Решение № 927 от 2.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1665/2023 г.

Производството е по чл.145 АПК, вр.чл.73 ЗГР, вр.чл.117 КМЧП. Образувано е по жалба на Г. А. Ф. И., норвежки гражданин, род.на 07.11.1974г. в [населено място], Норвегия, заявена чрез пълномощниците адв.И. К. от АК-Бургас с посочен адрес на кантора в [населено място], [жк], [адрес] и адв.Ж. М. от АК-Бургас с посочен адрес на кантора в [населено място], [улица] срещу Решение № 94-01-19469/2/28.07.2023г. на гл.секретар на Община-Бургас. С обжалваното решение е постановен отказ на Община-Бургас да признае решение за развод, постановено в Норвегия от службата на областен управител в област Бюскерюд, държавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф.№ 2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между молителя Г. А. Ф. И. и Т. М. П.. Жалбоподателят оспорва решението като постановено от некомпетентен орган, незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на административно процесуалните правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Изложена е хронология на обстоятелствата относно прекратяването на гражданския брак на страните през 2003г. по искане на Т. М.-И., която е придобила също норвежко гражданство, разглеждането на молбата от компетентните власти в Кралство Норвегия и произнасянето им, с което е постановен разводът между страните, който обаче не е отразен в регистрите за гражданско състояние в Р.България. Посочва се, че след този развод през 2003г. жалбоподателят е сключил нов брак и има две деца от новата си съпруга, като семейството е закупило и недвижим имот през 2007г. в България, към който сега е предявила претенции първата му съпруга - Т. М. П. пред РС-Несебър, където през 2023г. е предявила искова молба за развод и предоставяне правото на ползване на това жилище. Сочи, че в оспореното решение ответната страна изрично е посочила, че представените от него документи – чуждестранни съдебни актове са представени в изискуемата форма с оглед молбата за признаването им, но въпреки това е постановен отказ поради образуваното гражданско дело за прекратяване на брака пред българския съд по искова молба на Т. М. П. срещу жалбоподателя. Твърди, че предпоставките на чл.117 КМЧП са налице, поради което постановения отказ е незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока и счита, че посочената норма е превратно тълкувана в обжалваното решение. Сочи писмени доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ив.К. и адв.Ж.М., които поддържат жалбата и молят за отмяна на оспореното решение и решаване на въпросът по същество, алтернативно за отмяна на отказа и връщане на преписката със задължителни указания до административния орган по прилагане на материалния закон относно признаване на решението за развод. Претендират сторените по делото разноски. Ответникът – секретар на Община Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Полихронова оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа становището на ответника, изразено в решението, че след като е установено висящо производство пред РС-Несебър по въпроса, е необходимо да се изчака решаването на въпроса с влязло в сила решение по гражданското дело. Предоставя на преценката на административния съд дали да не се изчака влизането в сила на постановеното съдебно решение по гр.д. № 1387/2022г. по описа на РС-Несебър, с което искането на заинтересованата страна Т. М. П.-И. за прекратяване на брака й с жалбоподателя е оставено без разглеждане, а претенцията за предоставяне на жилище е отхвърлена като неоснователна или ако се прецени, че няма връзка жалбата да се отхвърли като неоснователна. Заинтересованата страна Т. М. П.-И. оспорва жалбата като неоснователна, а оспореното решение за правилно и желае потвърждаването му. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Депозирано е до ответника заявление № 94-01-4107/06.02.2023г. и допълнително заявление № вх. №94-01-19469/21.06.2023г. от Г. А. Ф. И. - норвежки гражданин, с отправено искане за признаване на чуждестранен акт, удостоверяващ прекратяването на гражданския брак, сключен между заявителя И Т. М. П. – Иверсен. Към това заявление е приложено решение за развод от Службата на областния управител в област Бюскерод, Даржавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф. №2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между Г. А. Ф. И. и Т. М. П. - Иверсен. Подписът и качеството на служителя и достоверността на печата на длъжностното лице, подписало този документ са удостоверени със заверка Апостил на Кралство Норвегия под № 2022-142749, извършена на 14.11.2022 г. в [населено място] от Л. Р. - старши администратор в Държавната администрация в Осло и Викен. Истинноста на подписа на преводача е удостоверен със заверка изх. №93/22102.202Зг, на К. Д. - завеждащ „Консулстката служба“, Посолсво на Р България в [населено място]. Представено е и Удостоверение от Данъчната служба, Служба за гражданска регистрация на Норвегия от 02.05.2023г., която удостоверява предишното семейно положение на заявителя, а именно [семейно положение] за Т. М. П.-И. за периода от 29.05.1997г. до 17.12.2003г., като в удостоверението е посочено, че считано от 17.12.2003г. заявителят е [семейно положение]. Подписът и качеството на служителя и достоверността на печата на длъжностното лице, подписало този документ са удостоверени със заверка Апостил на Кралство Норвегия под № 2023-155747, извършена на 08.05.2023 г. в [населено място] от Л. Р. - старши администратор в Държавната администрация в Осло и Викен. Преписът от удостоверението с извършените заверки и преводът е представен в нотариално заверен препис, удостоверяващ подписа на преводача с рег.№ 2671/31.05.2023г. по описа на нотариус с рег.№ 255 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Бургас. Към заявленията е приложено Удостоверение реф.№ 2023/13.980 от 08.05.2023г. от държавното управление на провинциите Осло и Викен, Норвегия, подписано от Л. М. А. – главен изпълнителен директор, удостоверяващо, че областният управител е разрешил развода между Г. А. Ф. И. и Т. М. П. – Иверсен на 17.12.2003г. по нейна молба и същият е окончателен. Подписът и качеството на служителя и достоверността на печата на длъжностното лице, подписало този документ са удостоверени със заверка Апостил на Кралство Норвегия под № 2023-155755, извършена на 08.05.2023 г. в [населено място] от Л. Р. - старши администратор в Държавната администрация в Осло и Викен. Преписът от удостоверението с извършените заверки и преводът е представен в нотариално заверен препис, удостоверяващ подписа на преводача е удостоверен със заверка с per. № 2669/31.05, 2023 г, , извършена от И. К. - нотариус в район - Районен съд Бургас, per. № 255 на Нотариалната камара на Р България; Представена е и декларация по чл. 117, т. 3 и 4 от КМЧП от 06.02.2023г. от Г. А. Ф. И. със заверка на подписа, извършена на 06, 02.2023г, с per. №1723, от В. Д. - нотариус в район PC Бургас, с per. №491 на Нотариалната камара, В административното производство служебно е изискана и приложена към преписката справка от НБД „Население“ - Пълни данни за Т. М. П. - Иверсен, от която е видно, че същата е сключила граждански брак с г-н Г. А. Ф. И., за което в Република България е съставен акт за брак № 0092/29 05.1997г. та 5-то кметство Бургас. С оспореното решение № 94-01-19469/2/28.07.2023г. на гл.секретар на Община-Бургас е постановен отказ на Община-Бургас да признае решение за развод, постановено в Норвегия от службата на областен управител в област Бюскерюд, държавна администрация в Осло и Викен, Норвегия, Социален и семеен отдел, реф.№ 2003/1183 от 17.12.2003г., с което е прекратен бракът между молителя Г. А. Ф. И. и Т. М. П.. Видно от решаващите мотиви в оспорения акт, от страна на административния орган е прието, че с оглед висящността на граждански спор относно наличието на брачната връзка между страните не са налице предпоставките на чл.117 КМЧП за признаване на представените чуждестранни съдебни актове. Установява се в настоящото производство, че пред РС-Несебър е образувано гр.д. № 1387/2022г. по искова молба на Т. М. П. – Иверсен за прекратяване на гражданския брак сключен с Г. А. Ф. И., предявени са и небрачни искове за предоставяне на семейното жилище, придобито през 2007г. и възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. По това дело е постановено съдебно решение № 541/29.12.2023г., което не е влязло в законна сила. По делото са представен от жалбоподателя и отговор на Норвежката дирекция по въпросите на децата, младежите и семействата до Министерство на правосъдието на Р.България ведно с превод, по повод отправена международна съдебна поръчка по посоченото гр.д.№ 1387/22г. на РС-Несебър, в който е дадено подробно описание на процедурата по разтрогване на брака в Норвегия, като органът изрично посочва, че свидетелството за развод, приложено по делото /съответно към запитването/ потвърждава, че бракът между Гейр- - А. И. и Т. М. П. — Иверсен е разтрогнат чрез развод, както и че повече не са законно женени, считано от 17.12.2003г.. Отразено е, че тази информация се потвърждавала допълнително и чрез Норвежкия национален регистър на населението. В отговора е посочено, че разводът в Норвегия се урежда от специален Закон за браковете. Компетентният орган в.Норвегия, който постанановява развод съгласно параграф 21 е губернатора, като сега се нарича, , Statsforvalteren“, а преди се наричал „Fwlkesmannen“, а в случая решението е издадено именно от този орган, като същото е влязло в сила. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт. Видно от приложена обратна разписка оспореният акт е връчен на съдебния адресат и пълномощник на жалбоподателя – адв.Ив.К. на 17.08.2023г., а жалбата против него е депозирана на 30.08.2023г., следователно в законния срок. По въпроса дали оспореният акт е в кръга на актовете, които подлежат на обжалване, съдът се позовава на определение № 5561/29.05.2023 г., постановено по административно дело № 4038/2023г. на Върховен административен съд, с което спорът по допустимостта на производството е разрешен и предмета на делото е определен от касационната инстанция. Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тези функции с писмена заповед на кметовете на кметства и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние и на други длъжностни лица от общинската администрация. В процесния случай кметът на Община Бургас със заповед № ЗЗ59/04.11.2019 г. е възложил на секретаря на общината функциите по чл. 35, ал. 3 от ЗГР. Според чл. 74, ал. 2 от ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването на всяка промяна в данните по гражданско състояние, вписани във вече съставения акт, въз основа на съдебно решение или на административен акт за промяна. По тези съображения следва да се направи извод, че оспореният отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия. Налице са отменителни основания по чл.146, т.3 АПК по следните съображения: Съгласно чл. 118 КМЧП, освен по съдебен ред, чуждестранните съдебни решения подлежат на признаване от органа, пред който са представени. Признаването се извършва с декларативно изявление на съответния орган, при наличието на условията по чл. 117 КМЧП. Към молбата за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение се представят препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България. По аргумент от чл. 118, ал. 2 КМЧП следва да се приеме, че при искане за признаване и допускане на чуждестранно съдебно решение, направено пред административен орган, органът следва да уведоми другата страна, по отношение на която решението има сила, за да има тя възможност да изрази становище за наличието на нормативните изисквания за признаване и допускане на решението. При спор между страните, но „ относно условията за признаване на чуждестранното решение“, органът, пред който чуждестранното решение е представено, следва да откаже признаването и допускането му до решаването на спора с влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай по административната преписка липсват данни другата страна, по отношение на която решението, /чието признание се иска/, има сила – конституираната в съдебното производство заинтересована страна Т. М. П. — Иверсен да е била уведомявана по какъвто и да било начин от административния орган. Поради неуведомяването й, последната е била лишена от право на участие в образуваното административно производство и да изрази становище по заявлението на жалбоподателя за признаване на чуждестранно решение, че бракът й със заявителя е прекратен. На следващо место, поради неуведомяването на тази заинтересована страна, административният орган е взел решението си, преди да може да установи има ли спор между страните по смисъла на чл.118, ал.2 КМЧП „ относно условията за признаване на чуждестранното решение“ и в зависимост от наличието или липсата на такъв да предприеме съответните действия. /в т.см. Решение № 12379 от 3.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2020 г., III о., с което, макар и постановено по различен предмет, са дадени разяснения относно процедурата и кръга от страните в административното производство по искане за признаване на чуждестранно решение по чл.117 и чл.118 КМЧП/. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 АПК, поради което същото следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган за изпълнение на горните указания и нова преценка на доказателствата по делото. С оглед изхода по делото в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от жалбоподателя съдебни разноски в общ размер от 510лв., от които 500лв. за заплатено адв.възнаграждение и 10лв. за заплатена държавна такса. Мотивиран от горното, съдът