Решение № 28 от 18.1.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 43/2024 г.

Производство по реда на чл.437 ввр. чл.435 ал.1 т.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по жалба с вх.№30427/09.10.2023г. от страна на М. С. Г. с ЕГН•••••••••• - баща и законен представител на Д. М. С. с - двамата с постоянен адрес: гр.Елена ул.“Ив.Момчилов“№83(чрез адв.К. Г.Т. от ВТАК). Искането е за отмяна на отказа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС по изп.дело№20238090400017 да бъде изготвен и изпратен на Констативен протокол до Общ.Елена за изплащане на присъдена издръжка, съгласно Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка/НОРИДПИ/, както и да бъде задължен ЧСИ С. К. да извърши разпределение на постъпилата от работодателя на длъжника сума и ако същата е недостатъчна да удовлетвори всички кредитори по ползващи се по силата на закона с привилегии, то ЧСИ да бъде задължен да изготви и изпрати Констативен протокол до Общ.Елена за изплащане на присъдена издръжка, съгласно НОРИДПИ. Tвърди се, че в хода на изпълнителното производство били налице две плащания(от 200.00лв. и последващо за 185.00лв.), които били получени от М. С. Г. по посочената от него банкова сметка в „ЦКБ“АД. Разпределение на последната сума не му било ми връчвано. Съгласно чл.460 от ГПК, в случай че събраната по изп.дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределял между другите вземания по съразмерност. Така, в нарушение на чл.462 от ГПК съдебният изпълнител не бил насрочил дата и час за предявяване па разпределение на постъпили по изп.дело суми, което на самостоятелно основание не води до незаконосъобразност на поставения акт на съдебния изпълнител, тъй като предявяването на разпределението имало значение само за срока, в който можело да бъде обжалвано, и при неизпълнение на задължението по чл.462 от ГПК за длъжника срок за обжалване не бил започнал да тече. Били налице предпоставките за извършване на разпределение на постъпила сума. В процесния случай в хода на изп.дело било постъпило плащане в размер на 185.00лв., която сума следвало да бъде разпределена от ЧСИ. Тъй като изп.дело било образувано по молба за вземане с алиментен характер - присъдена издръжка, а взискателят не бил хирографарен кредитор, а на основание чл.458 от ГПК по делото бил присъединен по право взискател-държавата - чл.14 ал.1 от НОРИДПИ за частното държавно вземане за изплатената по реда на наредбата издръжка. В същото време сборът на вземанията на взискателите към длъжника бил по-голям от размера на събраната по изп.дело сума. В срока по чл.436 ал.3 ГПК(съобщението е връчено на 21.11.2023г.(лист 195 от изп.дело№20238090400017 на ЧСИ С. К. с район на действие) от страна на П. В. К. - длъжник по изп.дело№20238090400017 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, не е постъпило писменo възражение във връзка с депозираната жалба на взискателя. Съгласно чл.436 ал.3 изр.II от ГПК са приложени и мотиви по обжалваните действия от страна на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС. Заема се становище за неоснователност на жалбата, с искане да бъде оставена без уважение. Счита, че по делото са били налице предпоставките на чл.152 ал.2 от СК(длъжникът нямал доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение), поради което бил изготвен Констативен протокол по чл.2 ал.2 и чл.4 ал.1 изр.II от НОРИДПИ до Общ.Елена и Държавата чрез Общината започнала да изплаща на взискателя присъдената текуща издръжка в съответния размер, определян със Закона за държавния бюджет на Р.България(първоначално по 90.00лв., впоследствие по 100.00лв.), съгласно чл.152 ал.1 от СК. На основание чл.9 ал.1 изр.I от НОРИДПИ на всеки шест месеца съдебният изпълнител извършвал служебна проверка на обстоятелствата по чл.152 ал.2 от СК, т.е. дали длъжникът има доходи и притежава ли имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. При извършване на поредната такава проверка от справка с вх. №23903/02.08.2023г. от НАП било установено, че длъжникът има сключен нов трудов договор, поради което е наложен запор на тудовото му възнаграждение при работодателя “Голтак “ЕООД. Според чл.446 ал.З от ГПК, присъдената сума за текуща издръжка се удържа ежемесечно изцяло, без зачитане на ограниченията за несеквистируем доход, а удръжките за другите задължения на длъжника, вкл. за издръжка за минал период, се правят от остатъка от всичките му доходи. Работодателят отговорил на запорното съобщение, че ежемесечно ще изплаща текущата издръжка в пълен размер 185.00лв. Впоследствие по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор започнала да постъпва сумата за текуща издръжка. На основание чл.12 НОРИДПИ(изплащането на присъдена издръжка от Държавата се прекратява при отпадане на условията по чл.152 ал.1, ал.2 от СК или при настъпване на обстоятелствата по чл.11 НОРИДПИ, т.е. когато длъжникът навърши пълнолетие, притежава имущество, срещу което да се насочи принудителното изпълнение, започне да изплаща издръжката или тя се събира по принудителен ред). Било изготвено съобщение с изх.№31367/03.10.2023г. до Общ.Елена, че отпада необходимостта от изплащане на издръжката от Общината, тъй като същата се събира по принудителен ред от работодателя на длъжника(взискателят е бил уведомен със съобщение с изх. №31364/03.10.2023г.). От предходния работодател на длъжника по наложен запор на трудовото му възнаграждение била постъпила сума в размер на 200.00лв. Всички постъпили по делото суми от наложени запори на трудово възнаграждение на длъжника били преведени в цялост на взискателя. В тази връзка счита жалбата за недопустима. Съгласно мотивите т.8 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС при действието на отменения ГПК на обжалване са подлежали всички действия и откази на съдебния изпълнител, но е съществувала широка възможност за злоупотреба с правото на жалба, вследствие на което с приемането на новия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове/действия, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Неизвършването на разпределение и отказът за изготвяне на констативен протокол по чл.2 ал.2 от НОРИДПИ, който сами по себе си не били изпълнителни действия(арг. вкл. от мотивите към въпрос т.10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). За взискателя нямало правен интерес от настоящата жалба. Правният интерес определя лицата, които са носители на правото на оспорване - субекти, които са засегнати от оспорения акт и поради това имат интерес от правна защита, за осъществяване на която законът им е предоставил правото на обжалване. В настоящия случай постъпилите по делото суми в цялост са платени в полза на взискателя, поради което за същия няма правен интерес от разглежданата жалба. Работодателят изплащал издръжката в цялост, а Държавата чрез съответната община я изплаща в по-нисък размер от присъдения Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Въз основа на постигната Съдебна спогодба, която е обективирана в Протокол№772/09.12.2022г. по гр.дело№1724/2022г. на ГОРС и одобрена от ГОРС с Определение от 09.12.2022г.(с последиците на влязло в сила съдебно решение – чл.234 ал.3 от ГПК), П. В. К. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр.Д.Оряховица ул.„Преслав”№4 Общ.Г.Оряховица и настоящ адрес: гр.Лясковец ул.„Добри Ганчев”№20-А и настоящ по местоживеене: гр.Г.Оряховица ул. „Дунав“№6, се задължила да заплаща на малолетното дете Д. М. С. с ЕГН••••••••••, с настоящ адрес: гр.Д.Оряховица ул.„Преслав”№4 Общ.Г.Оряховица, с настоящ адрес по местоживеене: с.Петко Каравелово ул.„Девета”№10 Общ.П.Тръмбеш, чрез нейния баща и законен представител М. С. Г. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Елена ул.„Ив.Момчилов”№83 настоящ адрес по местоживеене: Кр.Нидерландия, месечна издръжка в размер на по 185.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.09.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; П. В. К. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр.Д.Оряховица ул.„Преслав”№4 Общ.Г.Оряховица и настоящ адрес: гр.Лясковец ул.„Добри Ганчев”№20-А и настоящ по местоживеене: гр.Г.Оряховица ул.„Дунав“№6, се задължила да заплати на малолетното дете Д. М. С. с ЕГН••••••••••, с настоящ адрес: гр.Д.Оряховица ул.„Преслав”№4 Общ.Г.Оряховица, с настоящ адрес по местоживеене: с.Петко Каравелово ул.„Девета”№10 Общ.П.Тръмбеш, чрез нейния баща и законен представител М. С. Г. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Елена ул. „Ив.Момчилов”№83 настоящ адрес по местоживеене: Кр.Нидерландия, издръжка за минало време в размер на 2040.00лв., за периода от 08.09.2020г. до 07.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.09.2021 година до окончателното изплащане; П. В. К. с ЕГН••••••••••, с постоянен адрес: гр.Д.Оряховица ул. „Преслав”№4 Общ.Г.Оряховица и настоящ адрес: гр.Лясковец ул.„Добри Ганчев”№20-А и настоящ по местоживеене: гр.Г.Оряховица ул.„Дунав“№6, се задължила да заплати на М. С. Г. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Елена ул.„Ив.Момчилов”№83 настоящ адрес по местоживеене: Кр.Нидерландия, сумата 387.10лв., представляваща разноски(адв.хонорар). По описа на СИС при ГОРС е образувано(на 14.12.2021г.) изп.дело №285/2021г. по молба и издаден изп.лист от 10.12.2021г. по гр.дело№1724/2021г. на ГОРС от взискател М. С. Г. - баща и законен представител на Д. М. С. с ЕГН••••••••••, против длъжника П. В. К.. С Разпореждане от 20.12.2021г. по реда на чл.458 от ГПК е присъединена държавата като взискател за дължими публични задължения. С Разпореждане от 04.01.2022г. е присъединен изп.лист, издаден по гр.дело№1724/2021г. на ГОРС, на основание чл.117 ал.3 от ПАС. След извършване на проучвания относно материалното състояние на длъжника е бил изготвен констативен протокол от 30.06.2022г. и част от присъдената издръжка(в размер на 90.00лв.) се изплащала от Общ.Елена по НОРИДПИ. На 28.10.2022г. е бил наложен запор върху труд.възнаграждение на длъжника в „Свежест“ООД и е била приведена сума 200.00лв. Изготвено е Разпореждане за разпределение на суми и е била определена дата за предявяване на разпределението – 05.12.2022г., което не се е извършило, поради непризоваване на длъжника. Била е насрочена нова дата за предявяване на разпределението – 30.01.2023г. По молба от процес.представител на взискателя по реда на чл.427 ал.5 от ГПК, с Разпореждане от 06.01.2023г. делото е изпратено на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС и е било образувано изп.дело№20238090400017. На основание чл.9 ал.1 изр.I от НОРИДПИ на всеки шест месеца съдебният изпълнител извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл.152 ал.2 от СК - дали длъжникът има доходи и притежава ли имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. При извършване на поредната такава проверка(справка с вх. №23903/02.08.2023г. от НАП - лист115 -118) било установено, че длъжникът има сключен нов трудов договор, поради което бил наложен запор на труд.възнаграждение при работодателя „Голтак“ЕООД. Работодателят отговорил на запорното съобщение(вх.№26263/25.08.2023г. - лист136), че ежемесечно ще изплаща текущата издръжка в пълен размер - 185.00лв. На основание чл.11 от НОРИДПИ било изготвено съобщение с изх.№31367/03.10.2023г. до Община Елена(лист 153), че отпада необходимостта от изплащане на издръжката от Общината, тъй като същата се събира по принудителен ред от работодателя на длъжника(взискателят бил уведомен със съобщение с изх.№31364/03.10.2023г. - лист151). Със съобщение с изх№3136403-03.10.2023г. по изп.дело№20238090400017 на ЧСИ С. В. Коева, помощник-ЧСИ отказал да изготвянето и изпращането на констативен протокол до Общ.Елена за изплащане на присъдена издръжка, съгласно НОРИДПИ. Установи се, че в изпълнителното производство са налице две погасявания – 200.00лв. и 185.00лв., които са преведени на М. С. Г. - баща и законен представител на Д. М. С. с ЕГН••••••••••, по посочена банкова сметка в „ЦКБ“АД. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата по чл.435 ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото попада в нормата на чл.435 ал.1 т.1 от ГПК(отказ на съдебен изпълнител за извършване на искано изпълнително действие - изплащане на присъдена издръжка от общината, част от която процедура е съставянето на Констативен протокол по чл.4 ал.1 от Наредба за реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка/НОРИДПИ/, поради което същата в тази част е допустима и подлежи на разглеждане. За да постанови своя акт, съдебния изпълнител се е позовал на чл.152 ал.1 от СК, според който държавата изплаща присъдената на ненавършили пълнолетие български граждани издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Р.България. Съгласно чл.152 ал.2 от СК изплащането по чл.152 ал.1 от СК се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправния длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Редът за изплащане от държавата на присъдената издръжка е уреден в НОРИДПИ. Посочила е кои кумулативни условия следва да са налице, за да се приложи нормата. Съдебният изпълнител е приел, че не е налице условието - длъжникът да няма имущество върху което да се насочи принудителното изпълнение. Необходима част от процедурата за поемане на издръжката от държавата е установяване на обстоятелствата по чл.152 ал.2 от СК от страна на съдебния изпълнител и при установяването им - съставянето на констативен протокол по чл.4 ал.1 изр.II от НОРИДПИ. В случая, съдебният изпълнител е установил и приел, че длъжникът работи по трудов договор и получава трудово възнаграждение(работодателят е отговорил на запорното съобщение, че ежемесечно ще изплаща текущата издръжка в пълен размер – 185.00лв. и впоследствие по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения постъпила сумата за текуща издръжка), поради което издаването на поискания Констативен протокол би противоречало на разпоредбата на чл.152 ал.2 от СК и чл.2 ал.1 от НОРИДПИ. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.Във връзка с горното, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна в тази и част и следва да се остави без уважение. В частта относно обжалвания отказ за извършване на разпределение на постъпилата от работодателя на длъжника сума(185.00лв.) както и да бъде задължен ЧСИ С. К. да извърши разпределението, настоящата инстанция счита жалбата за недопустима. Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове/действия, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Според чл.435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва: 1.отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2.отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал.4 от ГПК и чл.485 от ГПК; 3.спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Липсва законова дефиниция за изпълнително действие по чл.435 ал.1 т.1 от ГПК. По тълкувателен път може да се извлече такава и от т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/.1023г. на ОСГТК ВКС(не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.). В този смисъл атакуваното действие не попада формално в нито едно от посочените, но те не са изброени изчерпателно. От друга страна, съгласно чл.460 от ГПК, съдебният изпълнител извършва разпределение само когато постъпилите суми не са достатъчни за удовлетворение на всички вземания, а разпоредбата на чл.462 ал.2 от ГПК допуска право на жалба срещу предявеното разпределение. В случая, разпореждането на ЧСИ няма характеристиката на разпределение. За взискателя не е налице и правен интерес от настоящата жалба(не е налице твърдяното от оспорващия засягане или застрашаване от акта на негови субективни права, свободи и законни интереси, както и пораждане на задължения). Постъпилите по делото суми(200.00лв. и 185.00лв.) в цялост са преведени в полза на взискателя(по посочена банкова сметка), поради което за същия няма правен интерес от разглежданата жалба. работодателят изплаща издръжката в цялост, а Държавата - чрез съответната община я изплаща в по-нисък размер от присъдения(съобразно чл.66 от Закона за държавния бюджет на Р.България за 2023г. максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл.152 ал.1 от СК за 2023г. е 100.00лв. ). Няма и правна възможност издръжката да се изплаща едновременно и от работодателя и от Държавата, тъй като Държавата изплаща издръжка за текущ месец, а не издръжка за минало време, поради което при започване на плащане на издръжката по наложен запор по делото е налице правно основание за спиране изплащането на издръжката от Държавата. В тази връзка разглежданата жалба в частта за отказа на ЧСИ да извърши разпределение на постъпилата от работодателя на длъжника сума 185.00лв. е процесуално недопустима. Водим от изложеното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, Великотърновски окръжен съд