Решение № 4011 от 25.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7024/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Д. Д. Д. с ЕГН: •••••••••• чрез адв. А. И. против наказателно постановление (НП) № СО-ЗУО-Д-23-26К-003/13.04.2023 г., издадено от Й.Ф. – кмет на Столична община, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.133, ал. 4, т.1 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв(две хиляди лева) на основание чл. 157, ал.4 ЗУО. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като се моли за отмяната му. Твърди се, че нарушението не е описано точно и ясно, както и неправилно е описана санкционната норма от материалния закон, което е довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Алтернативно се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. А. И., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски. Въззиваемата страна – кмет на столична община - редовно призована, не се явява, а се представлява от главен юрисконсулт П.К.. Последната моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се и разноски. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното: На 12.01.2023 г. служители на Столичен инспектор към Столична община извършили проверка на помещение в автосервиз, находящ се в гр. София, район Сердика, бул. “И.“ № 12, стопанисвано от „М.ТР.“ ООД. В хода на проверката било установено, че служител в сервиза, изпълняващ длъжността механик, а именно – жалбоподателят Д. Д. Д., ЕГН: •••••••••• нерегламентирано е изгаряло отработено моторно масло в печка с цел отопление на помещението в автосервиза. В тази връзка В. Г., изпълняваща длъжността „главен инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-26К-003/12.01.2023 г. за нарушение на чл. 133, ал.4, т.1 ЗУО. Актът бил връчен на санкционираното лице срещу подпис. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило Възражение № СОА23-ГР94-174/16.01.2023 г. На 13.04.2023 г. след извършен преглед на АУАН и постъпилото възражение било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.157, ал.4 ЗУО на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева. Горната фактическа обстановка беше установена чрез гласни доказателства средства, както и от приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК. От показанията на свидетелката В. Г. се установява - причината за проверката, извършването й, какво се е установило и защо съответното лице е санкционирано. Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, допустима е и разгледана по същество е основателна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правилата за материална и териториална компетентност, тъй като АУАН е съставен от длъжностно лице от Столичен инспекторат към Столична община, заемащо длъжност „главен инспектор”, с което е спазен чл.157, ал.1 ЗУО, а НП е издадено от кмета на Столична община съгласно чл. 157, ал.4 ЗУО. На следващо място съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в чл. 34 ЗАНН преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. С разпоредбата на чл. 133, ал.4, т.1 ЗУО се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци. В случая е констатирано нерегламентирано изгаряне на отработено моторно масло, което съгласно §1, т.21 от Закона за управление на отпадъците се приема за отработено масло, което е отпадъчен продукт и се управлява, съхранява и третира по определен начин. В тази връзка е налице административно нарушение, но от написаното в НП не следва извод за безспорно доказване, че лично жалбоподателят е осъществил състава на описаното нарушение, изразяващо се в нерегламентирано изгаряне на отпадъци. Нито в АУАН, нито в НП се посочва, че жалбоподателят е видян да поставя отработеното моторно масло в печката за отопление, нито че той е бил заредил печката с него. Понеже е заварен в помещението, където е била поставена печката и до която е имало поставени туби с отработено моторно масло, е прието, че той е извършвал изгарянето, но това остава едно предположение. При липсата на пряко свидетелство, че именно Д. Д. е поставил отработеното моторно масло в печката, правят недоказано предположението на контролните органи, че той е осъществил състава на нарушението. Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Д.ието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо по арг. на чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Според приложимите субсидиарно разпоредби на НК, Д.ието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Непредпазливите Д.ия не се наказват само в изрично предвидени от закона случаи по аргумент чл. 7, ал. 2 ЗАНН. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение по чл. 133, ал. 4, т. 1 ЗУО, чиято съставомерност предполага вина във формата на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. Следователно и изводът на административнонаказващият орган за наличие на виновно поведение, се основава единствено на предположение, обусловено от качеството на жалбоподателя като лице, заварено в помещението, в което се е съдържала печката за отопление и до която са били сложени тубите с отработено моторно масло, поради което този извод не се споделя като правилен от съда. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за управление на отпадъците и подзаконовите актове във връзка с неговото приложение, свързани с опазване на околната среда и общественото здраве и постигане на устойчиво управление на отпадъците, са от особена обществена значимост, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за извършване на индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното Д.ие и неговата обективна и субективна съставомерност. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Д. Д., поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя като намира същата за основателна. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, нейният размер следва да бъде определен, с оглед минимума за материален интерес по чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.1, т. 2 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на сумата от 2000 лева.