Решение № 463 от 11.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 744/2024 г.
Окръжен съд - Пазарджик11.01.2025 г.докладчик Венцислав Стоянов Маратилов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение на В.ски районен съд №249 от 04.07.2024г. постановено по гр.д.№20245210100377 по описа на същия съд за 2024г. ОСЪЖДА О. В., ЕИК- ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №••, ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. И. С.-АК П. с личен номер 1800087740, с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита на основание чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 от ЗА в размер на 1120, 39лв /хиляда сто и двадесет лева и тридесет и деветдесет стотинки / с ДДС, за въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Мотиви
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на В.ски районен съд №249 от 04.07.2024г. постановено по гр.д.№20245210100377 по описа на същия съд за 2024г. е Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че О. В., ЕИК: ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №••, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис••, сумата в размер 6 336, 62 лв. /шест хиляди триста тридесет и шест лева и шестдесет и две стотинки./-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на О. В. по ч. гр. д. № 104/2014г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 539/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 90/14.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2024 г. по описа на Районен съд- В.. ОСЪДЕН Е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника О. В., ЕИК: ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №••, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис••, разноски за държавна такса в размер на 126, 73 /сто двадесет и шест лева и седемдесет и три ст./ по гр. д. 377/2024 г. на РС В.. ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника О. В., ЕИК: ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №••, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 377/2024г. на РС В., в размер на 1120, 39 лв. /хиляда сто и двадесет лева и тридесет и девет ст./. ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника О. В., ЕИК: ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №••, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: •••••••••• с адрес гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, офис•• разноски за държавна такса в размер на 126, 73 лв. /сто двадесет и шест лева и седемдесет и три ст./ по гр. ч. гр. д. 173/2024 г. на РС В.. ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответника О. В., ЕИК: ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А." №••, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р." №••, ет.•, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 173/2024 г. на РС В., в размер на 740, 20 лв. /седемстотин и четиридесет лева и двадесет ст./.. Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция О. В. чрез пълномощника си адв. Д. С., като частично неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и необосновано. Съдът изградил неправилно фактическо положение, довело до неправилен краен извод за доказаност на исковата претенция. Твърди се, че претенцията не е доказана по основание и по размер. Поддържа, че съдът не е взел възраженията на Общината, която приема че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на О. В.. Признава, че трудът на адвоката е висококвалифициран, и за него се дължи възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ, само за извършена дейност и/или постигнат резултат, които са в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Признава се, че ищецът е упълномощен да представлява и защитава О. В. по ч.гр.д.№104/2014г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу него издадена заповед за незабавно изпълнение. Цитира чл.24 ал.1 т.2 от ЗА сочещ какво включва упражняването на адвокатската професия. Акцентира, че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положен труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му при нормативно установени параметри за това по НМРАВ от 2004г. и при съобразяване и на факта, че адвокат Б. е регистрира по ЗДДС предвиждащо увеличаване на дължимото възнаграждение с дължимия ДДС. Счита, че падежът на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Ищецът не доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение, поради което моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли исковата претенция изцяло с присъждане на разноски за производствата. Няма направени доказателствени искания. В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ищеца Г. Х. Б. чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-П.. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение на РС-В. Повтарят се фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба и поддържани в производството пред първата инстанция. Повтарят се правните и фактически действия предприети от ищеца по повод учредената му представителна власт от ответната Община извършени по ч.гр.д.№104/2014г. на РС-В.-искане за обезсилване на издадената ЗНИ, молба за отстраняване на нередовности, обжалване на разпореждането на заповедния съд оставил без разглеждане на молбата за обезсилване на ЗНИ и изпълнителния лист, като след отмяната му от въззивната инстанция и последвалото отхвърляне по същество на молбата за обезсилване, е била подадена и частна жалба против постановеното отхвърлително определение, обжалване на разпореждането на заповедния съд за връщане на частната жалба срещу отхвърлителното определение, оттеглянето на частната жалба срещу разпореждането от Кмета на О. В. след постигнато споразумение със заявителя в заповедното производство. Коментирано е и решението на АДв.Съвет -П. за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 6336.62лв с ДДС за извършените от ищеца правни действия по процесното ч.гр.д., по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, значението на този акт за установяване и присъждане на адвокатското възнаграждение по съдебен ред, началния момент на погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД, като счита, че в случая същата не е изтекла. Цитира се и съдебна практика. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство. Няма направени доказателствени искания. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на О. В. и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба, с вх.№2235 от 26.03.2024г. подадена от Г. Х. Б., ЕГН-•••••••••• от гр.П., бул.“Р." №••, ет.•, офис•• чрез процесуалния си представител адвокат С. И. С. от АК-П., против ответника Община В., ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“Х. А." №••, представлявана от Кмета К. Т. К., се поддържа, че ищецът Г. Х. Б. като кредитор е подал до Районен съд В., заявление с вх.№1107 от 14.02.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК във връзка с чл.37 във връзка с чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. Със заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2024г. издадена по ч.гр.д. №173/2024г. по описа на РС-В., в закрито разпоредително заседание, съдът след като разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ по реда на чл.410 от ГПК и след преценка, че са налице предпоставките за уважаване на искането /чл.37 от ЗА/ и на основание чл.411 ал.3 от ГПК, съдът издал посочената заповед, с която е разпоредено длъжникът О. В. да заплати на ищеца Г. Х. Б. сумата от 6336, 62лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 126.73лв и 740, 20лв- адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от Закона за адвокатурата, в полза на адвокат С. С. от АК-П.. Твърди се, че съгласно разпореждането на заповедния съд, вземането произтича от следните обстоятелства: -Протокол №29 от 13.12.2023г. на Адвокатски съвет-гр.П. и решение №539 от 13.12.2023г. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искане пред Адв.Съвет -П. с вх.№1019 от 08.11.2023г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на О. В. в производство по ч.гр.д. №104/2014г. по описа на РС-В., съгласно заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2024г. по ч.гр.д.№173/2024г. по описа на РС-В.. Твърди се, че със съобщение по ч.гр.д.№ 173/2024г., получено на 18.03.2024г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно установяване на вземането си, с което за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Твърди се още, че според чл.37 от ЗА, за вземанията си, които произтичат от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед на изпълнение по чл.410 ал.1 от ГПК независимо от техния размер, предвид специалната регламентация на отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, и процесуално представителство, по ЗА, принципно предвиждаща дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор по чл.36 ал.2 от ЗА. Твърди се, че в случая между О. В. и адв.Б. не е сключен договор за процесуално представителство за извършените правни действия и осъществено процесуално представителство, поради което при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Според ищеца, ЗА и НМРАВ изрично предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждението, може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36 ал.3 от ЗА. Счита, че съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /цитира се съдебна практика-решение №102 от 16.07.2018г. по гр.д.№ 3762/2017г. на трето г.о. на ВКС; решение №208 от 22.06.2015г. по т.д.№ 3961/2013г., второто т.о. на ВКС; решение №236 от 24.10.2017г. по гр.д.№ 576/2017 на четвърто г.о на ВКС/. В случая, ищецът Г. Б. твърди, че е осъществил процесуални правни действия в полза на О. В., които се изброяват в хронологичен ред: С пълномощно изх.№92-00/407 от 04.02.2019г. О. В. чрез кмета си К. К., е упълномощила адвокат Г. Х. Б. от АК-П., с права: да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.№104/2014г. по описа на РС-В., като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции, включително и с процесуалните права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК, като пълномощното било от дата 04.02.2019г., подписано от упълномощител-кмета на О. В. и от адвокат Г. Б.; Твърди се, че договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д. №104/ 2014г. по описа на РС-В., между О. В. като възложител и адвокат Г. Б. като изпълнител не е подписван. Твърди се, че на основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по цитираното ч.гр.д.№104/2014г., адв.Б. се е запознал със страните и с предмета на делото-заявител “Е. - Т.“ ЕООД-клон С., ЕИК-•••••••••••••, седалище и адрес на управление гр.С., ул.“С." №•••, с управител К. Г. Д., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу О. В., и приложени документи, подробно изброени в исковата молба, като по това заповедно производство били издадени заповед за незабавно изпълнение №56 от 07.02.2014г. и изпълнителен лист от 07.02.2014г. в полза на неправосубектния клон на търговеца “Е. - Т.“ ЕООД-клон С., Твърди ищецът, че пълномощното по цитираното дело, с изх.№92-00/407 от 04.02.2019г. за процесуално представителство, било издадено от О. В. след връчване на поканата за доброволно изпълнение на О. В. от ЧСИ и влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение №56 от 07.02.2014г. издадена по ч.гр.д.№104/2014г. на РС-В.. Въз основа на пълномощното и в изпълнение на задължението си да осъществи процесуално представителство на общината длъжник, по процесното частно гражданско дело е било представено, издаденото от О. В. в полза на адв.Б. адвокатско пълномощно /молба №667 от 07.02.2019г./ придружена с искане за конституиране на адв.Б. като пълномощник на длъжника и е осъществена процесуална защита, при развити с молбата съображения по чл.410 ал.2 от ГПК и чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, на които разпоредби трябва да отговаря съдържанието на заявлението, като е направен извод, че заявеното искане за издаване на ЗНИ по чл.417 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и ИЛ, са поискани и е постановено издаването им в противоречие с практиката на ВКС, доколкото заявител в заповедното производство може да бъде правосубектно юридическо лице, с каквото качество клонът на търговското дружество не разполага. Излага се в исковата молба подробна правна регламентация и съдебна практика за правната форма на търговския клон, каква териториална обособеност има, каква търговска дейност може да осъществява и на каква територия, както и начина на персонифициране на търговското дружество и защо не може да предявява самостоятелни искови претенции, както и да участва като заявител в заповедното производство от свое име, нито да отговаря по предявените срещу него такива и че липсата на процесуална правоспособност на клона води и до невъзникване на процесуално правоотношение. Излагат се и доводи за недопустимост на производството по чл.417 от ГПК поради липса на процесуална правоспособност на заявителя, направено е сравнение между заповедното и исковото производства по правомощията на страните и на съда и какво може да се поправи по редовността на исковата молба и по заявлението, като се заключава, че по ч.гр.д.№104/ 2014г. на РС-В. изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение поради липса на надлежна активна процесуална страна, като се прави искане за обезсилване на издадената от РС-В. ЗНИ и ИЛ по процесното дело, като издадени в полза на неправосубектна страна. Въз основа на така изложените правни аргументи адв.Б. е поискал с молбата да бъдат обезсилени ЗНИ №56 и ИЛ, двете от 07.02.2014г. по ч.гр.д.№104/2014г. Проследяват се в ИМ /исковата молба/ и другите правни действия, извършени от адв. Б. в защита на длъжника О. В.- подаване на уточнителна молба от адв.Б., в изпълнение на съдебно разпореждане на заповедния съд №375 от 20.02.2019г. по ч.гр.д. №104/2014г., за конкретизиране на искането си, връчено на страната чрез пълномощника й на 21.03.2019г., като с молба на пълномощника от същата дата, вх.№1405 от 21.03.2019г. е конкретизирано от адв.Г. Б., с посочени прави аргументи в полза на О. В.-за обезсилване от самия заповеден съд на издадените от него ЗНИ и ИЛ, поради липса на надлежна страна по аналогия на чл.415 ал.5 от ГПК. По повод постановен по искането на общината чрез адв.Б., от заповедния съд съдебен акт-разпореждане №768 от 23.04.2019г. за оставяне без разглеждане на молба на О. В. подадена от пълномощника адв.Б., с вх.№667 от 07.02.2019г., което разпореждане е връчено на пълномощника й, последното е обжалвано с частна жалба вх.№2454 от 22.05.2019г. подадена от адв.Б., като с въззивно определение от 08.07.2019г. на ОС-Пазарджик по в.ч.гр.д.№ 457/ 2019г. по описа на същия съд, е отменено обжалваното разпореждане на заповедния съд и делото е върнато за произнасяне на заповедния съд по същество по искането /молбата/ на О. В. направено чрез адв. Б.. Последвало е произнасяне на заповедния съд с определение №617 от 10.07.2019г. по ч.гр.д.№104/ 2014г. на РС-В., в което съдът макар да приел част от доводите на О. В., изложени в молбата на адв.Б. и най-вече тези отнасящи се до правомощията на заповедния съд при нередовно заявление като подадено от нелегитимен заявител да го остави без движение и да даде срок за отстраняване на нередовности, а не да го отхвърли, което било пропуснато в случая. Твърди се, че съдът не възприема становището на О. В., изразено от пълномощника адв.Б., вместо което приема, че в случая е налице стабилен съдебен акт, който не може да бъде обезсилен от постановилия го съд, поради което заповедният съд приел с определение №617/10.07.2019г. по ч.гр.д. №104/2014г. молбата на О. В. за неоснователна и я отхвърля, като съдебното определение е връчено на пълномощника на общината адв.Б. на 09.09.2019г., като от пълномощника е подадена частна жалба против определението на заповедния съд №4464 от 12.09.2019г. с подробно развити правни аргументи, като същата била върната от заповедния съд като недопустима-съдебно разпореждане на заповедния съд №1737 от 25.09.2019г., получено от пълномощника на общината адв. Б. на 10.10.2019г., което е обжалвано от общината чрез адв.Б. с частна жалба вх.№4999 подадена на същата дата от адв.Б.. По повод издадено от заповедния съд разпореждане за оставане на тази частна жалба без движение за внасяне на следващата се ДТ от 15лв по сметка на ОС-Пазарджик за частното обжалване, връчено на общината чрез адв.С. на 05.11.2019г., с молба подадена от пълномощника на общината от 04.11.2029г. с вх.№5582 таксата е внесена и е поискано молбата да бъде придвижена. Частната жалба е била изпратена в ОС-Пазарджик и е образувано в.ч.гр.д.№832/2019г., като в последствие с молба по делото подадена лично от кмета на О. В.-д-р К. К. с вх.№10981 от 02.12.2019г. е оттеглена депозираната частна жалба, като с определение №659 от 05.12.2019г. по в.ч.гр.д.№832/2019г. Окръжният съд е прекратил производството по делото, като съдебният акт е подлежал на обжалване пред Апелативен съд П., но не е обжалван и прекратителното определение е влязло в законна сила като необжалвано на 18.12.2019г., с което според ищеца е сложен край на производството по ч.гр.д.№104/2014г. на РС-В.. Твърди ищецът Г. Б., че в качеството си на адвокат и процесуален представител на О. В. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото, като в резултат на осъществената от него процесуална защита и съдействие по ч.гр.д.№104/2014г. и с оглед предотвратяване от страна на заявителя „Е. - т.“ ЕООД клон С. да бъдат обезсилени ЗНИ №56 и ИЛ, от 07.02.2014г., издадени в заповедното производство по процесното ч.гр.д.№104/2014г., между страните било сключено споразумение №1378 от 10.12.2019г., /л.65/ според което страните приемат, че са влезли в законна сила заповедите за незабавно изпълнение, издадени по частни граждански дела на РС-В.; че към датата на сключване на споразумението „Е. - т. ЕООД има безспорно изискуемо и ликвидно парично вземане за което са налице заповеди за изпълнение и изпълнителни листа; че страните постигат договореност за доброволно уреждане на отношенията с цел избягване на допълнителни разходи произтичащи от съдебни производства по оспорване/установяване/ на задълженията и принудително изпълнение, като в резултат на това „Е. - т. ЕООД на основание чл.108 от ЗЗД се отказва частично от вземането си за главница и лихва в размер на 500000лв, като страните разсрочват погасяването на вземанията на 72 месечни вноски и договарят пропорционално погасяване на главницата, лихви и разноски; спират се изпълнителните действия по всички изпълнителни производства, отменят се всички наложени обезпечителни мерки/ запори и възбрани/, прекратяват се предприетите изпълнителни действия /публични продани и други/, производствата остават спрени и без предприемане на ефективни обезпечителни и изпълнителни действия по тях, като се съгласяват да поделят дължимите такси към ЧСИ по образуваните срещу общината изпълнителни действия. Като клауза в споразумението е залегнало условието в §1 от споразумението, О. В. се задължава да оттегли подадената частна жалба по ч.гр.д.№104/2014г. на РС-В. с всички произтичащи от това правни последици, а дружеството се задължава да не претендира от Общината никакви съдебно- деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по делото. Твърди ищецът Г. Б. още, че в случая процесното заповедно производство по ч.гр.д.№104/2014г. по описа на РС-В. е приключило, като същото е решено в полза на длъжника О. В., тъй като страните в производството са подписали споразумение по процесното заповедно производство, като адвокат Г. Б., настоящ ищец, е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно №92- 00/407 от 04.02.2019г. на кмета на О. В. при неподписан между страните договор за правна защита и съдействие по процесното заповедно производство нито към момента на подписване на пълномощното, нито към момента на приключването на делото. Твърди се, че отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата, предвиждаща неимперативно, че дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл.36 ал.2/, като в хипотезите когато няма договор, както е в случая, това не лишавало адвоката от правото да получи възнаграждение-чл.36 ал.3 от ЗА. Твърди, че при липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата Наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Допълва, че в тази хипотеза липсващата воля по договаряне на възнаграждение може да бъде заместена само от Адв.С, като съдът не бил в правомощията си за определяне размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свобода на договарянето. Твърди се, че ч.гр.д.№ 104/2014г. на РС-В. е приключило на 18.12.2019г., с влизането в сила на постановеното определение №659 от 05.12.2019г. по ч.гр.д.№ 104/2014г. на РС-В.. Твърди, че претендираната сума съгласно заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №56 от 07.02.2014г. е в размер на 375051, 95лв, издадена по ч.гр.д.№ 104/2014г. на РС-В.. Твърди се, че за процесуално представителство, защита и съдействие в производствата по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на чл.7 от НМРАВ, но на база на половината от стойностите на претендираните суми /чл.7 ал.7/, като посочената норма се прилага както за заявителят, така и за длъжника в заповедното производство, като в случая защитавания от адвоката материален интерес на общината въз основа на който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение по заповедното ч.гр.д.№ 104/2014г. в размер на 187525, 98лв, като при прилагане на чл.7 ал.2 т.5, при интерес от 100000лв -до 1000000лв, възнаграждението е от 3530лв /плюс 1750, 52лв, формирана от 87525, 98лв х 2%/ или общо 5280, 52лв. Допълва, че адвокат Б. е регистрирано лице по ЗДДС като с оглед определената в чл.66 от ЗДДС, стандартна ставка от 20 на сто, съгласно §2а от Наредбата, общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение бил от 6336, 62лв с ДДС. Твърди се, че ищецът Г. Б. е направил искане с вх.№1019 от 08.11.2023г. пред Адвокатски съвет П. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36 ал.3 от ЗА във връзка с чл.7 ал.2 т.45, чл.7 ал.7 и §2а от НМРАВ и чл.66 от ЗДДС, в размер на 6336, 62лв с ДДС, за осъществената от него правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д. № 104/2014г. на РС-В., Община В. представлявана от кмета К. К.. Твърди се, че с протокол №29 от 13.12.2023г. от проведено заседание на Адв.С-П. и решение №539 от 13.09.2023г., на съвета, е прието, че е налице липса на договор за правна защита и съдействие по процесното дело, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключването на делото, поради което Адв.С приел, че основание чл.36 ал.3 от ЗА във връзка с чл.2 ал.1 от НМРАВ, при липса на договор, по искане на адвоката, Адв.С определя възнаграждение, че адвокат има право на възнаграждение за положения от него труд, определян от Адв.С когато липсва договор, което е и изключение от общия принцип в договора за поръчка по чл.286 от ЗЗД, приложим когато такова е уговорено, и че прилагайки нормата на чл.7 ал.7 от Наредбата и чл.36 ал.3 от ЗА определя адвокатско възнаграждение в размер 6336, 62лв с ДДС в полза на настоящия ищец адвокат Г. Х. Б. за извършената правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.№ 104/2014г. на РС-В., О. В., представлявана от кмета К. К.. Твърди се, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК, с вх.№1107 от 14.02.2024г., от РС-В., е разпоредено длъжникът Община В. да заплати на адвокат Г. Х. Б. от АК-П., парично вземане в размер на 6336, 62лв-главница, ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, , държавна такса от 126, 73лв и 740.20лв адвокатско възнаграждение за адв.С., по чл.38 ал.1 т.3 предл.3 от ЗА, съгласно протокол №29 от 13.12.2023г. и решение №539 от същата дата на Адв.С-П. за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искането до Адв.С-П. правни действия по осъществяване на процесуално представителство в полза на О. В. в производство по ч.гр.д.№ 104/2014г., – издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №90 от 14.02.2024г. по ч.гр.д.№ 173/2024г. на РС-В.. Ищецът моли да се приеме за установено съществуването към 13.02.2024г. на парично вземане на Г. Х. Б. срещу О. В., за сумата в размер на 6336, 62лв главница, ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, по протокол №29 от 13.12.2023г. и решение №539 от 13.12.2023г. на Адвокатски съвет П., за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от ЗА за извършване на посочените в искането пред Съвета правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на О. В. в производството по чгр.д.№ 104/2014г., съгласно заповед за изпълнение на парично задължение №90 от 14.02.2024г. по ч.гр.д.№173/ 2024г. на РС-В., с присъждане на разноските, включително в заповедното производство по ч.гр.д.№173/2024г. и адвокатско възнаграждение от 740, 20лв по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. С. С. и адвокатско възнаграждение в исковото производство от 112, 39лв с ДДС на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и 126, 73лв разноски в заповедното производство. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната страна-О. В. чрез пълномощника си адв.Д. С., с вх.№3271 от 07.05.2024г., в който исковете се оспорват по същество. Признава се, че между страните е налице двустранно подписано пълномощно с изх.№92-00/ 407 от 04.02.2019г., с което кметът на О. В. е упълномощил адвокат Г. Б. с права да представлява и защитава О. В. в производството по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС- В.. Признават се като извършени от адвокат Б. следните правни действия- подадена молба за обезсилване на издадена ЗНИ №56 от 07.02.2014г. и ИЛ по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС-В. като издадени в полза на „Е. - Т.“ ЕООД-клон С. като неправосубектна страна, с развити основания за липса на активна процесуална страна като издаденият акт не може да обвърже неправосубектна страна и да породи търсените правни последици. Проследяват се действията на съда и на адвокат Б. по характера и естеството на подадената от пълномощника на общината молба и искането направено в нея за обезсилване на ЗИН и ИЛ от заповедния съд издал заповедта, оставянето й без разглеждане от съда, обжалването на разпореждането пред ОС-Пазарджик от адв.Б., отмяната на съдебното разпореждане и връщането на делото на заповедния съд за произнасяне по същество по искането, отказа на заповедния съд да обезсили ИЛ и ЗНИ и обжалването на разпореждането на РС пред ОС-Пазарджик. Ответната О. В. еднозначно приема, че адвокатско възнаграждение се дължи само за реално свършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Общината-доверител. Ответникът признава, че трудът на адвоката е висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, съгласно нормата на чл.36 ал.1 от ЗА, за което са предвидени минимални размери в НМРАВ №1 от 09.07.2004г., и че това възнаграждение може да е само за извършена дейност и/или за постигнат резултат и че винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Акцентира се, че по частното производство пред заповедния съд пълномощното за ищеца е било да представлява и защитава О. В. по ч.гр.д.№ 104/2014г. като осъществява процесуално представителство по предявените срещу издадената ЗНИ, като посочва, че съгласно чл.24 ал.1 т.2 от ЗА упражняването на адвокатската професия включва изготвяне на всякакви книжа-молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа. Счита, че изброените в исковата молба действия на адвокат Б. очевидно не са били в интерес на О. В., без да обосновава този си извод повече. Цитира се и чл.24 ал.1 т.3 от ЗА, че упражняването на адвокатската професия включва и представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт. Направено е възражение за погасяване на иска по давност без излагане на конкретни доводи и съображения в това отношение. Твърди се, че липсата на конкретно договорено възнаграждение за положеният труд не опорочава договора за поръчка, нито препятства определянето му, доколкото размерът му е определяем с оглед на нормативно установените параметри за това в НМРАВ и въз основа на която се установявало и минималното дължимо възнаграждение за адв.Б. за всяка една инстанция. Не се оспорва и факта, че адв.Б. е регистриран по ЗДДС субект и следва да бъден увеличен размера на така определеното минимално дължимо възнаграждение с дължимия ДДС, като дължимостта му произтича от характера на изпълняваната работа и е нормативно установен със специалния закон-в чл.36 от ЗА, правилата на който допълват уредбата на така възникналото мандатно правоотношение, дадена със ЗЗД. Счита, че падежът на плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършването на първото процесуално действие, а с изпълнението на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Предвид изложеното ответникът моли да се отхвърлят исковете като недоказани. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че на 04.02.2019г. между кмета на О. В. д-р К. Т. К. от една страна и адвокат Г. Х. Б., с ЕГН-•••••••••• от АК-П. е сключен писмен договор за представителство по пълномощие по чл.33 във връзка с чл.32 т.1 от ГПК във връзка с чл.286 от ЗЗД, / с наименование пълномощно/ с изх. №92-00/407 от 04.02.2019г., по силата на което Кметът на О. В. упълномощава адв.Г. Х. Б. от АК-П., /настоящия ищец в процеса/ с права: Да осъществява процесуално представителство в производството по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на В.ски районен съд, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключването му във всички съдебни инстанции, включително и с права по чл.34 ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК. До приключване на производството по процесното дело, пълномощното не е оттеглено от страна на доверителя О. В. при условията на чл.35 от ГПК, по чл.26 от ЗА, или по чл.35 от ЗА, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл.36 от ГПК. Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено при условията на чл.36 ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за адвокат в полза на адвокат Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с него, нито и по-късно и до момента на действието му до завършване на делото във всичките му инстанции. Страните признават по делото за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия О. В. адв.Б. по процесното дело. Установява се, че към датата на упълномощаването по процесното ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС-В. е издадена по реда на заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с №56 от 07.02.2014г. с която заповедният съд е разпоредил длъжникът О. В. да заплати на кредитора “Е. - Т.“ ЕООД клон С., ЕИК-•••••••••••••, сумата /главница/ от 367697, 99лв, законна лихва от 06.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането, и разноски от 7353, 96лв за внесена държавна такса, представляваща неплатена дължима сума по нотариално заверен договор между страните за обществена поръчка от 16.02.2009г. и е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта, /ЗНИ/ както и да се издаде въз основа на нея изпълнителен лист/ИЛ/. Три дни след упълномощаването, от пълномощника на длъжника О. В., а именно от адв.Г. Б., посочен и за съдебен адресат на страната в гр.П., е депозирана по делото писмена молба с вх.№667 от 07.02.2019г., с искане отправено до заповедния съд да обезсили издадените ЗНИ и ИЛ, като в молбата са изложени правоизключващи отговорността на длъжника възражения и правопогасяващи вземането на кредитора възражения поради липса на правосубектност на заявителя в заповедното производство, имащ качеството на клон на търговско дружество; позоваване на чл.27 от ГПК, както и доводи за приликите и отликите между исковото и заповедното производство по отношение правомощията на страните и съда по конституирането на надлежни страни в производството с акцент на изначална липса на възникнало надлежно процесуално правоотношение в заповедното производство на страната на заявителя поради липса на надлежна активна процесуална легитимация и като резултат следващо се прекратяване на заповедното производство поради нередовност на сезирането и невъзможност порокът да бъде отстранен, водещо до невъзможност за предприемане на валидни процесуални действия и невъзможност за обвързване на постановения акт от заповедния съд с неправосубектна страна и пораждане на правни последици, водещо до обезсилване на издадените ЗНИ и ИЛ.В този смисъл е формулирано искане за обезсилване на двата съдебни акта, издадени от заповедния съд, от самия издал ги съд. Цитира се и съдебна практика по въпроса. Заповедният съд е оставил молбата на длъжника подадена чрез пълномощника й без движение без да има основание за това доколкото обстоятелствата и петитума в нея са ясно очертани-сезира се заповедния съд да обезсили актовете си по аргумент на чл.415 ал.5 във връзка с чл.416 от ГПК /разпореждане №375 от 20.02.2019г./. В изпълнение на съдебното разпореждане, длъжникът О. В. чрез адв.Б. е повторил доводите и искането си, изложени в молбата, с допълнителна молба вх.№1405 от 21.03.2019г., като с разпореждане №768 от 23.04.2019г. заповедният съд е оставил без разглеждане молбата на О. В., подадена чрез пълномощника й адв.Б., с вх.№667 от 07.02.2019г.. Съдебното разпореждане е обжалвано в законния срок от пълномощника адв.Б. от името на О. В. с частна жалба вх.№2454 от 22.05.2019г., в която е възпроизведено почти буквало съдържанието на молбата с вх.№667 от 07.02.2019г., съдържанието на допълнителната молба с вх.№1405 от 21.03. 2019г., както и доводи, подкрепени със съдебна практика за неправилността на обжалваното разпореждане №768 от 23.04.2019г. и правомощията на заповедния съд да обезсили сам издадените ЗНИ и ИЛ. Поискано е да се отмени разпореждането на заповедния съд и се задължи същия да се произнесе по същество по искането на длъжника за обезсилване на двата съдебни акта. Частната жалба е уважена от въззивния съд, който с определение от 08.07.2019г. по в.ч.гр.д.№457/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, е отменил разпореждане №768 от 23.04.2019г по ч.гр.д. №104/2014г. на РС-В. и е върнал делото на същия съд за произнасяне по основателността на молбата с вх.№667 от 07.02.2019г. Последвало е постановяване на определение №617 от 10.07.2019г. на РС-В. по ч.гр.д.№ 104/2014г., с което по същество е отхвърлена молбата на длъжника О. В. подадена чрез пълномощника адв.Б. за обезсилване на ЗНИ и ИЛ, издадени по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС-В.. Въпреки, че заповедният съд е постановил, че актът му /определението/ не подлежи на обжалване, от длъжника О. В. чрез пълномощника адв.Б. е депозирана частна жалба срещу определението, от дата 12.09.2019г./без регистриран в програмата на съда номер/ с изложени доводи по допустимост на частната си жалба и доводи по основателността на същата, като се цитира и съдебна практика, с искане да се отмени акта на заповедният съд и се обезсилят процесните ЗНИ и ИЛ. Заповедният съд е постановил връщане на частната жалба, с вх.№ 4464 от 12.09.2019г., подадена от О. В. чрез пълномощника си адв.Б., с разпореждане №1737 от 25.09.2019г., като срещу разпореждането за връщане в законния срок е подадена частна жалба от О. В. чрез адв. Б., с вх.№4999 от 10.10.2019г., с изложени доводи по допустимостта и основателността на върнатата частна жалба и с искане за отмяна на разпореждането за връщане и последващо администриране на частната жалба до ОС-Пазарджик. Жалбоподателят е заплатил и държавната такса по частното обжалване с последната си частна жалба/ таксата е депозирана с молба вх.№5582 от 04.11.2019г./, като по същата е образувано в.ч.гр.д.№832/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, по което е постъпила писмена молба с вх.№10981 от 02.12.2019г. подадена лично от законния представител на длъжника О. В. - кметът К. К., с която еднозначно и недвусмислено се заявява, че се оттегля подадената от пълномощника адв.Б. частна жалба въз основа на която е образувано в.г.гр.д.№ 832/2019г. и изрично е поискано производството да бъде прекратено. В молбата не са изложени нито фактически нито прави мотиви и доводи за предприетото процесуално действие от страна на законния представител /кмета/ на общината длъжник и жалбоподател. Въз основа на така постъпилата молба с определение №659 от 05.12.2019г. постановено по в.ч.гр.д.№832/2019г., Пазарджишкият окръжен съд е върнал частната жалба с вх.№4999 от 10.10.2019г. на О. В., подадена чрез пълномощника си адв.Б. поради оттеглянето й и е прекратил производството по делото, като прекратителното определение не е обжалвано в законния срок, и е влязло в законна сила като необжалвано-на 17.12.2019г. /вторник присъствен ден/. Установява се, че съгласно писмено споразумение №1378 от 10.12.2019г. сключено между „Е. - т.“ ЕООД, ЕИК 105547526 представлявано от управителя К. Г. Д. и О. В. представлявана от Кмета д-р К. Т. К., е постигнато съгласие по уреждане на паричните вземания на дружеството срещу Общината. Според споразумението общия размер на задължението, които има Общината към дружеството е в размер на 9354470.00лв, формирана от главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като според т.4, на основание чл.108 от ЗЗД, дружеството се отказва от сумата от 500000.00лв с включен ДДС, и същата ще бъде приспадната пропорционално от главницата на вземането на дружеството, натрупаните лихви и разноски и други, при което и поради направения отказ размерът на дълга се намалява на 8854470.00лв, представляваща сбор на вземанията по всички образувани изпълнителни дела, погасявана доброволно, извънсъдебно на вноски-72бр. месечни плащани с начало 01.01.2020г. Във връзка със споразумението страните поемат взаимни задължения по висящите изпълнителни дела от дружеството като взискател, а от своя страна длъжника О. В. се задължава /§.1/ за оттегли предявените от последната въззивни жалби, въззивни частни жалби, между които и въззивната частна жалба по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС-В., срещу задължение на дружеството да не претендира от Общината никакви съдебно-деловодни разноски и адвокатски възнаграждения по тези дела. Установява се, че е отправено искане на ищеца адвокат Г. Б. до Адвокатски съвет -П. за определяне на възнаграждение по реда на чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата, по посоченото ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на В.ски РС и в което искане /молба вх.№1019 от 08.11.2023г./ са описани подробно всички правни и фактически действия извършени от адвоката като пълномощник на О. В. в защита на правата й, ведно с приложеното пълномощно и други документи, поради липса на уговорено между страните възнаграждение за адвоката. Адвокатският съвет-П. е постановил решение №539 по протокол №29 от заседание от 13.12.2023г., с което е определил на основание чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Х. Б. в размер на 6336, 62лв с включен ДДС за осъщественото от него процесуално представителство и защита на О. В. по ч.гр.д.№ 104/2014г. на РС-В., като е отчетено липсата на сключен между представител и представляван договор за правна защита и съдействие с уговорен между страните размер на адвокатско възнаграждение, при материален интерес за определянето му от 187525, 98лв, представляващ половината от материалния интерес по делото от 375051, 95лв, като сумата е формирана от 5280, 52лв /чл.7 ал.7 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ/ плюс още 20% ДДС или общо 6336, 62лв с ДДС. Решението на Адвокатския съвет-П. не е обжалвано в законния срок по предвидения в закона процесуален ред и е влязло в сила. Въз основа на решението на Адвокатския съвет, ищецът адв.Б. е инициирал заповедно производство по чл.410 от ГПК със заявление вх.№1107 от 14.02.2024г., по което е образувано ч.гр.д.№173/2024г. по описа на РС-В. против длъжника О. В., с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 6336, 62лв ведно със законната лихва от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, съгласно протокол от проведено заседание на Адвокатски съвет-П. №29 от 13.12.2023г. и решение №539 от същата дата, като са изложени същите факти и обстоятелства съдържащи се в исковата молба по чл.422 от ГПК на ищеца Г. Б.. По така направеното искане е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение №90 от 14.02.2024г., с която е разпоредено длъжникът О. В. да заплати на кредитора адв.Г. Х. Б., сумата от 6336, 62лв адвокатско възнаграждение, определено по чл.36 ал.3 от ЗА, лихва от 13.02.2024г. до изплащане на вземането, държавна такса от 126, 73лв и 740, 20лв с ДДС адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в полза на адв. С. С. за процесуално представителство в заповедното производство /ч.гд.№173/ 2024г./, произтичащо от протокол №29 и решение №539 от 13.12.2023г. на Адвокатски съвет -П. за процесуално представителство от адв. Б. в полза на О. В. по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС-В.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника О. В. на 16.02.2024г., като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника О. В. чрез юрисконсулт при общината В. Г.ев, с вх.№1267 от 20.02.2024г. в което е заявено, че общината не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение за посочените в нея суми- главница, лихва, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Други обосновки, доводи и възражения в тази връзка не са въведени от общината длъжник. Заповедният съд е указал на заявителя, че предвид постъпилото възражение може да установи вземането си по исков ред, /разпореждане №420 от 21.02.2024г., връчено на заявителя на дата 18.03.2024г, / като заповедният съд е уведомен от заявителя за подадената искова молба депозирана в съда на 26.03.2014г. -№2235, /уведомление от дата 28.03.2024г.-вх.№2311/. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Г. Х. Б. да установи съществуването на паричното си вземане, което има срещу длъжника О. В. и за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, произтичащо от неизплатено адвокатско възнаграждение определено въз основа на акт на адвокатския съвет, постановен по реда на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. Разгледана по същество исковата претенция е основателна в пълен размер. Установява се от доказателствата по делото, че между страните е налице валидно възникнало процесуално правоотношение по договор за поръчка с предмет осъществяване от адвокат Г. Х. Б. като пълномощник, на процесуално представителство и защита в полза на представлявания О. В. - длъжник в образувано и висящо заповедно производство по ч.гр.д.№ 104/2014г. по описа на РС-В., по което срещу Общината са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, №56 от 07.02.2014г. и изпълнителен лист, по които Общината като длъжник е задължена да заплати на кредитора „Е. - Т.“ ЕООД клон С., ЕИК •••••••••••••, сумата от 367697, 99лв -главница, законна лихва върху главницата считано от 06.02.2014г. до окончателното изплащане, и разноски от 7353, 96лв. Сключеното между страните редовно пълномощно по смисъла на чл.32 и чл.33 от ГПК с надлежно учредена представителна власт, е възпроизвело правото си действие, същото е депозирано от упълномощения адвокат пред заповедния съд, признато е от заповедния съд за редовно и валидно, и въз основа на същото пълномощникът е предприел фактически и правни действия по ефективна правна защита на правата и интересите на представлявания от него длъжник О. В. в заповедното производство. По характера, естеството и резултата от предприетите от пълномощника правни действия няма спор между представителя по пълномощие адв.Б. и представлявания-О. В., както и няма спор относно своевременното им извършване и в предвидените процесуални срокове от страна на пълномощника. По делото няма спор, че между представителя адв.Б. и представлявания О. В. не е сключван нито писмен, нито устен договор, нито са водени разговори преди, по време и след упълномощаването и до приключване на заповедното производство, за уговаряне и заплащане на пълномощника от упълномощителя на адвокатско възнаграждение за положения от последния висококвалифициран адвокатски труд, представляващо законна предпоставка по смисъла на чл.36 ал.3 от ЗА за пълномощника адв. Б. да инициира производство пред Адвокатски съвет -П., като адвокат от АК-П., който да определи такова поради наличие на основанията, предвидени в чл.36 ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за адвокатурата, според които -ал.1. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.; ал.2. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и ал.3. При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Такъв е определен в размер на 6336, 62лв с ДДС, като решението на Адвокатският съвет не е обжалвано по предвидения за това ред-пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА, чиито решения за задължителни. Липсват и данни, както и твърдения О. В. като клиент на този адвокат и имаща правен интерес, да се е възползвала от този процесуален ред за оспорване на решението след като същата като упълномощител /клиент/ и наред с пълномощника адвокат има право да сезира Адвокатския съвет с искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата. По делото няма спор, че упълномощеният адвокат по процесното делото в заповедното производство и предвид етапа от развитие на производството към момента на упълномощаването му от страна на длъжника О. В., е предприел незабавно всички възможни фактически и правни действия с цел да постигне изгоден и благоприятен за представлявания правен резултат, доколкото при уважаване на молбата му за обезсилване на ЗНИ и ИЛ, отговорността на упълномощителя, общината длъжник към кредитора отпада, като пълномощникът е използвал всички възможни правни способи и механизми за да постигне изгоден резултат за общината. Всички искания от пълномощника адв.Б. са били направени в съответните процесуални срокове и със съответната задълбочена правна и фактическа аргументация и обосновка, при добросъвестно упражняване от адвоката на учредените му от страната/клиента/ О. В. процесуални права, с важимост до приключване на производство пред всичките му инстанции. Факт е, че производството по което ищецът адв.Б. е представлявал Общината е завършило по начин, независещ от пълномощника, а именно след намесата на законния представител на длъжника О. В., в лицето на кмета К. К. производството по въззивното обжалване на съдебен акт на заповедния съд е окончателно прекратено поради оттегляне от кмета на подадената от пълномощника Б. въззивна частна жалба. Независимо от това, като краен резултат от осъщественото процесуално представителство и предприетите действия от пълномощника на О. В., адв. Г. Б., е постигнат благоприятен и в полза на Общината изход, доколкото в резултат на иницииране от пълномощника адв.Б. на производства и произнасянията на заповедния и на Окръжен съд-Пазарджик, е станало известно на кредитора на Общината В., „Е. - Т.“ ЕООД, че съществува процесуална възможност и вероятност за евентуално обезсилване на издадените в полза на дружеството ЗНИ и ИЛ за паричните вземания срещу Общината поради допуснат съществен процесуален порок в производството по издаването им, не само по това заповедно производство, а и по останалите други заповедни производства, описани в споразумението от 10.12.2019г. /общо-33 частни граждански дела/. Което е било, според настоящия въззивен граждански състав на Окръжния съд, основен движещ мотив на дружеството кредитор “да ограничи евентуалните щети от обезсилването им“, съгласявайки се да опрости част от дълга на длъжника О. В. с 500000лв или с повече от 1/18част-една осемнадесета част/ от целия дълг от 9353470лв/, срещу задължението на Общината да валидира издадените в полза на кредитора заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа по самите дела, като се оттеглят от нея всички предприети по закон оспорвания и частни жалби, с което да могат безпрепятствено да продължат изпълнителните действия по принудително събиране на вземанията, в случай, че Общината не изпълни всички клаузи по споразумението, и не изплати доброволно и извънсъдебно дълга на 72 месечни вноски. В същност, такава е филоС.та, целта и логиката на всички клаузи залегнали във въпросното споразумение №1378 от 10.12.2019г. /л.82 и следващите/. Следователно и в двата случая длъжника О. В. е постигнала положителен правен резултат -интересите й са защитени в голяма степен благодарение на активната професионална и правна работа и действия на пълномощника й адв.Г. Б., като паричният й дълг реално е редуциран. Същият е извършил посочените правни и фактически действия със знанието на пълномощника си Кмета на Общината /обратното не се твърди по делото/ и последният в нито един момент не е възразил по целесъобразността или законосъобразността на тяхното извършване със заявен от негова страна категоричен отказ да бъдат предприемани или че същите не са в интерес на общината, че не са необходими или че са против интересите и политиката на общината. Ответната община твърди, че тази правни и фактически действия, извършени от адв.Г. Б. не са в интерес на Общината, но не излага и не сочи конкретни факти, обстоятелства и доводи, нито ангажира доказателства, защо прави такъв краен извод, на какво точно се базира, какви щети са причинени на Общината от действията на представителя й адв. Б. и на какво точно се дължат, нито сочи какъв точно е бил интереса на общината, незащитен от пълномощника й адв.Б. по делото, и в противоречие на който или срещу който е действал този пълномощник. Вземането не е погасено по давност, защото когато се касае за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.36 ал.2 от ЗА за него е приложима общата 5-годишна погасителна давност/чл.110 от ЗЗД/ доколкото това не представлява по смисъла на закона възнаграждение за труд, за да се прилага кратката 3г. погасителна давност по смисъла на чл.111 буква „а“ от ЗЗД, считано от момента на приключване на поръчката по учреденото процесуално представителство. Съдебната практика приема, че възнаграждението за адвокат, определено с решение на Адвокатския съвет по чл.36 ал.3 от ГПК може да се редуцира като прекомерно и необосновано в хипотеза, когато страната /ответник/ е направила изрично възражение в тази насока с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са налице условията на закона. /Определение № 2492 от 27.09.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1- ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Касационно търговско дело № ••••••••••/1940 по описа за 2023 година; Решение № 116 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 137/2023 г. на Великотърновски апелативен съд; решение № 18 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 381/2022 г. на Ловешки окръжен съд, и други./ В случая, нито в отговора на исковата молба нито в подадената въззивна жалба няма изложени от О. В. такива доводи. Няма и довод за неговата прекомерност, доколкото нито във въззивната жалба нито в отговора на исковата молба не се оспорва от ответника О. В. начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните /представител и представляван/, тоест О. В. не оспорва нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата от тях за представлявания -в случая О. В.. Няма въведен такъв довод за прекомерност и необоснованост на размера на възнаграждението дори и с подаденото възражение срещу ЗНИ и ИЛ по реда на чл.414 от ГПК и в самото заповедно производство от общината длъжник, поради което такова възражение е и преклудирано по смисъла на чл.133 от ГПК и не може да бъде обсъждано, тъй като не е своевременно заявено. Следва да се отбележи, че въпроса за справедливия размер на адвокатското възнаграждение по чл.36 ал.3 от ГПК в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г., за първи път се поставя едва в представеното писмено становище на О. В. в производство пред въззивната инстанция и в този смисъл следва да се приеме, че то е преклудирано доколкото е следвало да бъде коректно и надлежно въведено и мотивирано още с отговора на исковата молба или поне с възражението по чл.414 от ГПК и с ясно направено искане в каква посока да бъде разгледано от съда това възражение, каквото позоваване там няма направено. Нещо повече, извършените от пълномощника адв.Б. правни и фактически действия по делото се отличават с необходимата прецизност, логика, яснота и дълбочина на разсъжденията, с използване на богат фактологически и правен език и знания по казуса, с посочване на многобройна съдебна практика, при което положителният краен резултат за представлявания О. В. е налице. Няма основание да бъде редуциран размера на паричното вземане на адв.Б. като адвокатско възнаграждение, защото извършените правни и фактически действия са реални, своевременно извършени и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто правен и финансов аспект за Общината. Предвид изложеното решението ще следва да се потвърди изцяло. При този изход на делото в полза на пълномощника на ответника по въззивната жалба, адв. С. С. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в пълния претендиран размер от 1120.39лв с ДДС, предвид констатираната липса каквото и да е постъпило възражение на насрещната страна/О. В./ за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът не може служебно и без направено нарочно искане да се произнася по наличието или липсата на прекомерност в размера на уговореното между страните адвокатско възнаграждение, респективно при определянето му на такова по реда на чл.38 ал.1 т.3 предложение последно във връзка с ал.2 от Закона за адвокатурата, като в случая размерът му е в границите на минимума по наредбата. Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
Цитирани разпоредби
67- чл. 33 ГПК
- чл. 410 ГПК
- чл. 415, ал. 5 ГПК
- чл. 36, ал. 3 ЗА
- чл. 36, ал. 3
- чл. 36, ал. 2
- чл. 38, ал. 1, т. 3
- чл. 7, ал. 7
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 133 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 27 ГПК
- чл. 32, т. 1 ГПК
- чл. 35 ГПК
- чл. 36, ал. 3 ГПК
- чл. 36 ГПК
- чл. 410, ал. 2 ГПК
- чл. 410, ал. 1 ГПК
- чл. 411, ал. 3 ГПК
- чл. 414, ал. 2 ГПК
- чл. 414 ГПК
- чл. 416 ГПК
- чл. 417 ГПК
- чл. 422 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 122, ал. 1, т. 4 ЗА
- чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗА
- чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗА
- чл. 26 ЗА
- чл. 35 ЗА
- чл. 36 ЗА
- чл. 36, ал. 1 ЗА
- чл. 36, ал. 2 ЗА
- чл. 37 ЗА
- чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 66 ЗДДС
- чл. 108 ЗЗД
- чл. 110 ЗЗД
- чл. 114 ЗЗД
- чл. 286 ЗЗД
- чл. 422, ал. 1 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 2 НМРАВ
- чл. 2, ал. 1 НМРАВ
- чл. 7 НМРАВ
- чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ
- чл. 7, ал. 7 НМРАВ
- чл. 1
- чл. 111
- чл. 127, ал. 1
- чл. 128, т. 1
- чл. 2
- чл. 258
- чл. 32
- чл. 34, ал. 1
- чл. 36, ал. 1
- чл. 37
- чл. 38, ал. 2
- чл. 415
- чл. 7, ал. 2, т. 45
- чл. 7, ал. 2, т. 5
- чл. 88, ал. 4