Решение № 12678 от 30.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 20589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 304 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. А., заемаща длъжността кмет на район „Панчарево“ Столична община, срещу разпореждане № 27455/12.02.2025г., постановено по гр.д. № 1781/2025г. по описа на СРС, 43 състав, с което на жалбоподателя е наложена, на основание чл. 304, ал. 1 АПК, глоба в размер на 1000.00 лева за това, че не е изпълнил в определения срок задължение, произтичащо от решение № 20111370/19.12.2023г., постановено по гр.д. № 11492/2021г. по описа на СРС, 44 състав, влязло в сила на 29.07.2024г. Жалбоподателят оспорва разпореждането като неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при несъобразяване с относимите процесуални и материалноправни разпоредби на чл. 304, ал. 1 АПК. Релевира, че при налагане на глобата съдът не е съобразил дадените от него писмени обяснения и обстоятелството, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за прилагането му многоетапна процедура, която на всеки етап завършва с административен акт – заповед. Заявява, че са извършени дължимите действия – за ново разглеждане и произнасяне, тъй като е направен оглед на място и е издаден констативен протокол №...../27.12.2024г., поради което счита, че няма основание да се наложи глоба щом са били предприети действия по повод изпълнение на влезлия в сила съдебен акт. Твърди се, че е игнорирано обстоятелството, че произнасянето по реда на пар. 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е обвързано с приключване на друго административно производство. Възразява и с довода, че не е коментиран въпроса кога преписката е получена от административния орган и последният е бил уведомен за влязлото в сила решение. Посочения съдебен акт се оспорва и досежно размера на наложената глоба с довод, че приложение в случая намират правилата на ЗАНН, по силата на който и с оглед вида на нарушението и предприетите действия същото представлява маловажен случай. Отделно жалбоподателят счита за приложим текстът на чл. 28, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН, како и навежда възражение че сама по себе си глобата е завишена и не съответства на естеството и тежестта на нарушението. При тези доводи моли за отмяна на атакуваното разпореждане, а при евентуалност – то да бъде изменено като се намали наложената глоба до посочения в закона минимум. Не прави доказателствени искания. Становище по жалбата е постъпило от Т. Й. Н., в което същата се оспорва като неоснователна. Навежда се довод, че сочените причини не са основание за изключване на отговорността на жалбоподателя и че параграф 30 от ПЗР на ПМС № 212 от 25.03.1997г. на ИД на ППЗСПЗЗ не са приложими, ерго твърдените от жалбоподателя действия, които е следвало да се извършват, не са били необходими, тъй като няма други ползватели на имота и няма доказателства за такива. При тези съображения моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски и представя доказателства. Софийски районен съд, в този съдебен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 306, ал. 5 АПК и от надлежна страна, а по същество-неоснователна, а обжалваното разпореждане – валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Обжалваното разпореждане е мотивирано с наличието на кумулативните изисквания на ал. 1, чл. 304 АПК - неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 20111370/19.12.2023г. по гр.д. № 11492/2021 г. на СРС, 44 състав, от административния орган /кмета на район Панчарево/, задължен по изпълнението, както по силата на изричното връщане на преписката с указания от СРС, така и по смисъла на законовата разпоредба на пар. 4, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от решение № 20111370/19.12.2023г. по гр.д. № 11492/2021 г. на СРС, 44 състав, влязло в сила на 29.07.2024 г., с него са отменени отказите на Кмета на район „Панчарево“ – Столична община по заявление №......./15.03.2018г. за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху новообразуван имот с идентификатор...... въз основа на влязъл в сила план на новоообразуваните имоти за местност „К. д.“, землище на с. Бистрица, одобрен със Заповед № РД-15-026/1.02.2006 г. на Областния управител на област София - град, влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/3.11.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК и Решение № 2335/28.03.2007г. на ОСЗГ – район „Панчарево“, подадено от Й. К. Н., ЕГН ••••••••••, като връща преписката на административния орган за произнасяне по искането съобразно дадените указания в едномесечен срок. Нормата на чл. 304 АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, за да се реализира административнонаказателната отговорност по чл. 304 АПК е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, визирани във фактическия състав на разпоредбата. Уредената в закона глоба се налага с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. От обективна страна, необходимо е установяване на задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила. Задължението по чл. 304 АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт, решение, определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд - всички изпълнителни основания по чл. 268 АПК, т.е. задължението следва да е извън случаите по дял пети на АПК. Това е така, т.к. за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 АПК е предвидена изпълнителна глоба по чл. 287 АПК и принципът "non bis in igem" изключва възможността да се наложи едновременно изпълнителна глоба и глоба по чл. 304 АПК. От субективна страна, за да е приложима разпоредбата на чл. 304 АПК, длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да се обхванато от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, т. е. да е адресат на съдебното произнасяне, на което пряко е вменено изпълнението на посоченото в него задължение. От процесуална гледна точка това означава, че длъжностното лице, в това му качество, трябва да е било страна в процеса. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 13356 от 15, 10, 2013 г. по адм. д. № 12995/2013 г., VІІ отд. на ВАС, Решение № 6423 от 08, 05, 2012 г. по адм. д. № 3365/2012 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 8130 от 07, 06, 2012 г. по адм. д. № 5034/2012 г., ІІІ отд. на ВАС. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и теорията, установена в разработения труд "Систематичен коментар на Административно-наказателния кодекс", Издателство "Труд и Право", 2013 г., (стр. 1570 ). В случая, глобата е наложена с разпореждане от съдия при СРС, който е овласетен да стори това от председателя на съда съгласно Разпореждане за определяне на шифри и групи на делата в СРС, поради което и атакуваният съдебен акт е валиден. За да се реализира административно-наказателната отговорност по чл. 304 от АПК е необходимо наличие на посочените елементи от фактическия състав, от обективна и субективна страна. От обективна страна следва да е установено задължение, което да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила, а от субективна - длъжностно лице, което е адресат на съдебното решение и на което пряко е вменено изпълнение на посоченото в решението задължение. Основният нормативен акт, установяващ административнопроизводствени правила, е Административно процесуалния кодекс. Той се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго - чл. 2, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 304 АПК следва да бъде обсъждана в контекста на процесуалния закон, поради което правото за налагане на глоба възниква единствено по отношение на органите, осъществяващи административна дейност във връзка с неизпълнение на задължение, произтичащо от съдебен акт – с предмет спор, определен в чл. 1 АПК. Правото за налагане на глоба по реда на чл. 304 АПК за извършени административни нарушения е свързано с дейността на административните съдилища и администрацията. Следователно за да възникне първата предпоставка от фактическия състав на посочената разпоредба следва да е налице произтичащо от съдебен акт, постановен в административно производство, конкретно задължение за административен орган, възлагащо извършване на конкретно действие, респ. бездействие. Несъмнено по делото е, че има постановено и влязло в сила решение - решение № 20111370/19.12.2023г. по гр.д. № 11492/2021 г. на СРС, 44 състав, влязло в сила на 29.07.2024 г. с предмет спор, определен в чл. 1 АПК. Установява се еднопосочно по делото, противно на въведените възражения, че кметът на Столична община, район Панчарево, е участвал в производството пред Софийски районен съд като ответник, поради което силата на присъдено нещо се простира върху него, още повече, че е отменен като незаконосъобразен негов "мълчалив отказ" и преписката му е върната за ново произнасяне с конкретни указания. Установява се също, че в периода от влизане в сила на съдебното решение до подаване на искането по чл. 306 АПК, и до настоящия момент не е налично произнасяне от кмета по същество. Бездействието на органа не може да бъде оправдано с изложените от него оплаквания, тъй като произнасянето на органа не е обвързано от друго административно производство, а дори това да е така – то подобно произнасяне е следвало да бъде направено далеч преди датата, на която е сторено. При безспорно установеното бездействие /непроизнасяне и задвижване на обезщетителна процедура/ в един продължителен период, считано от влизане в сила на решението /29.07.2024 г./ и при липса на обективни причини за неизпълнение на влязлото в сила решение, кметът на Столична община е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 304, ал. 2 АПК, поради което обжалваното разпореждане, с което е наложена санкция в минималния размер от 1000 лв. е законосъобразно. В отговор на релевираните възражения, е необходимо да се посочи, че именно поради специалния характер на материалноправната норма на чл. 304, ал. 1 АПК, приложение не намират положенията на ЗАНН. Ето защо, оплакванията на жалбоподателя за прилагането на чл. 28, ал. 1, буква „а“ ЗАНН е неприложимо. Изрична е логиката на законодателя, който е определил изчерпателно наказанията в случаите на нарушения по чл. 304, ал. 1 ГПК както по вид, така и по размер, поради което празнота липсва, за да е приложимо друго материално право по аналогия. Необходимо е да се обърне внимание, че ангажираната административно наказателна отговорност е лична – засяга физическото и административнонаказателно отговорно лице, предвид предвидените в закона предпоставки. Отговорността не се носи от институцията кмет на район Панчарево, а от физическо лице, заемащо тази длъжност. Това е така, защото това е вид отговорност, аналогична на тази на служителите по КТ, целяща да обезпечи както своевременното и добросъвестно изпълнение на задълженията им, така и вредите от противното поведение. В заключение, налице са кумулативните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 304, ал. 1 АПК, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на длъжностно лице поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Размерът на глобата е определен около законоустановения среден размер, при съобразяване с естеството и тежестта на нарушението – продължаващо нарушение в рамките на около пет месеца към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, а и към момента, оказващо влияние върху едно от вторите по важност права, регламентирани в законодателството, и при констатирано продължаващо бездействие. По разноските Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на Т. Й. Н.. При съобразяване на така действащата уредба страните в производството по чл. 306 АПК са наказващия орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание, като този извод следва и от факта, че с постановения в това производство акт не се засягат негови права и интереси. Поради това и съдебната практика приема, че инициатора на производството не е активно легитимирана да обжалва постановеното разпореждане в производството по чл. 306 АПК. Следвайки разбирането на съдебната практика, то на това лице не следва да се присъждат и разноски. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Софийски районен съд, в този съдебен състав,