Решение № 4295 от 29.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4611/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД. Ищецът „Б.Б.ЗА Р." ЕАД твърди, че е предоставил кредит на „П.А.К. АД по два договора: по Договор за банков кредит № 978/ 15.02.2019 г., с който е предоставил инвестиционен кредит в размер на: първи транш 4 730 000 евро и на втори транш - 2 500 000 евро, и по Договор за банков кредит № 979/ 15.02.2019 г., с който предоставил кредитна револвираща линия в размер до 800 000 (осемстотин хиляди) евро. За обезпечаване на двата кредита, в полза на банката бил учреден особен залог върху вземанията на „П.А.К. АД от Държавен фонд земеделие. Залогът по първия договор за кредит № 978/ 15.02.2019 г. бил учреден върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между ДФЗ и „П.А.К. АД; върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД от ДФЗ, произтичащи от субсидии за обработваема площ и на глава отглеждан добитьк; както и върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 001 от 15.09.2015г., сключен между на „П.А.К. АД и „Данон ПДПА" с.р.л. Посочва, че този залог бил вписан под № 2019022602896 на ЦРОЗ. Залогът по втория договор за кредит № 979/ 15.02.2019 г. бил учреден върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между ДФЗ и П.А.К. АД; върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на П.А.К. АД от ДФЗ, произтичащи от субсидии за обработваема площ и на глава отглеждан добитък; 3). всички настоящи, бъдещи и условни вземания на П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 001 от 15.09.2015г., сключен между на П.А.К. АД и „Данон ПДПА" с.р.л. Посочва, че този залог бил вписан под № 2019022602936 на ЦРОЗ. За учредените особени залози ДФЗ – Варна бил уведомен с уведомление с вх. № 02- 031-2600/45 от 27.02.2019г. както и за това, че заложените вземания следва да се изплащат на залогодателя по негова разплащателна сметка, открита в „Б.Б.ЗА Р." ЕАД. Ищецът посочва, че при изплащане на сумите по Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ДФЗ има качеството на разпоредител с бюджет, поради което се явява адресат на задължението за предоставяне на информация на НАП, регламентирано в Решение № 592/ 21.08.2018 г. на Министерски съвет на Република България (РМС N9 592/ 21.08.2018 г.). Ищецът твърди, че вместо да уведоми НАП в изпълнение на решението на МС за вписания залог по реда на ЗОЗ върху субсидията в полза ищеца, с Решение № 08/04/1/0/02897/3/01/03/01 изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил изплащане в полза на „П.А.К. АД на финансова помощ по Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г., в размер 1 231 346, 54 лв., от която ДФЗ е превела към Териториална дирекция на НАП - Варна сумата в размер 269 217, 10 лв. Върху тази сума бил наложен запор на вземане на трето лице с Постановление № С210003-022-0009031/11.02.2021г. по изп. дело № 200885299/2020г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - Варна. Ищецът твърди, че учредените в негова полза два особени залога конкурират и се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване преди вземанията, за които е наложен запорът по изп. дело № 200885299/2020 г. на публичният изпълнител при ТД на НАП – Варна и е следвало да бъде удовлетворен преди другите кредитори от имуществото, което е обезпечавало вземането му. Ищецът твърди, че е отправил искане до ТД НАП Варна за разпределение на постъпилите от ДФЗ суми по сметката на банката, но получил отговор, че в уведомление от ДФЗ за предстоящо плащане е липсвало вписване на обстоятелството за учреден в полза на „Б.Б.ЗА Р." ЕАД залог по реда на ЗОЗ, поради което върху изплатената субсидия е наложен запор. Ищецът твърди, че с противоправното си бездействие ДФЗ е възпрепятствал ищеца да упражни правата на обезпечен кредитор независимо, че още през 2019г. е бил валидно уведомен за учредените в полза на банката особени залози. Ищецът посочва, че в следствие на това противоправно бездействие, вписаните в полза на банката особени залози не са били оповестени на трети лица, поради което не са противопоставени на запора върху заложено вземане, наложен на 11.02.2021 г. от публичния изпълнител по изп. дело № 200885299/2020 г. и с преведената от ДФЗ финансова помощ по Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г., в размер 269 217, 10 лв. са погасени публични задължения на „П.А.К. АД, вместо тази сума да бъде разпределена на основание чл.194 ал.3 изр. първо от ДОПК в полза на привилегирования заложен кредитор - „Б.Б.ЗА Р." ЕАД. В резултат на това, за ищеца е настъпила вреда под формата на претърпяна загуба в размер на 269 217, 10лв., с която сума е следвало да погаси вземането си от кредитополучателя по двата договора за кредит. Ищецът предявява срещу ответника осъдителен иск за заплащане на сумата 269 217, 10лв., представляваща обезщетение за търпяна вреда, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото. Ответникът Държавен фонд земеделие оспорва иска. Посочва, че РМС № 592 и указанието за неговото прилагане регулират правоотношения между държавни органи - в случая ДФЗ и НАП. Поради това счита, че ищецът, в качеството си на кредитна институция и търговско дружество, не е адресат на РМС № 592 и не може да черпи каквито и да е било ползи, респективно да понесе каквито и да е било вреди във връзка с този акт. Ответникът счита, че настъпилите за банката вреди са в резултат на неупражненото от нея право на превилигирован заложен кредитор, както и в резултат на действията на публичния изпълнител, който е извършил разпределение на имуществото по изпълнителното дело без да е удовлетворил ищеца, който е разполагал с право на предпочтително удовлетворяване в качеството си на заложен кредитор по ЗОЗ. Посочва, че действията на ДФЗ по изплащане на финансовата помощ в размер на 269 217, 10 лв. са изцяло законосъобразни. Пояснява, че в изпълнение на РМС № 592 и УК-1, служител на ДФЗ е регистрирал в информационна система „РМС-Плащания“ Договор № 08/04/1/0/02897 от 14.02.2017г., сключен с „П.А.К. АД и е уведомил НАП по надлежния ред за предстоящо плащане с изх. № 008756332 от 11.02.2021г. Твърди също, че до момента на плащането на субсидията, а и след това, ДФЗ не е бил уведомяван от ищеца за валидно пристъпване към изпълнение върху вземането на банката съгласно разпоредбите на чл.32 ал.1 и ал.3 от Закона за особените залози. Оспорва да е налице противоправност в поведението на Фонда. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице търпяна вреда и че е налице вреда, която да е в причинна връзка с поведението на ответника, както и че тази щета не би настъпила, ако поведението на последния не е било налице. Оспорва да е налице намаляване на имуществото на банката в следствие на поведението на ответника. Счита, че за да са налице претърпени вреди, следва въпросното имущество/активи да са били част от патримониума на банката преди да настъпи тяхното „извеждане от правната сфера на последния. Посочва, че такава хипотеза не е налице, тъй като сумата от 269 217, 10 лв. не е била притежавана от банката, за да може впоследствие същата да се окачестви като претърпяна загуба. Посочва, че въпреки че върху въпросното вземане е бил налице учреден особен залог в полза на банката, процесната сума (субсидията) принадлежи на „П.А.К. АД. На следващо място ответникът посочва, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на противоправно бездействие от страна на ДФЗ „вписаните особени залози не са били оповестени на трети лица“, като посочва, че вписаните в ЦРОЗ особени залози са публични на основание чл.24 ал.1 от ЗОЗ, поради което не е възможно поведението на ДФЗ да е причина за „неоповестяване“ на особените залози, учредени в полза на банката, тъй като вписването в ЦРОЗ създава необорима презумпция за знание у третите лица и гарантира противопоставимост на заложното право спрямо претенции на други кредитори към заложеното имущество. В подкрепа на възражението си за липса на противоправно поведение у Фонда посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 194 ал.1 от ДОПК кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичиия изпълнител. В тази връзка посочва, че причината, поради, която ищецът не е бил конституиран в изпълнително дело № 200885299/2020 г., се явява бездействието на публичния изпълнител, който е бил длъжен да направи справка в ЦРОЗ и след установяване на вписан особен залог в полза на „Б.Б.ЗА Р." ЕАД, да уведоми банката във връзка с конституирането й в производството. На следващо място посочва, че ищецът е могъл да се възползвала от правото си по чл. 266 ДОПК да обжалва разпределението, за което няма данни да го е сторил, поради което следва изводът, че настъпилите вреди за ищеца са резултат и на собственото му поведение /бездействие/. Не на последно място ответникът посочва, че липсва и следващия елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно вина, тъй като ответникът е юридическо лице и не е в състояние да формира психическо отношение. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото. Третото лице помагач на ищеца, Национална агенция по приходите, посочва, че в уведомлението си за предстоящото плащане от 11.02.2021г. ответникът не е отразил в графата наличието на учреден особен залог в полза на ищеца, в нарушение на Решение № 592/21.08.2018г. на МС, въпреки че е бил уведомен за учредения особен залог от „П.А.К. АД. Посочва, че на 11.02.2021г. е наложен запор върху вземането от третото задължено лице ДФЗ за сума в размер на 269 217, 10лв. На 11.02.2021г. е издадено разпореждане за разпределение, с което постъпилата от ДФЗ сума е разпределена, като разпореждането е влязло в сила. На 19.03.2021г. ищецът е уведомил НАП за учредения особен залог по ЗОЗ. Банката е присъединена по изпълнителното дело по нейно искане с разпореждане от 14.12.2022г. Поддържа, че е налице противоправно поведение у служители при ответника, които са били длъжни по силата на РМС № 592/21.08.2018г. да информират НАП за постъпилото във ДФЗ уведомление от 27.02.2019г. за учредените в полза на банката особени залози върху всички вземания на залогодателя по договорите с банката. Поддържа, че е налице вреда и причинно следствена връзка между вредата и противоправното поведение на служители на ДФЗ. Моли съда да уважи предявените срещу ответника искове. Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна. По делото не се спори, че ищеца „Б.Б.ЗА Р." ЕАД е сключил с „П.А.К. АД два договора за банков кредит. С Договор за банков кредит № 978/ 15.02.2019г. банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на: първи транш 4 730 000 евро /за рефинансиране на съществуващи задължения към друга банка/ и на втори транш - 2 500 000 евро /за изграждане на кравеферма и покупка на крави/. По Договор за банков кредит № 979/ 15.02.2019г. банката е предоставила на кредитополучателя кредитна револвираща линия в размер до 800 000 евро. За обезпечаване на двата кредита, в полза на банката е учреден особен залог върху вземанията на „П.А.К. АД от Държавен фонд земеделие. Залогът по първия договор за кредит № 978/ 15.02.2019 г. бил учреден върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между ДФЗ и „П.А.К. АД; върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД от ДФЗ, произтичащи от субсидии за обработваема площ и на глава отглеждан добитьк; както и върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 001 от 15.09.2015г., сключен между на „П.А.К. АД и „Данон ПДПА" с.р.л. Залогът по втория договор за кредит № 979/ 15.02.2019г. е учреден върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на „П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между ДФЗ и П.А.К. АД; върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на П.А.К. АД от ДФЗ, произтичащи от субсидии за обработваема площ и на глава отглеждан добитък; върху всички настоящи, бъдещи и условни вземания на П.А.К. АД, произтичащи от Договор № 001 от 15.09.2015г., сключен между на П.А.К. АД и „Данон ПДПА" с.р.л. Залозите са вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 26.02.2019г. На 27.02.2019г. залогодателят „П.А.К. АД е уведомил ДФЗ за учредения залог на вземанията, произтичащи от отпускана безвъзмездна финансова помощ и за необходимостта заложените вземания да се изплащат на залогодателя по разплащателната му сметка в „Български банка за развитие“ АД. С Решение № 08/04/1/0/02897/3/01/03/01 /без дата/ изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил изплащане в полза на „П.А.К. АД на финансова помощ по Договор № 08/04/1/02897 от 14.02.2017 г. в размер 1 231 346, 54 лв. В изпълнение на Решение № 592/ 21.08.2018 г. на Министерски съвет на Република България, този договор е бил регистриран от фонда в информационната система „РМС Плащания“ на 14.11.2018г. На 11.02.2021г. фондът е регистрирал в системата предстоящото плащане на сумите към „П.А.К. АД. На същата дата, с Постановление № С210003-022-0009031/11.02.2021г. по изп. дело № 200885299/2020г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е наложил запор на вземането на „П.А.К. АД в размер 269 217, 10 лв. и разпоредил на фонда да преведе сумата по негова банкова сметка. На 15.02.2021г. фондът е превел по сметката на ТД НАП Варна сумата 269 217, 10 лв., а остатъка до одобрената финансова помощ от 962 129, 44лв. изплатил по сметката на „П.А.К. АД. С разпореждане от 1.03.2021г. публичният изпълнител извършил разпределение на постъпилата сума, с която погасил задължения на „П.А.К. АД към НАП, към БАБХ и към ИАГИТ. На 8.03.2021г. ТД НАП е уведомила „П.А.К. АД за наложения запор върху вземането му от фонда, а на 10.03.2021г. „П.А.К. АД е уведомило банката за това. С писмо от 18.03.2021г. банката е поискала от НАП събраната от публичния изпълнител сума от 269 217, 10 лв. да бъде разпределена в полза на банката и преведена по нейна банкова сметка. С писмо от 6.04.2022г. НАП е уведомила банката, че в полученото от фонда уведомление за предстоящо плащане, регистрирано от фонда на 11.02.2021г. липсва вписване, че върху договора сключен между фонда и „П.А.К. АД има учреден особен залог в полза на банката и затова публичният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение. До момента на извършване на разпределението на сумата в ТД на НАП, не е имало постъпила информация за вписване на особен залог, поради което на 1.03.2021г. публичният изпълнител е издал разпореждане за разпределение на получената в резултат на изпълнението сума. На 4.05.2022г. банката е предявила настоящия иск в съда. Във връзка с установяване на размера на търпените от ищеца вреди, съдът допусна и изслуша съдебна икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към 11.02.2021г., когато публичният изпълнител е наложил запор върху сумата 269 217, 10 лв., „П.А.К. АД не е имал просрочени задължения по договора за кредит с банката. Към 1.03.2021г., когато публичният изпълнител е разпределил сумата 269 217, 10 лв., „П.А.К. АД е имал просрочени такси в общ размер на 4 827, 15 евро. Към момента на изготвяне на заключението 20.04.2023г. задълженията на кредитополучателя са в значителен размер както по отношение на просрочена главница, така и за просрочени лихви, такси и други плащания. В случай, че разпределената от публичния изпълнител сума 269 217, 10 лв. е била постъпила по сметката на кредитополучателя в банката, то дългът на „П.А.К. АД би се намалил, като редовната главница по първия транш би се намалила от 4 580 000 евро на 4 549 000 евро, а разсрочените балансови текущи лихви по първи транш от 92 323, 88 евро на 89 865, 31 евро, а по втори транш – от 37 202, 41 евро на 36 221, 93 евро. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която е обективна - не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да бъде ангажирана отговорността на фонда за непозволено увреждане на ищеца, следва да се установят следните елементи от фактическия състав по чл.49 от ЗЗД – действие или бездействие на служител при или по повод изпълнение на възложената му работа, противоправност на деянието, вреда за ищеца и причинноследствена връзка между деянието и настъпилата вреда. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45 ал.2 от ЗЗД/, като в тежест на ответника е, при оспорване, да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. По делото не се спори, че ДФЗ е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. С Решение № 592/ 21.08.2018 г. на Министерски съвет на Република България всички разпоредители с бюджетни средства са задължени да уведомят НАП в случай, че сключат договор на стойност равна или надвишаваща 30 000лв., вкл. по коя банкова сметка ще извършват плащанията. Отделно от това, уведомление се дължи и преди извършването на плащания по договорите, като плащанията се извършват само след като НАП потвърди, че насрещната страна по договора няма просрочени публични задължения. В указание по прилагане на решението, издадено от министъра на финансите, е конкретизирано, че договорите се регистрират в информационната система „РМС-Плащания“, в която се осъществява обмена на информация между разпоредителите на бюджета и органите на НАП. Указано е, че при регистриране на договора, наред с указаната информация, оправомощените от разпоредителя с бюджет служители следва да регистрират данни за тежести, уговорени в договора, вкл. и учреден особен залог върху вземане по договорите - номер и дата на договора за особен залог, ЕИК и наименование на заложния кредитор. Решението на МС е прието на основание чл.7 ал.1 от Закона за публичните финанси във връзка със задължението му, наред с друго, да изпълни държавния бюджет. Т.е. то е насочено към попълване на държавната хазна с приходи. Не се спори, че ответникът, чрез свои оправомощени да работят в информационната система „РМС-Плащания“ служители, не е регистрирал данни за учредения в полза на банката особен залог върху получаваните от фонда плащания. Спорният по делото въпрос е дали това бездействие е противоправно по отношение на банката. За да се отговори на този въпрос на първо място следва да се съобрази целта на задълженията на първостепенните разпоредители с бюджетни средства да регистрират договорите, които сключват, и да заявяват предстоящи плащания по тях - решението на МС е прието с цел изпълнение на държавния бюджет, по-конкретно държавата, чрез НАП, да събере дължимите публични вземания. Регистрирането в информационната система „РМС- Плащания“ няма оповестително или конститутивно действие за трети лица и не поражда права и задължения за вписаните или невписаните заложни кредитори. То създава задължение за първостепенните разпоредители с бюджетни средства да не платят по договорите, докато не получат одобрение от НАП. Възможно е НАП да не разреши извършване на плащане по договор на първостепенен разпоредител с бюджетни средства дори и при вписани данни за учреден особен залог. В този смисъл твърдението на банката, че в случай че фондът бе регистрирал учредения в договора особен залог, НАП би разрешила плащането на субсидията в цялост, без да събере предварително дължимите публични задължения на залогодателя, е спекулативно. Невписването на банката в информационната система „РМС-Плащания“ не я е лишило от качеството й на превилигирован заложен кредитор. Заложното право върху вземане възниква по силата на договор, който подлежи на вписване в ЦРОС по партидата на залогодателя. Вписването има оповестително и конститутивно действие /по арг. на чл.2 ал.1 и чл.30 ал.1 от ЗОЗ/. Съгласно чл.17 ал.1 от ЗОЗ, залогът на вземане има действие спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му, а съгласно ал.5 на с.т., когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на този закон, удовлетворяването на заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запорът. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОЗ, заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по Гражданския процесуален кодекс и Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Съгласно чл. 194 ал.1 от ДОПК, кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Съгласно ал.2 на с.т., публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство. А съгласно ал.3, обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Публичният изпълнител разпределя и предава припадащата се на кредитора с вписан особен залог сума въз основа на представеното удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане. От изложеното следва, че след като върху имуществото, обект на особения залог, са започнали изпълнителни действия от публичния изпълнител на 11.02.2021г., то от него момент и банката, като кредиторът по него, е придобила качеството на присъединен по право взискател. Публичният изпълнител е бил длъжен по силата на чл.194 ал.2 от ДОПК да уведоми обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство, а по силата на чл.10 ал.3 от ЗОЗ да го присъедини към изпълнителното производство без негово изрично волеизявление и без налично отбелязване в информационната система „РМС- Плащания“. ЦРОЗ е публичен и вписаните в него обстоятелства се считат известни на третите добросъвестни лица, вкл. и на публичния изпълнител. Отбелязването в информационната система „РМС-Плащания“ е за негово улеснение, но законът го задължава да извърши проверка в ЦРОЗ и да установи дали по партидата на длъжника няма вписан особен залог, защото ако такъв има, заложният кредитор е присъединен в изпълнителното производство по силата на закона взискател, когато публичният изпълнител следва да конституира и уведоми. Тъй като за възникване правото на заложния кредитор да участва в изпълнителното производство не е необходим нарочен акт на публичния изпълнител, то ищецът е могъл да обжалва постановлението за разпределението на събраната сума. Тъй като не е бил уведомен за извършване на разпределението от публичния изпълнител, за него 7 дневния срок за обжалване е започнал да тече от узнаването за извършеното разпределение, по арг. на чл.266 от ДОПК, т.е. от 10.03.2021г., когато е бил уведомен от залогодателя. Не се спори, че жалба не е подавана. От изслушаната експертиза се установи, че в резултат на неполучената част от субсидията за ищеца са настъпили вреди, но те не са в резултат на противоправно бездействие на ответника. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. По разноските: При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски. Съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК, фондът претендира разноски в размер на 8 296, 80лв. за адвокатско възнаграждение. Банката оспорва размерът като прекомерен. Възражението на банката съдът намира за неоснователно. Съобразно цената на предявения иск, минималния размер адвокатско възнаграждение, изчислено по правилото на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция към момента на подаване на исковата молба, е 6914, 34лв. Ответникът е претендирал 6914лв., което с начислен ДДС от 1382, 80лв. е претендираната по списъка сума от 8296, 80лв. т.е. ответникът претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер и няма основание същото да бъде намалено под този размер от съда. Воден от горното, съдът