Решение № 1043 от 6.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 185/2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл= от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на “България Холидейз“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Разлог, [улица], представлявано от Й. И. К., подадена чрез адв. Р. К., срещу Решение № 43/ 06.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 519/ 2021г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 3-20/ 30.09.2021г. на И.Д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспорват се и изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а оттам и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление /НП/. Твърди се, че в нарушение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, Актът за установяване на административното нарушение /АУАН/ е предявен и връчен на лице, което няма съответната представителна власт. Твърди се още, че процесното нарушение е останало недоказано, а изводите на районният съд в обратна насока, се оспорват. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което процесното НП да бъде отменено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа в депозирано, чрез проц. представител на касатора по делото, писмено становище. Ответникът по касационната жалба - Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Благоевград, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирана писмена молба от процесуален представител на ответника, в която са изложени възражения по отношение основателността на жалбата. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна такива. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд Разлог е потвърдил Наказателно постановление № 3-20/ 30.09.2021г. на Директора на РИОСВ - Благоевград, с което на „България Холидейз“ ООД, на основание чл. 34и, ал. 24, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от Наредба № 1 от 17.02.2017г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /Наредба № 1/ 2017г./, на основание чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ, е наложена имуществена санкция, в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лева/. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, районният съд е приел за безспорно установено, че дружеството- касатор, в качеството си на оператор на климатично и термопомпено оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, не е изпълнило вменените му с разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 17.02.2017г. задължения, а именно- да представи в срок до 15.02.2021г. отчет за парниковите газове за предходната 2020г. Съдът е изложил и съображения за липса на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на вмененото нарушение кореспондират на установената фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Районният съд при анализ на събраните доказателства е достигнал до обосновани изводи, че визираното в наказателното постановление нарушение е доказано, квалифицирано е правилно, като безспорно е установен и субектът на отговорността. Имуществената отговорност на „България Холидейз“ ООД е ангажирана за неизпълнение на произтичащото от разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗЧАВ задължение като оператор на стационарно термопомпено и климатично оборудване, да представи в РИОСВ, на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови газове, изготвения за периода от 1 януари 2020г. до 31 декември 2020г. годишен отчет по приложение № 9, в срок до 15 февруари 2021г. От събраните в производството писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че експлоатираните от дружеството стационарни климатични системи и климатични термопомпени системи работят с хладилен агент R410A и хладилен агент R407C. Хладилният агент R410A и хладилният агент R407C представляват флуорсъдържащ парников газ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/ 2017г. и са включени в неизчерпателния списък по приложение № 12 към Наредбата. Количествено, както на флуорсъдържащия парников газ R410A, така и на флуорсъдържащия парников газ R407C, надвишават 3 килограма във всяко от процесните съоръжения. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че касаторът притежава качеството на оператор по § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 1/ 2017г., с оглед на което за същото е възникнало задължението да изготви и подаде годишен отчет по приложение № 9 към чл. 35, ал. 1 от Наредба № 1/ 2017г. Доколкото задължението на касатора за изпълнение на задължението е скрепено със срок, по аргумент на чл. 36 от ЗЧАВ- до 15.02 на текущата година /в настоящия случай- 2021г./, то към 16.02.2021г. нарушението се счита за извършено, както правилно е възприел и АНО. Нарушението е формално и с безрезултатното изтичане на срока за представянето на годишния отчет, същото следва да бъде определено като довършено от обективна страна, а доколкото в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване. Ето защо настоящия състав споделя изводите на районният съд за безспорна доказаност и правилна квалификация на нарушението. Неоснователни са и възраженията за допуснати процесуални нарушения при предявяване и връчване на АУАН. Видно е от данните по делото, че съставеният срещу „България Холидейз“ ООД, АУАН № 3-20 от 26.04.2021г. е връчен на лицето К. К., за което последната е изрично упълномощена с пълномощно, с нотариално удостоверен подпис, рег. № 1529/ 22.04.2021г. по описа на нотариус М. К., с район на действие РС – Разлог /л. 16 от първоинстанционното дело/. От съдържанието на същото с категоричност се установява, че в обема на представителната власт на упълномощеното лице, изрично е включено правото да представлява дружеството пред РИОСВ, и то именно във връзка с получаване на документи, ангажиращи административнонаказателната му отговорност, какъвто е именно АУАН № 3-20 от 26.04.2021г. Предвид всичко изложено по- горе следва категоричният извод, че АУАН № 3-20 от 26.04.2021г. е предявен надлежно, по предвидения в закона ред. По отношение на представеното от касационният жалбоподател Оттегляне на пълномощно № 1553/ 23.04.2021г. /л. 46 от първоинстанционното дело/, с което са оттеглени правомощията на К. К. да представлява, ангажира и получава съставени срещу дружеството АУАН и НП, съдът намира същото за ирелевантно за настоящия спор. Общото правило е, че оттеглянето на пълномощното следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно, в случая - в писмена форма с нотариално заверен подпис на упълномощителя. За да има действие оттеглянето спрямо пълномощника, последният трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Възможните варианти за информиране на представителя са или лично, или чрез нотариална покана. В случая не се ангажират доказателства за осъществено от страна на упълномощителя уведомяване на упълномощеното лице за евентуално направено оттегляне на делегираната представителна власт. Предвид всичко изложено по- горе, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай, предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е в размер на 80, 00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, Административен съд– Благоевград