Мотиви към Решение № 3327 от 15.7.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1430/2023 г.

Мотиви по НАХД № 1430/2023г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав С постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Двадесет и осма от НПК Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против обвиняемия Н. Т. М., ЕГН: •••••••••• за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал.1 от НК, а именно за това, че на 26.12.2021г., около 11: 20 часа, в гр. С., на ул. „Ц.С.“, преди кръстовището с ул. „Пиротска“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на Д. В. А., причинил на последния лека телесна повреда, а именно - охлузване по гърба на носа и счупване на носните кости, което увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди - извършил е деянието на публично място - непредизвикан и без основателна причина, без конкретна провокация от негова страна, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и Д. В. А.. Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на Глава Двадесет и осма НПК, с оглед наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по този ред. В хода на съдебното следствие обв. М. депозира обяснения, съгласно които твърди, че е бил нападнат от свид. А. и му е нанесъл инкриминираните телесни увреждания, за да се защити. Заявява, че се познава отпреди това с него, тъй като последният е живял на семейни начала с жена му, както и че е заплашвал същата по телефона, че ще й счупи краката и ръцете. На проведеното на 15.17.2024г. съдебно заседание обв. М. не се явява, като за него се явява служебно назначения защитник адв. М.. СРП се представлява от прокурор М. З.. В дадения ход по същество представителят на прокуратурата пледира, че обвинението спрямо М. е напълно доказано съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Поддържа, че за признаването виновността на обвиняемия са достатъчни показанията на пострадалото лице, тъй като същият е възприел съвсем ясно самоличността на обвиняемия. Моли свидетелските показания на свидетеля Г. да не бъдат кредитирани в частта, в която заявява, че пострадалият не може да посочи автор на деянието. Заявява още, че от показанията на самия извършител се установява мястото, датата и авторството на деянието. Сочи, че по отношение на съставомерните признаци на леката телесна повреда същите се извличат от представените и приобщени като доказателства по делото медицински документи. Поддържа, че е доказано и наличието на хулигански мотив за извършване на деянието, като същият се изразява в това, че деянието е извършено на публично място, на което е имало множество свидетели и е извършен в определящ за това час през деня. Посочва, че личните мотиви, сочени от обвиняемия, са защитна версия, като дори и да е бил налице личен мотив в конкретния случай водещо в случая се явява обстоятелството за начина, по който е извършено деянието, а именно при явна демонстрация за безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила. Поддържа, че независимо от наличието на личен мотив при тази фактическа обстановка следва да се приеме, че са налице хулигански подбуди. В представителя на прокуратурата не възникват съмнения и по отношение на умисъла за извършване на деянието у обвиняемия, който се извежда от насоката на удара и от начина, по който е бил нанесен. Поддържа, че по безспорен начин се установява извършването на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Моли обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба в размер на 1000 лева, както и да му бъдат възложени разноските по делото. В дадения ход по същество адв. М. пледира подзащитният й да бъде оправдан. Като аргумент за това на първо място изтъква, че не се установява конкретното участие на обв. М. в конфликта и по-точно дали именно телесните увреждания, нанесени на свидетеля А. са от обвиняемото лице. Наред с това обръща внимание, че съобразно свидетелските показания на свидетеля А. се сочат много противоречиви факти и обстоятелства, включително за повода на познанството с обвиняемия. Моли да не се кредитират показанията на св. А., тъй като същите са противоречиви и нелогични и да се вземе предвид съдебното минало на свидетеля, който многократно е осъждан за разлика от обвиняемия, който е с чисто съдебно минало. Поддържа, че обвиняемото лице следва да бъде признало за невиновно. Съдът, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Обвиняемият Н. Т. М., ЕГН: ••••••••••, с ЕГН: ••••••••••, л.к. № ••••, изд. на ••••г. от МВР е 31-годишен, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи без трудов договор, с постоянен адрес по лична карта: гр. Л., ул. „В.“ № 85, вх. А, ет.4, ап. 402 и с настоящ адрес: гр. С., ул. •••. Свидетелката Д.С.Я. и свидетелят Д. В. А. живеели на семейни начала през 2017г., като от ноември 2017г. до декември 2020г. свидетелят А. изтърпявал в затвора наказание “лишаване от свобода”. През този период от време свидетелката Я. направила само едно посещение на свидетеля А. в затвора и в последствие в рамките на горепосочения период от време, докато обвиняемия все още бил в затвора, по телефона му съобщила, че прекратява отношенията си с него, тъй като е започнала нова връзка с обвиняемото лице Н. Т. М.. В следствие на това последвали телефонни обаждания от страна на свидетеля Д. А. до свидетелката Д. Я., докато все още А. пребивавал в затвора, и при които свидетелят А. заплашил, че като излезне от затвора ще счупи краката на обвиняемото лице, както и че ще счупи краката на Я. и ще я убие. Познанството между обвиняемия и А. датирало още преди свидетелката Я. да започне интимна връзка с обвиняемото лице, като М. и А. преди това са нямали конфликтни отношения помежду си. На 26.12.2021г. около 11.20 часа в гр. С., пострадалият Д. В. А. вървял пеша по ул. “Ц.С.” /на която улица живеела свидетелката Д.С.Я. с обвиняемия/ в посока “Женски пазар”. Преди за завие по ул. “Пиротска” се засякъл на улицата със свидетеля Н. Т. М., като между същите възникнал остър словесен конфликт, при което и двамата със свид. Н. М. се държали агресивно един спрямо друг. В следствие на пререканията между тях обвиняемият М. се отправил към свидетеля А. и и му нанесъл множество удари в областта на главата. Свид. Д. Я., която в същото време била на улицата, тъй като към този момент живеела на Ц.С.“ № 107, възприела конфликта между двамата, и възникналото впоследствие сбиване между обвиняемия и свидетеля А.. Обвиняемия се уплашил от пострадалия А., след като последния му нанесъл ударите в главата, и поради това избягал по ул. “Княз Борис I”, като стигайки до ъгъла на бул. “Стефан Стамболов” и бул. “Тодор Александров” подал сигнала на тел. 112. На същото място пристигнал полицейски патрул и екип на ЦСМП, като пострадалият бил транспортиран до УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” за оказване на медицинска помощ. Обвиняемият М. бил задържал на място от полицейските служители. На същия ден свидетелят А. бил прегледан в Медицинския университет в С. и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 479.12/2021г. На 29.12.2021г. в 03 РУП СДВР било проведено процесуално-следствено действие по разпознаване с участието на свид. Д. В. А., при което той разпознал обв. М. като лицето, което преди няколко дни му нанесло побой. В хода на проведеното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, според заключението на която на Д. В. А. били причинени телесни увреждания, както следва: оток и зачервяване в областта на висулката на лявото ухо, левия долночелюстен ъгъл и лявата задушна област, охлузване на висулката на лявото ухо, оток и кръвонасядане в областта на тила, охлузване по гърба на носа, счупване на носните кости. Относно установеното счупване на носните кости е прието, че няма данни за прясно изкривяване на носната преграда, т.е. според вещото лице това счупване на носните кости причинило на А. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че по отношение на останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание. В хода на проведеното производство била назначена и изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза, според заключението на която на Д. В. А. били причинени телесни увреждания, подробно описани в предходното заключение на съдебномедицинска експертиза. По отношение на счупването на носните кости вещото лице е приело за установено, че счупването на носните кости в конкретния случай няма практическа стойност за постоянното затруднение на дишането и обонянието на свидетеля А., като поради това полученото счупване на носните кости при пострадалия е реализирало критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. По доказателствата: Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, а именно: гласни - обясненията на обв. М. и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и непосредствено в хода на съдебното следствие пред районния съд свидетели Д.С.Я., Д. В. А., Р. Т. Т. и Й. Г. Г.; писмени - справка за съдимост; протокол за разпознаване на лица и предмети; СМУ № № 479.12/2021г., и заключението на съдебномедицинската експертиза, заключението на допълнителната съдебномедицинската експертиза. Анализирайки изброените доказателствени източници поотделно и в съвкупност, съдебният състав прие за безспорно установени времето и мястото на настъпилото между свидетеля А. и обвиняемия М. сбиване, както и обстоятелството, че през 2017г. свидетелката Я. и свидетеля А. живеели на семейни начала и между М. и А. са били налице обтегнати отношения преди датата на деянието във връзка с отправени заплахи по телефона от страна на свидетеля А. към обвиняемото лице и свидетелката Я.. Досежно посочените обстоятелства съдебният състав кредитира показанията на всички разпитани свидетели, както и обясненията на обвиняемия, намирайки същите за еднопосочни и безпротиворечиви, с изключенията посочени по- долу. Самоличността на обв. М. се установява безпротиворечиво въз основа свидетелските показания, собствените му обяснения и протокола от проведеното разпознаване, който съдът кредитира, предвид факта, че е изготвен при съобразяване с изискванията на процесуалния закон и се ползва с придадената му от същия формална доказателствена сила. Безспорно изяснен е и видът на причиненото на свид. А. травматично увреждане, реализиращо медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1 НК. Съдът кредитира изцяло заключенията на съдебномедицинската експертиза и допълнителната съдебномедицинската експертиза, изготвени от вещо лице-специалист в съответната област, като отговарящи всестранно, пълно и изчерпателно на поставените задачи. Съпоставяйки гласните доказателствени източници обаче, съдебният състав констатира противоречия между тях по отношение предшестващите сбиването между обвиняемия М. и свидетеля А. обстоятелства. От една страна са показанията на свидетеля А., който отрича да е заплашвал по телефона, както подсъдимия, така и свидетелката Я., че ще счупи краката на Я. и на М. и че ще убие Я., в резултат на решението на Я. да прекрати отношенията си с А. и да започне интимна връзка с подсъдимото лице, както и че е предизвикал по какъвто и да е начин нанесените му удари, а единствено с подробности описва побоя, нанесен му от обвиняемия. От друга страна са обясненията на обвиняемия М., който не отрича обстоятелствата по възникналия конфликт и че е нанесъл удари на Д. А., но същевременно твърди, че конфликтът възникнал по повод отправени преди това заплахи по телефона от свидетеля А. към свидетелката Я., че ще й счупи краката и ще я убие, както и че ще счупи краката на обвиняемия. В аналогична насока са показанията на свидетелката Я., която не отрича за възникналия побой между двамата, но свидетелства, че преди датата на инкриминираното деяние, на неустановена по делото дата в периода от 2017г. до 2021г., докато свидетеля А. все още е изтърпявал наложеното му наказание “лишаване от свобода” и се е намирал в затвора, са били налице заплахи по телефона от страна на А. към нея и обвиняемия, че ще й счупи краката и ще я убие, а по отношение на М., че ще му счупи краката. Същата освен това заявява и че А. и М. са се познавали преди свидетелката да започне връзка с обвиняемото лице. Отделно от условно обособените две групи доказателствени източници, изхождащи от лица, пряко или косвено ангажирани с възникналия конфликт, следва да се посочи, че не са налице свидетели, чиито показания да могат да се считат като независими и от двете страни, доколкото свидетелката Д. Я. е живяла на семейни начала както с подсъдимия, така и с обвиняемия. Съпоставяйки и преценявайки логичността и последователността на показанията на всички изброени свидетели и обясненията на обвиняемия, както и отчитайки личната заинтересованост на всеки от тях, съдебният състав прецени, че следва да ги кредитира, както следва: Показанията на свидетелката Я. следва да бъдат възприети относно обстоятелството по нанесения на Д. А. побой от обвиняемия. В този смисъл съдът намира за установено, че обвиняемия М. нанесъл на Д. А. удари в областта на главата, в резултата на което на последния били причинени описаните по-горе телесни увреждания. Съдът кредитира показанията на свидетелката Я. и по отношение на обстоятелството, че същата през 2017г., е живяла на семейни начала със свидетеля А. и че след като е прекратила отношенията си с него и го е уведомила, че е започнала връзка с обвиняемото лице М., са последвали отправени заплахи по телефона от страна на А. към нея, че ще й счупи краката и ще я убие, както и по отношение на обвиняемия М., че ще му счупи краката, което към датата на инкриминираното деяние е станало и причина за нанесения побой от страна на М. на А.. Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката Я., че преди тя да започне връзка с обвиняемия, А. и М. са се познавали бегло и са били в добри отношения. Съдът кредитира обясненията на обв. М. досежно обстоятелствата по нанесените от него и описани подробно по- горе телесни увреждания на свидетеля А. на инкриминираните дата, час и място, и по възникналите на по- ранен етап конфликтни отношения между М. и А. поради отправени заплахи от последния към него, че ще му счупи краката и към свидетелката Я., че ще й счупи краката и ще я убие. Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия, че за същите заплахи е научил от свидетелката Я.. Показанията на свидетеля А. следва да бъдат кредитирани досежно обстоятелствата, че на инкриминираната дата, намирайки се на инкриминираното място, на същия са били нанесени описаните по- горе телесни увреждания от обвиняемия М.. В тази насока са и показанията на свидетелката Я., както и обясненията на обвиняемия М., в която част съдът кредитира, отчитайки обстоятелството, че същите в тази има част са обективни, еднопосочни и последователни. Съдът кредитира и показанията на А. и в частта, в която същият заявява, че лично свидетелката Я. го е посетила в затвора само веднъж и че му е съобщила по телефона, че прекратява отношенията си с него, тъй като е започнала нова връзка и му е съобщила името на новия си интимен приятел - обвиняемия Н. М.. В тази насока същите се подкрепят и от показанията на свидетелката Я., поради което и съдът няма причина да не даде вяра на същите. Съдът кредитира показанията на свидетелката Я. и обясненията на обвиняемия в частта, в която заявяват, че са получавали заплахи от свидетеля А., тъй като същите са непротиворечиви, логични и взаимно подкрепящи се. Същите не могат да бъдат игнорирани, тъй като на първо място съвсем логично се явява обстоятелството, че с оглед на прекратените отношения между Я. и А. и последният узнавайки за обстоятелството, че Я. е започнала нова интимна връзка с М., същият е изпитал разочарование от случилото се и е имал мотив да отправи заплахи към Я. и М. относно тяхната физическа неприкосновеност. Нещо повече, самият А. заявява в обясненията си, че Я. му е съобщила името на новия си приятел, с когото е започнала връзка. Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. в частта, в която заявява, че преди датата на инкриминираното деяние не е знаел кой е обвиняемото лице и не го е бил виждал и познавал, както и че не е отправял заплахи по телефона срещу Я. и обвиняемия. Последното не е логично, тъй като посредством свидетелските показания на Я. се установи, че макар и А. и Я. да са се познавали бегло преди датата на деянието, същите са били в добри отношения, което не предполага отключването на каквато и да е агресия от страна на обвиняемия към свидетеля А. по отношение на инкриминираното деяние. Нещо повече, самата свидетелка Я. заявява, че двамата са разговаряли на конкретната дата на инкриминираното деяние един с друг с агресивен тон и са се приканвали да се бият поради отправените заплахи на по- ранен етап по телефона от А.. Същото свидетелства единствено за обстоятелството, че именно отправените заплахи от страна на А. към Я. и М. са станали причина за внезапно проявената агресия между двамата при появата на А. на улицата, на която живеят заедно обвиняемия и Я.. Съдът кредитира показанията на полицейските служители Р. Т. Т. и Й. Г. Г. в частта, в която посочват датата, часа и мястото на инкриминираното деяние, описват състоянието, в което са видели пострадалото лице - с кръв по лицето и главата, тъй като в тази им част същите са логични, последователни и подкрепени от останалия приобщен по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която същите посочват, че св. А. е посочил, че две лица от ромски произход са му нанесли побоя, тъй като в тази им част показанията им се явяват изолирани и противоречиви с дадените от самия свидетел А. такива. Фактическа констатация относно съдимостта на М., а именно, че към процесната дата не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, съдът формира въз основа на находящата се по делото справка за съдимост. От правна страна: При така установеното от фактическа страна съдът прецени, че обв. М. не е осъществил от субективна страна състава на инкриминираното престъпно деяние с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Преди да се пристъпи към конкретните съображения, мотивирали този извод, следва да се отбележи в теоретичен план, че обект на престъплението по чл. 130 НК са обществените отношения, гарантиращи телесната неприкосновеност на личността, и в по-общ аспект - обществените отношения, които защитават неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично и неотменимо благо на всеки човек. Съгласно задължителните указания, дадени на съдилищата с Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и приложими понастоящем, разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда се квалифицира като лека телесна повреда. Съставомерно по чл. 130, ал. 1 НК следователно е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологичните му функции, извън болката и страданието. В този смисъл в процесния случай причинените на свид. Д. В. А. увреждания обективно отговарят на съставомерните признаци на леката телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Тоест, от обективна страна следва да се приеме, че обв. М. е осъществил изпълнителното деяние на нанасяне на лека телесна повреда чрез действие, нанасяйки на Д. А. удари с юмрук в областта на главата, в резултат на които на последния са били причинени травматични увреждания, както следва: охлузване по гърба на носа и счупване на носните кости, което увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Анализирайки обективната страна на осъщественото деяние, съдебният състав следва да отбележи, че наведеното от защитата възражение за неговата недоказаност, предвид факта, че не било установено, че точно обв. М. е нанесъл ударите на А., респективно получените в резултат от тях травматични увреждания, не може да бъде споделено. Това е така, тъй като от свидетелските показания на Д. Я., Д. А. и обясненията на обвиняемия се явява напълно доказано, че именно М. е лицето, което е нанесло с юмрук удари в главата на А. в резултата на което са причинени посочените по- горе травматични увреждания на последния. Свидетелските показания на полицейските служители Р. Т. Т. и Й. Г. Г. съдът не кредитира в частта, в която заявяват, че свидетеля А. не е могъл да посочи кое е било лицето, което е извършило изпълнителното деяние, тъй като на първо място по делото е налице протокол за разпознаване от дата 29.12.2021г., която е няколко дни след датата на инкриминираното деяние, и в който протокол ясно е отбелязано, че свидетелят А. е разпознал обвиняемия М. като лицето, което е извършило инкриминираното деяние. Освен това в съдебно заседание и двамата полицейски служители не можаха да възпроизведат спомените си относно конкретното деяние с оглед на изминалия период от време - близо три години от датата на инкриминираното деяние, поради което бяха прочетени техните показания в цялост на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, като съдът отчете и обстоятелството, че същите не са преки очевидци на случилото се. Съвсем логично се явява и обстоятелството свидетелят А. с оглед на преживения шок от проявената агресия от срана на М. да не може да възпроизведе веднага непосредствено след извършване на инкриминираното деяние трите имена на обвиняемото лице, но това не означава, че не го е разпознал на по- късен етап в каквато насока има достатъчно доказателства по делото, които бяха обсъдени подробно по- горе. Нещо повече, в провелото се по делото съдебно заседание на дата 24.04.2024г. свидетелят А. посочи обвиняемия като лицето, което е извършило инкриминираното деяние. Показанията на свидетеля А. са подкрепени в тази им част и от показанията на свидетелката Я. и обясненията на самия обвиняем. Наведеното възражение от страна на защитата, че свидетелските показания на А. не следва да бъдат кредитирани, имайки предвид неговото богато съдебно минало, се явява напълно неоснователно. Дори и да се приеме обстоятелството, че А. има богато съдебно минало, в каквато насока няма приобщени доказателства по делото в тази насока, то не може да се заключи, че не следва при никакви обстоятелства да се приемат за достоверни депозираните от него показания, още повече, че в конкретния случай в частта, в която те биват кредитирани от съда, същите са подкрепени и от други доказателствени източници. Независимо от приетото от обективна страна обаче, съдът прие, че следва да признае обв. М. за невиновен, тъй като от субективна страна не е осъществил инкриминираното деяние при наличието на хулигански подбуди. Това е така, доколкото за субективната съставомерност на повдигнатото обвинение /причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди/, е необходимо да се установи наличието на допълнителен признак при нанасянето на леката телесна повреда, а именно същото да е обусловено от хулигански подбуди. Хулиганските подбуди като елемент от субективната страна на причиняването на травматичното увреждане се изразяват в демонстрация на явно неуважение към обществото, безпричинна употреба на сила, незачитане на човешката личност от страна на дееца. Тоест доминиращ мотив в съзнанието на извършителя е стремежът да изрази явно неуважение към обществото и да погази общоутвърдените норми на поведение, като средство за постигането на тази цел е нанасянето на травматичните увреждания на здравето на пострадалия, изразяващи се в конкретна лека телесна повреда. Хулиганският акт е начинът деецът да „изяви” себе си, погазвайки установените ред и норми за поведение в обществото. При причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди отсъстват личен мотив и видими поводи за нанасянето й, провокирани от страна на пострадалия. Основната цел на извършителя е не да увреди телесната неприкосновеност на пострадалото лице, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности и порядки чрез посегателство върху чуждата личност и достойнство. В този смисъл според съдебния състав в процесната хипотеза отсъства именно хулиганският мотив като задължително необходим съставомерен субективен признак на деянието, за да може да бъде квалифицирано същото като престъпление от общ характер. Това е така, доколкото доказателствената съвкупност категорично сочи, че между обвиняемия и свид. А. е имало възникнал конфликт по повод прекратяване на отношенията между Я. и А. и зараждането на интимна връзка между първата и обвиняемото лице, поради което са възникнали и заплахи от страна на А. към Я. и М. за тяхната физическа неприкосновеност. В заключение съдът намира, че при съвкупната преценка на фактическите обстоятелства, при които е била нанесена леката телесна повреда на свид. А., не би могло да се приеме, че обвиняемият е целял с действията си да демонстрира явно неуважение към обществото и незачитане на общоприетите порядки и норми. Този извод не се променя и от факта, че сбиването се е състояло на публично място, доколкото поведението на обв. М. е било продиктувано и провокирано от изцяло лични подбуди, а именно възникналите по- рано конфликтни отношения между него и А. и отправените заплахи от страна на пострадалото лице към обвиняемия и Я.. Нещо повече, по делото не се доказа да е имало други свидетели на случилото се освен гореизброените. Отсъствието на съставомерен признак от субективната страна на изпълнителното деяние на престъплението прави същото несъставомерно, което мотивира съда да оправдае обв. М. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Постановяването на оправдателното решение следва и от факта, че настоящата хипотеза касае извършването на престъпление от частен характер, което като такова се преследва по частноправен ред - по тъжба на пострадалия. В производство, провеждано по общия ред, разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК принципно предвижда възможност частният обвинител /както и прокурорът на основание чл.48 НПК/ да може да поиска съдът да се произнесе с присъдата за престъпление от частен характер. В разглеждания случай обаче производството е проведено по реда на Глава двадесет и осма от НПК, с оглед наличието на процесуалните предпоставки за това. В това производство законодателят не е предвидил процесуална възможност за участие на частен обвинител. Поради тази причина и съдът не разполага с дискрецията да се произнесе относно престъплението по чл. 130, ал. 1 НК. По разноските: С оглед оправдателния характер на постановеното решение направените по делото разноски остават за сметка на Държавата. По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: