Решение № 538 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 2/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 405а, ал. 1 от Кодекса за труда (КТ) вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Образувано е по жалба от „Мелида“ ЕООД, със седалище: гр.Русе, чрез упълномощения адвокат К. Д., срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено на 11.12.2024 г. от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/ - Русе, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Т. С., изпълняваща длъжността „технически сътрудник“, и „Мелида“ ЕООД, в качеството на работодател. В жалбата се твърди, че оспореното постановление е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че между „Мелида“ ЕООД и Д. Т. С. има сключен граждански договор за извършена работа, с предмет – извършване на проверка на издадените и въведени в онлайн програма „PМ-PRO“ фактури за хонорар на дружеството за месец декември 2024 г. към всяка етажна собственост, която то представлява в качеството на професионален домоуправител. Твърди, че това обстоятелство изключва наличието на трудови правоотношения между страните. Иска се отмяна на оспорваното постановление. Претендира се присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, чрез ст. юрисконсулт П. П. С. – Й., оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С придружително писмо вх. № 4/02.01.2025 г. от Директор ДТИ – Русе, с което е изпратена жалбата и материалите по преписката, моли при постановяване на решението си, съдът да вземе предвид Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и решение по адм. дело № 9545/2023 г. на ВАС – относно размера на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна. Заинтересованата страна - Д. Т. С., в съдебно заседание заявява, че се придържа към изявленията на процесуалния представител на „Мелида“ ЕООД. В обясненията си пред съда твърди, че в момента на проверката от ДИТ-Русе на 11.12.2024 г. е почиствала офиса на „Мелида“ ЕООД, както и че се е запознала с документите, които са й необходими за изготвяне на справката относно фактурите на дружеството за месец декември 2024 г. Уточнява, че при попълване на декларацията, във връзка с проверката, не е могла да намери къде да отрази гражданския договор, който е сключила с дружеството-жалбоподател. Пояснява, че по време на изпълнението на договора за извършена работа е била регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за това. Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, съгласно чл. 405а, ал. 7 от КТ, указан и от административния орган в оспорения акт. Постановлението е връчено на управителя на дружеството „Мелида“ ЕООД на 11.12.2024 г., което е отразено в самия акт. Жалбата е подадена на 23.12.2024 г., чрез административния орган, издал оспореното постановление, с което е спазен преклузивният 14-дневен срок за обжалване. От събраните по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.12.2024 г., в 10: 40 часа, инспектор при ДИТ – Русе извършил проверка на обект – офис на „Мелида“ ЕООД, с адрес: гр. Русе, [улица], [адрес]. На място било установено, че в обекта работи Д. Т. С. /заинтересованата по делото страна/, без да има сключен писмен трудов договор с дружеството. В хода на проверката лицето собственоръчно попълнило и подписало декларация /л.4 от преписката/, с която удостоверило, че работи в „Мелида“ ЕООД като технически сътрудник, с работно време от 10: 00 ч. до 12: 00 ч., считано от 09.12.2024 г., с трудово възнаграждение в размер на 340 лв. В същата декларация Д. Стателова удостоверила и че в деня преди проверката – 10.12.2024 г. е работила от 10: 00 ч. до 12: 00 ч., а в деня на проверката - 11.12.2024 г. е започнала работа в 10.00 часа. В документа заинтересованата страна е заявила и желанието си да сключи трудов договор. В т. 5 от декларацията първоначално Д. Стателова е отбелязала, че има сключен трудов договор, което в последствие е коригирала и е отразила, че няма сключен такъв. В т. 7 от декларацията тя не е посочила дали има или не сключен граждански договор. В допълнително писмено изявление /л.5 от преписката/ лицето е заявило: „Днес по време на проверката извършвах преглеждане и запознаване с естеството на работа в офиса. Почиствах и подреждах папки….“ На управителя на дружеството била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, с която бил призован да се яви на 13.12.2024 г. в 15: 30 часа в ДИТ – Русе за представяне на документи и даване на сведения и обяснения. Представен е бил Договор за извършена работа от 09.12.2024 г. /л.8 и л.9 от преписката/, сключен между Мелида“ ЕООД, като възложител и Д. Т. С., като изпълнител. Предмет на договора е извършване на проверка на издадените и въведени в онлайн програма „PМ-PRO“ фактури за хонорар на дружеството за месец декември 2024 г. към всяка етажна собственост, която то представлява в качеството на домоуправител. Определено е възнаграждение в размер на 380 лева, след приспадане на 25 % необходимо присъщи разходи, което следва да се плати в брой в срок до 15.01.2025 г. Срокът за извършване на работата е 27.12.2024 г. /чл.5 от договора/. Извършена и служебна справка в Регистъра на уведомления за трудови договори /л.11 от преписката/, която е потвърдила, че по отношение на Д. С. няма регистриран трудов договор. При тези констатации длъжностното лице приело, че служителката работи на длъжност „технически сътрудник“ в обекта на контрол без да има сключен писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател в нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, чл. 2 от КТ. Така мотивиран, инспекторът при ДИТ – Русе издал процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между страните. В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката В. Г. Н., чието дружество „Делта Ве“ ЕООД извършва счетоводно обслужване на дружеството-жалбоподател. Тя установява, че „Мелида“ ЕООД извършва дейност на професионален домоуправител; че имало служител Н. Б., заемала длъжността „технически сътрудник“ по трудов договор на 4 часа, която издавала фактури за получените плащания от дружеството „Мелида“ ЕООД от етажните собствености, но тази служителка напуснала в началото на м. декември 2024 година. Същата свидетелка установява, че в този период Д. Стателова била регистрирана в „Бюро по труда“. Тя трябвало да провери всички издадени фактури и въвеждането им в програмата, за което й направили „Договор за извършване на определена работа“. Свидетелката установява, че тя е изготвила договора, но той не бил подписан пред нея, а за извършената работа на Стателова е изплатено възнаграждение с издаден РКО, като свидетелката не установява размера му. Нацева свидетелства и за това, че към момента заинтересованата по делото страна работи по трудово договор в дружеството - ответник, като съвместява две длъжности – „технически сътрудник“ на 4 часа и „инкасатор“ на 2 часа – лице, което събира таксите, дължими на професионалния домоуправител „Мелида“ ЕООД от обслужваните етажни собственици. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предмет на оспорване в настоящото производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Т. С., изпълняваща длъжността „технически сътрудник“, и „Мелида“ ЕООД, в качеството на работодател, издадено на 11.12.2024 г. от инспектор при ДИТ - Русе. Постановлението е издадено от компетентен орган – инспектор при ДИТ – Русе, съгласно чл. 21, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда", вр. чл. 405а, ал. 1 от КТ. Административният акт съответства на изискванията за форма - съдържа съществените реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. Релевантните по случая факти са правилно изяснени, а постановлението съдържа обстоятелствата, определящи правоотношението между страните като трудово, а именно: посочена е начална дата на възникването му – 11.12.2024 г.; заеманата длъжност – "технически сътрудник" и място на работа – в офис на „Мелида“ ЕООД, находящ се в гр. Русе, [улица], [адрес]. Оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено на основание чл. 405а, ал. 1 КТ, съгласно който текст, ако работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението, следва да се определи и началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Цитираната норма е с императивен характер и не позволява отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат по друг начин, освен като трудови. Не е предоставено в правомощията на страните по договора да избират дали да сключат трудов или друг вид договор, когато предметът му е престиране на работна сила. Страните са свободни да решат дали въобще да сключат договора, както и дали да го сключат при конкретни условия, но когато се предоставя работна сила, а не резултат, видът на договора може да бъде само трудов. От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство, безспорно се установява, че заинтересованата страна Д. Стателова е предоставяла работна сила, без да има сключен трудов договор между нея и работодателя – "Мелида" ЕООД. От попълнената собственоръчно и подписана от нея декларация, във връзка с извършената проверка по спазване на трудовото законодателство, е видно, че същата е работила в офиса на „Мелида“ ЕООД с адрес в гр. Русе, [улица], [адрес], от 09.11.2024 г., като "технически сътрудник", с работно време от 10.00 часа до 12.00 часа и уговорено възнаграждение 340 лева. Съдът намира, че правилно административният орган е приел, че в случая се касае за трудово правоотношение, като са установени неговите присъщи и основни елементи – престиране на труд за дружеството, определено работно време, трудово възнаграждение и място на работа. Що се отнася до основния довод в жалбата, поддържан и в хода на съдебното производство - за наличието на правоотношение по граждански договор между „Мелида“ ЕООД и заинтересованата страна, изключващо трудово-правна връзка между тях, съдът намира същия за неоснователен. Гражданският договор от 09.12.2024 г., наименован като „Договор за извършване на определена работа“, има характер на частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и като такъв няма обвързваща материална сила за съда, а доказателствената му стойност следва да се прецени въз основа на съвкупна оценка и на събраните останали доказателства в хода на административното и съдебно производство. Тази материална сила е разколебана и писменият документ не установява възникнало гражданско правоотношение между оспорващото дружество и заинтересованата по делото страна по следните съображения: В саморъчно попълнената и подписана декларация по време на проверката, Д. С. е посочила, че работи на длъжност „технически сътрудник“. Не е отразила обаче, че има сключен граждански договор с дружеството-жалбоподател. Предвид обстоятелството, че гражданският договор е с дата 09.12.2024 г., т.е. само два дни преди проверката от ДИТ-Русе на 11.12.2024 г., то съвсем логично би било тя без затруднения да посочи в декларацията този факт, тъй като в нея има специална точка за това – т. 7, която изисква кратък отговор „ДА/НЕ“. Съдът възприема за недостоверно обяснението й, даденото пред съда, че не е могла за намери къде в попълнената от нея декларация следва да отрази „договора за извършена работа“ /протокол от съдебно заседание на 11.02.2025 г./, след като в декларацията коректно е попълнила всички останали графи и дори собственоръчно е поправила допуснатото първоначално погрешно посочване, че има сключен трудов договор, която поправка е разписала. Отделно от това, доказателствената сила на представения частен документ за твърдяния характер на установени с него отношения по граждански договор се разколеба и от предмета му - проверка на издадените от дружеството-жалбоподател фактури за месец декември 2024 г., а срокът за извършване на тази дейност, според съглашението е 27.12.2024 г. Ако действително се касае за граждански договор, чиято същността характеристика е постигането на определен резултат, респ. извършване на конкретни задачи, то няма как да се иска извършването и отчитането им до 27.12.2024 г. т.е. преди изтичане на периода – м. декември 2024 г., за който се отнася поставената задача по съглашението. На следващо място, дейността, за която е сключен гражданския договор по своя характер е аналитично-счетоводна, а съгласно писмените и гласни изявления на заинтересованата страна, тя е извършвала съвсем различна дейност в обекта на проверката - в писменото си изявление, дадено в хода на проверката /л.5 от преписката/, Стателова е посочила, че е извършвала запознаване с естеството на работа в офиса, което логично изключва възможността с нея да е сключен граждански договор за извършване на конкретна услуга, за която не е необходимо извършителят й да е запознат с естеството на работа в офиса на дружеството, а освен това, че е почиствала и подреждала папки /л.5 от преписката/ и че в момента на проверката е метяла офиса, т.е почиствала /според дадените обяснения в съд. заседание/, което също е несъвместно със задачата по гражданския договор, но пък посочените дейности напълно съответстват на заявената в декларацията длъжност „технически сътрудник“. Още повече, че към релевантния момент, предвид напускането на предишния служител на заеманата по трудов договор длъжност „технически сътрудник“ в началото на м. декември 2024 г. – Н. Б. /показанията на св. Нацева/, дружеството-жалбоподател е имало необходимост от друг служител на тази длъжност, за която безспорно е необходимо запознаване с естеството на работа. Съдът отчита и това, че при анализа на съдържанието на представения „Договор за извършена работа“ се констатира, че съгласно горепосочената декларация заинтересованата страна е заявила, че получаваното от нея възнаграждение е в размер на 340 лева, което се различава от предвиденото в чл. 2 от гражданския договор възнаграждение за извършена работа в размер на 380 лева, след приспадане на 25% необходимо присъщи разходи т.е. 285 лева. Това, че според св. Нацева е извършено плащане на възнаграждение на Стателова /без да е установен точния му размер/, не установява характера на съглашението, по което е извършено плащането. Предвид посочените по-горе значителни несъответствия, съдът отчита и обстоятелството, че нерядко в практиката, чрез сключване на граждански договори се заобикаля трудовото законодателство, тъй като при тях контролът от страна на държавата е със значително по-слаб интензитет. Още повече, че в случая към момента на проверката, третата заинтересована страна Д. Стателова е била регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ – Русе и е получавала парично обезщетение за безработица /разпореждане от 25.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Русе на л.6 от делото/, което е несъвместимо с упражняване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. В заключение съдът приема, че обжалваното постановление е издадено при наличието на обосноваващото го фактическо основание, поради което се явява материално законосъобразно. При установеното нарушение по чл. 1, ал. 2 от КТ при полагането на труд от Д. С. за "Мелида" ЕООД, без сключен в писмена форма трудов договор, при издаване на оспореното постановление е изпълнено условието по чл. 405а, ал. 1, изр. първо от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и заинтересованата страна от контролните органи на ДИТ – Русе. Затова жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", ДИТ – Русе е териториално поделение към Главна дирекция "Инспектиране на труда" към изпълнителната агенция. Последната, според чл. 2, ал. 1 от същия Устройствен правилник, се явява юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт и в чиято полза следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът