Решение № 236 от 26.5.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 172/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 260825/11.06.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 27.01.2023г., постановени по гр.д. № 7906/2019 г. по описа на Районен съд гр. Перник, съдът е поставил в дял на основание чл. 353 ГПК на К. Д. Е. следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.8934.3.2, по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота •••, в сграда с идентификатор 55871.511.8934.3, на 2 етажа, със ЗП 94 кв.м., която сграда представлява, съгласно Удостоверение но параграф 16 от ПР на ЗУТ, масивна жилищна сграда на два етажа със ЗП от 94 кв.м., изградена в източната част на съсобствен /наследствен/ УПИ •••, •••, по плана на •••, при граници: съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: ПИ 55871.511..8934.3.1, над обекта: няма, ведно със прилежащите части: съответните ид.части от общите части на сградата и У идеална част от прилежащия терен, представляващ ПИ с идентификатор 55871.511.8934 по КККР на гр.••• одобрени със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземлен имот: •••, площ: 822 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, квартал: •••, парцел: •••, съседи 55871.511.8931, 55871.511.8933, 55871.511.1217, 55871.511.8935, 55871.511.8939; 2. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.1, със ЗП 53 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ 55871.511.8934, адрес на поземлен имот: •••; •••. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.2, със ЗП 35 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ 55871.511.8934, адрес на поземлен имот: ••• и •••. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.4, със ЗП 10 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ 55871.511.8934 с адрес на поземлен имот: •••. С решението, съдът е поставил в общ дял на основание чл. 353 ГПК на Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.8934.3.1, по КККР. одобрени със Заповед № РД 18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота •••, в сграда с идентификатор 55871.511.8934.3, на 2 етажа, със ЗП 94 кв.м., която сграда представлява, съгласно Удостоверение но параграф 16 от ПР на ЗУТ, масивна жилищна сграда на два етажа със ЗП от 94 кв.м., изградена в източната част на съсобствен /наследствен/ УПИ •••. кв. •••. по плана на •••, при граници: съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: ПИ55871.511..8934.3, над обекта: 55871.511..8934.3.1, ведно със прилежащите части: съответните ид.части от общите части на сградата и ½ идеална част от прилежащия терен, представляващ ПИ с идентификатор 55871.511.8934 по КККР на гр.•••, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземлен имот: •••, площ: 822 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, квартал: •••, парцел: •••, съседи 55871.511.893 1.55871.51 1.8933. 55871.511.1217. 55871.5 1 1.8935. 55871.5 1 1.8939. С решението съделителите са осъдени да заплатят суми за уравняване на дяловете, както и са възложени в тежест на страните разноски съгласно разпоредбата на чл.78ГПК и да заплатят по сметка на Районен съд – Перник суми, представляващи държавна такса. В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК К. Д. Е. е обжалвал решението, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е извършил делбата, като е поставил в дял първи етаж от делбения имот сграда с идетефикатор 55871.511.8934.3 на 2 етажа, на К. Е. втория етаж от сградата, а втори етаж съдът е поставил в общ дял на ответниците. Възразява, че РС неправилно е приел, че сградата е поделяема на самостоятелни жилищни обекти. Поставените в дял първи и втори етаж от сграда с идентификатор 55871.511.8934.3 не отговарят на строителните правила и норми, съобразно действащия правен режим - чл. 40 ЗУТ. Неправилно съдът, вместо да извърши делбата по реда на чл.348 е приел, че сградата е поделяема на самостоятелни жилищни обекти. По подробно изложени доводи твърди, че новообособените жилища не отговарят на строителните правила и норми, съгласно законовите разпоредби. В допълнение сочи, че единствения възможен способ за ликвидиране на съсобствеността между съделителите е изнасянето на имота на публична продан /съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК/. Моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се изнесе на публична продан процесния делбен имот ПИ с идентификатор 55871.51 1.8934 и построените в същия имот Сграда с идентификатор 55871.511.8934.3, на 2 етажа, със ЗП 94 кв.м., и стопански сгради с идентификатори 55871.511.8934.1, 55871.511.8934.2, 55871.511.8934.4. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. чрез адв. И. В., в който по подробни съображения се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че нито едно от посочените в нея твърдения не отговаря на събраните по делото доказателства, а дори им противоречи. Според експертизата на в.л. В., една от задачите на който е да определи поделяемостта на имотите, констатира, че жилищната сграда с ид. 55871, 511, 8943, 3 по КККР на гр. ••• са ситуирани два самостоятелни жилищни обекта, единият с ид. 5587, 511, 8934, 3, 1 на първия етаж, а другият на втория етаж с ид. 5587, 511, 8934, 3, 2. Самостоятелният характер на тези обекти е утвърден със заповед РД 189/13.10.2008г., което изрично е посочени в заключенията на двете изслушин технически експертизи. В тази връзка се позовава и на ТР № 96/16.11.1971г. на ОСГК и с оглед констатацията на вещото лице Н., че първият етаж на сградата е построен през 1958г., а вторият през 1960г., т.е при делбата на тази сграда са приложими посочените критерии за поделяемост на сградата. Също така съгласно съдебната практика /решение № 211/11.05.2012г. по гр. д. № 991/2011г. на ВКС и много други/, ако с приетата техническа експертиза е установено, че фактическото съществуване на самостоятелни обекти в сградата изключва необходимостта от изготвянето на инвестиционен проект. Такъв е необходим когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство. Намира решението на първата инстанция за правилно и постановено в синхрон със съдебната практика. В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. чрез адв. И. В., които оспорват първоинстанционното решение, само в частта, с която в дял на К. Д. Е. е възложена стопанска сграда. Твърдят, че в тази му част решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което към възложеният им общ дял да бъде прибавена и сградата - гараж с идентификатор 55871.511.8934.1 по КККР на гр. •••. Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част. Съдът, с оглед предмета на спора, очертан от въззивните жалби, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: С влязло в сила Решение № 260010 от 21.08.2020г. по гр. д. № 7906/2019г. на ПРС, е допусната делба между К. Д. Е., Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. на следните недвижими имоти, при следните квоти: 1.ПИ с идентификатор 55871.511.8934 по КККР на гр.•••, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземлен имот: •••, площ: 822 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: •••, квартал: •••, парцел: •••, съседи 55871.511.893 1.55871.51 1.8933. 55871.511.1217. 55871.5 1 1.8935. 55871.5 1 1.8939, както и построените в поземления имот 4 броя сгради, а именно при следните делбени квоти • 9/18 идеални части за К. Д. Е., ЕГН: •••••••••• • 1/18 идеални части за Н. С. С. с ЕГН: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. С., ЕГ11: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. В., ЕГН: •••••••••• 2. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.3, на 2 етажа, със ЗП 94 кв.м., която сграда представлява, съгласно Удостоверение по параграф 16 от ПР на ЗУТ, масивна жилищна сграда на два етажа със ЗП от 94 кв.м., изградена в източната част на съсобствен /наследствен/ УПИ •••. кв. •••. по плана на •••, която сграда се състои от самостоятелен обект е идентификатор 55871.511.8934.3.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД 18- 91/13.10.2008г. на ИД на AГКК, с адрес на имота •••, самостоятелния обект се намира в сграда №3, разположена в ПИ55871.511.8934, предназначение иа самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 92 кв.м., прилежащи части: съответните ид.части от общите части на сградата. ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма. под обекта: няма • 9/18 идеални части за К. Д. Е., ЕГН: •••••••••• • 1/18 идеални части за Н. С. С. с ЕГН: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. С., ЕГ11: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. В., ЕГН: •••••••••• 3.Сграда с идентификатор 55871.511.8934.3, на 2 етажа, със ЗП 94 кв.м., която сграда представлява, съгласно Удостоверение но параграф 16 от ПР на ЗУТ, масивна жилищна сграда на два етажа със ЗП от 94 кв.м., изградена в източната част на съсобствен /наследствен/ УПИ •••. кв. •••. по плана на •••, която сграда се състои от самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.8934.3.2, по КККР, одобрени със Заповед № РД 18- 91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота •••, самостоятелния обект се намира в сграда №3, разположена в ПИ55871.511.8934, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брои нива на обекта: 1. посочена в документа площ: 92 кв.м., прилежащи части: съответните ид.части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: ПИ55871.511..8934.3.1, над обекта: няма. при квоти като следва: • 3/6 идеални части за К. Д. Е., ЕГН: •••••••••• • 1/6 идеални части за Н. С. С. с ЕГН: •••••••••• • 1/6 идеални части за Е. Р. С., ЕГ11: •••••••••• • 1/6 идеални части за Е. Р. В., ЕГН: •••••••••• 4. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.1, със ЗГ1 53 кв.м.. брой етажи: 1. предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ 55871.511.8934. адрес на поземлен имот: •••. при квоти както следва: • 9/18 идеални части за К. Д. Е., ЕГН: •••••••••• • 1/18 идеални части за Н. С. С. с ЕГН: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. С., ЕГ11: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. В., ЕГН: •••••••••• 5. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.2. със ЗП 35 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ 55871.511.8934. адрес на поземлен имот: •••, при квоти както следва: • 9/18 идеални части за К. Д. Е., ЕГН: •••••••••• • 1/18 идеални части за Н. С. С. с ЕГН: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. С., ЕГ11: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. В., ЕГН: •••••••••• 6. Сграда с идентификатор 55871.511.8934.4, със ЗП 10 кв.м., брой етажи: 1. предназначение: селскостопанска сграда, построена в ПИ 55871.511.8934 с адрес на поземлен имот: •••, при квоти като следа: • 9/18 идеални части за К. Д. Е., ЕГН: •••••••••• • 1/18 идеални части за Н. С. С. с ЕГН: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. С., ЕГ11: •••••••••• • 4/18 идеални части за Е. Р. В., ЕГН: •••••••••• Относно приложимия способ за делба: В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата, се решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК, за чието служебно приложение съдът следва да следи както за зачитане на силата на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК, така и по отношение на изискванията дали имотът- предмет на делбата, е поделяем. От събраните по делото доказателства и от изслушаните пред РС съдебно-технически експертизи със задачи вкл. и да определи поделяемостта на имотите, в т.ч. и относно жилищната сграда с ид. 55871.511, 8943.3 по КККР на гр. •••, които съдът възприема, се установява, че делбеният ПИ с ид. 55871.511.8934 с оглед изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ е неподеляем и от него не могат да бъдат образувани два самостоятелни парцела, които да съответстват на изискванията на ЗУТ. В масивната жилищна сграда на два етажа с ид. 55871.511.8934.3, застроена на 94 кв.м., съществуват два самостоятелни обекта на всеки етаж - самостоятелен обект с ид. 55871.511.8934.3.2 по КККР и самостоятелен обект с ид. 55871.511.8934.3.1 по КККР. Първият етаж е построен през 1955 г. и се състои от 3 стаи, кухня, баня –тоалетна и входно антре- самостоятелен обект с ид. 55871.511.8934.3.1. Вторият етаж е надстроен през 1960г. и се състои от 3 стаи, кухня и входно антре - самостоятелен обект с ид. 55871.511.8934.3.2. Достъпът до етажите е с вътрешна стълбищна клетка с метален парапет. Първият и вторият етаж от масивната жилищна сграда са построени и са заварени към 17.V.1963 г., поради което е налице хипотезата, предвидена в ТР № 96/1971 г. на ОСГК на ВС, която се прилага при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради, като отредените в реална собственост етажи или части от етажи, могат да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, когато постройката е правена преди тази дата. За пръв път с изменението на § 38 от Строителните правила и норми от 17.V.1963 г. (ДВ, бр. 39/63 г.) и изменението в ДВ, бр. 13/65 г., изрично се предвиждат норми за преустройство на жилищните сгради при съдебното им поделяне, с което изменение при разделяне на заварените жилища с цел да се образуват повече жилища се допуска, при предвидените в тези текстове условия, отклонение от новите строителни правила и норми досежно помещенията за баня и дрешник. Според ТР № 96/1971 г. правилата на Строителните правила и норми имат материален характер и са в действие от 17.V.1963 г., поради което, когато постройката е правена преди тази дата, следва да се преценяват възможностите за делба с оглед условията на чл.39, ал.2 от ЗС без да е необходимо спазването на Строителните правила и норми. Поради това се приема, че при съдебното поделяне на съсобствени жилищни сгради, заварени като такива към 17.05.1963 г. разделянето им на етажи или части от етажи по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗС следва да стане и без спазване напълно на строителните правила и норми. В такъв случай е достатъчно жилището да има най-необходимите помещения за битови нужди, поради което разделянето е възможно. Когато допуснатият до делба имот е изграден по начин, че се състои от обекти, обособени за самостоятелно ползване без необходимост от преустройство, за да отговарят на нормативните изисквания за определен вид самостоятелен обект на собственост, тогава инвестиционен проект не е необходим. Когато в една жилищна сграда, всеки от обектите-етажи или части от етажи са общи, но се ползват като самостоятелни обекти на правото на собственост, и на всеки от тези обекти е даден и регистриран самостоятелен идентификатор по реда на ЗКИР, то делбата на всеки от тези обекти може да се извърши самостоятелно, т.е. всеки от обектите да се третира като самостоятелен дял в натура /Решение № 50108 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4310/2021 г., I г. о., ГК, Решение № 84 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 847/2012 г., II г. о., Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о. Решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о, /. В настоящия случай съсобствеността върху допуснатите до делба имоти между всички съделители, води до извод, че е възможно да се постигне основната цел на извършването на делбата съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 34, ал. 2 ЗС- всеки съделител да получи дял в натура. Видно от заключенията на съд.-техническите експертизи процесната двуетажна масивна жилищна сграда представлява две самостоятелни жилища- първият и вторият етаж на сградата, покриват изискванията за самостоятелно жилище към релевантния момент на построяването им – преди 17.05.1963 г. Публичната продан - чл.348 ГПК, ще лиши и четиримата съделители от възможността да получат в свой дял имот, затова този способ за ликвидиране на съсобствеността в конкретния случай е неподходящ. В последователната практика на ВКС /решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 4171 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. решение № 459 от 23.11.2011 г. по гр.д.№ 82 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./, се приема, че делбата задължително се извършва чрез разпределение по чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребие, когато допуснатите до делба имоти могат да бъдат разделени на толкова дяла, колкото са колената наследници. Съгласно чл.69 от ЗН всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. За да се спази този основен принцип при делбата, когато съделителите са наследници от различни колена и делбените имоти не могат да се поделят на толкова дяла, колкото е броят на съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, е допустимо делбата да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от едното коляно имот, ако тези съделители поискат това. В настоящия случай допуснатите до делба имоти масивна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 55871.511.8934.3 по КККР на гр.••• и три едноетажни селскостопански сгради с ид. 55871.511.8934.1, с ид. 55871.511.8934.2 и с ид. 55871.511.8934.4 са обособими на 2 дяла (самостоятелни обекти на собственост), колкото са и колената наследници – съделителите са наследници на общия наследодател Е.С.К. и С.В.К.. Следователно следва да се извърши делба чрез разпределение по чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребие по колена, след като за наследниците от всяко коляно /но не и за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатите до делба имоти. Тези дялове са еднакви по вид, тъй като представляват самостоятелни жилища. Обстоятелството, че прекият наследодател на ищеца и прекият наследодател на ответниците са придобили част от дела си в съсобствеността във втория етаж от построената в имота сграда чрез дарение не променя наследствения характер на имотите. В Решение № 86 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 31 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2020 г., II г. о., ГК и др. е прието, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост. Това е така защото имотът остава наследствен за всички сънаследници. Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Въпреки разпореждането в съсобствеността не участват трети за наследството лица. Неподходящ способ за извършване на делбата е този по чл.352 ГПК, защото тегленето на жребий в случая е невъзможно по смисъла на чл.353 ГПК и т.5б на ППВС №7/1973г., доколкото дяловете на съделителите от делбените имоти са различни, при което при този способ е възможно съделителите с по-голям дял в съсобствеността да получат дял на по-малка стойност и обратно. Когато предмет на делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен на наследствените колена, формирани от броя на преките наследници на общия наследодател, делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК по колена. Тегленето на жребий в случая ще бъде и много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК и т. 5б на ППВС № 7/1973 г., тъй като е установено, че ответниците-съделители са ремонтирали и извършили значителни подобрения в първия етаж на къщата, при което ако при разпределението на имотите по реда на чл.353 ГПК подобрителят получи онова, което е подобрил, делбата ще се извърши по най-безболезнения начин и по този начин ще се избягват последващи спорове и усложнения и следователно приложимият способ за делба е по чл. 353 ГПК. С оглед на всичко гореизложено и предвид обстоятелството, че с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК до делба са били допуснати два жилищни имота /първи етаж с ид. 55871.511.8934.3.1 от жилищната сграда и втори етаж с ид. 55871.511.8934.3.2 от тази сграда/ и три нежилищни имота /селскостопански сгради с ид. 55871.511.8934.1, с ид. 55871.511.8934.2 и с ид. 55871.511.8934.4/ и че съделителите са две колена наследници, делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК на тези имоти между двете колена наследници: по един жилищен и нежилищен имот за всяко от колената наследници. Съгласието за разпределяне в общ дял на двама или повече съделители, които са от едно коляно, е релевантно, за да се обособят дялове за всички съделители и да се приложи чл. 353 ГПК, но не е условие, за да се разпределят имоти, които са еднакви по вид, предназначение и стойност – арг. от ТР № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза дворното място ПИ с идентификатор 55871.511.8934 е неподелям, поради това съгласно чл. 38 ЗС ще стане обща част на жилищната сграда, и затова при разпределението по чл. 353 ГПК не може да бъде възложено само на един от съделителите, а следва по реда на чл. 40 ЗС да бъде определен размерът на дела от тази общи част –дворно място за включване в дела на всяко едно от колената наследници. Правилно при тези обстоятелства с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение делбата на делбените имоти е извършена по реда на чл. 353 ГПК, което относно способа следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на К. Д. Е. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В мотивите на ТР № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднородни, но когато до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните имоти и разпредели и останалите. Поставянето на всички стопански сгради допуснати до делба на съделителя К. Д. Е. не съответства на цитираната задължителна съдебна практика. На съделителите/коляното на Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. в общ дял на основание чл. 353 ГПК следва да се разпредели в общ дял и една стопанска сграда от трите допуснати до делба. Като съобразява, че ответниците са поискали да им се възложи Сграда с ид. 55871.511.8934.1 и че са вложили средства за ремонт и поддържането й, съдът приема, че тази сграда следва да им се разпредели в общ дял. Ето защо Сграда с ид. 55871.511.8934.1 следва да бъде възложена по реда на чл. 353 ГПК в общ дял на Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В., като разликата в цената на дяловете се изравни в пари. Налице е несъвпадане в изводите на въззивния и първоинстанционния съд по отношение възлагането на Сграда с ид. 55871.511.8934.1 на К. Д. Е., а не на Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част и спора решен съобразно настоящото изложение. Въззивната жалба на Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. е основателна. Като последица следва да бъде отменено решението и в частта на постановеното уравнение на дяловете. Стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност. Съгласно повторната експертиза, която съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена, неопровергана от другите доказателства, пазарната стойност на делбените имоти е общо 123500 лв. Съделителят К. Д. Е. има делбена квота от делбените имоти – общо ½ ид.ч. с парична равностойност от 61750лв., съответно съделителите Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. имат общо делбена квота от делбените имоти – общо ½ ид.ч. с парична равностойност от 61750лв. При стойностно изражение на дела на К. Д. Е. от общата делбена маса в размер на 61750 лв., той получава с решението по чл. 353 от ГПК имущество на стойност 55950 лв., съответно при стойностно изражение на общия дял на Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. от общата делбена маса в размер на 61750 лв., те получават с решението по чл. 353 от ГПК имущество на стойност 67550 лв., т.е. поставените им в дял имоти превишават стойността на дела им с 5800лв. Това превишение те следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителя К. Д. Е., на който в дял са поставени имоти, който не достига стойността на дела му в съсобствеността. Следователно Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. дължат на К. Д. Е. сумата 5800лв. Толкова е и сумата 5800лв., която не достига на К. Д. Е., за да получи имущество, равно на дела му в общата делбена маса, която сума от 5800 лв. Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. следва да бъдат осъдени да заплатят на К. Д. Е. за уравнение на дяловете. Уравнение на дяловете между съделителите от едното коляно, които са получили в общ дял имущество, се извършва и е допустимо, ако тези съделители поискат да се извърши и делба на предоставения в общ дял на съделителите от това коляно имущество. В случая такова искане липсва и такава „последваща“ делба между Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. не е извършвана в производството, поради което липсва основание за съда да извършва уравнение на дяловете между съделителите от едното коляно - Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. за предоставеното в техен общ дял с решението по чл. 353 от ГПК имущество и съдът не следва да определя такова уравнение с решението си. Поради това следва да бъде отменено решението и в частта на постановеното уравнение на дяловете между съделителите Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В.. В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно уравнението на дяловете между всички съделители и вместо него да бъде постановено друго, с което уравнението на дяловете се извърши по посочения по-горе начин. На основание чл. 355, изр. първо ГПК, вр. чл. 8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки от съделителите дължи държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти – общо 123500 лв. или общо 4940лв. д.т., съобразно дела си в съсобствеността, като К. Д. Е. дължи държавна такса в размер на 2470 лв., съответно Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. – общо 2470 лв. С първоинстанционното решение Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. са осъдени да заплатят държавна такса за други суми, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. да бъдат осъдени да заплатят д.т. в размер на посочените в общ размер на 2470 лв. С първоинстанционното решение К. Д. Е., е осъден да заплати държавна такса от 2290, 00лв., поради което следва да бъде осъден да заплати допълнително разликата до посочените 2470 лв. или още 180 лв. В частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите по чл. 346 ГПК, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По разноските Разпределянето на разноските на съделителите във втора фаза пред първа инстанция е извършено при съобразяване относимостта им към ликвидирането на съсобствеността (поделяемост на имотите и определяне размера на дяловете), респ. към установяване на заявените облигационни претенции в същата фаза на делбата, а и първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за тези разноски в полза на страните, поради което независимо от изхода на спора този въпрос не може да бъде обект на преценка за пръв път от въззивната инстанция с настоящото решение. С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя К. Д. Е. не се дължат разноски по въззивното производство. Като въззиваеми Н. С. С., Е. Р. С. и Е. Р. В. претендират и доказват разноски по въззивното производство общо – 1000 лв. - заплатено адв. възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие, изразяващи се в отговор на въззивна жалба и защита в качеството на въззиваеми по подадената от въззивника – К. Д. Е. въззивна жалба (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които предвид неоснователността на жалбата на К. Д. Е., последният дължи на въззиваемите изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд