Решение № 1624 от 15.5.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 38/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявен от С. Н. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Ан. Желязкова“ № 2, вх. 1, ет. 6, ап. 18, срещу Териториално поделение на НОИ – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Охрид“ № 6 и „ОАЗИС“ ЕООД, ЕИК 813095515, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 297А, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периодите 04.01.1983 г. – 07.02.1983 г., 03.05.1983 г. – 30.09.1983 г. и 08.12.1983 г. – 30.04.1984 г. е полагал труд като сервитьор към СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна, чийто правоприемник е „ОАЗИС“ ЕООД, ЕИК 813095515, което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж. В исковата си молба ищецът С. Н. К. твърди, че в периодите 04.01.1983 г. – 07.02.1983 г., 03.05.1983 г. – 30.09.1983 г. и 08.12.1983 г. – 30.04.1984 г. е полагал труд като сервитьор към СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна. В първите два от посочените периоди е работил в ресторант „Байкал“, а в третия процесен период – в снек-бар към ресторант „Корал“. Поддържа, че е работил при осемчасов работен ден, с ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение при основна заплата в размер на 105 лв. За този период от време има издадена трудова книжка № 98, в която на стр. 22 и стр. 23 е вписан на три реда положеният трудов стаж за всеки от посочените периоди, заеманата длъжност, размера на трудовото възнаграждение с подпис на ръководителя и печат на предприятието. При подаване на документи за получаване на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 КСО не е зачетен трудовия му стаж поради липса на подпис на главен счетоводител. При опит да се снабди с УП-3 е установено, че разплащателните ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТГ „Здрава храна“, с правоприемници СДТ „Обществено хранене“, КТУ „Лазур“ – поделение „Ресторанти“, ДФ „ОАЗИС“ и „ОАЗИС“ ЕООД, липсват поради регистрирана кражба с взлом за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. Излага, че осигурителят „ОАЗИС“ ЕООД не е предал документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и доход в осигурителния архив на ТП на НОИ – Варна поради регистрираната кражба. Твърди, че придобитият от него трудов стаж за процесните периоди може да бъде установен само по реда на ЗУТОССР. Поддържа, че през това време е работил с колегите Дияна Георгиева и Ирина Илиева. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния му представител - юрк. Младен Кръстев. Поддържа становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не е представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не са представени и не са ангажирани доказателства за продължителността на работния ден, работно време с начален и краен час, работно място, характер на работата, трудови функции, тоест наличието на съществени елементи на трудовото правоотношение, поради което не може да бъде прието за установено, че ищецът е полагал труд, като е заемал посочената от него длъжност в СДТ „Обществено хранене“ – гр. Варна. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ОАЗИС“ ЕООД. Счита, че не е надлежен ответник по иска, доколкото в периода 04.01.1983 г. – 30.04.1984 г. работодателят е бил държавно предприятие, а приватизацията на дружеството е извършено след този период. Излага, че за него е налице обективна невъзможност да представи каквито и да било данни относно твърдяния трудов стаж на ищеца. Поддържа, че поради регистрирана кражба с взлом за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. липсват разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. за посочените в писмото на Второ РУ-Варна, сред които е и соченият от ищеца работодател. Счита, че не е станал причина за завеждане на исковата молба, поради което и не следва да дължи разноски по делото. Предоставя на съда преценката относно основателността на предявения иск. В проведеното по делото на 19.04.2023 г. открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от процесуалния му представител – адв. М. Д., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. Ответникът ТП на НОИ – гр. Варна се представлява от юрк. Младен Кръстев, който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Ответникът „ОАЗИС“ ЕООД депозира нарочна молба, в която предоставя на преценката на съда дали исковата молба е основателна и доказана. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция съдът вече се е произнесъл с определението за насрочване на делото от 16.02.2023 г. За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че в процесните периоди 04.01.1983 г. – 07.02.1983 г., 03.05.1983 г. – 30.09.1983 г. и 08.12.1983 г. – 30.04.1984 г. е полагал труд като сервитьор към СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна, чийто правоприемник е „ОАЗИС“ ЕООД, при пълно работно време, съответно че е получавал ежемесечно трудово възнаграждение. По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът „ОАЗИС“ ЕООД, ЕИК 813095515, е правоприемник на СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна. Видно от представената трудова книжка на ищеца /л. 13 от делото/, има отбелязване, че в периодите 04.01.1983 г. – 07.02.1983 г., 03.05.1983 г. - 30.09.1983 г. и 08.12.1983 г. - 30.04.1984 г. същият е работил като „сервитьор“ в СДТ „Обществено хранене“ ООД, гр. Варна, с посочени възнаграждения /по 105 лв. за всеки един от периодите/. По делото не е спорно, че при подаване на документи за получаване на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 КСО не е зачетен трудовият стаж на ищеца, придобит за периода 04.01.1983 г. - 30.04.1984 г., поради липса на подпис на главен счетоводител. Във връзка с подадено заявление от 21.12.2022 г. от С. Н. К., ТД на НОИ – гр. Варна е отказала да му издаде удостоверение за трудов стаж обр. УП-3, доколкото в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя СДТ „Обществено хранене“ ООД, гр. Варна. Представено е уведомително писмо от Второ районно полицейско управление при МВР – гр. Варна, изпратено до управителя на „ОАЗИС“ ЕООД, с което уведомят дружеството, че във връзка с тяхно съобщение от 13.08.2003 г. е регистрирана кражба с взлом в ресторант „Почивка“ /офис „ОАЗИС“ ЕООД/ за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е установена липса на разплащателни ведомости за заплати от 1960 г. до 2000 г. Конкретно за 1983 г. - 17 бр., а за 1984 г. - 13 бр. папки. Именно гореизложеното обуславя правния интерес на ищеца да води настоящия иск. На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР в производството като свидетели са разпитани Дияна Христова Георгиева и Ирина Петкова Илиева. След извършена справка с представената в оригинал трудова книжка на свидетелката Дияна Христова Георгиева, съдът установи, че на стр. 15 от същата има отбелязване, че лицето е работило в СДТ „Обществено хранене“ за периода 28.07.1982 г. - 01.10.1986 г. Съгласно показанията на свидетелката Георгиева, в периода 1983 г. - 1984 г. е работила в ресторант „Байкал“ на длъжност сервитьорка. Ресторантът се намирал в сградата на „Обществено хранене“, която после преминала в КТУ „Лазур“, после в „Ресторанти“ и накрая в „Оазис“. Излага, че това е едно и също предприятие. Познава ищеца от работата им заедно, били са колеги. Той работил като сервитьор в периода от м. януари 1983 г. до 1984 г. включително. Работното им време било на смени – първа втора и междинни. Работили на трудов договор. Всеки месец получавали трудово възнаграждение. Ползвали отпуски. През този период управител била г-жа Д.. От извършената справка с оригинала на представената от свидетелката Ирина Петкова Илиева трудова книжка съдът установи, че в същата има отбелязване, че лицето е полагало труд в СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна, в периода 01.05.1983 г. - 11.05.1984 г. Съгласно показанията на свидетелката Илиева, в периода 1983 г. - 1984 г. е работила в ресторант „Байкал“, била сервитьорка – бригадирка на ищеца. С колежката Диана, предходния свидетел, и със С. К. били бригада. Изхранвали свободна консумация, сватби, кръщенета, спортисти. Ищецът бил сервитьор. Работното им време било на смени: първа, втора и междинна. Всички, включително и С., работели на трудов договор. Възнаграждението било около 100 лв., до 200 лв., но не си спомня с точност колко. Излага, че през целия период от време С. работел в ресторант „Байкал“. След това работел в кафене „Корал“ срещу старата военна болница. Обяснява, че когато започнала работа на 01.05. заварила ищеца там. Тези свидетелски показания съдът цени като ясни, последователни и взаимодопълващи се. Същите установяват именно твърденията на ищеца, че е изпълнявал длъжността сервитьор в ресторант „Байкал“, а по-късно и в снек-бар към ресторант „Корал“ към СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна. Изминалият изключително дълъг период от време /около 40 години/ обяснява защо за част от обстоятелствата свидетелите не могат да изложат конкретни твърдения /например какъв е бил точният размер на получаваното трудово възнаграждение/. От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Георгиева и Илиева съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че ищецът в посочените периоди 04.01.1983 г. – 07.02.1983 г., 03.05.1983 г. – 30.09.1983 г. и 08.12.1983 г. – 30.04.1984 г. е полагал труд като сервитьор към СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна, чийто правоприемник е ответникът „ОАЗИС“ ЕООД, при осем часов работен ден /на пълно работно време/, като е заемала длъжността „сервитьор“, спецификата на която обяснява и обстоятелството, че е работил на смени. Получавал е и съответно трудово възнаграждение за изпълняваната от него работа. По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. А съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца, поради което държавна такса не следва да бъде определяна от съда. Съобразно изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на такива, а именно – сумата 400 лв., представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023 г. Съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ТП на НОИ – Варна за недължимост на искането за разноски. Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2015 г., постановено на 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС, ОСГК, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /какъвто именно е предявеният в настоящото дело иск/ са приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 400 лв. Воден от горното, съдът