Решение № 17 от 6.2.2020 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 1/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от „Нуши 67“ ЕООД, ЕИК 203706347, чрез пълномощник, срещу Решение № 94 от 14. 10.201 9 година, постановено по наказателно административен характер дело № 186 по описа за 2018 година на Луковитският районен съд. С обжалваното решение решаващият състав изменя Наказателно постановление № 26 от 07.06.2018 година, издадено от председател я на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с което е наложената на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 108, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/ за нарушение на чл. 4, ал. 2 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр. 32 от 08.04.2014 г./, приети от ДКХ на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ, като намалява размера на имуществената санкция на 3000 лева. По изложените в касационната жалба /КЖ/ доводи, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на относимите материални разпоредби и същото е явно несправедливо, макар и намаляващо санкцията в минималните размери по чл.108, ал.1 от ЗХ, се иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, не се явява. В постъпила по делото молба процесуалният представител на дружеството, не възразява да се даде ход на делото, като поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Счита че случаят е маловажен и моли да се приложи чл.28 от ЗАНН. Ответникът Държавна комисия по хазарта, в съдебно заседание, не се представлява. В писмена защита, чрез процесуален представител аргументирано оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди решението на районния съд. Намира, че нарушението не е маловажно. Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения и безспорно е доказано извършеното административно нарушение. Счита, че правилно съдът е изменил НП, като е намалил глобата от 10 000 лева на 3 000 лева. Административен съд Ловеч, в настоящият к асацион ен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведен ите от жалбоподателя касационн и основани я, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Луковит, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна. Въз основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че по Заповед № П-182/11.04.2018 г. на председателя на Държавна комисия по хазарта /ДКХ/ е извършена проверка от служители на ДКХ в игрална зала с адрес: гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 4, в която се организират хазартни игри от „НУШИ-67“ ЕООД с Удостоверение за издаден лиценз № 000030-15352 от 29.12.2017 година на ДКХ. При проверката било констатирано, че за периода - 01.04.2017 г. - 31.03.2018 г. включително, показанията на устройствата за текущ контрол с електромеханичните броячи не са записвани в дневните отчети за игралните автомати в игралната зала. Проверката е документирана с Констативен протокол № 006621/11.04.2018 г. с приложения. Снети били и писмени обяснения от управителя на игралната зала и крупието, присъствали на проверката. За горното против настоящия касатор бил съставен акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ № 001144/026 от 30.04.2018 г., подписан от упълномощен представител и връчен му на същата дата. Актосъставителят приел, че описаното деяние представлява нарушение на чл.4 ал.2 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ бр. 32 от 08.04.2014 г./, приети на основание чл.22, ал.1, т. 6 от Закона за хазарта. Против констатациите в акта не били вписани или подадени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено от председателя на ДКХ, обжалваното наказателно постановление, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 108, ал. 1 от ЗХ. Отразено е постъпилото възражение, което е прието за неоснователно. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение. Доколкото в наказателното постановление липсват мотиви за определяне на наложеното наказание в максималния размер, Съдът е приел размера на наложената имуществена санкция от 10 000 лева за необоснован. С горните мотиви решаващият състав изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на наложената глоба в законовия минимум. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Според разпоредбата на чл.4, ал.2 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати, показанията на устройствата за текущ контрол /електронни и/или електромеханични броячи/ на всеки игрален автомат в залата се записват ежедневно в дневен отчет по ал.1, т.1 съгласно приложение № 1, предвиждащо попълването на показанията на електронни и електромеханични броячи. Следователно, за да гарантира точното отчитане на всички операции, свързани с провежданите хазартни игри с игрални автомати, в чл.4, ал.2 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /Правилата/ е въведено императивно и безусловно задължение на организаторите на хазартни игри „да водят дневни отчети по ал.1, т.1, съгласно приложение №1, в които да записват показанията на устройствата за текущ контрол /електронни и/или електромеханични броячи/ на всеки игрален автомат в залата.“. Законовата разпоредба не предоставя избор, при условията на алтернативност на организаторите на хазартни игри, а задължава същите в зависимост от съответната наличност на оборудване да запишат показанията на един или няколко вида броячи. В този смисъл настоящият състав не споделя предложеното в касационната жалба тълкуване на чл.4, ал.2 от Правилата. Следва да се съобрази, че Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати са издадени въз основа на законова делегация на нормативен акт по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗНА, а именно Закона за хазарта и нарушаването им е скрепено със санкцията на чл.108, ал.1 от Закона за хазарта. Нормата санкционира физически лица, еднолични търговци и юридически лица, нарушили приетите на основание чл.22, ал.1, т.6 от ЗХ общи задължителни изисквания за игрални зали и игрални казина. Не е спорно, че в игралната зала, в която касаторът организира хазартни игри с игрални автомати, в дневните отчети за периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г. не са записвани показанията на устройствата за текущ контрол с електромеханични броячи. При това същият е бил санкциониран по чл.108, ал.1 от Закона за хазарта, предвиждаща налагането на имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева на организатор на хазартни игри, който наруши приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл.22, ал.1, т.4, 5, 6, и 7. Такива се явяват приетите от ДХК Общи правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ бр. 32 от 08.04.2014 г. /. По делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. Доводите на настоящия касатор, че не е налице нарушение на чл.4, ал.2 от Правилата са неоснователни, тъй като организаторът на хазартни игри, е длъжен да води подробна ежедневна отчетност и да съхранява необходимата информация, за да бъде осъществяван държавния надзор върху хазарта, както чрез показанията на електронните, така чрез тези на електромеханичните броячи на игралните автомати, респ. да спазва Правилата и да организира дейността си съобразно тях, а не в нарушение на същите. Във връзка с последното касационният състав намира за законосъобразни изводите в оспореното съдебно решение, че в случая е необоснован наложеният от АНО размер от 10 000 лева, тъй като в наказателното постановление не са посочени каквито и да било мотиви за определяне на наказание в размер по-висок от минималния, при което правилно е изменено към определения в закона минимум от 3000 лева, съобразявайки, че нарушението е първо наказанието в този му размер се явява достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. Обратно на твърденията в касационната жалба така наложеното наказание е и справедливо. От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а и такива не се твърдят в касационната жалба. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено. При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Напълно се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя размер. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, не обосновава само по себе си извод за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Освен това, обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието и размера, а не за преценката за маловажност на деянието. Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. З а да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличава т конкретн ото деяни е от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. На следващо място, обосновано решаващият състав е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид това обосновано районният съд е приел, че не са допуснати нарушения в процедурата по издаване на санкционния акт. С оглед изложените съображения, касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и като правилен, следва да остане в сила. Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав