Решение № 326 от 26.9.2017 г. на Административен съд - Враца по дело № 204/2017 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на „БГ А-С“ ЕООД с.Девене, област Враца, представлявано от управителя Ц.П.А. против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на началника на ОС“Земеделие“ Бяла Слатина да регистрира в регистрите на ОС“Земеделие“ Бяла Слатина договор за наем на земеделска земя, сключен на 03.02.2017г. между „БГ А-С“ ЕООД и „Т.А.Б.“ ЕООД, по заявление вх. рег.№ 461 от 14.02.2017г. В жалбата се излагат доводи, че отказът на административния орган да отрази и регистрира представения договор за наем на земеделска земя от 03.02.2017г. е незаконосъобразен и представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Иска се неговата отмяна и да бъде задължен началника на ОС“Земеделие“-Бяла Слатина да регистрира представения договор за наем, по заявление вх. рег.№ 461 от 14.02.2017г. на ОС“Земеделие“-Бяла Слатина. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. От процесуалния му представител адв. К.Т. се излагат допълнителни съображения за наличие на мълчалив отказ на началника на ОС“Земеделие“-Бяла Слатина да се произнесе по заявлението на жалбоподателя, с искане да се отмени като незаконосъобразен. Ответникът - Началник на ОС“Земеделие“-Бяла Слатина в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юриск.Ц.Д. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно развити в представена по делото писмена защита. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх.№ 461/14.02.2017г. жалбоподателят е поискал от ОС“Земеделие“-Бяла Слатина да се отрази и впише в регистрите на ОС“З“-Бяла Слатина договор за наем на земеделска земя в землището на с.Малорад, сключен на 03.02.2017г. между „БГ А-С“ ЕООД и „Т.А.Б.“ ЕООД за стопанската 2016/2017г. В заявлението, като приложение е описан договор за наем, чието вписване се иска /л.15-20/. С писмо рег. № 461 от 31.03.3017г. /л.22/ на началника на Общинска служба “Земеделие“-Бяла Слатина жалбоподателят е уведомен, че по депозираното от него заявление е направено запитване до Министерство на земеделието и храните /МЗХ/, за становище, обективирано в писмо изх. № 66-665/ 28.03.2017г. на МЗХ, Дирекция “Поземлени отношения и комасация“ /л.21/. Посочено е, че съгласно указанията дадени в писмото на МЗХ по прилагането на чл.37б и чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и глава Седма “Ползване на земеделски земи“ от ППЗСПЗЗ, влязлата в сила заповед по чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е административен акт, който не поражда вещни права на участниците в разпределението върху масивите, респективно върху включените върху тях имоти, поради което те нямат правна възможност да заменят или да отдават под наем разпределените масиви, респективно включените в тях имоти. Към административната преписка е приложено заверено копие на Писмо изх. № 66-665/ 28.03.2017г. на МЗХ, Дирекция “Поземлени отношения и комасация“ /л.21/, чието съдържание частично е възпроизведено в цитираното писмо на началника на ОС“З“-Бяла Слатина до жалбоподателя. В писмото на МЗХ е указано също така, че съгласно предходни указания, дадени с писмо рег. индекс № 9166/27.08.2014г. при предоставяне за регистрация в ОС“З“ на едногодишен договор за ползване е необходимо да се извърши проверка, при която да се установи: дали договорът е подписан от страните, описани ли са в договора конкретните имоти, както и тяхното актуално състояние. Указано е, че ако лицето, посочено като собственик на имота в договора не е отразено в базата данни, съхранявана в ОС“З“ е необходимо да се представи и удостоверение за наследници или пълномощно от собственика на имотите. От приложената Заповед № 105/01.02.2017г. на директора на ОД“З“-Враца, издадена на основание чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ се установява, че е одобрен проект за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за землището на с.Малорад, община Борован за стопанската 2016-2017г. между собствениците и /или ползватели на земеделски земи /л.24-68/ от делото, като в т.23 на заповедта като ползвател е посочен „Т.А.Б.“ ЕООД. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът приема, че предмет на делото е мълчалив отказ на началника на ОС“Земеделие“-Бяла Слатина да се произнесе по подадено от жалбоподателя заявление вх. № 461 от 14.02.2017г. за регистриране на договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на с.Малорад, общ.Борован сключен на 03.02.2017г. между жалбоподателя „БГ А-С“ ЕООД и „Т.А.Б.“ ЕООД за стопанската 2016/2017г. Предвид датата на депозиране на заявлението – 14.02.2017г. и правилата за броене на сроковете по чл. 60, ал.3 и ал.5 от ГПК, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал.2, във вр. чл.57, ал.1 от АПК. В случая, административното производство е започнало по искане на жалбоподателя, депозирано на 14.02.2017г. и съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от АПК административният акт е следвало да се издаде до 14 дни от започване на производството, който срок е изтекъл на 28.02.2017г. и не е издаден съответния индивидуален административен акт. От 01.03.2017г. е започнал да тече едномесечния срок, в който може да се оспори мълчаливия отказ на административния орган, който срок съгласно правилата на чл. 60, ал.3 от АПК изтича на 01.04.2017г. В случая, видно от приложената разписка /лв.77/ жалбата против мълчаливия отказ е депозирана по пощата на 30.03.2017г., от което следва извода, че е подадена в срока по чл. 149, ал.2 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съдът приема за неоснователно становището на ответника за липса на мълчалив отказ, аргументирано с наличие писмо изх. № 461 от 31.03.2017г. на началника на ОС“Земеделие“-Бяла Слатина до жалбоподателя. Цитираното писмо, видно от неговото съдържание е изготвено в отговор на заявлението на жалбоподателя, но същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като от една страна не съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в това число правни и фактически основания за издаването му и разпоредителна част, с която да се определят правата или задълженията, във връзка със заявеното искане, които реквизити по чл. 59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК са съществени за всеки административен акт. С цитираното писмо жалбоподателят е уведомен за наличие на одобрени указания, съгласно Заповед № РД 09-567/14.08.2015г. на МЗХ по прилагане на чл.37б и чл.37в ЗСПЗЗ и глава седма “Ползване на земеделски земи“ от ППЗСПЗЗ, поради което съдът приема, че има уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт, при което е налице мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Отказът на административния орган съгласно законовата фикция на чл.58, ал.1 от АПК е индивидуален административен акт, приравнен към изричния такъв и подлежи на съдебен контрол по силата чл.149, ал.2 от АПК и в сроковете, посочени в същата разпоредба. Осъществявайки съдебен контрол съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на административния орган да не уважи искането. С оглед характера на депозираното заявление от жалбоподателя вх. № 461/ 14.02.2017г., в което е налице изрично позоваване на изискванията на ЗПЗП за регистриране на правните основания, съдът приема, че в конкретния случай са относими правните разпоредби на чл.41, ал.6 от ЗПЗП. Съгласно тази разпоредба регистрирането на правните основания се извършва от общинската служба по земеделие, по местонахождението на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. В случая, няма спор, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и е подал заявление за регистриране на промени за земеделски площи в срока по чл. 41, ал.6 от ЗПЗП и при наличие на правно основание-договор за наем, приложен към заявлението. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗПЗП земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл.38а, ал.1, когато са регистрирани съгласно чл.7 и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане. Разпоредбата на чл.41, ал.2, т.2 ЗПЗП определя, че правното основание за ползване на земеделски земи се доказва чрез договор за аренда, наеми или за лизинг на земеделски земи. Съгласно чл.41, ал.3 от ЗПЗП общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличие на правно основание по ал.1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане чрез специализиран софтуерен продукт. Разпоредбата на чл.41, ал.4 от ЗПЗП регламентира, че общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване и когато ползвателят на земята не е направил вноската по чл. 37в, ал. 7 и чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В случая, административният орган е следвало да прецени приложимостта на посочените разпоредби и да се произнесе по искането на заявителя с изричен административен акт, съдържащ реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, което изискване не е изпълнено от административния орган, при което е налице мълчалив отказ. Административният орган дължи произнасяне по депозираното заявление от дружеството-жалбоподател, като може да удовлетвори искането и да извърши исканата административна услуга или да откаже извършването й, при наличие на пречки за това, като мотивира отказа си, тъй като мотивите, съображенията на административния орган да откаже да удовлетвори искането на заявителя, не могат да се предполагат, а следва да бъдат изрично посочени, като съдържание на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съдът приема за неоснователни доводите на ответника, развити по същество и аргументирани с твърдения, че в случай на регистрация на договора жалбоподателят ще получи правна възможност да ползва имоти от държавния поземлен фонд, въпреки изричната забрана на чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като тези аргументи не могат да бъдат преценявани в настоящото производство, а са предмет на последващо производството по чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. Неоснователни са и доводите на ответника за нередовност на депозираното заявление вх. № 461/ 14.02.2017г. в ОС“Земеделие“-Бяла Слатина, изразяващи се в липса на представено пълномощно от П.Ц.А. за депозиране на заявлението от името на БГ“А.С.“ЕООД. Ако административният орган е считал, че заявлението е нередовно, тъй като е депозирано от лице без представителни права или, че не удовлетворява други изисквания на закона е следвало на основание чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК да изиска потвърждаването му, съответно да изиска представяне на пълномощно за представителство, като уведоми заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовностите, с указания, че при неизпълнение, производството ще бъде прекратено. В административната преписка не се съдържат подобни указания, от което следва извод, че не е била налице преценка от страна на административния орган за наличие на пречки по смисъла на чл. 30, ал.1 и ал.2 от АПК и е следвало да се произнесе по депозираното заявление с изричен и мотивиран индивидуален административен акт, съдържащ реквизитите на чл.59, ал.2 от АПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че е налице мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя, който е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.2 и т.4 от АПК, който следва да бъде отменен. Тъй като естеството на спора не позволява произнасяне от съда по същество, следва след отмяната преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя с изричен административен акт, спазвайки указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал.2, пр.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд-Враца,