РЕШЕНИЕ

№ 62

гр. Котел, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100081 по описа за 2024 година Ищец е „Йеттел България“ ЕАД, а ответник – К. Г. К.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 258/29.09.2023г. по ЧГД № 405/2023г. на РС Котел. Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал искове за установяване на заявените по заповедното производство вземания.

Твърди се, че между К. Г. К. и „Йеттел България" ЕАД (с предишни наименования „Теленор България" ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги Договор за мобилни услуги № 624579598 от 27.04.2021г към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползвания от К. Г. К. мобилен номер •••••••••• - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 624579598 от 27.04.2021г. Твърдят, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2021г. - м. януари 2022г., а именно фактура № 7326253168/05.10.2021г., фактура № 7327551342/05.11.2021 г., фактура № 7328853783/05.12.2021г., фактура № 7330146940/05.01.2022г. За претендираните суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 258/29.09.2023 г. по ЧГД № 405/2023 г. на РС Котел Ответникът не изпълнил произтичащите от договора задължения и по, които били фактурирани общо и за които били издадени гореосочените фактури.

Договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен, поради изпадане на ответникът в забава за плащане.

Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва: по частно

гражданско дело № 405/2023 г. по описа на Районен съд - Котел, против длъжника - ответник К. Г. К. с ЕГН ••••••••••, за сумата в размер на 368.90 лв. (триста шестдесет и осем лева и деветдесет стотинки), представляващи общ сбор на дължимите суми по сключения между страните Договор за мобилни услуги № 624579598 от 27.04.2021г., за които суми са издадени фактура № 7326253168/05.10.2021г., фактура № 7327551342/05.11.2021г., фактура № 7328853783/05.12.2021г., фактура № 7330146940/05.01.2022г.

Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Моли за присъждане на законната лихва от подаване на заявлението – 23.08.2023г. до окончателното изпълнение на задължението.

Заявява претенция за присъждане на разноските, направени в заповедното и в установителното производства.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител ответницата – адвокат Д. А. от АК Сливен, е подала отговор, в който не се оспорват изложените в исковата молба фактически обстоятелства, както по основание така и по резмер.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските по заповедното и по установителното производства се претендират, съобразно представен списък, както и разноските за внесения депозит за особен представител.

Особеният представител, чрез писмено становище, поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

К. Г. К. има сключен договоер за мобилен номер •••••••••• – като условията по него са договорени в Договор за мобилни услуги № 624579598 от 27.04.2021г. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2021г. - м. януари 2022г., а именно фактура № 7326253168/05.10.2021г., фактура № 7327551342/05.11.2021 г., фактура № 7328853783/05.12.2021г., фактура № 7330146940/05.01.2022г. За претендираните суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 258/29.09.2023 г. по ЧГД № 405/2023 г. на РС Котел Издадени са четири фактури.

На 21.08.2023 г. “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД подало до РС Балчик, препратено на РС Котел, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Донкова, препратено в РС Котел по правилата за местната подсъдност. Въз основа на заявлението в РС Котел било образувано частно

гражданско дело № 405/2023 г., по което против длъжника К. била издадена заповед за изпълнение № 258/29.09.2023г., с която тя е осъдена да заплати на заявителя следните суми:

1/ 40.87 лева ( четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги, по фактура №73262531/05.10.2021г, ползвани въз основа на договор за мобилни услуги от 27.04.2021 г., с настъпил падеж на 20.10.2021г.

2/ 32.98 лева ( тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги, по фактура №7327551342/05.11.2021г, ползвани въз основа на договор за мобилни услуги от 27.04.2021 г., с настъпил падеж на 20.11.2021г.

3/ 353.85 лева ( триста петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги, по фактура №7330146940/05.01.2022г. и неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 27.04.2021 г.;

4/ Законната лихва върху всички суми от подаване на заявлението на до окончателното изпълнение на задължението;

5/ Разноски в размер общо на 505.00 лева.( петстотин и пет) лева.

Тъй като длъжникът бил уведомен за заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК установителен иск за заявеното вземане.

Исковата молба, с която се предявява установителен иск, е подадена в едномесечния срок от съобщаването.

Изложените факти съдът установи след анализ на писмените доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

От приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Между страните е бил сключен договор – за мобилни услуги. По договора са се породили права и задължения и за двете страни. Съдът приема, че ищецът е бил изправната страна по договорите, тъй като е престирал по тях, съобразно договореното. Сделките са търговски по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като ищецът е търговец и сделките са свързани с упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 64.65 лева: Искът е основателен. Ищецът е издал фактури, в т.ч. и месечните такси. При липса на други доказателства, вкл. и такива изходящи ищеца, съдът приема, че задължението по този този договор възлиза на сумата, за която са издадени фактурите и за периода, посочен в тях. Тъй като съдът не може да присъди повече от това, с което е сезиран, искът следва да се уважи до предявения му размер.

По иска за неустойка с правна квалификация чл.124 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 304.25 лв: Съобразно описаното по-горе клаузи, неустойката при прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, се ограничава до три стандартни месечни такси. Предвидената неустойка е компенсаторна, а не мораторна – дължи се наред с изпълнението, и е кумулативна, а не алтернативна – дължи се и заедно с вредите от забавата, тоест – превес е даден на наказателната ù функция. Съдът приема, че операторът е упражнил правото да прекрати договора за мобилни услуги поради неплащане на задълженията за съответните периоди, като е ги е начислил във фактурите издадени и прилжени по делото. Тъй като ответникът не изпълнила задължението си да плати сумите по фактури, изпаднал в забава и договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратен по негова вина, поради което дължи неустойка. Размерът на неустойката е 304.25 лв.

По разноските:

По претенциите за разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва: по заповедното производстство – 25.00 лв държавна такса и 480.00 лв адвокатско възнаграждение; по установителното производство – 25.00 лв държавна такса, 480.00 лв адвокатско възнаграждение и 300.00 лева възнаграждение на особения представител.

Претенцията за разноски се явява изцяло основателна, тъй като са изцяло уважени предявените искове. Както в заповедното, така и в установителното производство адвокатското възнаграждение е платено, поради което подлежи на присъждане.

По заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 505.00 лева, а по установителното – 805.00 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът