Решение № 290 от 20.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 446/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда, постановена на 17.01.2023г. по НОХД № 4991/2019г. по описа на СГС, НО, 31 състав, подсъдимият С. З. Ш., роден на ••••••••г. в с. •••, обл.•••, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН: •••••••••• е признат за невиновен в това, че:

За периода 19.08.2014г.-21.11.2014г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с четири отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“, пр. първо от НК – Управител на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, въз основа на Договор № ВД-6/04.04.2014г. за възлагането на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала, съзнателно сключил неизгодна сделка, като сключил договори с търговски дружества „Филм Бокс“ ЕООД и „Филм Кард“ ЕООД за изработка на рекламни филми, като по този начин произлязла значителна вреда за дружеството „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД в размер на 568000, 00лв. като случаят е особено тежък, както следва:

1. На 19.08.2014г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“, пр. първо от НК – Управител на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, въз основа на Договор № ВД-6/04.04.2014г., съзнателно сключил неизгодна сделка като сключил договор № 102/19.08.2014г. с „Филм Бокс“ ЕООД, представлявано от пълномощника А. Т. за реализацията на филмова продукция за дейностите на фирма „БМВ“ ЕООД в няколко части, като за всяка част ще бъде направен отделен анекс. Първа част – заснемане и монтаж на 15- минутен рекламен филм за хотелски комплекс „БМВ“ – Златни пясъци, озвучен на английски, руски, немски и български език, с цел филмът да бъде използване за рекламна цел за привличане на клиенти, за което била издадена данъчна фактура № 0000000026/19.08.2014г. и по този начин произлязла значителна вреда за дружеството „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД в размер на 118200, 00лв., която сума била преведена по банков път на дата 19.08.2014г. по сметка IBAN: BG••••••••••, като случаят е особено тежък.

1. На 26.08.2014г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“, пр. първо от НК – Управител на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, въз основа на Договор № ВД-6/04.04.2014г., съзнателно сключил неизгодна сделка като сключил анекс към договор № 1545/26.08.2014г. с „Филм Бокс“ ЕООД, представлявано от пълномощника А. Т. за реализацията на рекламно- презантационен филм с времетраене 5 минути, озвучен на английски и български език за производството на регистрационни табели, който да бъде използван като реклама на фирма „БМВ“ ЕООД, за изработка и монтаж на рекламен надпис за ресторанта на фирма „БМВ“ в гр. София, за което била издадена данъчна фактура № 0000000027/21.08.2014г и по този начин произлязла значителна вреда за дружеството „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД в размер на 70200, 00лв., която сума била преведена по банков път на дата 26.08.2014г. по сметка IBAN: BG••••••••••, като случаят е особено тежък.

1. На 19.09.2014г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“, пр. първо от НК – Управител на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, въз основа на Договор № ВД-6/04.04.2014г., съзнателно сключил неизгодна сделка, като сключил анекс към договор № 112/19.09.2014г. с „Филм Кард“ ЕООД, представлявано от А. Т., въз основа на който изпълнителят е следвало да изготви рекламно-презентационен филм с времетраене 10 минути, озвучен на български език. Филмът бил предназначен за реклама на Центъра за професионално обучение към безконтактни мултиплексорни вериги „БМВ“ ЕООД София, за което била издадена данъчна фактура № 0000000030/19.09 2014г. и по този начин произлязла значителна вреда за дружеството „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД в размер на 115600, 00лв., която сума била преведена по банков път на дата 19.09.2014г. IBAN: BG••••••••••, като случаят е особено тежък.

1. На 21.11.2014г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“, пр. първо от НК – Управител на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, въз основа на Договор № ВД-6/04.04.2014г., съзнателно сключил неизгодна сделка, като сключил анекс към договор № 134/21.11.2014г. с „Филм Бокс“ ЕООД, представлявано от пълномощника А. Т., въз основа на който изпълнителят е следвало да изготви рекламно-презентационен филм с времетраене 15 минути, озвучен на английски и български език за търговската дейност на магазина за оръжие и оръжейната работилница, който ще бъде използван за реклама и за сайт на фирмата „БМВ“ ЕООД, както и за изработката на рекламно-презентационен филм с времетраене 15 минути, озвучен на английски и български език за Дирекция, реализираща изграждане на охранителни системи и видеонаблюдение, който ще бъде използван и като реклама и за сайт на фирмата, за което е била издадена данъчна фактура № 0000000033/21.11.2014г. и по този начин произлязла значителна вреда за дружеството „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД в размер на 264000, 00лв., която сума била преведена по банков път на дата 21.11.2014г. по сметка IBAN: BG••••••••••, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски е постановил да останат в тежест на държавата.

Против тази присъда е постъпил протест от СГП с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт и с искане за отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда. В протеста се твърди още, че неправилно СГС се е позовал на назначената в съдебното следствие допълнителна експертиза в разрез с правилата на НПК и това е довело до неясни и противоречиви изводи относно съставомерността на деянието, в което подсъдимият е обвинен. Прави се оплакване за това, че СГС е достигнал до неправилен извод относно наличието на субективния състав на престъплението по чл. 220, ал. 2 от НК. същите оплаквания се доразвиват в допълнението към протеста. Не се претендира събиране на нови доказателства.

Присъдата не е оспорена от подсъдимия и неговия защитник, както и не е подадено писмено възражение срещу протеста на прокуратурата.

В съдебно заседание представителят на АП-София поддържа депозирания протест, като акцентира върху доводите за прекомерност на договорената цена и нарушението на служебните задължения на управителя Ш. за осигуряване опазването и ефективното съхранение и използване на имуществото на дружеството. Прокурорът счита, че процесните договори са били подписани в разрез с утвърдените вътрешни правила за финансово управление и контрол в дружеството, както и цената е била определена еднолично от свидетеля Т., без в договора да е записана стойността на всяка една от дейностите, формиращи крайната стойност на услугата. В тази връзка счита, че неоснователно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Т., като не е отчел неговата заинтересованост и не е обсъдил противоречията с заключението на кинематографската и рекламна експертиза. Навеждат се доводи, че мотивите на СГС са противоречиви, тъй като от една страна се сочи, че сделката е могло да бъде сключена при по-изгодни условия, а от друга – че деянието не съставлява престъпление. Държавното обвинение поддържа и тезата за неправилност на изводите на първостепенния съд за липсата на субективния елемент на престъплението, тъй като съдът не е успял да открие вещи лица, които да изготвят допълнителна експертиза, която да отговори дали подсъдимият е могъл да сключи договора при по-изгодни условия. Прокурорът намира, че субективната страна на деянието е доказана, позовавайки се на данните за самостоятелно договаряне на сделката от страна на подсъдимия Ш., без да се уведомени за това юрисконсултите на дружеството и директорите на отделните дирекции, разликата между реалната цена на услугата, възлизаща на 74000, 00 лв. и платената от 568000, 00лв и данните за влошено финансово съС.ие на дружеството. В този смисъл моли присъдата на СГС да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият С. Ш. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия Ш. – адв. Й., моли депозираният протест от държавното обвинение да бъде оставен без уважение, като намира постановената присъда за законосъобразна. Счита, че обвинителният акт е изготвен на базата на предположения, които в съдебното следствие са били опровергани с разпитите на свидетелите, посочващи, че преди сключването на договора е обсъждан въпроса за изготвянето на рекламни клипове, които да допринесат за подобряване на финансовото съС.ие на дружеството, че част от служителите са участвали в заснемането им, както и че се е стигнало до излъчването на част от тези продукти, макар и за кратко време. В пледоарията си защитникът оспорва показанията на свидетеля Ф., който твърди, че не знае как са се появили договорите и че тези филми не са били използвани, както и експертното заключение, в което са посочени цени на БНТ. Навежда твърдения, че е извършено друго престъпление от други лица, касаещо ликвидирането на печелившата дейност на „БМВ“ ЕООД. Моли присъдата на СГС да бъде потвърдена като съобразена с материалния и процесуалния закон.

В личната си защита подсъдимият С. Ш. поддържа пледоарията на защитника си. Не се признава за виновен и моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимият моли протестът на прокуратурата да бъде оставен без уважение.

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на обжалваната присъда, във връзка с наведените оплаквания в протеста и допълнението към него и съобразно регламента на чл. 314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1, вр. чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК.

При постановяване на присъдата са допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними от въззивната инстанция, но подлежат на коригиране чрез връщане на делото за ново разглеждане от СГС. Те се изразяват в липса на мотиви, както при изграждането на фактическата обстановка по делото, така и при анализа на доказателствата и правната аргументация на присъдата.

На първо място, в частта, озаглавена „ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА“, липсва очертаване на установените факти, основаващи се на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства и въз основа на които съдът прави своите правни изводи. Най-напред СГС не е извел конкретните правомощията и задължения, които има управителят на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД при сключването на договори с външни за дружеството изпълнители. В мотивите на присъдата се сочи единствено, че съгласно чл. 4, т. 2 от договора на новоназначения управител бил длъжен да осигурява опазването и ефикасното съхраняване и използване по предназначение на имуществото на дружеството. Във връзка с това установено от СГС задължение, в мотивите не се коментират залегналите вътрешни правила за финансово управление и контрол в „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, в сила от 01.01.2014г. и за които не са налице данни да са били променяни или отменени от управителя С. Ш.. В т. нар. изградена „фактическа обстановка“ от първостепенния съд е неясно колко на брой са били сключени договори между подсъдимия като представляващ „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД и свидетеля А. Т., представляващ дружествата „Филм Кард“ ЕООД и „Филм Бокс“ ЕООД. Не е посочено кое дружество е било задължено да изпълни определена дейност, за която получава съответното заплащане. Не са очертани и договорените параметри от страните по договорите и анексите към тях, като единствено се сочи общата стойност на заплатените услуги.

Въззивната инстанция счита, че е налице неяснота и относно лицата, които с които подсъдимият Ш. е сключил договор. На стр. 8 от мотивите СГС е посочил, че „…подсъдимият С. Ш. сключил договори с търговските дружества „Филм Бокс“ ЕООД и „Филм Кард“ ЕООД, представлявани от управителите А. Т. и К. Т. за изработка на рекламни филми…“. В останалата част от мотивите СГС приема, че договорите са били сключени със свидетеля А. Т.. От съдържанието на мотивите в тази част не става ясно дали преди сключването на договорите с „Филм Кард“ ЕООД и „Филм Бокс“ ЕООД подсъдимият е преговарял, респ. получил оферти и от други рекламни дружества, за да може да избере цената и условията, при които да бъде получена услугата. В тази връзка първоинстанционният съд не е и посочил редът, по който следва да бъдат предоставяни оферти при възлагане на работа – дали е по реда на Закона за обществените поръчки, дали чрез конкурс, организиран от самото дружество или чрез отправяне на конкретни писмени запитвания до други юридически лица, предоставящи услугата.

Недопустимо СГС в мотивите си прави преразказ на свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие. С предприемането на този подход контролираната инстанция не сочи фактите, които се установяват обективно от гласните доказателствени средства и приема за относими към обвинението на подсъдимия Ш.. Отделно от това, от така направения преразказ е очевидно, че свидетелските показания страдат от противоречия помежду си, от една страна, а от друга – и със заключението на изготвената по делото експертиза и писмените доказателства и доказателствени средства. Това е индикация за липсата на ясна воля на решаващия първоинстанционен съдебен състав по отношение на кредитирането на едни и изключването на други доказателствени средства. По този начин СГС е лишил и настоящата инстанция да извърши ефективен контрол върху постановената присъда, тъй като изградената „фактическа обстановка“ по делото е противоречива.

Отделно от това, в мотивите неточно са отразени обективни факти, а именно – че одитния доклад е изготвен в хода на досъдебното производство, че Р. Т. има качеството на свидетел по делото и че 24.11.2014г. дружеството „Филм Бокс“ ЕООД е отправило оферта до „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД за реализация на 15-минутен филм за дирекция за реализация и изграждане на охранителни системи и видео-наблюдение на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД. По отношение на одитния доклад – от доказателствата по делото е видно, че той е изготвен преди образуването на досъдебното производство и че именно съдържанието му е поводът да бъде сезирано държавното обвинение. По отношение на Р. Т. – при служебната проверка на делото не бе установено тя да е придобила качеството свидетел по делото и да са налице нейни показания, а единствено се сочи като титуляр на сметката, по която са били превеждани сумите по договорите с „ФилмБокс“ ЕООД и „Филм Кард“ ЕООД. По отношение на датата на отправената оферта, видно от приложеното копие в т. 1, л. 44 от ДП – тя е изготвена на дата 20.11.2014г. и е с вх. № 212/24.02.2015г.

Въззивната инстанция намира, че мотивите на СГС към атакуваната присъда страдат от пълна липса на доказателствен анализ. В частта „ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА“ първостепенният съд единствено е изброил доказателствените източници – показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното следствие, респ. приобщените им разпити, дадени на ДП, експертното заключение и писмените доказателства, приложени на ДП.

На първо място, свидетелските показания не са били обсъдени поотделно и съдът не е посочил частите, в които ги кредитира и в кои не. Действително, след прочитане показанията на част от свидетелите по реда на чл. 281, ал. 4 и 5 от НПК, те са потвърдили съдържанието на изготвените протоколи и са заявили, че положените подписи са техни. Това обстоятелство не изключва задължението решаващият съд да посочи в коя част и защо ги приема.

Както бе посочено по-горе, от преразказа на свидетелските показания във фактическата обстановка, е видно, че между тях са налице противоречия по относими факти към предмета на делото – как и кога са водени разговори за изготвяне на рекламни клипове, начина на съгласуване на договорите между отделните длъжностни лица в процесното дружество, начина на изпълнение на сключените договори и др. Тук е мястото първоинстанционният съд да изложи подробни съображения за това на кои свидетели дава вяра и на кои не, за да бъде изяснено по ясен и непротиворечив начин дали следва да бъде ангажирана или не наказателната отговорност на подсъдимия Ш.. Свидетелските показания не са били анализирани и в съпоставка с останалите източници на доказателства, а именно – писмените доказателства по делото (длъжностна характеристика на управителя на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД; договор за възлагане на управление на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД; съдържанието на договора и анексите към него с „Филм Бокс“ ЕООД и договора с „Филм Кард“ ЕООД; приемо-предавателните протоколи) и заключението на изготвената експертиза.

Първоинстанционният съд без мотиви е приел, че обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, напълно кореспондират с останалите доказателствени източници. Не е изложил съображения за двуяката природа на обясненията и защо приема, че те представляват източник на доказателства, а не изградена защитна теза. В този смисъл те не са били подложени на обсъждане в съпоставка с останалия доказателствен материал и наличните противоречия между тях.

В допълнение настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че писмените доказателства събрани на ДП, на които макар и формално се позовава първата инстанция чрез изброяването им в мотивите, не са били приобщени по реда на чл. 283 от НПК. От диспозитива на определението от 17.01.2023г. на стр. 9 на протокола от съдебно заседание е видно, че СГС е приобщил единствено доказателствата, приети в хода на съдебното следствие. Наличието на това обстоятелство неминуемо сочи на допуснато, макар и отстранимо от въззивната инстанция, нарушение на процесуалните правила. Правните изводи могат да се градят само върху фактическа обстановка, която се основава на приети доказателства по надлежния ред.

В мотивите си СГС не е изложил правните съображения, които е имал при вземането на решението си. Не е изследвано наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като единствено са посочени общи теоретични положения, валидни за приложението на законовата разпоредба. Тези общовалидни правила, установени от трайната съдебна практика, не са били отнесени към доказателствата по делото и съответно липсва изискуемия от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК правен анализ.

За да бъде съставомерно деянието по чл. 220 от НК законодателят изисква субектът на престъплението, който може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, да сключи съзнателно неизгодна сделка и от това да произлезе значителна вреда за предприятието, учреждението, стопанството или организацията, която представлява. На първо място, СГС не е посочил обективните признаци, поради които приема, че именно подсъдимият С. Ш. притежава качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и че той може да бъде годен субект на престъплението по чл. 220, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Дали има спор по делото или не, първоинстанционният съд е длъжен да установи дали подсъдимото лице притежава изискуемите качества, за да носи наказателна отговорност за престъплението, за което законодателят поставя специални изисквания. Въз основа единствено на тези изводи, решаващата инстанция може да прецени дали подсъдимият Ш. може да бъде наказателно отговорен и дали инкриминираните сделки са валидно сключени или има основание да се счита, че са нищожни или сключени без необходимата представителна власт.

От обективна страна, законодателят е посочил, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 220 от НК се изразява в сключването на неизгодна сделка. Преценката дали една сделка е изгодна или не, се прави с оглед на всички условия, при които е била сключена (Решение № 14/1979г. по н.д. № 4/79, ОСНК на ВС), а именно – следва се направят съвкупна оценка на доказателствените източници и изводи, касаещи необходимостта от сключване на сделката – дали е необходима за функционирането на организационната структура и дали липсва материална и кадрова обезпеченост, която да произведе/изпълни целения резултат. Ако съответното длъжностно лице или колективен орган намери, че е необходимо да бъде сключена тази сделка – то следва да бъдат съблюдавани клаузите с изпълнителя, за да може да се осигури постигането на целения икономически ефект (Решение № 529 от 11.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 532/2009 г., II н. о., НК). Преценяват се и конкретните клаузи за цена, качество, количество, срок на доставка, начин на изпълнение, уговорени неустойки и други акцесорни задължения, които поставят юридическото лице в по-неблагоприятно положение спрямо другата страна по договора. Тези въпроси не са били анализирани от първостепенния съд и съответно фактите и доказателствата за тях по делото не са били отнесени към правната норма на чл. 220 от НК.

Въпреки че в мотивите си СГС е приел, че липсва съставомерния признак „значителни вреди“, настоящата инстанция намира, че липсват мотиви. За да направи този извод, контролираният съд единствено се е позовал на задължителната съдебна практика, според която при преценката за размера на причинените вреди от престъплението трябва да бъдат изключени пропуснатите ползи. В Постановление № 7/23.12.1976г. по н.д. № 10/76 на Пленума на ВС са дадени задължителни указания в мотивите по т. 6, че наличието на съставомерния признак „значителни вреди“ трябва да се извежда от критериите за значителност на вредите при престъплението безстопанственост по чл. 219 от НК, а именно – реално причинените щети и претърпените загуби от неустойки, платени лихви и загуби, като ако част от поверената или некачествена продукция бъде използвана или може да бъде използвана, то нейната стойност следва да бъде приспадната (по арг. от т. 3 от ППВС № 7/1976г.). В този смисъл първата инстанция не е извършила пълен и всеобхватен анализ на доказателствата във връзка с преценката за наличието на причинени значителни вреди.

Въззивната инстанция намира, че неправилно СГС в мотивите си коментира, че дружеството било стабилно и че през инкриминирания период постигнало добри финансови резултати. На първо място, тези констатации за първи път се споменават в правния анализ на мотивите, без да са отразени в частта относно фактите. Освен това, обстоятелството дали процесното дружество било в стабилно икономическо съС.ие и дали реализирало печалби в конкретния казус не би следвало да променя изводите за неизгодност, респ. изгодност на сключената сделка, тъй като съставомерността на деянието се преценява с оглед гражданскоправния аспект на договорите и икономическото им отражение върху бюджета на държавното дружество.

Недопустимо в мотивите си СГС се позовава на назначена, но неизготвена по делото експертиза, за да обоснове липсата на възможност подсъдимият да сключи договор с друг доставчик на услугата при по-изгодни условия. Обстоятелството, че в хода на съдебното следствие са били налице обективни пречки пред съдебния състав за изготвяне и изслушване на експертно заключение, не бива да бъде използвано като аргумент в подкрепа на изводите за наличието или липсата на определен факт или обстоятелство, което е от съществено значение за решаване на делото и за липсата на субективния състав на престъплението. Първоинстанционният съд не е бил лишен от възможността да се възползва от други способи на НПК, за да установи каква би била стойността на изготвените рекламни филми по пазарни цени към инкриминирания период. В конкретния случай СГС е абдикирал от задължението си по чл. 13 от НПК и по този начин без да изследва конкретните факти едностранчиво и неаргументирано е възприел тезата за липса на други оферти за изготвяне на търсения от „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД продукт.

Мотивите на СГС в тази част противоречат на изразеното му становище относно приетата по делото видеотехническа експертиза. При обсъждането на доказателствата съдът е приел, че експертизата (чиято обективност е поставена под съмнение още на съдебното следствие) е „обективна, компетентна, всестранна и пълна и относима към предмета на доказване в производството“. От съдържанието й е видно, че експертите смятат, че стойността на извършената работа възлиза на не повече от 74000лв., като са посочили конкретно използваните източници. Въпреки това при обсъждане въпроса за отговорността на подсъдимия се сочи, че не са събрани достатъчно доказателства, защото съдът е положил максимални усилия, за да изслуша допълнителната експертиза. Поради тези съображения въззивната инстанция е възпрепятствана да разбере действителната воля на СГС относно изготвеното експертно заключение и изводите, които прави въз основа на него.

Въпреки че преценката за необходимостта от назначаване на допълнителни или повторни експертизи в хода на съдебното следствие е на първостепенния съд, настоящата инстанция намира за неправилен подхода на СГС по настоящото дело. С определение от 19.01.2021г. СГС е допуснал допълнителна видеотехническа експертиза, без да посочва необходимостта от такава, предвид обстоятелството, че вече такава е изготвена по делото и изслушана от съдебния състав. Вярно в протеста се посочва, че за назначаването на допълнителна експертиза чл. 153 от НПК изисква вече изготвеното заключение да не е достатъчно пълно и ясно. Мотиви в тази насока не се намериха, както и поставени задачи на назначената нова експертиза. Видно от изпратените многобройни писма до различни организации с цел издирването на вещи лица, поставените задачи са идентични като тези, съдържащи се в постановлението за назначаване на експертиза от ДП (т. 2, л. 93-96 от ДП), което отговаря на назначена „повторна експертиза“ (чл.153, пр. 2 от НПК – „а повторна – когато не е обоснована и възниква съмнение за неговата правилност“). В посоченото определение липсват аргументи, свързани с обосноваността и правилността на вече приетото заключение на видеотехническата експертиза. В този ред на мисли, при повторното разглеждане на делото, новият съдебен състав, ако намери за необходимо, при назначаването на нова повторна или допълнителна експертиза следва да съблюдава правилата на чл. 145 и чл.153 от НПК.

Въззивният съдебен състав намира за неаргументирани и доводите за липсата на субективната страна на престъплението, а именно – изискуемия от закона пряк умисъл, тъй като в мотивите не са изложени доводи във връзка с процеса по договаряне на клаузите по сделките и дали подсъдимият е осъзнавал, че с действията си причинява значителни вреди на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, чийто управител е. В тази насока липсва конкретно позоваване на доказателствените източници, въз основа на които се правят тези изводи.

С оглед извеждането на субективната страна на престъплението са налице и противоречия между възприетата фактическа обстановка и правната аргументация на присъдата. От една страна, СГС е възприел, че подсъдимият Ш. е съпричастен към инкриминираната престъпна дейност, докато при обсъждането на въпроса за наличието на умисъл застъпва становището, че поведението и действията му са били законосъобразни и целесъобразни. Т.е. отново е налице липсата на ясно изразена воля от страна на СГС, в резултат на което страните по делото са поставени в невъзможност да разберат конкретните доводи за постановяване на присъдата, както и да бъде извършена ефективна въззивна проверка.

При така констатираните пороци, АС - София споделя доводите, изложени в протеста на прокуратурата, но намира същите за относими към упражняване правомощията на въззивната инстанция по чл. 334, т. 1 от НПК. Въпреки обема си, мотивите на СГС не са съобразени с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като са налице множество вътрешни противоречия и липса на анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, обуславящо отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд С оглед на всичко гореизложено, АС – София намира, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата, а именно – налице е пълна липса на мотиви към атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, ал. 1 от НПК, Апелативен съд – София