Решение № 26332 от 4.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6112/2025 г.

Административен съд - София-градII Отделение04.08.2025 г.докладчик Полина Величкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № РС-40-1 от 26. 03. 2025 г. на П. на Патентното ведомство. ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. ОСЪЖДА Патентното ведомство да заплати на „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 126 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 84 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.

Образувано е по жалба от „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/, депозирана чрез синдика Т. Н., срещу Решение № РС-40-1 от 26. 03. 2025 г. на П. на Патентното ведомство, с което е заличена регистрация на марка с рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана за всички стоки и услуги, за които е регистрирана.

В жалбата се сочат подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорваното решение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебното заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. В писмени бележки чрез синдика Т. Н. поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт.

Ответникът – Председателят на Патентното ведомство не изпраща процесуален представител. В придружителното писмо към административната преписка оспорва основателността на обжалвания акт.

Заинтересованата страна – "И-КАРД" ООД не изпраща процесуален представител и не представя становище по жалбата.

Административен съд – София град, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по искане вх. № BG/N/2017/145904-11/7. 06. 2024, подадено от "И-КАРД" ООД за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 101271 - "Американски долари", комбинирана, заявена на 21. 04. 2017 г., регистрирана на 3. 04. 2018 г., със срок на закрила до 21. 04. 2027 г. Искането е насочено срещу всички стоки и услуги от класове 16, 28, 25, 38 и 41 на МКСУ, за които марката е регистрирана.

Искателят се е позовал на основанието по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗМГО, съгласно която разпоредба регистрацията на марка се заличава и когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право.

С искането за заличаване е представен трудов договор от 18. 06. 2014 г., сключен между "И-КАРД" ООД и М. Д. Г., както и приемо-предавателен протокол от 15. 03. 2017 г. за предаване на произведение между "И-КАРД" ООД и М. Д. Г.. Искателят е посочил, че е притежател на авторско право върху произведение /чиято визия е ясно конкретизирана в административния акт/, за което сочи, че е създадено от М. Д. Г. при изпълнение на трудовите му задължения като служител при дружеството "И-КАРД" на длъжност "Мениджър маркетинг".

Административният орган е приел, че анализираният графичен обект "Американски долари" представлява графична комбинация от словни и фигуративни елементи Анализираният обект представлява графична композиция от словни и фигуративни елементи, представени в определена цветова гама, по-конкретно словосъчетанието „АМЕРИКАНСКИ ДОЛАРИ”, изписано с една под друга думи с удебелен шрифт на кирилица, с нюанси на жълт и оранжев цвят. От двете страни на думата „долари“ е изобразен символът за щатския долар. Характерното съчетание на елементите на разглежданата композиция, техният подбор и взаимно разположение обуславят необходимата оригиналност, за да може изображението да бъде определено като резултат на творческа дейност, обективирана в графична форма. Поради това е направил извод, че първият елемент на фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 2. б. „б“ от ЗМГО е изпълнен.

Във връзка с установяване на субекта на авторските права върху изображението, искателят е представил трудов договор и приемо-предавателен протокол за предаване на произведение. От приложения договор се установява, че от 18. 06. 2014 г. лицето М. Д. Г. е в трудово правоотношение с дружеството "И-КАРД" ООД и е назначен на длъжност „мениджър маркетинг“.

На следващо място е представен приемо-предавателен протокол от 15. 03. 2017 г., подписан от управителя на "И-КАРД" ООД /Дружеството/ и М. Д. Г. /Автора/, съгласно който Авторът предава на Дружеството, а Дружеството приема без възражения произведението, представено в преписа на протокола с цветно изображение на обекта, по отношение на който е претенцията за авторско право. От протокола се установява, че Авторът е създал произведението, а Дружеството от своя страна признава изцяло авторските права на Автора върху произведението.

Разписано е, че Авторът дава съгласие Дружеството да ползва създаденото произведение, съгласно постигнатите между страните договорености, както и че Авторът отстъпва на Дружеството и всички негови правоприемници правата за публикации и разпространение на продукта /авторски права/ и се задължава и прехвърля на Дружеството и всички негови правоприемници всички прехвърлими авторски права.

Предвид това административният орган е направил извод, че създаденото от Автора произведение е прието от дружеството „И-КАРД“ ООД преди датата на заявяване на процесната марка - 21. 04. 2017 г. По силата на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП и изрично уговорената в протокола за предаване на произведението точка за прехвърляне на всички прехвърлими авторски права /всички имуществени права върху обекта/, то носител на авторското право върху авторското произведение е искателят „И-КАРД“ ООД.

Във връзка с разпоредбата на чл. 35 от ЗАПСП е приел, че по преписката не са налице данни за съгласие от страна на искателя за използване на логото от притежателя на процесната марка. Приел е също, че оспорваната марка възпроизвежда изцяло претендирания от искателя обект на авторско право.

Направен е извод, че са изпълнени кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО, поради което и издадено обжалваното Решение № РС-40-1 от 26. 03. 2025 г. на П. на Патентното ведомство, с което е заличена регистрация на марка с рег. № 101271 "Американски долари", комбинирана за всички стоки и услуги, за които е регистрирана.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и в законоустановения двумесечен срок по чл. 84, ал. 1 от ЗМГО. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата чл. 76, ал. 8 от ЗМГО. Същото е в писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59 от АПК. При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно да я организира. Съставът на отдел „Спорове“, разгледал искането, отговаря на изискванията на чл. 69, ал. 2 от ЗМГО.

В случая спорен е въпросът дали административният орган правилно е приел, че е налице основанието по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО за заличаване регистрацията на марка с рег. № 101271 "Американски долари", комбинирана за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Според чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО регистрацията на марка се заличава и когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти.

Безсъмнено, създаденото графично изображение „Американски долари“, предмет на приемо-предавателен протокол от 15. 03. 2017 г. и използвано като изображение на марка с рег. № 101271 „Американски долари“, комбинирана представлява обект на авторското право, чийто автор е М. Д. Г.. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП предвижда, че авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу справедливо и съразмерно възнаграждение. Когато за създаването на произведението е договорено отделно възнаграждение за положен от автора труд, размерът му се посочва изрично. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАПСП предвижда, че когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица, а съгласно ал. 3, когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.

Според чл. 36, ал. 4 от ЗАПСП отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.

В конкретния случай е установено, а и не се оспорва от страните по делото, че автор на процесното произведение е М. Д. Г.. Същият с приемо-предавателен протокол от 15. 03. 2017 г. е предоставил на "И-КАРД" ООД правото да ползва създаденото произведение, като е отстъпил и на дружеството и всички негови правоприемници правата за публикации и разпространение на продукта, като е прехвърлил на Дружеството и всички негови правоприемници всички прехвърлими авторски права. Поради това оспорващото дружеството е носител на всички прехвърлими авторски права, сред което е и правото да ползва създаденото произведение, както и за неговото публикуване и разпространение. Същевременно обаче не се установява по делото дружеството "И-КАРД" ООД да е носител на изключителното право да ползва и да разпространява процесното произведение на авторското право, доколкото това не е уговорено изрично в приемо-предавателния протокол.

Такива доказателства не се съдържат в материалите по делото и не са събрани от административния орган.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП, авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго, като според ал. 2 работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.

За да бъде приложима посочената разпоредба, е необходимо да се установи, че произведението е създадено в рамките на трудово правоотношение - неговото създаване да произтича в рамките на възникналите трудови правоотношения между страните.

Отделно от това, в чл. 42 от ЗАПСП е въведен и друг особен случай на произведение, създадено по поръчка. Съгласно цитираната разпоредба "авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго. Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано". И в този случай, ако произведението е създадено по поръчка, то авторското право върху него принадлежи на автора му, но поръчващият без негово разрешение може да го ползва за целта, за която е поръчано.

Поради това в конкретния случай, за да се приеме, че са приложими разпоредбите на чл. 41 или чл. 42 от ЗАПСП, административният орган е следвало да събере доказателства, че процесното произведение е създадено в изпълнение на трудовите задължения от М. Г. в полза работодателя му - "И-КАРД" ООД, така че последният да го ползва за свои цели, по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност, както и по чл. 42 от ЗАПСП – касае ли се възлагане на поръчка от страна на "И-КАРД" ООД на М. Г. за изработването на процесното произведение, авторското право върху които да принадлежи на жалбоподателя съгласно разписаното в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗАПСП изключение.

Такива данни обаче по делото липсват, като в нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е събрал всички доказателства, за да изясни обстоятелствата по преписката, в това число и да установи налице ли е преотстъпено от автора на „И-КАРД“ ООД изключителното право за разпространение на произведението.

Правилно издателят на оспорения акт е приел, че за да бъде заличена марка на основание чл. 36, ал. 3, т. 2. б. „б“ от ЗМГО, следва да бъде установено следното:

  • марката да съдържа обект на авторското право - искателят да е носител на авторско право върху посочения обект - искателят да има право да забрани използването на посочения обект.

Споделят се изводите в акта, че първите две предпоставки за приложението на посочената разпоредба са налице.

По отношение на третата предпоставка обаче не са събрани каквито и да било доказателства. Това е така, защото правото да се забрани използването на обект на авторското право произтича от изключителното право да бъде разрешено неговото използване. Доколкото от представения по делото приемо-предавателен протокол не се установява авторът да е отстъпил на "И-КАРД" ООД изключителното право за използване на произведението, то съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗАПСП следва да се приеме, че по делото са налице доказателства единствено, че "И-КАРД" ООД е носител на неизключителното право за използване на произведението, освен ако не се съберат доказателства, че произведението е създадено в рамките на трудово правоотношение или въз основа на поръчка. Съществуването на трудово правоотношение между автора М. Г. и "И-КАРД" ООД обаче не е достатъчно да се направи извод за приложимост на чл. 41 от ЗАПСП. Макар и авторът да се е намирал в трудово правоотношение с посоченото дружество, следва да бъде установено, че процесното изображение е създадено в съответствие с предмета на трудовия договор.

Според чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, като чл. 36 от АПК задължава административния орган да събира служебно доказателства. Липсата на такива действия водят до извода, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

По изложените съображения Решение № РС-40-1 от 26. 03. 2025 г. на П. на Патентното ведомство представлява незаконосъобразен административен акт, което налага неговата отмяна. Преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне и в едномесечен срок, като се съобразят и мотивите на настоящия съдебен акт във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства.

При този изход на спора е основателно искането на оспорващото лице по чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което Патентното ведомство следва да заплати на „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева за заплатена държавна такса.

По посочените аргументи и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - София град, Второ отделение, 53 състав

Цитирани разпоредби

26