Решение № 73 от 2.3.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 634/2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 215 и сл. от ЗУТ и чл. 156, ал. 7 (предишна ал. 4) от ЗУТ. Образувано по жалба на А.В.Б. ••• против Заповед № ДК-11-Вр-02/23.11.2020 г. на Началника на РДНСК - Враца, с която е отменено издаденото от Главния архитект на Община Козлодуй Разрешение за строеж (РС) № 81/03.11.2020 г. за строеж „Пристройка към жилищна сграда“, находящ се в УПИ ІІ-612, кв. 20 по плана на с.Х., общ.Козлодуй, с възложител А.В.Б., ведно с одобрените на 09.10.2020 г. инвестиционни проекти по части Архитектура и Конструкции, Геодезия и Вертикална планировка, Електро, В и К. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и моли съда да отмени същия. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Твърди се неправилност на извода, обосновал оспорения резултат при произнасянето на Началника на РДНСК – Враца, предвид позоваването на АО на наличието на незаконен строеж, какъвто в производството не е установен. Поддържа се, че РС не е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ и към момента на издаването му няма данни за установено по съответния ред незаконно строителство. В представената по делото писмена защита развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Ответникът – Началника на РДНСК - Враца, редовно призован, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в подробно писмено становище, ангажира доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна – Главния архитект на Община Козлодуй, редовно призован, не се явява и представлява. Чрез процесуалния си представител, ангажира становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли жалбата да бъде уважена, претендира разноски. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок от надлежна страна, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-11-Вр-02/23.11.2020 г. на Началника на РДНСК - Враца, с която е отменено издаденото от Главния архитект на Община Козлодуй Разрешение за строеж № 81/03.11.2020 г. за строеж „Пристройка към жилищна сграда“, находящ се в УПИ ІІ-612, кв. 20 по плана на с.Х., общ.Козлодуй, с възложител А.В.Б., ведно с одобрените на 09.10.2020 г. инвестиционни проекти по части Архитектура и Конструкции, Геодезия и Вертикална планировка, Електро, В и К. От административната преписка се установява, че на 03.11.2020 г. главният архитект на Община гр.Козлодуй е издал отмененото РС, въз основа на одобрения на 09.10.2020 г. инвестиционен проект, посочвайки, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. На основание чл. 142, ал. 6, т. 1 от ЗУТ е изготвена оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания за строежите на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) с Протокол № 5 от 06.10.2020 г. и Решение № 58, представляваща комплексен доклад от регистрирана фирма - консултант „А.-Ф.“ ЕООД гр.В., с който е определена категорията на строежа (пета) съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. В Разрешението за строеж е посочено, че същото се издава на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ. Преди уведомяването по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ (уведомяването е извършено на 10.11.2020 г. – л. 48 и касае РС от №76 до № 80) и в срока от чл. 156, ал. 1 от ЗУТ е извършена проверка (на 09.11.2020 г.) от служители на РДНСК-Враца, резултатите от която са инкорпорирани в Констативен протокол № Кз – 81/09.11.2020 г. (л. 42 – 45 от делото). В констативния протокол е прието, че към преписката няма протокол удостоверяващ, че строежа е премахнат и РС е издадено в нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, без да е премахнато незаконно строителство. Въз основа на констатациите в протокола е издадена и процесната заповед, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ е отменено РС № 81/03.11.2020 г. В мотивите към заповедта е направен извод, че е нарушена забраната по чл. 148, ал. 7 от ЗУТ и е накърнен гарантирания с нея основен принцип на закона. Като доказателства по делото са представени Констативен протокол от 11.08.2020 г. и Констативен протокол от 20.11.2020 г. на Община Козлодуй, видно от които, във връзка с жалби и писма на РДНСК – Враца е посетен имота на жалбоподателя Б. от служители на Община Козлодуй. Направени са констатации, че в момента на проверката – 11.08.2020 г. не са констатирани нарушения по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ на постройките от допълващото застрояване. При проверката осъществена на 20.11.2020 г. е констатирано, че двуетажната пристройка към жилищната сграда фигурира в регулационния план на с.Х., като е започната реконструкция на постройката. Приложено е Удостоверение за търпимост № 300-23-16-(1)/09.10.2020 г. на строеж „Паянтова стопанска постройка към основното застрояване със застроена площ от 31 кв. м., 1 надземен етаж, без подземен етаж“. При тези фактически установявания, настоящият състав намира от правна страна следното: Съдебният контрол по чл. 156, ал. 4, както и по чл. 215, ал. 5 от ЗУТ е непряк, като негов предмет е контролно решение /заповед/ на РДНСК, а не самото строително разрешение. Оспорената Заповед № ДК-11-Вр-02/23.11.2020 г. е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ЗУТ и Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК (л. 37 - 41). Спазени са и административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт / чл. 149, ал. 5, във вр. с чл. 156, ал. 1 – 3 от ЗУТ/, като видно от Констативен протокол № Кз – 81/09.11.2020 г., длъжностни лица при РДНСК - Враца са извършили регламентираната служебна проверка. Оспореният индивидуален административен акт е издаден като е спазено и нормативното изискване за неговата форма - мотивирана заповед относно законосъобразността на предоставеното му по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, Разрешение за строеж № 81/03.11.2020 г. на гл. архитект на Община Козлодуй. Не се споделя от съда наведеното в оспорения акт твърдение на административния орган за издаване на строителното разрешение в нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Този извод е обоснован, като е прието, че с процесното РС е разрешено ново строителство при наличие на данни, че изграждането на строежа, предмет на РС, е било започнато преди издаването на самото разрешение. Прието е, че налични документи по административна преписка № Кз-332 от 2020 г., образувана в РДНСК – Враца по жалба на В.С.М., сочат на извършване на незаконно строителство на двуетажна пристройка към жилищна сграда. Изложени са мотиви, че Удостоверението за търпимост е за друг обект, който не съществува фактически в имота и след като не е предвиден в нарочен одобряващ акт, стоежа е „нов“ по смисъла на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, а не „бъдещ“. Извода на АО за издаване на РС в разрез с разписаното в чл. 148, ал. 7 от ЗУТ е неправилен. Съгласно цитираната норма, разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Видно от инвестиционния проект и обяснителната записка към него, съгласно дадената виза и в съответствие с намеренията на собственика, двуетажната постройка, предмет на РС, ще се изгради на мястото на съществуваща паянтова амортизирана стопанска постройка. При липсата на доказателства за съществуването на незаконен стоеж в имота (за което в случая е компетентен кмета на съответната община) и данните, че строежа ще се осъществява на мястото на съществуваща постройка не би могло да се приеме за вярно твърдението, че в имота има незаконен строеж по смисъла на ЗУТ Неправилно административният орган е приел и че изграждането на строежа, предмет на РС, е започнало преди издаването му. Всичко изложено до тук сочи на извод, че в случая липсва нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, каквото неправилно се твърди в оспорената заповед. С предвиденото застрояване устройствените показатели на процесния имот не са нарушени и не са налице основания за неговата отмяна. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не е налице незаконосъобразно издадено строително разрешение, подлежащо на отмяна, не е налице нарушение на нормата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Преценката на административния орган за нарушение на цитираната норма не намира опора в доказателствата по делото и не съответства на действителното фактическо положение. Неправилните фактически констатации са резултат на допуснато от административния орган нарушение на чл. 35 от АПК при оценка на събраните в административното производство доказателства – налице е необоснованост, т. е. несъответствие между наличните доказателства и основаните на тях фактически изводи. Те са довели и до погрешни правни изводи по приложението на материалния закон. В този смисъл оспорената Заповед № ДК-11-Вр-02/23.11.2020 г. на Началника на РДНСК - Враца е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенциите на оспорващия и на заинтересованата страна за присъждане на направените по делото разноски е основателна. Независимо, че Началника на РДНСК – Враца е издал оспорения пред съда административен акт по чл. 156, ал. 3, във връзка с чл. 215 от ЗУТ, той е упражнил делегирана му компетентност и не е ръководител на администрация, която разполага със собствен бюджет. Ето защо, по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 219 от ЗУТ, разноските следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на администрацията, в чиято структура е този орган, а именно ДНСК гр.София, която може да отговаря по имущественото задължение като юридическо лице (арг. чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол - обн. ДВ, бр. 42/19 г.), чиито началник е второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на МРРБ (арг. чл. 3 УПДНСК ). Възраженията на процесуалния представител на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК са неоснователни. Заплатените от страните адвокатски възнаграждения са в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ДНСК гр.София следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски по делото в размер на 810, 00 лева, от които: 10 лева - платена държавна такса, 800, 00 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение и на заинтересованата страна – С.Г.К., Гл. архитект на Община Козлодуй, разноски в размер на 960, 00 лева адвокатско възнаграждение. Разноски в размер на 10, 00 лева държавна такса не следва да бъдат присъждани, предвид изхода на спора по жалбата на Гл. архитект, съгласно Определение от 31.12.2020 г. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Враца