Решение № 14736 от 29.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 51046/2024 г.

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 154460/02.05.2025 г./ на „••••••••••••••••••••••“ София“ АД срещу Г. К. Л., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 820 лв., представляваща незаплатена стойност на медицински услуги по оказана на ответника болнична помощ в периода от 08.02.2024 г. до 10.02.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15891/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото. Ищецът твърди, че на 08.02.2024 г. ответникът е постъпил в неговото Отделение по инфекциозни болести, към който момент бил здравнонеосигурен. Посочва, че ответникът е изписан на 10.02.2024 г. с поставена окончателна диагноза „Грип с други респираторни прояви, идентифициран грипен вирус. Инсулинозависим захарен диабет. Кетоацидоза.“ Излага, че по време на болничния престой на ответника са предоставени медицински услуги на обща стойност 820 лв., както следва: 50 лв. – преглед от инфекционист; 385 лв. – диагностични процедури, описани в издадената епикриза; 250 лв. – консултации с инфекционист; 25 лв. – терапевтични процедури; 110 лв. – медицински консумативи и престой, които останали незаплатени. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е имал високи стойности на кръвна захар, а по време на лечението на фона на инфекцията от грип настъпило усложнение „диабетна кетоацидоза“, което представлява животозастрашаващо състояние. По тази причина счита, че е бил приет и лекуван в условията на спешно състояние поради необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, в която хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Позовава се и на дадените в разпоредбата на чл. 99 ЗЗ и в чл. 2 от Наредба № 25/04.11.1999 г. легални дефиниции за „спешно състояние“ и „спешна помощ“. Ето защо счита за приложима разпоредбата на чл. 7 от наредбата, според която разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Моли за отхвърляне на иска. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15891/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявения иск съдът намира, че той е с правна квалификация чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО. По делото се установява от представената от ищеца и неоспорена от ответника Епикриза към ИЗ № •••••••• г., че на 08.02.2024 г. ответникът е постъпил в Спешно отделение на ответната болница с оплаквания от повишена температура до 40 градуса по Целзий от 2 дни и обща отпадналост от събота, че там му е направен бърз тест за грип, който се оказал положителен, и че са установени високи нива на кръвна захар, като след консултация с ендокринолог е насочен към Отделение по инфекциозни болести за лечение, където е постъпил. Изяснява се от документа на л. 6, че в момента на постъпване в лечебното заведение е установено от ищеца чрез извършена проверка в НАП на здравноосигурителния статус на ответника, че той е с прекъснати здравноосигурителни права. Поради това той е подписал Декларация за информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права, в която е декларирал, че му е разяснен редът на заплащане на диагностиката и болничното лечение на заболяването му по ИЗ № 3310; че е информиран, че заболяването му е включено в КП № 104, но поради нарушените му здравноосигурителни права разходите за диагностиката и болничното му лечение няма да бъдат заплатени от НЗОК, а могат да бъдат заплатени от Агенция за социално подпомагане, а ако не отговаря на изискванията за това, следва той да ги заплати по цени, определени в Ценоразписа на лечебното заведение, като сумата, която трябва да заплати, ще му бъде представена при изписване с подробно описание на предоставените услуги; че е информиран за цените на медицинските услуги, манипулации и лекарствени продукти съгласно чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ при лечението му по клиничната пътека, както и за възможностите за възстановяване на здравноосигурителните му права; че е информиран, че Ценоразписът на •••••••••••“ София АД е достъпен на регистратура на болницата и на интернет страницата й, както и че може да му бъде предоставена информация за цените на услугите при поискване. Изяснява се от епикризата, че при постъпването в Отделението по инфекциозни болести ответникът е бил в увредено общо състояние, интоксикиран, с данни за хипергликемия и кетоацидоза, като там са извършени по отношение на него описаните в нея изследвания, ежедневен контрол на захарен профил, назначена му е комплексна терапия и са извършени след приема двукратно консултации с ендокринолог. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че независимо от клиничната пътека, по която е приет за лечение пациентът – КП № 104 – Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остро протичащи, с усложнения, в случая медицинската помощ по отношение на него е включвала и диагностика и лечение и на състоянието на диабетна кетоацидоза. Видно е от документа на л. 7, че на 10.02.2023 г. ответникът е взел решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране. Установява се от епикризата, че е изписан с подобрение по отношение на грипната инфекция и с персистиращи завишени стойност на серумната глюкоза, като вещото лице д-р Г. разяснява в открито заседание, че в хода на болничното лечение състоянието на диабетна кетоацидоза е овладяно, а са останали само повишените стойности на глюкозата. Съгласно чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Съдът приема, че ответникът е сред лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка здравноосигурителните вноски. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и несъмнено следва от факта, че той е представил пред лечебното заведение Декларация за информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права. Установено е, че към датата на хоспитализиране пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не е внесъл повече от 3 месеца дължимите месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ /чл. 109, ал. 1, изр. 1 ЗЗО/, като не се твърди и не се установява по време на болничния му престой здравноосигурителните му права да са възстановени. Доказано е по делото въз основа на епикризата и заключението на съдебно- медицинската експертиза, че ищецът да е предоставил твърдяната в исковата молба медицинска помощ на ответника. Въпреки гореизложеното в случая ответникът не дължи заплащане на претендираната от ищеца сума, защото са били нарушени правата му на пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Съгласно посочената разпоредба при хоспитализация пациентът има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г. на ВКС, IV ГО, че съществува връзка /"корелация"/ между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени на лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с прекъснати здравноосигурителни права. При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ се налага извод, че задължението на болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на хоспитализирането и в случай, че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. Чрез задължението за уведомяване по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента се осигурява възможност да възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените до момента вноски, да се откаже от лечението си или да избере друго лечебно заведение. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението й съдът следи служебно. В случая съдът намира, че не е доказано ищецът да е изпълнил надлежно задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, доколкото подписаната от ответника Декларация за информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права съдържа общи изявления за това, че е бил информиран за цените, но не сочи той реално да е бил информиран за конкретната цена на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти, включени в КП № 104, както изисква разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Информирането на пациента, че по отношение на него е приложим ценоразписът на лечебното заведение, не представлява надлежно изпълнение на задължението по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, най-малкото защото той не знае и не е длъжен да знае кои точно диагностични и лечебни дейности, включени в ценоразписа, са приложими към него в конкретния случай. Нещо повече – в декларацията изрично е посочено, че сумата, която трябва да заплати, ще му бъде предоставена едва при изписване с подробно описание на предоставените услуги, което означава, че информацията не му е била предоставена при приемането му в болницата. Като не е изпълнил реално задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, ищецът е нарушил правата на ответника като пациент и той не е бил запознат с цените на приложимите към него съгласно КП № 104 медицински услуги, манипулации, лечение и лекарствените продукти. По този начин той фактически е бил лишен от алтернативните възможности, с които разполага по закон – да избере дали да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента вноски съгласно чл. 109, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО, да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. Ето защо ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разходите за лечението на ответника. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, поради което е безпредметно обсъждането на възражението на ответника, че не дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ на основание чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. По разноските: При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски, а ответникът не е извършил такива. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да заплати на съда сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, от заплащането на което ответникът е освободен по силата на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК. Така мотивиран, Софийски районен съд