Решение № 10 от 18.3.2024 г. на Районен съд - Никопол по дело № 208/2023 г.

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от С. С. Ю. от гр.Никопол, против Наказателно постановление № 780 от 14.02.2022г. на Директора на Регионална Дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите/ЗГ/ е наложена глоба в размер на 50.00лв. за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 от същия закон и глоба в размер на 50.00лв. на основание чл. 266, ал. 1, пр.7 от ЗГ за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.2 от същия закон. Със същото постановление на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено Ю. да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 1 пр. куб.м. от акация, орех и айлант, в размер на 25.19лв. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Ю., който го обжалва в срок и моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение виновно.Излага, че работи като специалист по „програма временна заетост“ към община Никопол, поради което му било наредено от Кмета А., с работниците по тази програма, да почистят барата по протежението на, ул. •••“ в гр.Никопол от храсти и дървета, като изхвърлят клоните, а останалата дървесина да си разделят. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа изложеното в жалбата. Въззиваемата страна също не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.В хода по същество изпраща писмени бележки в които се развиват доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: В РУ на Полицията в гр. Никопол, постъпил сигнал, че в дома на жалбоподателя в гр.Никопол, са разтоварени, неправомерно, добити дърва. Въз основа на този сигнал на 27.11.2021г., служителите на полицията, придружени от горските инспектори към РДГ- Ловеч – св.С.К. и Е.П., посетили дома на жалбоподател в гр.Никопол на ул.••• № 8. Било констатирано, че жалбоподателя, съхранява в двора си, 1 пр.куб. м. дърва за огрев от акация, орех и айлант, нарязани и нацепени, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, общинска марка и производствена марка и без необходимият документ, доказващ законният произход на дърветата – превозен билет. В следствие на така установеното, на жалбоподателя бил съставен в сградата на РУ Никопол на 29.11.2021г., от св. К. – служител на РДГ – Ловеч, в присъствието на св.П., АУАН с който му било вменено нарушения по чл.213, ал.1, пр.7-мо, т.1 и т.2 от Закона за горите. По съставеният акт, жалбоподателят е вписал, че няма възражения. В АУАН е отразено, че са задържани вещите, предмет на извършване на нарушението. Въз основа на горният АУАН е издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. Била извършена и проверка от РП Пленен, ТО Никопол, но с Постановление № 7312/01.02.2022., същата прокуратура отказала образуване на ДП. В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта, който е присъствал както на установяване на нарушението, така и на съставянето на акта, от показанията на които се установяват обстоятелствата отразени в акта. По искане на жалбоподателя са разпитани и св. И.Р., З.К. и А. А., от показанията на които се установява, че дървесината е била добита при почистване на дерето, зад гимназията в гр.Никопол, със знанието и по разпореждане на зам. Кмета на общината – св.А., който разрешил на жалбоподателя и св.Р. и К. да си разделят дървеният материал и да си го превозят до домовете, което те направили със служебно МПС, собственост на общ.Никопол. Показанията на свидетелите не са противоречиви и съответстват и на представените по делото писмени доказателства и съдът им дава вяра. Свидетелите при извършване на проверката и съставяне на акта са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото. Не се установи и свидетелите доведени от жалбоподателя да са заинтересовани също. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Вмененото деяние на жалбоподатеря съдържа признаците на нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗГ, доколкото безспорно е установено, че съхранява в дома си 1 пространствени куб.м. дърва за огрев от акация, орех и айлант, без контролна горска марка, общинска марка и производствена марка и без необходимият документ, доказващ законният произход на дърветата – превозен билет. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче е съставен от лице, което не е доказано, че е компетентно съгласно чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, напротив доказано е, че дървесината е добита в имот общинска собственост. В тази връзка се налага и извода, че тази дървесина е общинска собственост. След като в настоящия случай е установено, че добитата дървесина е общинска собственост, то компетентните органи, които могат да провеждат адм.-накадзателна процедура за нарушения по ЗГ, са посочените в чл.274 ал.1 т.3 от ЗГ-кметовете на кметствата, кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините, за която се изисква лесовъдско образование съответно като актосъставители и съответно Кмета на общината в качеството на административно-наказващ орган. Горното, обуславя извода, че АУАН е съставен от служител на РДГ –Ловеч и издаденото въз основа на същия НП от Директора на РДГ-Ловеч изхождат от материално и териториално некомпетентни лица. В тази насока съдът намира за уместно да отбележи, че компетентността на лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3 ЗГ е предпоставена и от териториален признак, доколкото същите по силата на закона имат право да съставят актове за установяване на административни нарушение по Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му единствено за горските територии на територията на съответната община. В случая, до колкото се доказа по делото, че дървесината е от територия общинска собственост, то съдът приема, че и АУАН е съставен от некомпетентен орган. Не са изложени и съображения, от които да е възможно да се направи извод, че съхранението на дървесината следва да бъде осъществявана съобразно правилата, установени в ЗГ. Не се установи също, съхраняваният от жалбоподателя айлан, да представлява дървесина, която да се намира под режим на особена защита, по реда на ЗОСИ, и каква част от съхраняваният дървен материал е представлявала същата. С оглед горното съдът намира, че постановлението следва да се отмени поради съществените процесуални нарушения описани по-горе, само на това основание. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент о т чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (т.7 от Постановление № 10/1973 г.-Пленум на ВС на РБ ). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. Не на последно място, съдът намира още, че незаконосъобразно е определено жалбоподателя да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението на основание чл.275, ал.2 от ЗГ. В наказателното постановление не е формулирано твърдени и в същото никъде не е указано /както и в така съставения АУАН и констативен протокол/, че въпросните 1 пр. куб.м. дървесина дърва са липсвали на мястото на установяване на нарушението. Следва да се има предвид, че фактът на липса на вещите – предмет на нарушението, е определящ относно произнасяне на административнонаказващия орган по реда на чл.275, ал.2 от ЗГ, и същият факт не може да се „предполага“, нито да се въвежда тепърва като обстоятелство в диспозитива на наказателното постановление, без да е обсъден в мотивната част. Гореизложеното, мотивира отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Водим от горното, съдът