Решение № 11 от 30.3.2023 г. на Районен съд - Никопол по дело № 52/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. П. П., ЕГН•••••••••• от с.•••••, общ.Д.Митрополия, ул.“•••••“№•••, чрез адв.М.С. от ПлАК срещу Наказателно постановление №22-0305-000588 от 07.11.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а е ангажирал защитник, който е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. АНО, редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) изразява становище, като моли съда в случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения. ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното: М. П. П. живее в с.•••••, област Плевен и работи като шофьор на товарен автомобил, с който пътува извън страната. Работата му била организирана така, че няколко месеца свидетеля П. правел курсове с товарния автомобил извън страната, прибирал се за няколко дни и после пак отпътувал. През 2021г. П. си закупил лек автомобил марка „•••••“ с регистрационен номер •• •••• ••, който при отсъствията му от страната, държал в гаража си. На 31.10.2022г. П. се намирал на територията на страната. Бил в дома си и се наложило да закара сина си до с.Новачене, общ.Никопол. Поради това П. изкарал лекия си автомобил от гаража и потеглил към селото заедно със сина си. По същото време на територията на с.Новачене, общ.Никопол, по предварително утвърден от Началника на РУ-Никопол график за дежурства, служебните си задължения по охрана на обществения ред изпълнявал полицейски екип в състав свидетелите И. И. и П. Й. – служители при същото полицейско управление. Двамата обхождали територията на с.Новачене, при което около 12.40 часа по улица „Георги Димитров“ забелязали да се движи срещу тях лекия автомобил на П. и решили да го спрат за проверка. В изпълнение на служебните си задължения полицейските служители подали към водача на посочения лек автомобил сигнал със „СТОП“ палка и водача спрял автомобила. И. и Й. се легитимирали на водача и му поискали за проверка личните документи, както и тези на управлявания от него лек автомобил. Водачът представил на проверяващите поисканите му лични документи за проверка и тези на автомобила. Така полицейските служители установили, че същия бил именно жалбоподателя М. П. П. от с.•••••, област Плевен. При направена справка от страна на проверяващите в масивите на ОД-МВР-Плевен установили, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не бил наличен в мобилната база данни на МВР, т.е не бил регистриран по надлежния ред, а бил със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП от 13.07.2022г. поради неплатена ЗЗ„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“. Пред полицейските служители П. обяснил, че не знаел за това обстоятелства, тъй като рядко управлявал автомобила поради честите му пътувания в чужбина във връзка с работата и е пропуснал да види, че застраховката му е изтекла. За констатираното и описано по-горе нарушение по ЗДвП, свидетеля И. съставил на М. П. АУАН серия GA, бланков №631819 от 31.10.2022г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е лично от него, като същият не отразил по акта възражения, като в АУАН е отбелязано "нямам възражения". Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. С АУАН били иззети КТ№2839680240, СРМПС№011647253 и два броя регистрационни табели с №•• •••• ••. Наред с АУАН била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0305-000062 от 31.10.2022г., с която на основание чл.171, т.2, б."в" от ЗДвП било постановено - Временно спиране от движение на МПС до сключване на валидна застраховка "Гражданска отговорност". Въз основа на така съставения акт на 07.11.2022г. ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г. издал атакуваното Наказателно постановление №22-0305-000588 от 07.11.2022г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 22.02.2023г., като в законоустановения срок на 24.02.2023г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №305000-653 от 24.02.2023г. (лист 3-4 от делото), вх. №585/28.02.2023г. на НРС. В съдебно заседание свидетелите са заявили, че нямат спомени по случая, поради което на всеки един от тях е бил предявен съставения АУАН. С показанията на разпитаните по делото свидетели И. И. и П. Й. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от жалбоподателя, като при извършената му проверка установили, че автомобила е с прекратена регистрация, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите сочат, че подържат изцяло написаното в акта, както и потвърждават, че са подписали същия. От представената по делото Мотивирана резолюция №22-0305-М000008 от 31.10.2022г. (лист 10-11 от делото) се установява, че след преглед на съставената по процесния акт преписка, АНО е приел, че се касае за извършено престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил административно наказателното производство по АУАН серия GA, бланков №631819 от 31.10.2022г. и е изпратил същата в ПлРП. От представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.01.2023г. (лист 7-9 от делото) се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, съгласно чл.9, ал.2 от НК и се касае за административно нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката отново са изпратени по компетентност на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ- Никопол. От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории СЕ, В, С АМ, ТКТ, В1, С1, както и че същият е наказван за нарушения по ЗДвП. По делото е приобщена към доказателствения материал и справка за собственост на автомобила управляван от жалбоподателя, от която се установява, че същият е собственост на жалбоподателя. От приложената справка по история за ПС се установява, че на 12.07.2021г. автомобилът е закупен от жалбоподателя с нотариално заверен договор за покупко-продажба, като за него е заплатена застраховка "Гражданска отговорност", с валидност от 25.11.2020г. до 24.11.2021г. Във връзка с горния договор автомобила е променил регистрацията си на 13.07.2021 г. в 11.57ч. На 13.07.2022г. в 04.33ч. поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност" е прекратена регистрацията на ППС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд без "Гражданска отговорност", за което Сектор "Пътна полиция" е уведомен на 30.10.2022г. На 02.11.2022г. в 14.13ч. отново служебно е променена регистрацията на МПС, като същата е служебно възстановена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при постъпило от "Гаранционния фонд" уведомление до Сектор "Пътна полиция" за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" BG/02/122003204334 от 31.10.2022г. до 30.10.2023г. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. В случая са съобразени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложеното от защитата в пледоарията пред съда за нарушения свързани с несъобразяване на АНО с разпоредбите на чл.42, ал.1 т.4 и т.5, както и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН са основателни. Това е така, защото АНО в АУАН е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДВП, след което на гърба на същия АУАН е резюлирана и подписана като нарушение разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДВП с посочване на вида и размера на наказанията, но в АУАН е пренесена само разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДВП, а наказанието, което се налага на нарушителя е по чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДВП (а не по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП) за нарушение, което жалбоподателя не е извършил с оглед констатациите в АУАН. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя и само на това основание същото следва да се отмени. Съдът намира, че е допуснато и друго съществено нарушение. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. От приложеното по делото писмо вх.№761/21.03.2023г., ведно с материали от Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен, от които е видно, че жалбоподателят не е уведомяван от страна на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен относно служебно прекратената регистрация на собствения му лек автомобил, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба I-45/24.03.2000 г. и чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай не може да се направи категоричен и безспорен извод, че поведението на жалбоподателя, което се подвежда под състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено виновно от наказаното лице. Действително уведомяването на собственика на автомобила за извършеното служебно прекратяване на регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а последващо действие на администрацията, същото обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят е бил длъжен да съзнава предвидените с чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането последици за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от ползвателя на ППС да бъде изисквано да знаят конкретната дата, на която посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да са наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще постъпи това уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила му, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. 1 от ЗДвП и чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Именно при наличие на последното, като предпоставка за ангажиране на административната отговорност на собственика на автомобила за управлението му при прекратена регистрация, би могло да се презюмира, че това знание е налично и у ползвателя несобственик на този автомобил, което би обусловило аналогично и надлежното ангажиране на административно наказателната му отговорност при управление на това МПС с прекратена регистрация. В случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по съответния за това начин, че към 31.10.2022г. жалбоподателя е бил уведомен или е знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена, което допълнително обуславя извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние, включително и под формата непредпазливост. Изложените съображения са предпоставка за отмяна на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол. Предвид гореизложеното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, след като установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя са в размер на 150 (Сто и петдесет) лева са реализирани от същия, като видно от приложения договор за правна защита и съдействие са заплатени в брой адв.М.С. от ПлАК, което е удостоверено със самия договор за правна услуга. Същите са в размера съответен по чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения к ъ м Закона за адвокатурата, действащ към момента на сключване на договора, претендират се от защитника в съдебно заседание и са заявени своевременно, поради което и съдът прие претенцията за основателна до размера на посочената сума. Водим от изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл. 58д т. 1 от ЗАНН, съдът