Решение № 3239 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 518/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Делото е образувано по жалба на "Таро – Комерс - 2000" ООД, ЕИК 104526422, със седалище и адрес на управление в град Велико Търново, ул. „България“ №21, представлявано от управителя М. Л., против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 86/19.06.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна подадена жалба с вх. №13802/14.06.2024г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-012-0000044/13.06.2024г., издаден от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново. Жалбоподателят оспорва решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на публичния изпълнител да отмени наложените обезпечителни мерки поради неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона, процесуални нарушения и несъразмерност между наложените предварителни обезпечителни мерки и обезпечаваното предполагаемо вземане. Счита че наложеният запор на банкови сметки възпрепятства работата на дружеството, дори и при удържане на суми в размер на 5% от постъпващите. Излага доводи, че общата стойност на наложените обезпчителни мерки и преведените суми в полза на НАП, надвишават размера на предполагаемия дълг. С тези аргументи моли за отмяна на процесното решение и на потвърдения с него отказ на публичния изпълнител, като преписката да бъде върната на компетентния публичен изпълнител с указания за предприемане на действия по компетентност. В открито заседание не се явява и не се представлява. Представя молба вх.№3899/24.09.2024г. с приложени доказателства, в която заема становище по хода на делото и с която поддържа жалбата по изложените в същата оплаквания. Ответникът, директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуални си представител •••Д. отрича основателността на жалбата. Претендират се разноски. Ж ал бата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е неоснователна. Съдът, след като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното: Със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-04000423005201-020-001/29.08.2023г. на орган по приходите е възложена ревизия на „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД по ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2020г. – м.05.2020г.; м.08.2020г. – м.04.2021г. и м. 09.2021г. – м. 03.2023г. и по ЗКПО за данъчен период от 01.01.2020г. – 31.12.2022г. Съставен е Ревизионен доклад /РД/ №Р-04000423005201-092-001/14.12.2023г., с който са предложени за установяване допълнителни задължения за ДДС в размер на 307 537, 65 лв. и лихви в размер на 59 567, 33 лв. и за КП в размер на 13 207, 60 лв. и лихви в размер на 1 425, 33 лв. (общо 381 737, 91 лв.).Срещу РД ревизираното дружество е подало възражение вх. №ИТ-00-107/26.01.2024г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново. С оглед учреденото ревизионното производство и Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-04000423005201-039-001/30.11.2023г. на орган по приходите, от публичният изпълнител са издадени Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003317/04.12.2023 г., с което е наложен запор на банкови сметки на „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД в „Обединена българска банка“ АД и банка „ДСК“ АД за задълженията на дружеството в предполагаем размер на 380 101.60 лв. До двете банкови институции са изпратени съответно Запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-003-0076528/04.12.2023 г. на основание чл. 202, ал. 1/ал.7 от ДОПК, получено на 04.12.2023г., и Запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-003-0076527/04.12.2023 г. на основание чл. 202, ал. 1/ал.7 от ДОПК, получено на 05.12.2023г. Последвал е отговор от старши експерт звено „Запори“ при ОББ с вх. № [рег. номер]-000-0623850/18.12.2023г. /л.80 от делото/ за наложения запор по клиентската сметки и недостатъчна наличност за пълно обезпечаване на вземането и писмо рег. №[рег. номер]-000-0601682/05.12.2023г. на експерт при банка „ДСК“ АД/л.83 от делото/ за липса на открита дружествена сметка, поради което запорът не е наложен. С определение №1134 от 29.03.2024г. по частно адм.дело № 260/2024г. по опис на Административен съд – Велико Търново е удължен срокът на наложените ПОМ на „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД, наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0003317/04.12.2023 г. на публичен изпълнител до приключване на ревизионното производство с издаване на РА или заповед за неговото прекратяване. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0001053/03.04.2024 г. и № [рег. номер]-023-0001055/03.04.2024 г. на публичен изпълнител са наложени допълнителни мерки под формата на възбрани върху четири недвижими имоти на дружеството, подробно описани в постановленията, с обща данъчна оценка в размер на 209 992, 50 лв. От „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД са подадени няколко искания за разрешение за неотложно плащане по чл. 229, ал.1 от ДОПК, по повод на които са издадени Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-031-0003056/18.12.2023 г. със срок до 15.02.2024г. и изх. № [рег. номер]-031-0000472/28.02.2024 г. със срок до 19.04.2024г., за частта в размер на 80% от постъпилите и постъпващите суми по сметката на дружеството в „Обединена българска банка“ АД. Последното разпореждане за временно неотложно плащане от 28.02.2024 г. е изменено с Разпореждане изх. № [рег. номер]-033-0000011/03.04.2024г. в частта относно плащанията, като са увеличени на 95 % за периода на разрешението. Последвало е Разпореждане за временно разрешение за неотложно плащане по чл. 229, ал.1 от ДОПК, с което срокът е удължен до 21.01.2024г. С молба вх. № 12897/04.06.2024 г. от дружеството „Таро Комерс - 2000" ООД е поискана отмяна на наложените запори на банкови сметки от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново. В отговор на тази молба от страна на публичния изпълнител е издаден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № [рег. номер]-012-0000044/13.06.2024 г., в който е прието, че са изпълнени изискванията на чл. 121, ал.1 и ал.3 от ДОПК за налагане на ПОМ и няма данни да е отпаднала необходимостта от предварително обезпечаване. Посочено е, че упражняваната от дружеството дейност не е възпрепятствана с оглед издадените Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл.229, ал.1 от ДОПК. Отказът е връчен по електронен път на 14.06.2024г./л.19 от делото/. В законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК до Директора на ТД на НАП – В.Търново е подадена жалба вх. № 13802/14.06.2024 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново против постановения Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-012-0000044/13.06.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново. С Решение № 86/19.06.2024. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново жалбата е оставена без уважение и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки. Органът е намерил за правилна преценката на публичния изпълнител, че няма основания за отмяна на наложените ПОМ, преценил е, че са налице изискванията на чл. 121, ал.1 от ДОПК и че е спазено условието същите да не възпрепятстват извършваната от дружеството дейност. Решението е връчено на дружеството на 28.06.2024г. /л.10 от делото/. Срещу така постановеното решение от „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД е подадена жалба чрез органа на 01.07.2024г., видно от поставения входящ номер и въз основа на която е образувано настоящото дело. Междувременно, от преписката се установява, че ревизионното производство е приключило с издаване на РА №Р-04000423005201-091-001/02.07.2024г., с който по реда на чл. 122-124 от ДОПК са установени допълнителни задължени за ДДС, КД и лихви в общ размер на 439 647, 83 лв. След обжалване по административен ред, с Решение №99/13.09.2024г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново е отменил РА като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа със задължителни указания за възлагане на нова ревизия и издаване на нов РА на „Таро Комерс - 2000" ООД. С разпореждане изх. №[рег. номер]-125-0261893/08.08.2024г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново във връзка с постъпили суми по изпълнителното дело №241563345/2024г. е разпоредено разпределение на плащане от 07.08.2024г. в размер на 253 115, 78 лв. за погасяване на установените с РА №Р-04000423005201-091-001/02.07.2024г. задължения за ДДС и КП. Впрочем, впоследствие, с Постановление на публичния изпълнител с изх. № [рег. номер]-024-0048137 от 08.08.2024 година /л.103 от делото/ част от наложените обезпечителни мерки са отменени – наложените запори върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на дружеството в „ОББ“ АД и Банка „ДСК“ АД поради това, че задължението е частично платено и преобезпечено с недвижимо имущество. Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо с изх. № 15134#1/04.07.2024 г. от ТД на НАП - Велико Търново, както и горепосочения РА №Р-04000423005201-091-001/02.07.2024г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново и Решение №99/13.09.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При така установените факти, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред, съгласно чл. 208, ал. 2 вр. чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Горното налага извода за допустимост на жалбата. На основание чл.208, ал.2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл.197 от ДОПК. Следователно, в случая отказът подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а неговото решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.197 ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът на ПИ за отмяна на ОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им. След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му, предвидени в ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ. Същото се отнася и до контролирания с обжалваното решение акт – отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки по чл. 208, ал. 2 от ДОПК. Същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 208 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при постановяване на отказа за отмяна на обезпечението и потвърдителното решение на Директора на ТД на НАП-В.Търново. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В случая, обезпечение с имуществото на „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД е предприето при висящо ревизионно производство спрямо търговеца, образувано със ЗВР № Р-04000423005201-020-001/29.08.2023 г. и въз основа на мотивирано искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-04000423005201-039-001 от 30.11.2023 г. на ръководителя на ревизионния екип. Предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, наложени с Постановление за налагане на ПОМ с изх. № [рег. номер]-023-0003317/04.12.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, представляват запор върху банкови сметки на дружеството в банка „ОББ“ АД и банка „ДСК“ АД, а тези с Постановление за налагане на ПОМ № [рег. номер]-023-0001053/03.04.2024 г. и № [рег. номер]-023-0001055/03.04.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, представляват възбрана върху четири недвижими имоти на дружеството с обща данъчна оценка от 209 992, 50 лв. Същите следва да обезпечат предполагаемо вземане на държавата в размер 380 101, 60 лв., от които 320 745, 25 лв. главница и 59 356, 35 лв. лихви. Целта на мярката е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице при установен риск за погасяване на бъдещото вземане, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, които предстои да бъдат установени с РА, ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Нормата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК урежда предпоставките, при които публичният изпълнител служебно или по искане на длъжника отменя допуснатото обезпечение, а именно: 1.При погасяване на публичното задължение; 2. В случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК и 3. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане. Най – напред следва да се посочи, че в хода на съдебното производство беше представен РА № Р-04000423005201-091-001/02.07.2024г. на орган по приходите (установените задължения на дружеството са за ДДС, КД и лихви общо 439 647, 83 лв.), който макар и отменен с Решение №99/13.09.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ с указания и възложена нова ревизия на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, не е основание да не бъде извършена преценка за законосъобразност на оспореното решение и на отказа за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т.е съществували ли са предпоставките по чл. 208 от АПК за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки следва да се преценява към датата на издаване на оспорения административен акт. Същите, обаче, не са били налице нито към момента на издаване на това решение 19.06.2024г., нито към момента на произнасяне на публичния изпълнител с отказа от 13.06.2024г., а въпросният РА на ревизираното дружество е издаден след тези дати и е неотносим към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт и арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК. В случая от събраните по делото доказателства не се установява към момента на отправяне на искането към публичния изпълнител очакваното вземане на държавата от ревизионното производство да е било погасено в пълния му размер от „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД, при което не е налице основание за отмяна по чл. 208, ал.1, предл. първо от ДОПК. Не са налице и предпоставките, предвидени в чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, тъй като обезпечителните мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Основните възражения в жалбата са за невъзможността „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД да осъществява безпрепятствено дейността си и несъразмерност между наложените обезпечителни мерки (възбрана върху недвижими имоти и запор на банкови сметки) с размера на евентуалния дълг, които съдът намира за неоснователни. При издаване на отказа за отмяна на наложени предварителни обезпечителни мерки, органът по принудително изпълнение се е съобразил, както с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК, така и с условието същите да не възпрепятстват извършваната от дружеството дейност. Видно от двете постановления за налагане на предварителните обезпечителни мерки - възбрана, общата стойност по данъчна оценка на служещите за обезпечение имоти е 209 992, 50 лв., а според отговора на Банка „ДСК“ АД по повод на изпратеното до нея запорно съобщение, „ТАРО КОМЕРС – 2000“ АД не е клиент на банката, а съгласно писмо от "Обединена българска банка" АД, в сметката на дружеството в тази банка няма достатъчна наличност за обезпечаване на цялото бъдещо вземане. Наличието на категорични данни, че размерът на имуществото на длъжника е по-малък от размера на предполагаемите публични вземания, неминуемо обосновава обезпечителната нужда. Нито стойността на запорираните средства покрива изцяло размера на предполагаемите публичните задължения на лицето, който е особено голям(а и в последствие установените с РА), нито стойността на възбранените имоти самостоятелно. Единственият начин за обезпечаване на тяхното събиране, е този чрез едновременна наложената възбрана и запор върху банковата сметка. Видно от банкова референция от 29.03.2024г. от банка „ОББ“ АД, блокираната сума по сметката на дружеството е в размер на 174 374, 94 лв. Съобразно това и при липсата на предоставени други данни за друг размер на запорираните средства, съдът приема, че стойността на наложените обезпечения е общо 384 367, 44 лв. и същото се явява съразмерно на предполагаемо вземане на държавата, като се съобрази, че размерът на публичните вземания (лихви) представлява една постоянно нарастваща величина и към момента на произнасяне на решаващия орган несъмнено е по-голяма. Това налага извода, че ПОМ съответстват на очаквания размер на публичните държавни вземания и не е налице несъразмерност на обезпечението. Следва да се вземе предвид фактът, че към момента на произнасяне на горестоящия орган и на публичния изпълнител по искането за отмяна на ПОМ, ревизионното производство не е било приключило с издаден РА. Съдът намира, че видът на наложените обезпечителни мерки не води до сериозно препятстване на дейността на ревизираното дружество. Следва да се има предвид, че възбраната не лишава лицето от възможността му да ползва недвижимите имоти. От друга страна е вярно също, че всеки запор върху суми по сметки лишава търговеца, спрямо който се налага, от възможността да оперира със средствата по запорираното парично вземане и в този смисъл има неблагоприятен ефект върху него, но в негова тежест е по какъв начин и в каква степен запорът се отразява неблагоприятно на ревизираното лице и дали действително сериозно се възпрепятства дейността му. В конкретния случай, видно от приложените по делото доказателства, по искане на „ТАРО КОМЕРС – 2000“ ООД от 06.12.2023г. публичният изпълнител е издал разпореждане за разрешаване на неотложни плащания по чл. 229, ал. 1 от ДОПК от 18.12.2023г., първоначално със срок до 15.02.2024г. и възможност дружеството да разполага с 80% от наличните и постъпващи суми в сметката му в „ОББ“ АД, а с последващи разпореждания от 28.02.2024г. и от 19.04.2024г. този срок е бил продължен, съответно до 19.04.2024г. и 21.06.2024г. В частта относно плащанията с разпореждане от 03.04.2024г. публичният изпълнител разрешава на дружеството да разполага с 95 % от сумите по сметката. Т.е. още от самото начало на предварителното обезпечаване на задължения в хода на ревизията, жалбоподателят е разполагал с по – голямата част от финансовите си средства по сметката си в „ОББ“АД, като за погасяване на евентуалните задължения от ревизията в полза на приходната администрация до април 2024г. се заделят 20 %, а в последствие и към момента на постановяване на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Велико Търново, незначителните 5 % от наличните и постъпващи суми в сметката на дружеството в „ОББ“ АД. По този начин, противно на твърденията на жалбоподателя, при запорирани банкови сметки е постигнат целеният от обезпечението ефект без да се възпрепятства и/или спира търговската дейност на дружеството, нито се препятства своевременното заплащане на задълженията към доставчици. Жалбоподателят не е обосновал с конкретни факти твърдението си, че не може да извършва плащания и да сключва търговски сделки при положение, че разполага с между 80% и 95 % от средствата в банковата си сметка, а наличните в преписката оборотна ведомост за м.04.2024г. и хронологични регистри за периода м.12.2023г. – м.05.2024г. не водят до обратния извод, поради което няма основание да се приеме, че наложеният запор върху банковите сметки на дружеството в „ОББ“АД и банка „ДСК“ АД възпрепятства сериозно осъществяването на търговската му дейност. На следващо място, според чл. 208, ал. 3 от ДОПК решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Последната норма предвижда, че длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, а паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. Няма данни жалбоподателят да е предложил замяна на обезпечението с друго равностойно обезпечение, нито с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, по смисъла на чл. 199, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вр. чл. 208, ал. 3 ДОПК, което да гарантира събираемостта на публичните вземания като основание за отмяна на мярката от публичния изпълнител. С оглед изложеното, правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел, че са били налице условията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, представляващи запор върху банковите сметки на жалбоподателя, и не са налице предпоставките на чл. 208, ал. 1 от ДОПК за тяхната отмяна. Като е потвърдил обжалвания пред него отказ, решаващият орган е постановил решение в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, се явява основателно и такова следва да се присъди такова в претендирания от него размер от 100 лева. Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК, Великотърновският административен съд, шести състав