Решение № 1 от 2.1.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 497/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК. С Решение № 355/01.09.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. Смолянски районен съд е признал уволнението за незаконно и е отменил Заповед № 1/14.03.2023 г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Смолян“, с която на основание чл. 328 ал. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н. А. А., ЕГН ••••••••••, на длъжността „старши лесничей“ при ТП „ДГС – Смолян“ – като незаконосъобразна. Със същото решение Н. А. А. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Старши лесничей“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Смолян“ към ЮЦДП – Смолян; осъдено е ТП „ДГС – Смолян“ да заплати на Н. А. А. сумата в размер на 7 291, 20 лева – обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 980 лева за адвокатско възнаграждение; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 391, 65 лева, както и 160 лева за СИЕ. Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът ТП „Държавно горско стопанство Смолян“, чрез юрисконсулт Хр. Л. Б., с оплаквания, че е неправилно и необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения – в доклада по делото съдът не е посочил, че работодателят не сочи доказателства за финансов план и неговото съдържание, както и че не се сочат доказателства, че длъжността на ищеца е ръководна. Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е взел предвид действащата нормативна уредба, при проследяването на която би стигнал до друг извод, а именно – съгласно Определение № 313/27.04.2012 г. по ч. гр. д. № 261/2012 г. на ІV г.о. на ВКС и Определение № 600/09.12.2013 г. по гр. д. № 7162/2013 г. на І г.о. на ВКС, няма пречка, когато отделен закон изрично съдържа уредба, както е предвидено в ЗГ, да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ за държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна, респективно общинска собственост. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 173 ал. 2 и ал. 3 от ЗГ. Твърди се, че е видно, че са касае за договор за възлагане на управление, предвид посочените правомощия и начина на формиране на дължимото му възнаграждение, според който договор директорът е задължен в определения срок и срещу възнаграждение да постигне определен стопански резултат, във връзка с което се прави позоваване на съдебна практика. Сочи се, че задължението на директора на поделението за изготвяне и постигане на задачите на финансовия план следва от закона – чл. 172 ал. 1 т. 6 от ЗГ, във вр. с чл. 175 ал. 3 от ЗГ, твърди се, че постигането на определени финансови резултати е изискване, което следва от закона, с оглед същността и структурата на управление на двустепенното държавно предприятие; в договора е посочена нормативната уредба, на база на която се определя възнаграждението на директора, конкретно в Наредба № 22/14.12.2012 г. е предвидено, че средствата за работна заплата се определят в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в предприятието. Твърди се в жалбата, че от приложените към нея финансов план за 2022 г. и отчети за 2023 г. на ТП ДГС Смолян, видно от които по отделни дейности следва да се постигнат конкретни финансови резултати, по всяка от дейностите са заложени определени разходи и приходи, а след изпълнението им се очаква постигането на конкретни финансови резултати за всяка дейност по отделно. Поради това според жалбоподателя не може да се приема, че липсва възложена финансова задача. Възразява се срещу извода на съда, че договорът за управление предвиждал само общи права и задължения, като се прави позоваване на чл. 11 т. 3, чл. 12 т. 9 – 10 и т. 12, т. 17 от договора за управление. Прави се позоваване на Решение № 144/04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, с което е прието, че изпълнението на годишния финансов план на ТП е именно поставяне на бизнес задача пред новия директор на предприятието, като при липса на друга уговорка, новият директор е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план, като е без правно значение по чие предложение е приет финансовия план и дали той се сдържа в самия договор или в други документи. По-нататък във въззивната жалба се оспорва извода на районния съд, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. Сочи се, че съдът не е съобразил, че държавните горски стопанства реализират дейността на предприятието по места/райони, които райони са разпределени на горско- технически участъци /ГТУ/ и които на свой ред се състоят от охранителни участъци, като ръководството, организацията и контрола на ГТУ – Смолян е поверена на лицето, изпълняващо длъжността „старши лесничей“, в случая на ищеца. Сочи се, че под контрола и ръководството на ищеца са пряко подчинените длъжности в участъка – техник горско стопанство и горски стражар, т. е. отговорността за кооридинирането и изпълнението на дейността на участъка е изцяло под ръководството на ищеца; прави се позоваване на длъжностната характеристика. Твърди се, че съдът не е съобразил, че в „ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които притежават ръководни организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Твърди се, че въпросът дали един служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието; основанието по чл. 328 ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. Твърди се, че съдът не е обсъдил както вътрешните правила за организацията на работната заплата, така и длъжностните характеристики в частите им за ейрархическа зависимост, подчинение, ръководство и контрол. Твърди се, че в подкрепа на изложеното са приложените към жалбата заявления за отпуски, с изричното писмено съгласуване на прекия ръководител на ГТУ, в лицето на ищеца. С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо това се отхвърлят предявените искове. В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът Н. А. А., чрез пълномощник адв. Р. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се възразява срещу искането във въззивната жалба за събиране на доказателства, тъй като те са били известни на страната, били са налични и е могла да ги представи, поради което възможността за тяхното представяне е преклудирана; сочи се, че те са и неотносими към предмета на делото. Същите доводи се сочат и относно заявленията за ползване на отпуск., както и по отношение на останалите доказателства, приложени към жалбата. Оспорва се датата и съдържанието на финансовия план за 2023 г. По отношение твърденията за допуснати процесуални нарушение в отговора се изразява становище, че районният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146 ал. 2 от ГПК. Сочи се, че ищецът не е твърдял, че липсата на финансов план има правно значение по делото, тъй като „финансовият план“ не представлява „Бизнес план“ по смисъла на закона и практиката на ВКС. Сочи че, твърдението на ищеца е, че работодателят няма качествата на такъв, който може да се позове на чл. 328 ал. 2 от КТ /а не че не е работодател въобще/, защото нито в договора за управление, нито в друг акт при назначаването на директора на ТП ДГС „Смолян“ П. М. не му е поставяна „бизнес задача“, която да приема да изпълнява на свой риск. Сочи се в отговора, че съдът няма основание да указва на страните с какви доказателства да доказват правата си. Твърди се, че договор за управление би бил налице, ако на директора е поставено изготвянето на стратегия за развитие на дружеството, петгодишна бизнес програма и план за действие за текущата година; в договора на директора Петко Маринска на са му поставяни такива задача, а това е първото условие, за да може директорът да упражни правото си на подбор на екипа. Твърди се, че същественото при всеки договор за управление е да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а въз основа на безнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Прави се позоваване и се цитира практика на ВКС. Твърди се в отговора, че е ирелевантно и твърдението, че инж. Здр. Б. сключва договорите за управление с директорите на териториалните поделения и утвърждава финансовите планове на териториалните поделения, защото финансовите планове не представляват бизнесплан, защото не се поставят с договора за управление като конкретна задача, с конкретни показатели, нито пък изработването на финансов план изисква подмяна на работници или служители, като са част от ръководството на предприятието. Възразява срещу твърдението, че постигането на определени финансови резултати е изискване, което следва от закона, с оглед същността и структурата на управление на двустепенното държавно предприятие; това е изискване за финансова дисциплина, но не е изискване за постигане на конкретни резултати в поставени бизнес задачи и цели. Възразява се срещу твърдението, че средствата за работна заплата се определят в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в предприятието, като се твърди, че обстоятелството на обвързване на заплатите с финансовата дисциплина по никакъв начин не прави „финансовия план“ „финансова задача“. Като несъстоятелно се оспорва твърдението, че договорът за управление съдържал възложени „бизнес задачи“ с визираното в чл. 11 ал. 3, чл. 12 т. 9 – 10 т. 12 и т. 17 от договора за управление. Прави се позоваване на Решение № 144/04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ІV г.о. на ВКС. Излагат се доводи и по повод тълкуването на § 1 т. 3 от ДР на КТ, като се сочи, че не случайно законът борави с термина „част от ръководството на предприятието“, а не с термина „Ръководна длъжност“. С отговора се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно; претендират се разноски за въззивната инстанция. С Определение № 697/12.10.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. Смолянски районен съд е оставена без уважение молбата на ДГС „Смолян“ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се намали размера на присъдените адвокатско възнаграждение и възложените ДТ. Това определение са обжалва от „ДГС „Смолян“, чрез юрк. Б., с оплаквания че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на акта, с което да се намалят възложените разноски. Излагат се доводи, че намаляването на адвокатското възнаграждение е поискано предвид постановения отхвърлителен диспозитив по третия иск, като по идентичен начин стои и въпроса с присъдената ДТ. Постъпил е отговор на частната жалба от ищецът Н. А. А., чрез пълномощник адв. Р. Д., с който изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Излагат се твърдения, че в частната жалба се правят доводи извън предявените в молбата по чл. 248 от ГПК искания. Сочи се, че в ДПЗС не се сочи, че възнаграждението касае и иска по чл. 344 т. 3 от КТ. Излагат се и доводи, че отхвърлянето на третия иск е свързано с извършеното прихващане, а не поради неоснователност и недоказаност. В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. В. Р. поддържа въззивната жалба. Въззиваемият чрез адв. Р. Д. оспорва въззивната жалба. Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи: По силата на Допълнително споразумение № 10/13.04.2022 г. към Трудов договор № 31/30.11.2020 г. ищецът Н. А. А. е в трудови правоотношение с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Смолян“, като заема длъжността „старши лесничей“. Със Заповед № 1/14.03.2023 г. на основание чл. 328 ал. 2 от КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено. В заповедта като причини се сочат: сключване на договор за управление № ДУ-01-19/22.12.2022 г. между директора на „Южноцентрално държавно предприятие“ и инж. П. М., по силата на който последният е поел ръководството и представителството на ТП „ДГС – Смолян“. Според Договор за управление № ДУ-01-19/22.12.2022 г. между „Юноцентрално държавно предприятие“ и инж. П. К. М. е сключен договор, според който директорът на ТП приема, считано от 22.12.2022 г. да ръководи и представлява „ДГС – Смолян“. Според чл. 3 ал. 1 размерът на възнаграждението на директора на ТП се определя при условията и по реда, определени с Наредба № 22/14.12.2012 г. В чл. 12 от договора са фиксирани правата и задълженията на директора на териториалното поделение. Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд, че не се касае до договор за управление по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ. За определяне на договора като договор за управление по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ от значение са възложените с този договор задачи за успешно управление на стопанската дейност и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. Бизнес програма е икономическа задача, за постигане конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне – производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Установяването на такава стопанска програма и нейното съдържание е в тежест на ответника-работодател. В цитирания договор за управление от 22.12.2022 г. няма поставена конкретна стопанска задача на новия директор на ТП. В изброените в т. 12 от договора права и задължения на директора на ТП не е залегнала конкретна стопанска задача, която директорът да е задължен да постигне и с оглед на постигането на която да има възможност да освобождава служители от ръководството на предприятието. Така в Определение № 3603/20.11.2023 г. по гр. д. № 1235/2023 г. на ІV г.о. на ВКС се приема, че същественото за всеки договор за управление е да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне – рентабилност, производителност, обем на оборота…, въз основа на която бизнес задача управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора; възнаграждението следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност. В настоящия случай възнаграждението на директора М. не е обвързано с постигането на определени икономически резултати, въпреки предвидената в чл. 16 от договора гаранция в размер на едно месечно възнаграждение. Според чл. 3 ал. 1 от възнаграждението на директора М. се определя при условията и по реда на Наредба № 22/14.12.2012 г. Според чл. 9 ал. 1 от тази наредба, възнагражденията на директорите на териториални поделения се определят се определят тримесечно съгласно вътрешните правила за организация на работната заплата на предприятието и неговите териториални поделения в размер на от 200 % до 300 % от средната брутна заплата на териториалното поделение. В предходни текстове от наредбата е визирана зависимост на заплатите на работещите в държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ и техните поделения от финансовия резултат от дейността на предприятието и от изпълнението на дейностите на поделението, като по- нататък се визират, като тази зависимост е доколкото предприятието има печалба или загуба и задължения и в съответствие с финансовото и икономическото състояние на структурата. Видно е, че заплатата на директора според тази наредба не се определя по различен начин от тази на останалите работещи в системата, като е предвиден нейния размер в процентно съотношение спрямо средната брутна заплата на поделението. Т.е. препращането в договора за управление към Наредба № 22/14.12.2012 г. също е показателно, че възнаграждението на директора на ТП не е обвързано в договора с постигане на определени стопански и финансови резултати. С Решение № 718/21.10.2010 г. по гр. д. № 67/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС се приема, че при преценка дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за управление“ има характер на такъв по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. „Правомощията на директора на ДГС са уредени в чл. 24е от ЗГ и са свързани главно с представителство, ръководство, изготвяне на доклади, планове и отчети, сключване на договори за осъществяваните от предприятието дейности, сключване и прекратяване на трудови договори, предложения за бракуване на материали, вземане на решения за отдаване под наем на движими вещи. Идентични на тези са посочените задълженията в сключения на 7.05.2008 г. договор за управление. Допълнително са изброени следните права и задължения - да утвърждава, структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата, да назначава дипломиран експерт-счетоводител, да взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи, да предлага на МС действия по реда на чл. 6 от ЗДС, да взема решения за ползване на кредити, да дава указания за отстраняване на констатирани недостатъци в работата, да атестира служителите, да разрешава извършването на текущи ремонти. Следователно - с договора не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма.“ В настоящия случай в договора от 22.12.2022 г.в чл. 12 са изброени почти всички от описаните в решението на ВКС правомощия на директора на ТП „ДГС – Смолян“, като е очевидно, че в договора не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма. В Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. на ІV г..о. на ВКС се приема: „Наличието на нова бизнеспрограма е условие за упражняване правото по чл. 328, ал. 2 КТ. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ.“ В отговора на исковата молба не е въведено твърдение, че бизнеспрограмата или бизнесзадачите на директора М. се съдържат във финансовите планове или финансовите отчети на ТП „ДГС“ или на „Южноцентрално ДП“, поради което и не се приеха представените в тази връзка доказателства. Отделно от това, „финансовият план“ не представлява „бизнес план. Ежегодните финансови планове и съответно финансови отчети не могат да запълнят липсата в процесния договор за управление на стратегия за развитие на ТП, петгодишна бизнеспрограма и план за действие за текущата година – реквизити, необходими за договора за управление. Следва да се посочи, че изпълнението на годишния финансов план дори и да би могло да се счете за поставена бизнес задача пред новия директор, в случай, че такова изпълнение му е било възложено с параметри по финансовия план, но такова възлагане в процесния договор за управление липсва. Няма данни новият директор да е изготвял свой финансов план във връзка с възложеното му управление, не са ангажирани и доказателства, че на новия директор са поставяни за изпълнение конкретни стопански задачи или да се е съгласил да поеме отговорността за изпълнение на вече утвърдения план. В чл. 13 е предвидено единствено задължение за изготвяне на финансов план и за изготвяне на доклад за дейността и финансов отчет за дейността на ТП след всяко тримесечие, на задължения и съответно санкции за изпълнение на финансов план на „ЮЦДП“ или ТП „ДГС“ не са вменени. Практиката по цитираните по-горе актове на ВКС се застъпва и в редица други решения, между които Решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 78/12.06.2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 648/17.11.2010 г. по гр. д. № 1484/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 108/19.03.2012 г. по гр. д. № 809/2011 г. на ІV г.о. на ВКС. Цитираното от жалбоподателя Решение № 144/04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ІV г.о. на ВКС според настоящия състав е изолирана практика. Отделно от това, за наличието на хипотезата на чл. 328 ал. 2 от КТ работодателят в отговора на исковата молба се е позовал именно на така представения договор за управление, а не на други документи и обстоятелства. Цитираното от жалбоподателя Решение № 15/02.02.2017 г. по гр. д. № 2303/2016 г. на ІV г.о. на ВКС и посочените в него актове на ВКС касаят принципната възможност съгласно предвиденото в ЗГ за сключване на договори за управление, въпреки че се касае за държавно предприятие, на което е предоставена държавна собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяване на обществена потребност. В същото това решение е застъпено становище за задължението на директора да постигне определен стопански резултат, посочен в договора /или друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат. Както по-горе се изложиха доводи, тези елементи в случая липсват. Следва да се допълни, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба за пропуска от страна на районния съд при разпределяне на доказателствената тежест. Договорът за управление е представен с отговора на исковата молба и не би било допустимо съдът в доклада по делото да взема отношение какви обстоятелства смята за установени или не от този договор. По същите съображения не са налице пропуски в указанията на съда относно установяване от ответника на качеството на „служител от ръководството на предприятието“ на ищеца. Съдът не би могъл да дава указания с какви доказателствени средства страната следва да установи обстоятелствата, които са нейна тежест за доказване. Според § 1 т. 3 от ДР на КТ „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление. Понятието „Служител от ръководството на предприятието“ според настоящата инстанция би следвало да се преценява с оглед възможността на този служител, произтичаща от длъжностната му характеристика, да влияе върху формирането на политиката за дейността на съответната структура, в известна степен върху вземането на решенията за дейността на тази структура. В настоящия случай самият ответник в представеното по делото длъжностно разписание от 01.02.2023 г. /л. 53/ като „Ръководители“ е визирал: Директор, Зам. Директор и Главен инженер; на следващо място като аналитични специалисти са посочени: Гл. счетоводител, Юрисконсулт и Лесничей – старши лесничей на ГТУ. Обстоятелството, че на старшия лесничей има подчинени други длъжности – ГТС – ТРО и Горски стражар /длъжностна характеристика л. 57, само по себе си не дава основание длъжността „старши лесничейски“ да се причисли към категорията „служител от ръководството на предприятието“. Видно визираното в т. 3 от длъжностната характеристика, основна цел на длъжността е да организира, контролира, планира и отговоря за цялостната дейност в горско-техническия участък, за който отговаря; в т. 5 са визирани преките задължения и функции на длъжността „старши лесничей“, които задължения и функции сочат, че старши лесничея отговаря за определена структура – горско-технически участък, спрямо други структури и звена няма отношение; възложените функции са организационни спрямо конкретната дейност на подразделението, както и изпълнителски. В Решение № 272/14.10.2016 г. по гр. д. № 1691/16 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/09 г. на ВКС, III г. о., Решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/12 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/11 г. на ВКС, IV г. о., на които се прави позоваване в Решение № 50025/14.03.2023 г. по гр. д. № 1682/2022 г. на на ІV г.о. на ВКС, се приема, че не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. В настоящия случай длъжността „старши лесничей“ е подчинена на Главния инженер и на Зам. Директора /длъжностна характеристика л. 57/, поради което е налице опесреденост в организационно-ейрархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. От съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Видно от изброените в т. 5 от длъжностната характеристика преки задължения и функции на длъжността „старши лесничей“, касае се за трудови функции, които могат да се обобщят като организаторски и контролни, но не и ръководни. Обстоятелството, че на старшия лесничей са подчинени други лица /техник горско стопанство, горски стражар/, не дава основание за друг извод, тъй като предоставените права и вменените задължения не включват отговорности, свързани с ръководство на трудов процес. В цитираното от жалбоподателя Решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на ІІІ г. на ВКС е възприето именно становището, че служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ са служители, от трудовата функция на изпълняваната от тях работа пряко да зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена с оглед постигането на съответните производствени цели по предмета на дейност на работодателя. Както във връзка с това решение на ВКС, така и другите цитирани в писмената защита на жалбоподателя актове на ВКС, се застъпва становище, че за да се определи една длъжност като ръководна единственият верен критерий е дали по длъжностна характеристика длъжността съдържа ръководни функции в трудовия процес. Такива конкретни ръководни функции спрямо ищеца А. не се сочат. Както се посочи по-горе, следва да се разграничават ръководните от организационните и контролни функции. Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че ответникът по иска не установява наличие на предпоставките на чл. 328 ал. 2 от КТ, поради което уважавайки иска за отмяна на уволнението районният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към мотивите, изложени от районния съд. Законосъобразно и обосновано е и постановеното от районния съд определение по чл. 248 от ГПК – не се дължат на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска по чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, тъй като отхвърлянето не е резултат на неоснователност и недоказаност, а на извършено прихващане. С оглед този изход от спора следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 980 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд