Решение № 211 от 21.5.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 255/2025 г.

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба, подадена от ОН КЮ ТРАВЪЛ EООД, ЕИК 203024084, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, бул.Генерал Колев №60, ет.2, ап.5, действащо чрез адв.З. С., срещу отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията №20240930210021-4/11.04.2025г. за обявяване по партидата на ОН КЮ ТРАВЪЛ EООД, ЕИК 203024084, със седалище гр.Варна, на ГФО за 2023г. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Жалбоподателят излага, че собственото и фамилно име, ведно с ЕГН, са достатъчни, за да се установи самоличността на управителя. Сочи, че фигурирането на лицето с три имена в паспорта и с две в разрешението за пребиваване и НБД произтича от законовата процедура по регистрация на чужденците в РБ. Излага, че управителят е получил ЕГН от Община Варна вследствие получаването на статут на дългосрочно пребиваващ през 2020г. Излага доводи, че ДЛР е длъжно по служебен път да удостовери самоличността и идентичността на имената на лицето, без да поставя допълнителни и неясни изисквания към заявителя. Оспорва дадените указания с твърдението за липсата на конкретност, както и че не са спазени правилата по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Твърди, че първоначално дадените указания са били изпълнени, като с последващите такива са нарушени правилата на регистърното производство. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване. В съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията, е депозирала писмен отговор, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден отказа. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице и е процесуално допустима. С отказ №20240930210021-4/11.04.2025г. длъжностното лице при Агенция по Вписванията е отказало на заявителя З. С. в качеството й на пълномощник на ОН КЮ ТРАВЪЛ EООД, ЕИК 203024084, по заявление вх. №20240930210021/30.09.24г. обявяване на следния акт – ГФО за 2023г. В мотивите към отказа е посочено, че към заявлението не е представен документ, издаден от компетентен орган, че В. Е. Ж., вписан с ЛНЧ в ТР, и този, индивидуализиран с ЕГН, са едно и също лице, като при справка в НБД лицето било вписано само с имена В. Ж. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване/обявяване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. От представеното по делото копие от заявление Г2, подадено по електронен път, се установява, че като приложения към него заявителят е представил ГФО за 2023г., включващ счетоводен баланс и пояснителни бележки, декларация по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба №1/2007г. и декларация за истинност на заявените обстоятелства по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Обявяването на ГФО в ТР е предвидено като задължение на търговеца по чл.5 и чл.6, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.38 от ЗСч. В рамките на регистърното производство извършваната от длъжн.лице проверка при постъпване на искане за обявяване на актове се свежда до съобразяване дали представеният акт подлежи на обявяване и дали отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Несъстоятелни са доводите на длъжн.лице за липсата на идентичност на управителя, вписан в ТР, и този, подал приложената декларация по чл.62а от Наредбата. Видно от последната същата е подадена от В. Е. Ж. с посочено ЕГН, като обстоятелството, че в други регистри лицето е вписано само с две имена не може да обоснове несъответствие в данните му. Действително при вписването на лицето като управител в ТР, извършено с вписване № 20181219161457, същото е идентифицирано с ЛНЧ. Следва да се отбележи обаче, че съгласно вписванията по партидата на дружеството по заявление вх.№20230629155048 длъжн.лице е извършило вписване №20250207093023, към което са приложени декларации по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба №1/2007г. и за истинност на заявените обстоятелства по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, изходящи именно от В. Е. Ж., идентифициран вече с ЕГН. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл.16, ал.4 от ЗБЛД личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно продължително, постоянно и дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България, а според нормата на чл.11, ал.1 от ЗГР единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл.3, ал.2, а това са всички български граждани; чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и чужденците, получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. След като управителят В. Ж. е индивидуализиран в ТР и с полученото от него ЕГН като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица по чл.11 вр. чл.3, ал.2 ЗГР, то следва да се приеме, че е налице в достатъчна степен идентификация на физическото лице. Предвид горното съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за извършване на исканото обявяване, което обосновава извода за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ №20240930210021-4/11.04.2025г. на длъжностно лице по регистрацията към АВ, постановен по повод заявление вх.№20240930210021/30.09.24г. и същият следва да бъде отменен. На основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото обявяване. Доколкото производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е охранително, то приложение намира правилото на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на молителя. Предвид това и разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното, съдът