Решение № 3654 от 17.12.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 759/2024 г.

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на П. П. М., в качеството му на кмет на община Русе, чрез адв. К. Х., срещу решение № 380/25.07.2024 г. по а.н.д. № 2297/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 58/21.11.2023 г., издадено от директора на РИОСВ - Русе, с което на наказаното лице, на основание чл.42а, ал. 4 във вр. чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. В касационната жалба и в с.з. се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в АУАН и НП не били описани конкретно действие или бездействие, което да се твърди, че е извършено или допуснато от нарушителя; съдът не бил обсъдил, че нормата на чл. 42а, ал. 4 от ЗЧАВ е бланкетна и следва да бъде изпълнена със съдържание, чрез посочване на конкретно извършено действие или бездействие от нарушителя; наличие на нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради липса на задължителни реквизити в АУАН и НП; АУАН бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй като данните за замърсяванията били отчитани ежедневно и АНО разполагал с тази информация, общоизвестна била и личността на нарушителя, поради което нямало причина АУАН да бъде съставен едва на 09.06.2023 г.; в обжалваното НП въобще не било посочено какви са нормите на нивата на замърсяване с ФПЧ, не били посочени конкретните дни с превишения на ФПЧ; въззивното решение било постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като неоснователно било отхвърлено искането за извършване на експертиза във връзка с дейността на третото лице „ВиК“ ООД – Русе; неправилно бил определен периодът на измерване на ФПЧ (стр. 10 от КЖ), неправилно било определено от актосъставителя, респ. и АНО субектът на нарушението. Недопустимо било прието, че липсата на издадени санкции при извършените проверки биха довели до намаляване на ФПЧ. Липсвала причинно-следствена между евентуалното бездействие и липсата на намаление на ФПЧ. Неправилно било прието, че „ВиК“ ООД – Русе не се явявало трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 9 от ЗЧАВ. Иска се отмяна на въззивното решение и отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски. Ответникът – Директор на РИОСВ – Русе, чрез адв. М., в писмен отговор и в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че нарушението, за което е наказан жалбоподателят, е извършено чрез бездействие, представляващо неизпълнение на предвидените в приетата и действаща ПКАВ мерки. Излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима – депозирана е от страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в преклузивния срок. Въззивният съд подробно е разгледал приноса на чистия въздух като предпоставка за качеството на живот. Обсъдил е приложимите и относими норми на вторичното право на ЕС и дейността на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, регламентирана със заповед № РД-489/26.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с която са посочени брой и вид на пунктовете за следене на съдържанието на въздуха, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване. Според тази заповед наблюдението и контролът върху качеството на атмосферния въздух на територията на Община Русе се осъществява от автоматична измервателна станция (АИС „Възраждане“), разположена в централната част на гр. Русе. Автоматичната станция е класифицирана като „градски фонов пункт“ с код BG 0045A. Неотносимо е обсъдил елементи от предизборната кампания на кмета на общината, явяващ се наказаното лице. Обсъдил е разработената през 2021 г. програма за качеството на атмосферния въздух по показатели ФПЧ10 и ФПЧ 2.5 на Община Русе за периода 2021 г. – 2026 г., в която било упоменато, че отговорен орган за разработването и изпълнението на програмата е кметът на Община Русе – П. М.. Програмата съдържала анализ и разглеждане на основните източници на замърсяване, оценка на ефективността на изпълняваните мерки за подобряване на КАВ и тяхното актуализиране и привеждане в съответствие с действителната обстановка, с оглед намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми за качество на атмосферния въздух в Община Русе към 2026 г. Като основни източници на ФПЧ10 за региона били записани битовото отопление, транспорт, промишленост и селско стопанство. През 2019 г. броят средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност от 50 mg/m3 за ФПЧ10, бил 42, за 2020 г. бил 55, а за 2021 г. бил 28. Стойностите на средногодишната концентрация на ФПЧ10 за дадените години била съответно 35.8 mg/m3, 34.8 mg/m3 и 33.8 mg/m3. На 22.03.2021 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе и ДЗЗД “Русе-ВИК“ - гр. Варна бил сключен договор, съгласно който първите възложили на вторите да изпълнят обект „Реконструкция на ВиК мрежи в ЦГЧ на гр. Русе“ с краен срок за приключване 30.06.2022 г., който не бил спазен. Изпълнението на проекта започнало през 2022 г., били прокопани множество улици в централната част на гр. Русе, под които преминавали мрежите на ВиК, които трябвало да бъдат подменени като част от предмета на договора. Дейностите на изпълнителя водели до генериране на изключително количество прах във въздуха на града, но въпреки това не се правело нищо той да бъде ограничен, товарните отсеци на колите, превозващи извадените от улиците инертни материали, не се покривали, улиците не се почиствали след работа, нямало заграждения покрай тях, които да препятстват разпространението на праха. През 2022 г. Община Русе съставила десетки констативни протоколи, с които документирала установяването на многократно, значително и видимо замърсяване с прахови частици, което било квалифицирано като нарушение по чл. 21, т. 3 от Наредба №15 на Общински съвет - Русе за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, за никое от които нарушения жалбоподателят не наказал нарушителите чрез издаване на наказателно постановление по цитираната наредба или по друг нормативен акт. „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе сключила и други договори в рамките на проект “Изграждане на ВиК инфраструктура в обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Русе, които касаели реконструкция и подмяна на водопроводи извън централната част на гр. Русе, за кварталите „средна кула“ и „Долапите“. През 2022 г. броят средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност от 50 mg/m3 за ФПЧ10, бил 60, след приспадане от действително установения брой от 66 превишения на превишенията, дължащи се на пустинен прах от пустинята Сахара в Африка, достигнал в РБългария. Стойността на средногодишната концентрация на ФПЧ10 за 2022г. била 39.33 mg/m3. На 27.04.2023 г., в изпълнение на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗЧАВ, бил изготвен доклад, с който била направена оценка на качеството на атмосферния въздух в Община - Русе, според показанията на градски фонов пункт АИС “Възраждане“. В оценката били представени броят средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност от 50 mg/m3 за ФПЧ10 за последните три години, дадени по-горе, както и стойностите на средногодишната концентрация на ФПЧ10 за тези години, на база на установените в оценката обстоятелства бил съставен и АУАН №2580/9.06.2023 г., с който започнало административнонаказателното производство. От правна страна въззивният съд изложил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 42а, ал. 4 във вр. чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗЧАВ, тъй като през периода 1.01.2022 г. - 31.12.2022 г. в гр. Русе бил кмет на Община Русе, за която оценката по чл. 27, ал. 7 от ЗЧАВ е показала, че няма намаление на регистрирания брой средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност от 50 mg/m3 за ФПЧ10 и на средногодишните нива на ФПЧ10 и това се дължало на бездействие от негова страна, в рамките на компетенциите му. Приел от обективна страна, че наказаното лице е годен субект на нарушението, тъй като е кмет на Община Русе през процесния период. На следващо място от обективна страна, за което по делото спор няма, било категорично установено, че за 2022 г. броят на средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност от 50 mg/m3 за ФПЧ10 в гр. Русе, бил 60, след приспадане от действително установения брой от 66 превишения на превишенията, дължащи се на пустинен прах, а стойността на средногодишната концентрация на ФПЧ10 за същата година била 39.33 mg/m3. Оценката по чл. 27, ал. 7 от ЗЧАВ била изготвена от компетентен, съгласно закона орган, а именно РИОСВ - Русе и обхващала показателите за ФПЧ10 за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., от които е видно, че има значително превишението на броя средноденонощни стойности, превишаващи праговата стойност от 50 mg/m3 за ФПЧ10 в гр. Русе, като при среден за последните три години 46, той за процесната година е бил 60, което е повече и в сравнение с която и да е от предходните години. Изпълнителното деяние на нарушението е прието за извършено чрез бездействие, тъй като жалбоподателят не изпълнил задълженията си, вменени му с различни нормативни актове и документи, и не упражнил правомощията си, дадени му от същите актове, да осъществи контрол над лицата, замърсяващи въздуха на Общината. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЧАВ, компетентни органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, са кметовете на общини и общинските съвети чрез извършване на действията по чл. 27, 28а, 29 и 30 от ЗЧАВ. Съгласно чл. 27 от с.з., в случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6. В случая такава програма има разработена, намираща се на л. 610-736 от делото, според която отговорен орган за изпълнението й е кметът на Община Русе – П. М.. В раздел VIII от програмата са дадени мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Общината по отношение на съдържанието на ФПЧ10, за да се намалят регистрираните превишения на СДН до нормативно допустимите 35 бр. за година. Сред постоянните мерки е осъществяване на проверки за спазване на недопускането на замърсяване от строежите, вкл. по спазването на маршрутите за транспортиране на отпадъци от строителните обекти, което няма никакви данни кметът или подчинените му органи да са сторили. С представените констативни протоколи нарушенията били просто фиксирани и не се изпълнявала повелята на мярката, тъй като не било налице действие на жалбоподателя, което да ограничи замърсителите и да не допусне отново замърсяване. Друга такава мярка е постоянен контрол на неправилното паркиране, особено в зелени площи. Видно от свидетелски показания дори техниката на община Русе, контролът върху която е управляван от въззивника, е била паркирана върху зелени площи, което говорело за цялостното отношение на органите на общината към мярката. Няма данни за ангажиране на отговорност на лица, неправилно паркирали върху такива площи. Друга мярка от Плана била контрол на спазването на изискването за транспортиране на насипни материали само от автомобили с покривала. Ноторно било, че през процесния период множество автомобили на различни лица не са спазвали това изискване, което се потвърждавало и от свидетелски показания и ясно сочело, че контрол върху това поведение не е имало. Друга мярка е системно машинно метене и миене на основната улична мрежа на града, което категорично не било сторено. Системно в случая означава регулярно и често, която честота следва да е по-висока при случаи на необичайно замърсяване, каквото безспорно е било налице през периода, поради извършваните изкопни дейности във връзка с проекта на ВиК. Друга неизпълнена мярка е изграждане на тротоари и съоръжения, които ограничават достъпа до тротоарите и зелените площи. Същото се отнасяло до мярката непрекъснат контрол и санкции за замърсяване около строителните обекти. Няма наказано поведение на лице, което да е нарушило изискването в тази мярка. Програмата предвиждала и мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление, свързани с поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи, съобразявайки принципа за ненанасяне на вреди (приоритетно в енергийно ефективни жилища), въвеждане на зони с ниски емисии, насърчаване използването на ВЕИ, водород и други иновационни алтернативи, които не са приложени. Мерките за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта, свързани с поетапно намаляване използването на лични превозни средства с високи емисии, чрез насърчаване на електромобилността, въвеждане на зони с ниски емисии, извеждане на транзитния и товарен трафик извън града, оптимизиране на градския трафик, подобряване на обществения транспорт, подобряване на инфраструктурата също са приети за не реализирани с конкретни действия. Прието е, че неизпълнението на изискването по ал. 6 не се дължи на дейност на трето лице, каквото в случая би се явило лице, по отношение на което жалбоподателят няма контрол. Всички лица, извършващи дейности, с които е генериран прах на територията на Община Русе, били под контрола на жалбоподателя. Такива евентуално можело да бъдат лица, които не осъществяват дейност на територията на Общината, но влияят на въздуха й, каквито в случая биха могли да бъдат примерно замърсители, осъществяващи дейности на място, където не се простира изпълнителната власт на въззивника, в съседна община или държава, предвид граничното местоположение на Община Русе. Всяко друго тълкувание на понятието трето лице би довело до освобождаване от отговорност на наказаното лице, тъй като то би носело отговорност само ако лично произведе фини прахови частици, което според въззивния състав е абсурдно и противоречи на смисъла на закона. Приети са за неупражнени правомощия по чл. чл. 41а от ЗЧАВ съгласно които лице, което явно нарушава чистотата на атмосферния въздух чрез извършване на строителни или ремонтни дейности и транспортиране на насипни товари или строителни отпадъци и земни маси, се наказва с глоба, наказателните постановления за което се издават от кмета на общината. Данни за такива наказателни постановления по делото нямало, т.е. въззивникът е бездействал по отношения на това си правомощие, въпреки данните, че лица, замърсяващи въздуха при дадената хипотеза е имало, което не се отричало и от защитата. Според чл. 20 и чл. 21 от Наредба №15 на Общински съвет - Русе за управление на дейностите битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе собственици, възложители и изпълнители на дейност, от която са формирани строителни отпадъци, са длъжни след приключване на строителството да възстановят първоначалния вид на тротоара, уличното платно, зелените площи и др. терени, които са били включени в строителната площадка на обекта, което включва и почистване на цялата строителна площадка и измиване на улиците, тротоарите, алеите, пешеходните зони и др. замърсени елементи на строителната площадка с твърда настилка, като им се забранява замърсяването по какъвто и да е начин (при излизане от строителната площадка на камиони с мръсни гуми, замърсяване от работниците, работещи на строителната площадка и др.) на улиците, тротоарите и др. територии за обществено ползване извън границите на строителната площадка и/или извън границите на имота, при извършване на строителни, изкопни или ремонтни работи, замърсяване на пространството около строителния обект с прахови частици по време на строителството, транспортирането на строителни отпадъци, строителни материали и други насипни товари в транспортни средства с неуплътнени и непокрити каросерии и замърсяване на уличните платна при транспортирането на строителни отпадъци, строителни материали и други насипни товари. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредбата неизпълнилите представените си задължения лица и или нарушили забраните на Наредбата, биват наказвани с наказателни постановления, издадени от кмета. Безспорно са приети за установени десетки нарушения на дадените правила с представените по делото констативни протоколи, без да има наказани от жалбоподателя лица. Според Наредба № 27 на Община Русе за условията и реда за извършване на възстановителни работи при изграждане или отстраняване на повреди на елементи на техническата инфраструктура след строителни и монтажни работи по изграждане на инженерна инфраструктура и отстраняване на повреди лицата следва да почистят всички замърсявания, получени във връзка с изпълнението на възстановяванията, за неизпълнението на което, съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредбата, кметът наказва лицата. Нямало установено действие на въззивника, с което той да е изпълнил правомощията си по този нормативен акт. Чл. 8 на Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Русе определя кмета на общината като отговорно лице за чистотата и качеството на атмосферния въздух на територията на общината и за неизпълнение на предписание във връзка с опазване на чистота на въздуха, кмета издава наказателно постановление, с което наказва отговорните физически и юридически лица, каквито санкционни актове не са издадени. Съдът приел, че именно бездействието на жалбоподателя относно реализация на всичките му многобройни представени правомощия, явяващи се негови компетенции по смисъла на чл. 42а, ал. 4 от ЗЧАВ, и неизпълнение на задълженията му в дадените нормативни актове и Плана за КАВ, са довели до липсата на намаление на регистрирания брой превишения на нормите за ФПЧ10, тъй като при упражняване на тези правомощия с наказването на извършителите на дейности, замърсяващи въздуха на Общината, ще бъдат възпитани в спазването на правилата, касаещи качеството на въздуха и щяха да бъдат преустановени в бъдеще през периода такива действия чрез частната и генерална превенция на наказанието. Липсата на контрол, въведен като основно задължение на жалбоподателя, като ръководител на цялата изпълнителна дейност на Общината, съгласно чл. 44 от ЗМСМА, върху лицата, упражняващи дейности в управляваната от него община, довело до превишаване на нормите на вредни вещества във въздуха, тъй като този контрол би довел до ограничаване на замърсяването, като не може да се разчита на нарушителите на правилата, обезпечаващи доброто качество на въздуха, сами да се откажат от неправомерните си действия. Съдът е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, тъй като с деянието се засягат живота и здравето на голям брой лица, жители на Общината, и се засягат значително обществените отношения, свързани с опазване на околната среда. Приел, че субективна страна нарушението е извършена при евентуален умисъл - жалбоподателят съзнавал задълженият и правомощията си по цитираните закони и Плана за КАВ, съзнавал е необходимостта да ги упражни, предвид известното му замърсяване на въздуха в Общината, но не го сторил, като предвиждал общественоопасните последици от поведението си и се съгласил с тях. Наказанието за това нарушение е съдът приел за правилно индивидуализирано, като независимо от продължителния период на бездействие по отношение на вмените му законови задължения, на въззивника е наложено наказание към абсолютния минимум на предвиденото за нарушението. В хода на производството не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса преценил като издадени при пълно съобразяване с нормите на закона. Обвинението е пределно ясно формулирано, както по отношение на признаците на състава, така и времето и мястото на извършването на нарушението, и гарантира реализацията на правото на защита. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът е изяснен от фактическа страна. Всички относими доказателства са приобщени по делото. Дейността на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се регламентира със заповед № РД-489/26.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите, в. т.ч. брой, вид на пунктовете, контролирани атмосферни замърсители, методи и средства за измерване. Страните не спорят, че съгласно горната заповед наблюдението и контролът върху качеството на атмосферния въздух на територията на община Русе се осъществява от 1 бр. автоматична измервателна станция и това е станцията АИС „Възраждане“. Това обстоятелство е залегнало и във ПКАВ по показатели ФПЧ10 и ФПЧ2.5. на Община Русе 2021-2026 г. (стр. 21 от програмата). Т.е. меродавни са само изчисленията, извършени от тази АИС. Не се спори и че АИС „Възраждане“ е отчела превишение на ФПЧ за 2022 г. като задължението на компетентния по чл. 27, ал. 1 от ЗЧАВ орган е така да организира дейността си, че разработената от него програма следва да води като императив до намаляване на броя на превишенията на замърсяване - чл. 27, ал. 6 от ЗЧАВ. Намалението по ал. 6 се оценява за предходната календарна година на база средната стойност на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите за последните три календарни години. Оценката се извършва от РИОСВ за всеки отделен пункт за мониторинг в срок до 30 април на текущата година (ал. 7). Изискването по ал. 6 се счита за изпълнено, когато ежегодното намаление е регистрирано във всеки отделен пункт за мониторинг на територията на общината (ал. 8.). В случаите, когато изискването по ал. 6 не е изпълнено и не е постигнато намаление на броя на превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, директорът на РИОСВ налага глоба, с изключение на случаите, когато неизпълнението е поради дейност на трето лице (ал. 9). Динамичният фактически състав е съвкупност от факти или действия, които настъпват във времето и водят до постепенно формиране на определено правно положение. Ангажирането на административнонаказателна отговорност в конкретния случай, по силата на разпоредбата на чл. 42а, а. 4 от ЗЧАВ прдвижда, че кмет на община, за която оценката по чл. 27, ал. 7 е показала, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите и това се дължи на действие или бездействие от негова страна, в рамките на компетенциите му, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. Нормата не е бланкетна, както се твърди от жалбоподателя и изисква установяването на две кумулативни предпоставки – липса на намаление на разпространение на ФПЧ на годишна база спрямо предходната година и наличие на действие или бездействие. Видно още на първата страница на АУАН се сочи, че е установено, че изпълнението на мерките от „Програма за качеството на атмосферния въздух по показатели ФПЧ10 и ФПЧ2.5 на общината не е довело до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите на вредните вещества. Същите констатации се съдържат и в първата страница на НП – посочено е, че П. М. не е изпълнил задължението си изпълнението на мерките по приетата програма да доведе до намаляване на нивата на вредни емисии. Всякога липсата на активно поведение се асоциира с бездействие, с което правилно въззивният състав е извел правилният извод, че в случая се касае за извършено нарушение чрез бездействие, а наказаното лице е можело да разбере какво е вмененото нарушение. В този смисъл се явяват и неоснователни доводите за липса на реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Срокът по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН е спазен. Съобр. ал. 1, б. „в“ не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В трайната практика е възприето виждането, че релевантният начален момент е този момент, в който данните за нарушението и нарушителя са постъпили при актосъставителя. Следва да се съобрази, че специалната разпоредба на чл. 27, ал. 7, изр. последно, изисква оценката на превишението да се извършва от РИОСВ за всеки отделен пункт за мониторинг в срок до 30 април на текущата година (2023 г.). Тази оценка е извършена на 27.04.2023 г., видно от приложен доклад (л. 372-373), който съдържа констатациите за последния тригодишен период. Броимо от този срок, срокът за издаване на АУАН не се явява изтекъл. Дори и специалната норма на чл. 27, ал. 7 да не бе приложима в случая, основателно е възражението на ответника, че ежедневните данни за качеството на въздуха, до които има достъп РИОСВ, не представляват оценка на превишението а съставляват моментна справка за дневен/месечен период. Констатирането на нарушение преди извършване на оценка на превишението по смисъла на специалния закон би съставлявала нарушение на производствените правила. Неоснователно се твърди, че в обжалваното НП въобще не било посочено какви са нормите на нивата на замърсяване с ФПЧ, не били посочени конкретните дни с превишения на ФПЧ. Т. изискване в закона няма. Изискването на чл. 27, ал. 6-8 от специалния закон е за изчисляване на база средната стойност на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите за последните три календарни години. В АУАН изискуемите данни са посочени таблично, а в НП – словесно. Липсва допуснато съществено процесуално нарушение поради отхвърляне на искането за извършване на експертиза във връзка с дейността на третото лице „ВиК“ ООД – Русе – касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Жалбоподателят с молба е поискал назначаване на СТЕ, която да установи какво е количеството на превишенията на концентрацията на ФПЧ, предизвикано от дейността на трети лица, извършващи изкопни дейности във връзка с изпълнението на проекта „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от от „ВиК“ ООД – Русе. Съдът е отхвърлил искането с доводи че с нея се цели постигането на конкретен отговор за спорните факти в полза на едната страна, както и че назначаването й няма да доведе до изясняването на обстоятелствата по делото. В конкретния случай поисканата експертиза се явява недопустим способ за изясняване на обстоятелства по делото, тъй като необходимо положително условие за допускането й е липса на специални знания у съдебния състав (чл. 144, ал. 1 НПК). Както се посочи по-горе превишаванията на замърсяването в реала на община Русе се извършва посредством точно определен АИС, чиито данни се отчитат по автоматичен път. В касационната жалба липсва твърдение, че данните са некоректно изчислени, т.е. пред касационната инстанция липсва изложено твърдение за недостоверност на показанията на АИС, поради което настоящият състав не следва да се произнася в тази насока, тъй като е обвързан от доводите на касационния жалбоподател. След като данните и изчисленията са продукт на автоматизирана система е недопустимо тяхната количествена стойност да се определя въз основа на експертиза. Още повече, че със задачата се иска да се установи превишение на концентрацията на веществата, постигнато от сочено трето лице – „ВиК“ ООД – Русе, което обаче не се явява такова. Основната водеща теза на защитата, че субектът на нарушението е неправилно установен, т.е. че превишенията се дължат на дейност на трето лице и това трето лице се явава „ВиК“ ООД – Русе не може да бъде успешно защитена. Императивът на чл. 27, ал. 9 от ЗЧАВ сочи, че в случаите, когато изискването по ал. 6 не е изпълнено и не е постигнато намаление на броя на превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, директорът на РИОСВ налага глоба, с изключение на случаите, когато неизпълнението е поради дейност на трето лице. Разпоредбата е създадена с изменение на закона - изм. и доп. ДВ. бр.1/03.01.2019 г., в сила от 01.01.2020 г. Окончателният текст на разпоредбата е приет на второ четене в пленарна зала в НС на 20.12.2018 г. като мотивите за приемане на разпоредбата се съдържат в предложение на група народни представители със сигнатура № 854-04-242/30.11.2018 г. които сочат, че не следва да се налагат санкции на кметовете на общини, в случаите когато контролът е извън техните компетенции – когато е налице трансгранично замърсяване или замърсяване от промишлен източник. В този смисъл правилни са изводите на въззивния състав, че дейността на „ВиК“ ООД – Русе не представлява замърсяване от източник, явяващо се трето лице, каквато е основната застъпвана от жалбоподателя теза. „ВиК“ ООД – Русе е дружество с общинско участие в собствеността и опериращо на територията на общината. От данните по делото е видно, че са съставени многобройни актове с дадени предписания на различни дружества - „Северни води“ ООД (няколко), Райкомерс кънстракшън, Инфра строй 76 ЕООД, „ЕС Джей строй“ АД, ДЗЗД „Русе ВиК“ (няколко), ДЗЗД „Подемстрой 2020“ (няколко), „Шапи 94“ ЕООД, „Пътинженеринг Русе“ АД. Няма данни за налагани глоби, няма данни и за извършен контрол върху дружеството, което жалбоподателят сочи като основен замърсител. Видно от чл. 17 на наредба № 15 на ОбС извършването на дейностите по събиране, транспортиране и/или третиране на строителните отпадъци (СО) (включително строителните отпадъци от вътрешни преустройства и текущи ремонти на сгради и съоръжения), е задължение на собственика, възложителя или изпълнителя на дейността, от която са формирани. Видно от чл. 21, ал. 1 и ал. 3 на Наредба № 15 на ОбС забранява се възлагането или извършването на строителни или монтажни работи, или премахване на строежи без наличие на план за управление на строителни отпадъци, в случаите, когато такъв се изисква; Забранява се замърсяването по какъвто и да е начин (при излизане от строителната площадка на камиони с мръсни гуми, замърсяване от работниците, работещи на строителната площадка и др.) на улиците, тротоарите и др. територии за обществено ползване извън границите на строителната площадка и/или извън границите на имота, при извършване на строителни, изкопни или ремонтни работи. От цитираните норми се налага извод, че възложителят също носи отговорност за замърсяването. „ВиК“ ООД – Русе не се явява привилегирован субект, нито по делото е доказано, че приложените мерки спрямо комплексното замърсяване са достатъчни и са довели до резултат, независимо, че са издадени множество предписания. Обратната теза е доказана с гласни доказателства, които са годно доказателствено средство по смисъла на чл. 117 от НПК. Отчетът за дейността по превенция на замърсяването за 2022 г. в относимата част е общ и бланкетен и не сочи на извършени конкретни мерки спрямо замърсителя, извършващ дейността си на територията на община Русе. В т. ч. и твърденията на касатора за знание относно извършваното замърсяване от конкретно лице обуславят и доказаност на субективната страна на деянието. Останалите доводи на въззивният състав за правилното приложение на материалния закон се споделят от касационния състав и не следва да се преповтарят. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.