Решение № 1042 от 31.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3192/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261361 от 20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 5234/2018 г. от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответниците С. К. С., ЕГН •••••••••• и В. А. С., ЕГН •••••••••• дължат при условията на солидарност на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649:

• сумата от 34 558.08 CHF, представляваща главница по Договор за кредит № HL42253/09.09.2008 г., като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до предявения размер от 43 538.45 CHF;

• сумата от 4 886.33 CHF, представляваща договорна възнаградителна лихва по Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 10.07.2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8 357.50 швейцарски франка;

• сумата от 1 817.10 CHF, представляваща наказателна лихва. 3 от Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г., като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер 4 385.09 швейцарски франка, за които е издадена Заповед за изпълнение от 10.08.2017 г. по гр.д. № 53614/2017 г. от Софийски районен съд, поправена с Разпореждане № 270323.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил исковете, имащи за предмет да се установи, че ответниците при условията на солидарност дължат:

• сумата от 86.17 CHF, представляваща банкови такси, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г.;

• сумата от 480 лева, представляваща банкови такси;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците С. К. С., ЕГН •••••••••• и В. А. С., ЕГН •••••••••• да заплатят деловодните разноски направени в исковото производство на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 3 660.93 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответниците С. К. С., ЕГН •••••••••• и В. А. С., ЕГН •••••••••• да заплатят деловодните разноски направени в заповедното производство на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с т. 12 от ТР №4/2013, ВКС, в размер на 3 113.82 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца- „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 да заплати:

• адвокатско възнаграждение на адв. С. А. К., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 923.56 лева;

• адвокатско възнаграждение на адв. Н. И. И., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 923.56 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е прекратил производството по гр.д. № 5234/2018 г. по описа на СГС, в частта по установителната искова претенция за сумата 1 941.45 лева, представляваща разноски и за сумата от 2 383.31 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител в заповедното производство.

С определение № 264552 от 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5234/2018 г. по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил молба вх. № 286353; молба вх. № 286357; молба вх. № 286 358; молба вх. № 286336, всичките от 17.05.2022 г.., както и молба вх. № 286 763 от 30.04.2022 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 в частта, в която са отхвърлени исковете:

• за главница по Договор за кредит № HL42253/09.09.2008 г., за разликата над уважения до предявения размер от 43 538.45 CHF;

• за договорна възнаградителна лихва по чл. 3, ал.1 от Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 10.07.2017 г., за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8 357.50 швейцарски франка;

• за наказателна лихва по Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г., за разликата над уважения до пълния предявен размер 4 385.09 швейцарски франка;

• за сумата от 86.17 CHF, представляваща банкови такси, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г.;

• за сумата от 480 лева, представляваща банкови такси;

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакуваното решение в обжалваната част и изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и взето това да признае за установено, че ответниците по предявените искове дължат до пълния размер на исковете претенции паричните суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва със самостоятелни жалби от ответниците С. К. С., ЕГН •••••••••• и В. А. С., ЕГН •••••••••• в частта, в която е признато за установено, че дължат при условията на солидарност на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 наказателна лихва до размер на сумата от 1 817.10 швейцарски франка с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Молят възивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявения иск, имащ за предмет установяване на задължение за заплащане на наказателна лихва.

Молят да се присъдят поотделно направените деловодни разноски.

Определение № 264552 от 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5234/2018 г. по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молба вх. № 286353; молба вх. № 286357; молба вх. № 286 358; молба вх. № 286336, всичките от 17.05.2022 г.., както и молба вх. № 286 763 от 30.04.2022 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските се атакува:

• с частна жалба, подадена от С. К. С., ЕГН ••••••••••, чрез нейния процесуален представител;

• с частна жалба, подадена от В. А. С., ЕГН ••••••••••, чрез неговия процесуален представител.

В частните жалби се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон по отношение на отговорността за разноски и размера на адвокатските възнаграждения, дължими по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Молят въззивния съд да отмени атакуванато определение и вместо това да измени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, като възложи в тежест на ищеца и тези разноски, направени от ответниците в заповедното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби и частните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е предявил против С. К. С., ЕГН •••••••••• и В. А. С., ЕГН •••••••••• искове с правно основание основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е поискал да се признае за установено, че последните дължат при условията на солидарност на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, съгласно последното уточнение, направено с писмена молба от 23.12.2021 г., приложена на л. 276:

• главница по Договор за кредит № HL42253/09.09.2008 г., в размер на сумата от 43 538.45 CHF;

• договорна възнаградителна лихва по Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 10.07.2017 г., в размер от 8 357.50 швейцарски франка;

• наказателна лихва, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г., в размер на 4 385.09 швейцарски франка;

• сумата от 86.17 CHF, представляваща банкови такси, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г.;

• сумата от 480 лева, представляваща банкови такси;

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на Договор за кредит № HL 42253 от 09.09.2008 г. е предоставил на ответниците сума, равностойността в швейцарски франкове на 26 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк на банката в деня усвояване на кредита.

Кредитът е усвоен на датите 19.09.2008 г. и 07.10.2008 г., като размерът на предоставения и усвоен кредит възлиза на сумата от 41 140.11 швейцарски франка.

Уговорили са заплащането на годишна лихва, в размер на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1.4 пункта, като към момента на сключване на договора приложимият лихвен процент е в размер на 6.4%.

Уговорили са при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита заплащането на договорената лихва плюс наказателна надбавка от 10 %.

Уговорили са заплащането на такса за управление в размер на 1.5 %; комисионна за управление, платима ежемесечно в размер на 0.04% върху размера на непогасената част от главницата, както и административна такса за обработване на документи.

В чл.18 от Договора са уговорили предпоставките за обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора.

С договор за цесия е прехвърлил правата си към ответниците на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК 130950970, както и впоследствие цесионерът - „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК 130950970 с обратна цесия му е прехвърлил правата.

С писмена покана, връчена лично на длъжниците на 10.07.2017 г. е обявил паричните задължения за предсрочно изискуеми.

На 03.08.2017 г. е подал е заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 53614/2017 г. по описа на Софийски районен съд.

Заповедта за изпълнение и издадена на 10.08.2017 г. Заповедният съд с разпореждане № 270323 е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената Заповед за изпълнение от 10.08.2017 г. и е издаден нов изпълнителен лист.

Образувано е изп.д. № 76/2018 г. по описа на ЧСИ, вписан под № ••• в регистъра на КЧСИ, район на действие - Софийски градски съд.

Поканите са връчени на длъжниците на 06.02.2018 г., които са подали възражения в срок и той в срок е предявил установителните искове.

Поискал е да се уважат исковете и да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответницата С. К. С., ЕГН •••••••••• подала отговор на исковата молба /л. 177/, с която оспорила допустимостта и основателността на исковете и поискала да се отхвърлят. Поискала присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът В. А. С., ЕГН •••••••••• подал отговор на исковата молба /л. 165/, с която оспорил допустимостта и основателността на исковете и поискал да се отхвърлят. Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ищецът подал Допълнителна искова молба - л. 192.

Ответникът С. К. С., ЕГН •••••••••• подала допълнителен отговор на исковата молба /л. 215.

Ответникът В. А. С., ЕГН •••••••••• подал допълнителен отговор на исковата молба – л. 211.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.

От доказателствата по делото се установява, че страните поделото на на 09.09.2008 г. са сключили Договор за кредит с № HL 422253/09.09.2008 г. /л. 76/, по който ищецът, в качеството на кредитодател е предоставил на ответниците - кредитополучатели кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 26 000.00 евро по курс „купува“ на швейцарски франк към евро на банката към деня на усвояването, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, ведно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора - чл. 1.

Страните са уговорили, че:

В случай на частично траншово усвояване на суми по кредита, равностойността в швейцарски франкове на всеки отделен транш се определя по курс „купува“ за швейцарски франк към евро в деня на усвояването му.

В чл. 1, ал. 4 от Договора е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на Банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.

Съгласно чл. 2, ал.1, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя С. К. С.. Съгласно чл. 2, ал. 2 усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя и с подписване на договора кредитополучателят е дал своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на горните действия.

В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.4 пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %.

В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

В чл. 3, ал. 5 от Договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.

В чл.4, т.1 е предвидено, че кредитополучателите дължат такса за управление 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно.

Съгласно т. 2 кредитополучателите дължи комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита в размер на 0.04 % върху размера на непогасената главница считано към същата дата.

В чл. 4, т. 3 от Договора е предвидена административна такса при подаване на документи за кредит в размер на 70 лева.

В чл. 5, ал. 1 от Договора е предвиден краен срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 180 месеца, считано от датата на усвояване на първия транш по кредита, която се удостоверява от подписване на приложението по чл. 1, ал. 4.

В чл. 6, ал. 1 от Договора е предвидено, че кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план/ приложение / към Договора, представляващ неразделна част от него.

Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката им, но имат средства в лева или евро по техните сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на Банката за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателите с подписването на договора дават своето съгласие.

В чл. 18, ал. 1 от Договора страните са уговорили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.

Съгласно ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Кредитополучателите са декларирали, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, дължими по превалутирания кредит.

Кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че са съгласни с настъпването им – чл. 23, ал. 1 е и ал. 2 от Договора.

Кредитът е усвоен на два транша.

На 19.09.2008 г. в размер на 22 740 CHF, представляваща равностойност в швейцарски франкове на 14 030.00 евро, при курс „купува” за тази дата 1.62076 CHF за 1 евро.

На 07.10.2008 г. кредитополучателите са усвоили сума в размер на 11 970 евро при курс 1.5889555, съобразно който е предоставен втория транш от кредитния лимит е 19 020.00 CHF, като сметката в швейцарски франкове на С. К. С. е заверена със сумата 18 400.11 CHF на същата дата.

Общо с двата транша са усвоени 26 000.00 евро, равностойни на 41 773.11 CHF.

Страните са подписали споразумение на 12.05.2009 г., установяващо задължение за главница, в размер на 40 814.95 швейцарски франка и редовна лихва, в размер на сумата от 192.96 швейцарки франка – л. 85.

Страните са сключени допълнително споразумение на 17.05.2010 г., следващо на 11.07.2011 г., на 23.02.2012 г., на 28.02.2012 г. и на 09., 10.2012 г. – л. 87 – л. 105.

С договор за цесия от 14.11.2008 г. /л. 106/ Банката е прехвърлила правата си към ответниците на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК 130950970, както и с договор от 30.07.2014 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК 130950970 с обратна цесия е прехвърлила правата към ответниците – л. 111.

В първата инстанция са приети писмените заключения на вещите лица, извършили счетоводна експертиза - основно на л. 232 и допълнително на л. 292.

Кредитът е усвоен при курс „купува” за швейцарския франк на Банката към евро е 1.6207609 съответно 1.5889555.

Последната заплатена от кредитополучателите сума е в размер на 60.69 швейцарски франка на 19.11.2012 г., с която е погасена възнаградителна лихва, в размер на 43.33 швейцарски франка и лихва просрочие, в размер на 17.36 швейцарски франка.

По кредита са извършвани вноски чрез директен дебит по банковата сметка на С. К. до 16.03.2012 г. Експертизата установява промяна на лихвата по кредита, на основание решение на КУАП в таблица 1 на стр. 296 от 6.40 % до 8.60 %.

Вещото лице посочва, че размерът на главното задължение по Договора за кредит, при отчитане погасяването на кредита по номинал на швейцарския франк към датата на сключване на договора, без да се отчита курсовата разлика от превалутиране на швейцарски франк към евро/лев, към датата на изготвяне на заключението, възлиза на сумата от 30 554.48 швейцарски франка за периода от 19.07.2011 г. до 19.03.2022 г., а главницата от вноски с ненастъпил падеж към датата на заключението е 6 189.36 швейцарски франка.

Възнаградителната лихва до датата на заключението е 15 860 швейцарски франка, а за периода от 10.09.2014 г. до 10.07.2017 г. е в размер на 4 886.33 швейцарски франка.

Наказателната лихва, изчислена при 16.40 % върху главницата за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г. е в размер на 1 817.10 швейцарски франка.

За периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г. са заплатени застрахователни премии в размер на 66.76 швейцарски франка.

Установява се извършена капитализация към датите на допълнителните споразумения.

Общо капитализираните суми са 3 929.14 швейцарски франка, в това число главница 725.46 швейцарски франка, а лихви и такси, в размер на 3 203.68 швейцарски франка.

Начислени са такси за администриране на просрочен кредит общо в размер на 331.98 швейцарски франка, платени са 257.89 швейцарски франка или дължимата сума е 74.09 швейцарски франка.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан подадените от ищеца и от ответниците въззивни жалби.

Предмет на производството са:

Главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, имащ за предмет да се установи задължение за заплащане на главницата по сключения договор;

Акцесорни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащи за предмет да се установи задължение за заплащане на:

• договорна възнаградителна лихва по Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 10.07.2017 г., в размер на сумата от 8 357.50 швейцарски франка;

• наказателна лихва, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г., в размер на сумата от 4 385.09 швейцарски франка;

• сумата от 86.17 CHF, представляваща банкови такси, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г.;

• сумата от 480 лева, представляваща банкови такси;

Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, н еравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него – ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т. 5.

Настоящият въззивен състав в разглеждания случай е улеснен от практиката на ВКС- ТК, формирана по спорове между страни, една от които е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, за заплащане на задължения, произтичащи от договори за кредит, по които цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление).

Практиката е обективирана в решение № 137 от 31.01.2020 г., постановено по т.д. № 3212/2018 г. от ВКС-ТК, І т.о.; решение № 294 от 27.03.2019 г., постановено по т.д. № 1599/2017 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о; решение № 60160 от 08.06.2021 г., постановено по т.д. № 2751/2019 г. от ВКС-ТК, І т.о; решение № 314 от 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 1766/2016 от ВКС - ТК, II т.о.

Клаузата на чл. 1, ал. 1 в процесния договор за кредит предвижда, че на кредитополучателя се предоставя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на конкретна сума в лева по търговски курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, ведно с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора.

Тази клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на договора, изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, поради което не е неравноправна.

С клаузата на чл. 23, ал. 1 в процесния договор за кредит, кредитополучателите са се съгласили да поемат за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като в ал. 2 декларират, че са запознати и разбират икономическия смисъл последиците на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗД нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Оспорените клаузи следва съобразно чл.145, ал.1 ЗЗП да се тълкуват ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора. Кредитите се предоставят в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата лева; кредитите се усвояват по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, който няма достъп до тази сметка; усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването му, като реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в лева и липсва реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове.

Съобразявайки изложеното, клаузата на чл.23, ал. 1 от процесния договор не е ясна и разбираема за потребителя и при липса на предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си.

СЕС с решение по дело С-186/16 е формирал извод, че „не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по- слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 300 месеца, какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната им дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.“.

Клаузата на чл. 21, ал. 1 от Договора не дава защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна.

Банката е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в хода на изпълнение на договора процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Поради това клаузата на чл. 23 в процесния Договор е неравноправна.

Неравноправна е клаузата на чл. 6, ал. 2 в процесниия Договор, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева.

Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал. 1 от Договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева.

Клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесния Договор за кредит предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.4 пункта, като към момента на сключване на договора БРП е в размер на 5 %.

В ал. 2 е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояването на кредита. С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен, следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора– възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП, тя не е неравноправна.

В чл. 3, ал. 5 от Договора е предвидено, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и за датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Договора, в случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими.

При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност.

Разгледани по същество:

Главният иск, имащ за предмет установяване на задължение за заплащане на неиздължената главница по Договора, обявен за предсрочно изискуем е частично основателен.

Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма за действителност.

Налице са били условията за обявяването на неговата предсрочна изискуемост.

Налице са неравноправни клаузи в съдържанието на процесния договор.

Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 34 558.08 швейцарски франка и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 43 538.45 швейцарски франка.

Искане да се начисли законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението в канцеларията на заповедния съд на 03.08.2017 г. не е направено в петитума на исковата молба.

По акцесорните искове:

Искът за установяване на задължение за заплащане на договорна възнаградителна лихва по процесния Договор от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 10.07.2017 г. е основателен до размер на сумата от 4 886.33 CHF и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 8 357.50 швейцарски франка;

Искът за установяване на задължение за заплащане на наказателна лихва по Договора от 09.09.2008 г., за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г. е основателен до размер на сумата от 1 817.10 CHF и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер 4 385.09 швейцарски франка.

Исковете за установяване на задължение за заплащане за банкови такси, в размер на сумата от 86.17 CHF, за периода от 10.09.2014 г. до 01.08.2017 г. и за сумата от 480 лева, представляваща банкови такси са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

С определение № 264552 от 04.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5234/2018 г. по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил молба вх. № 286353; молба вх. № 286357; молба вх. № 286 358; молба вх. № 286336, всичките от 17.05.2022 г.., както и молба вх. № 286 763 от 30.04.2022 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските се атакува:

Ответниците са подали две частни жалби, с които атакуват това определение и искат да се измени/допълни първоинстанционното решение в частта за разноските.

С оглед на изложеното и трите въззивни жалби са неоснователни, както са неоснователни и частните жалби, с които се атакува определението по чл. 248 от ГПК, поради което следва да се потвърди решението в атакуваните части, както и да се потвърди определението по чл. 248 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивните и на частните жалби всяка една от страните следва да понесе направените по делото разноски.

По претендираните адвокатски възнаграждения на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:

1. лица, които имат право на издръжка;

1. материално затруднени лица;

1. роднини, близки или на друг юрист.

Ответниците са упълномощили процесуални представители с уговорката да бъдат представлявани по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

Страните по договор за осъществяване на процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не могат да създават задължения за трето лице по договора, каквото се явява ищецът и последният да носи отговорността за разноски, ако не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., за наличието на които следва да бъдат представени доказателства на съда, тъй като тази отговорност се основава на закона и се осъществява само с постановения от съда съдебен акт.

Уговорката между клиента и неговия адвокат за оказване на безплатна правна помощ при отсъствието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не поражда права на договорилите се, както и не поражда задължение за третото лице /ищеца/ към процесуалния представител.

Съдът при постановяване на дължимия се съдебен акт е длъжен да изследва за наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., а те не са общоизвестни или служебно известни на съда и да ищеца, само при представени доказателства за тези предпоставки от твърдящия/те тези благоприятни за тях предпоставки.

По тези съображения, Софийски апелативен съд