Решение № 57 от 11.4.2024 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 576/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявен от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД гр. Пловдив против М. Д. М. установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО за установяване на паричните вземания, обективирани в Заповед № 103 от 10.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан, II състав, както следва: сумата от 1676.00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 09.03.2023 година до изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 33.52 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че на 19.02.2022 година в 12: 25 часа ответникът М. Д. М. постъпва по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Спешно отделение, с оплакване от болки в корема и подутина в дясна коремна област от няколко часа, гадене без повръщане. Спешното състояние на пациента не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, поради което последният е насочен към стационарно болнично лечение в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Ответникът е хоспитализиран в клиниката на 19.02.2022 година в 12: 45 часа, с приемна диагноза „Едностранна или неуточнена ингвинална херния с непроходимост без гангрена“. От датата на хоспитализацията до датата на дехоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. По време на болничния престой на ответника е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 177 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва със среден обем и сложност при лица над 18 год.“, чийто изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020-2022 година /НРД за МД № 2020 г.– 2022 г./. Пациентът е дехоспитализиран на 22.02.2022 година. Поради това, че от датата на постъпването си в лечебното заведение и в периода на проведеното болнично лечение пациентът е бил неосигурен по смисъла на ЗЗО, на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която е в размер на 1676 лв. и е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги ЕАД“ гр. Пловдив. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО предвижда, че стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определи от лечебното заведение. На 27.07.2022 година до ответника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, върната в цялост на подателя като непотърсена пратка. Образувано е частно гражданско дело № 158 от 2023 година по описа на Районен съд Чирпан по подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с претендираната сума. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът М. Д. М., ЕГН ••••••••••, дължи на ищеца сумата от 1676 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ по време на болничния му престой, продължил от 19.02.2022 година до 22.02.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски, направени по заповедното и исковото производство. В преклузивния срок за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил такъв с входящ № 5748 от 20.12.2023 година от назначения особен представител, с който оспорва изцяло по основание и размер предявения иск и моли съдът да го отхвърли в неговата цялост. В случай, че съдът приеме, че искът е основателен, да бъде уважен частично съобразно реалната и доказана стойност на извършеното лечение. Посочва, че съгласно чл. 81 от Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 и т. 1а от Закона за здравето – извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. интензивно лечение на здравно неосигурени лица. На основание чл. 11, ал. 2 от Наредба № 25 от 4 ноември 1999 година за оказване на спешна медицинска помощ, дежурният екип в спешния център може да потърси помощ за диагностика и лечение на спешно болен пациент от дежурния лекар или специалист на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ, като последният е длъжен да се отзове. В този случай изследванията и консултациите са за сметка на лечебното заведение. По делото са събрани и приети писмени доказателства, изслушана е и СМЕ. С определение на съда са приети като писмени доказателства по делото: лист за преглед в спешно отделение и направление за хоспитализация; история на заболяването № 11267/2022 г.; декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури; епикриза; сметка за стойността на лечението – „Сметка на пациент“, покана за доброволно плащане; декларация за истинност, писмо от ТД НАП Пловдив, офис Стара Загора, с вх. № 479 от 26.01.2024 г. във връзка с Определение № 37 от 16.01.2024 г., с което съдът е уведомен, че за процесния период 19.02.2022 година – 22.02.2022 година лицето е с прекъснати здравни осигурителни права и същите не са възстановени към момента, извлечение към действащия към момента на хоспитализацията Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, включващо: Заповед № 89 от 05.02.2015 г. на Изпълнителния директор на лечебното заведение, с която се утвърждава ценоразписът, първа страница от същия, страницата, от която започват цените за оказване на болнично лечение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /раздел I.2, т. 25/, страницата, на която е посочена клиничната пътека / КП № 177/, по която е лекуван пациентът и нейната цена и последна страница, разписана от изпълнителния директор на лечебното заведение, епикриза на пациента. В хода на производството ищецът не се явява, но заявява пред съда, че поддържа исковата молба и доводите за основателността на претенцията, представя писмени бележки, претендира разноски за заповедното и исковото производство. Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани, тъй като всички дейности са извършени в условията на спешност. Твърди, че спешното здравеопазване включва и съпътстващите го клинико-лабораторни изследвания, които са безплатни. При условията на евентуалност посочва, че ответникът може да заплати единствено болничния престой от 2 дни. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО. Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните вземания, за които е издадена Заповед № 103 от 10.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан, II състав, както следва: сумата от 1 676.00 лв., представляваща главница – дължима сума, представляваща цената на предоставена на пациента медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени в периода 19.02.2022 година – 22.02.2022 година, ведно със законната лихва за период от 09.03.2023 година до изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 33.52 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Следователно за да възникне в полза на здравното заведение правото за получаване стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материално правни предпоставки (юридически факти): 1. на пациента да е оказана медицинска помощ; 2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. От представените по делото доказателства се установява, че на 19.02.2022 година от 12.25 часа до 12.45 часа е извършен преглед на пациент в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с основна диагноза едностранна или неуточнена ингвинална херния с непроходимост без гангрена. Анамнезата, отразена в листа за преглед е съответно „С болки в корема и подутина в дясна коремна област от няколко часа, гадене без повръщане“. В графа терапия лекуващият лекар е отбелязал, че диагностичната и лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ, поради което пациентът се предлага за хоспитализация незабавно. Издадено е направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 19.02.2023 година. Приложен е Лист История на заболяването № 11267, от който е видно, че пациентът е постъпил на 19.02.2022 година и е изписан на 22.02.2022 година. Представеният по делото лист за преглед е подписан от лекуващия лекар, приел и прегледал пациента, поради което следва да се приеме, че представеният удостоверителен документ представлява доказателствено средство за установяване на данните, обективирани в него. Представено е Направление за хоспитализация, от което е видно, че ответникът е приет в лечебното заведение на 19.02.2022 г. в 12: 45 ч. с приемна диагноза Едностранна или неуточнена ингвинална херния с непроходимост без гангрена, като направлението е подписано от ответника. По делото е приложена История на заболяването № 11267, като на първата страница от Историята на заболяването е посочено, че М. Д. М. е постъпил в Отделението по инфекциозни болести към УМБАЛ "Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив на 19.02.2022 година в 12: 45 часа и е изписан на 22.02.2022 година в 14: 00 часа. От приложените към История на заболяването медицински документи се установява, че за посочения период по отношение на пациента са осъществени диагностично-консултативни дейности – микроскопски изследвания на проби, кръвни изследвания, като е осъществено наблюдение на пациента и медикаментозно лечение, подробно описано в представената по делото история на заболяването. От представената предоперативна епикриза, Клинико – диагностичен преглед, Клиничен преглед за оценка на оперативен риск е видно, че пациентът постъпва за първи път в клиниката по спешност, като оценката на оперативния риск е висок. От оперативен протокол № 203 от 19.02.2022 година е видно, че началото на операцията е на 19.02.2022 година 17: 00 часа с край 19.02.2022 година 19: 00 часа. Пациентът е подписал собственоръчно Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури с дата 19.02.2022 година. В пункт V същата е декларирал, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, като приема да заплати същите в случай, че лечението му не се заплаща от Републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране на диагностиката или лечението му. В пункт XVIII от същата пациентът е декларирал, че е уведомен от лечебното заведение, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права, ако не възстанови сумите до края на болничния му престой, ще заплати стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги, съгласно Ценоразписа на лечебното заведение. С писмо, вх. № 2656 от 29.03.2022 година, до За изп. Директор на лечебното заведение от ДСП-Чирпан, ищецът е уведомен, че ответникът не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 6 от ПМС № 17 от 2007 година, тъй като при извършена проверка в Агенцията по вписванията се установява, че на 03.06.2021 година е извършил прехвърляне чрез покупко-продажба на недвижим имот. От приложената сметка на пациент на ответника от Първа клиника по хирургия е видно, че стойността на оперативните процедури на тънки и дебели черва със среден обем и сложност при лица над 18 години е 1 676 лв. Ищецът е отправил покана за доброволно плащане до ответника, но пратката е останала непотърсена от пациента към 22.08.2022 година. Със Заповед № 89 от 05.02.2019 година на изп. Директор на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив е утвърден „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив. От приложената Епикриза на Първа клиника по хирургия е видно, че операцията е извършена на 19.02.2022 година, пациентът е постъпил на 19.02.2022 година в 12: 45 часа и е изписан на 22.02.2022 година в 14: 00 часа. В ход на заболяването е посочено, че пациентът е постъпил с данни за заклещена десностранна ингвинална херния, опериран е по спешност след адекватна подготовка. Изписан от Клиниката по желание на пациента, въпреки обяснените рискове за състоянието му, за което се е подписал в история на заболяването, като изходът от заболяването е с подобрение. За установяване на обстоятелството, че към момента на хоспитализирането пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, съдът служебно е изискал от ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора информация, като с писмо, вх. № 479 от 26.01.2024 година е удостоверено, че при проверка в информационния масив на НАП за ответника М. Д. М., ЕГН ••••••••••, за периода от 19.02.2022 година до 22.02.2022 година лицето е с прекъснати здравноосигурителни права и същите не са възстановени към датата на справката. От приетото заключение на СМЕ е видно, че са изпълнени всички дейности по клинична пътека № 177 – „Оперативни процедури на тънки и дебели черва със среден обем и сложност при лица над 18 години“ съобразно изискванията и разпоредбите на НЗОК, а именно извършени са основните процедури: отстраняване на основния процес чрез извършване на оперативна интервенция, направени са всички необходими по клиничната пътека изследвания и минимален болничен престой от 2 дни. Съставената сметка на пациента съответства на заповедта и ценоразписа за извършените медицински дейности по клинична пътека № 177 спрямо ответника. По време на болничния престой от 19.02.2022 година до 22.02.2022 година ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. В о.с.з. вещото лице заявява, че за да бъде една клинична пътека изпълнена по НЗОК и да бъде заплатена от НЗОК е необходимо дейностите, отбелязани за изпълнение да бъдат извършени, като е необходимо минимум две от дейностите да бъдат изпълнени. В конкретния случай за клинична пътека № 177 освен оперативната интервенция, която е била по спешност, влиза и минималния престой след оперативната интервенция, който в тази пътека е 2 дни. Съдът намира, че от така представените писмени доказателствени средства се установява, че за периода на хоспитализация от 19.02.2022 г. до 22.02.2022 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като не са налице данни, че последните са възстановени към датата на дехоспитализацията на пациента, поради което и на основание чл. 109 ЗЗО ответникът следва да заплати в полза на лечебното заведение стойността на осъществените дейности. Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 Закона за здравното осигуряване. В разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 Закона за здравето. Съгласно чл. 109 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. С оглед обстоятелството, че в периода на предоставяне на медицинската помощ от 19.02.2022 г. до 22.02.2022 г., ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО последният дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение. От представените по делото медицински документи се установява, че посочените медико- диагностични дейности са осъществени за лечението на пациента по време на болничния му престой. Медицинските документи са съставени от съответния лекуващ лекар, като последните удостоверяват осъществяване на посочената дейност. Част от представените по делото документи – История на заболяването и Направление за хоспитализация, носят подписа на ответника, като полагането на подпис обективира изявлението на пациента, че посочените дейности са осъществени. Същевременно епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда – така Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В така посочените медицински документи е удостоверено, че на пациента са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 177 като се установява, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Всички медицински дейности са описани в приложената по делото Епикриза, която като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила за отразените в нея факти – Решение № 250 от 21.11.2012 година по дело № 1504 от 2011 година на ВКС, III-то ГО. За да възникне правото на лечебното заведение да получи стойността на предоставената медицинска помощ на здравно-неосигуреното лице, следва пациентът да е уведомен за това при хоспитализирането му, като по аргумент на разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 на ВКС, ГК, IV г. о., разпоредбите на чл. 109 ЗЗО не следва да се разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува връзка - корелация, между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 330 за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ на пациента при приемането му в болницата, е лицето да е наясно, че към датата на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и съответно информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. В обхвата на спешната помощ по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето се включват само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното застрашаващо живота или здравето на пациента състояние, оказаната му лекарска помощ, транспортирането му до лечебното заведение и/или преглед в спешния сектор, но разходите за последващата му хоспитализация не се включват. Спешната медицинска помощ се осъществява от спешните медицински звена до хоспитализацията на пациента. Съгласно чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 година за оказване на спешна медицинска помощ разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Редът и условията за заплащането на оказаната спешна медицинска помощ от страна на държавата са уредени в Наредба № 3 от 05.04.2019 година за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения. МЗ заплаща съответния обем на болниците за оказаната спешна медицинска помощ само в случай, че са прегледани и не са хоспитализирани в същото лечебно заведение. По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд – Чирпан, II състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 33.52 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от общо 1183.52 лв. – разноски в исковото производство, от които държавна такса в размер от 33.52 лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника от 350 лв., депозит за СМЕ в размер на 500 лв., адвокатско възнаграждение 300 лв. Така мотивиран, съдът