобил в резултат на проведена публична продан от ЧСИ по реда на ГПК правото на собственост върху отделни активи на търговското предприятие на „•••" ЕООД, което е предмет на вписания в търговския регистър под № 20170206110639 особен залог. По отношение на придобитите недвижими вещи е извършено и вторично вписване на особения залог в Имотния регистър. При учредяване на особен залог върху търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, сред които са и вещни права върху недвижими имоти, за възникване на заложното право и противопоставимостта му спрямо третите лица следва договорът за учредяване на особен залог да бъде първично вписан в Търговския регистър, след което да се извърши вторично вписване в Имотния регистър при Агенция по вписванията. Учреденият особен залог върху търговското предприятие разпростира своето действие върху всеки един негов елемент до отделянето му от съвкупността, но съгласно чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи. Продажбата на отделни активи от търговското предприятие, не води до погасяване на заложното право на кредитора по отношение на търговското предприятие и само по себе си не е основание да се извърши заличаване на вписания в търговския регистър особен залог. Приобретателят на такива активи, които са били изрично посочени в договора за залог и за които е било извършено вписване в съответния специален регистър, има интерес единствено от заличаване на вторичното вписване в специалния регистър с цел да установи, че придобитите от него вещи са свободни от тежести. Това заличаване следва да се извърши по реда на Правилника за вписванията като се приложи по аналогия правилото на чл. 19, ал. 2 ПВ, според което заличаването на ипотеката върху недвижим имот, продаден на публична продан, може да стане, освен по съгласие на кредитора (чл. 179 ЗЗД, аналогичен на чл. 27, ал. 6 ЗОЗ), и по молба на купувача на недвижимия имот. В този случай заличаването на залога, който тежи върху продаденото имущество, като бивша част от заложеното търговско предприятие, следва да се извърши по молба на купувача. По този начин, макар търговското предприятие да продължава да бъде под особен залог, на третите лица ще е ясно, че този залог вече не тежи върху продаденото недвижимо имущество, част от заложеното предприятие. Неоснователни са и изложените доводи в жалбата, придаващи значение на липсата на подновяване на особения залог на основание за неговото заличаване. Действието на вписването на особения залог съобразно чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е с продължителност пет години, който срок е преклузивен и може да бъде продължен, само ако вписването се поднови преди изтичането му. Съгласно чл. 44 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, освен заявлението Б4, за заличаване на вписан залог се изисква и писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на лицето, вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в група "Заложен кредитор", с изключение на случаите, когато срокът по чл. 30, ал. 2 от Закона за особените залози е изтекъл и не е подадено заявление за подновяване на залога. Обстоятелството, че след прекратяване по право на действието на особения залог за заличаването му не се изисква писмено съгласие на заложния кредитор, не означава, че се разширява кръга на легитимираните да искат заличаване лица, очертан с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Освен изрично посочените легитимирани лица, чл. 15, ал. 1, т. 3 урежда възможност заявител да бъде и друго лице в предвидените по закон случаи. Примери за предвиден по закон случай са разпоредбите на чл. 141, ал. 5 ТЗ, отнасяща се до освободения от длъжност управител на ООД, чл. 27, ал. 3 ЗОЗ, легитимираща заложния кредитор да заяви вписване на особен залог, чл. 32, ал. 1 ЗОЗ, легитимираща заложния кредитор с първи по ред залог да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество. В действащата правна уредба липсва разпоредба, предвиждаща легитимация на всяко заинтересовано лице да иска заличаване на вписване в Търговския регистър. Съдебната практика познава хипотези, в които на лица с правен интерес не се признава право да бъдат заявители именно поради липса на изрична разпоредба съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Пример в това отношение са случаите, в които прекратили участието си съдружници в ООД подават заявление за заличаването им в ТР като се позовават на правния си интерес, което, обаче, не е достатъчно да ги легитимира като заявители в регистърното производство. Отделно от това, изтичането на преклузивния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не погасява самото заложно право, а прави залога единствено непротивопоставим на третите лица и този ефект настъпва по силата на закона, без да е необходимо вписаният особен залог да бъде заличен. Следва да се имат предвид и разясненията дадени с ТР № 3/2018 на ОСГТК на ВКС относно същността на заличаването на ипотеката, което по правна същност и последици е аналогично на заличаването на особения залог. Според цитираното ТР като акцесорно право ипотеката се погасява, когато обезпеченото вземане се погаси на някое от предвидените в закона основания. Самото заличаване е техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства. Заличаването, което се извършва на основание чл. 22 от Правилника за вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД - при изтичане на 10 годишния срок, няма погасителен ефект. Заличаването по чл. 22 ПВп единствено създава яснота, че ипотеката вече няма правно действие. Отнесено към разглеждания случай, така даденото разрешение означава, че липсата на заличаване в Търговския регистър на вписания особен залог не засяга правата на жалбоподателя. Още с придобиването на описаните в договора за залог вещи, за него в качеството му на купувач е възникнало правото да иска заличаване на вторичното вписване в Имотния регистър, което охранява в пълна степен неговите интереси. Това следва от разпоредбата на чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, съгласно която извършената продажба от заложния кредитор погасява залозите, учредени по реда на този закон. Разяснения в този смисъл се съдържат и в ТР 1/2015 г. от 10.07.2018 г. по т.д. 1/2015 на ОСГТК, ВКС. По изложените съображения съдът приема, че постановеният отказ е законосъобразен и следва жалбата срещу същият да се остави без уважение. На Агенция по вписванията не се дължат разноски, който извод произтича от характера на производството като охранително такова (в изложения смисъл е съдебната практика – например определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о.). Воден от горното, Врачанският окръжен съд