Решение № 371 от 17.7.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 416/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху всяко едно от претендираните обезщетения. От доказателствата по категоричен начин се установява, че ищецът е пострадал при ПТП, вина за настъпването на което носи изключително водачът на лекия автомобил „Ауди“ модел „А3“ рег.№ ВТ2026КР. По отношение виновното поведение на водача на този автомобил съдът намира, че от заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза и приложените по делото доказателства, се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП по категоричен начин. Съдът намира, че в случая водачът на лек автомобил „Ауди“ модел „А3“ рег.№ ВТ2026КР е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. По отношение физическите увреждания, причинени на ищеца, заключението на съдебно-медицинската експертиза, категорично посочва, че травмите на ищеца са получени като резултат от настъпилото ПТП. По делото не се събраха доказателства, които да обосноват извод за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат по първото възражение на застрахователя, а именно, че той не е пресичал на пешеходна пътека. От доказателствата по делото и от назначената съдебна автотехническа експертиза се установи, че ищецът се е движил по пешеходна пътека, водачът е имал възможност да възприеме пешеходецът и да предприеме спиране навреме. По делото са събрани доказателства, които обосновават извод за съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат по второто възражение на застрахователя. Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, ако е било проведено предписаното лечение, нямаше да е такова състоянието на ищеца. Вещото лице изрично сочи, че състоянието на ищеца вероятно щеше да бъде по-добро, тъй като същият е отказвал всякакви манипулации и интервенции. Фактът, че ищецът е отказвал предложеното му лечение се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. В случай на нараняване пострадалият следва да се грижи за своето лечение. Съдът приема, че въпреки големия интензитет на физическите страдания при ищеца, поведението му след увреждането, доказващо, че същият не е положил дължимата грижа за възстановяването си и за избягване на усложненията, отказал е хоспитализация и не е приел предписаното лечение е довело до удължаване на възстановителния период и липса на прогноза за пълно му възстановяване се явява обстоятелство от съществено значение, което води до основателност на второто възражение на застрахователя за съпричиняване по чл. 432, ал. 2 от КЗ вр. чл. 51, ал. 2 от КЗ. Възражението е своевременно, доколкото е направено своевременно след узнаване на заключението на съдебномедицинската експертиза. Размерът на съпричиняването следва да бъде в размер от 1/3, защото е от съществено значение неправомерното поведение на водача на автомобила, който не е спазил задължението си да пропусне движещия се на пешеходна пътека пешеходец и е инициирал процеса, който е довел до увреждането на ищеца. При това положение съдът приема, че в случая са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане за ищеца, поради което той следва да получи обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането. Ищецът, твърдейки, че е претърпял неимуществени вреди от настъпилото ПТП, претендира обезщетяването им от ответното дружество. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочва кои вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Неимуществените и имуществените вреди безспорно попадат в кръга на тези вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно горния текст. Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ, като е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция. По отношение вида на вредите и размера на обезщетението, който се явява справедлив, съдът намира следното: По отношение на обезщетението за претърпени имуществени вреди, съдът намира, че тази претенция е изцяло основателна, тъй като, видно от приложените към делото доказателства, ищецът е заплатил исковата сума за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение за получените при процесното ПТП травми. Същото не следва да се редуцира с 1/3, доколкото не зависи от поведението на ищеца. По отношение на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът намира, че с оглед възрастта на ищеца към момента на ПТП, тежестта на получените при процесното ПТП травми, интензитета на физическата болка, която ищецът е изпитвал и продължителността на оздравителния период, както и предвид степента на засягане на емоционалната му сфера, справедливият размер на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. Този размер е съобразен и с икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното ПТП. Размерът следва да бъде намален с 1/3, поради осъщественото съпричиняване от ищеца, поради което възлиза на 20 000 лв. Безспорно ищецът е претърпял травма, която, с оглед изявлението на вещото лице, изготвило заключението на СМЕ, е довела до много тежки усложнения за здравето, каквито и са настъпили в конкретния случай. Качеството му на живот е било влошено за периода, в който той е бил обездвижен на легло и не е можел да извършва всички дейности, свързани със задоволяване на личните си ежедневни нужди без чужда помощ. Оздравителният период при ищеца е според назначеното вещо лице е около 6 месеца, през които той е спазвал режим, който не е тежък и се е налагало да промени съществено начина си на живот. Продължителността на изпитваните от него интензивна физическа болка и страдание дори при проведено лечение е щяла да бъде голяма. Отражението на инцидента върху психиката на ищеца е налице, като той изпитва все още тревога да шофира сам. Всичко това мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП в посочения по- горе размер. Уважаването на главната претенция влече като последица уважаването и на кумулативно обективно съединената с него претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете присъдени обезщетения. Това обезщетение се дължи считано от 04.02.2024 г. – датата, следваща деня до който ответникът е следвало да се произнесе и да удовлетвори предявената пред него застрахователна претенция на ищеца. Изисканите документи с писмо с изх. №9780/07.11.2023 г. са били невъзможни за представяне от ищеца, а и не са били необходими, с оглед на това, че същият е представил други писмени доказателства за настъпилото ПТП, участниците в него и вредите, които са произлезли от него. Исковете за разликата от общо претендираните 35 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди до присъдените съответно 20 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за забава за периода 06.11.2023 г. до 03.02.2024 г. следва да се отхвърлят като неоснователни. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 3569 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Възражението за прекомерност от ответника следва да бъде отхвърлено, доколкото адвокатският хонорар отговаря на критериите за обоснованост и справедливост и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 366 лв. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд