Решение № 240 от 20.10.2023 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 1343/2022 г.

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.49, ал.1 от СК, депозирана от А. Я., родена на 17.04..г., гр.., Република., притежаваща паспорт №., издаден на 29.07.2014г., валиден до 28.07.2024, против Х. С. П. от гр.., ул. „." № 22, с ЕГН ••••••••••. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на.г.. В началото живели заедно, но след края на 2017г. отношенията между съпрузите охладнели и това доведе до окончателна раздяла. Поради липса на работа в Република България, се наложило ищцата да замине за Федерална Република Германия, където живее и понастоящем. След 2017г. ответникът спрял да отговаря на повикванията и търсенията към него от страна на съпругата му. Въобще не се интересувал от нея и показвал, че не е имал намерение да създават общо семейство и семеен живот с ищцата. Твърди се, че в последствие ищцата започнала да научава за появата на други партньорки на съпруга й, който факт преживяла много тежко. Много дълго време издирвала съпруга си. В продължение на много месеци нямала никаква вест или каквато и да е информация за него. Реално двамата не били живели съвместно, тъй като често пътувала ищцата до различни държави, в който имала служебни ангажименти. На практика брака им не бил консумиран и естествено нямало и общи имущества от този брак. Твърди се, че от брака страните нямат родени деца, които да се нуждаят от издръжка и грижи, както и не са придобивали общо имущество по време на брака. Ищцата счита, че за повече от 5 години раздяла отношенията между страните са изчерпани и бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди се още, че е изчезнало взаимното доверие и уважение и страните са се лишили от общото чувство за съвместно и взаимно съществуване, за общ дом, бракът е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Всеки един от съпрузите живее свой собствен живот, без да го споделя с другия. Иска се съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните на основание чл.49, ал.1 от СК, без да се произнасяте по въпроса за вината. В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната страна не депозирала писмен отговор на исковата молба. От показанията на св.. Я. е видно, че след сключването на гражданския брак между страните, съпрузите не са живели заедно. Те не се виждали, не съжителствали, не си контактували и не ги е виждал да са поддържали контакт по какъвто и да е начин помежду им. Познава ищцата още от преди сключването на брака й с Х.. Освен, че съпрузите не живеели заедно, реално ответникът не искал да живеят заедно и по никакъв начин не показвал, че иска да споделя живота си с ищцата. След преценка на доказателствата съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината. Страните по делото са сключили граждански брак на. год., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак №. год., изд. от Община., обл. Софийска. От брака си съпрузите нямат родени деца. Не са придобивали имущество в режим на СИО. Не притежават и семейно жилище. Съпрузите са във фактическа раздяла повече от пет година и с приблизително такава давност се е установила трайна липса на съжителство и контакти между тях, в каквато връзка са изложените с исковата молба твърдения, в каквато насока също са и показанията на допуснатия и изслушан по делото свидетел. Я.. Между страните липсват каквито и да е контакти, взаимност, подкрепа, заинтересованост, грижа един за друг. Съдът намира, че брачната връзка между съпрузите е лишена от предвиденото от закона съдържание. Между тях е настъпило отчуждение до степен, в която взаимоотношенията им се намират в противоречие с установения с чл.2, т.7 от СК принцип, както и в противоречие с чл.14 от СК. Ето защо настоящият състав приема, че брачната връзка между страните е лишена от предвиденото от закона съдържание, поради което следва да бъде допуснат развод. Изрично е заявена воля съдът да не се произнася по въпроса за вината и да прекрати брака, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство. Това искане се поддържа и в съдебно заседание по същество на делото. Водим от изложеното, съдът