Решение № 573 от 18.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 592/2024 г.

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. за вписване на следните обстоятелства относно прекратяването и ликвидацията на „П.Л.“ ЕООД, ЕИК: ••••: в поле 501- Срок на ликвидацията: шест

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ).

Длъжностното лице неправилно е изтълкувало и приложило относимите разпоредби на Закона за адвокатурата, поради което е стигнало до незаконосъобразният извод, че заявителят Х. К. не може да бъде заявител- адвокат, тъй като е чуждестранен адвокат.

Съгласно чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията.

Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за адвокатурата при осъществяване на професионалната си дейност в Република България адвокатът от Европейския съюз има правата и задълженията на адвокат, като в чл. 12 от ЗА е предвидено изключение от това правило, като изрично е посочено, че когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, адвокатът от Европейския съюз може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с адвокат, вписан в регистрите на адвокатска колегия в Република България. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, адвокатът от Европейския съюз удостоверява наличието на такъв стаж.

С цитираните разпоредби на ЗА са транспонирани изискванията на Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги и Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, като в изпълнение на задължението си за съответстващо тълкуване, Съдът е длъжен да тълкува вътрешната си правна уредба в светлината на горецитираните директиви.

На първо място трябва да се отбележи различният предметен обхват на двете директиви.

Съгласно чл.1 от ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО целта на същата директива е да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. Следователно, Директива 77/249 се прилага спрямо адвокати от държави-членки на ЕС, които не упражняват постоянно адвокатска професия в приемащата държава членка, а ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО се прилага спрямо адвокати, които упражняват адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация.

Поради това е налице и разлика в режима на предоставяне на адвокатски услуги по двете директиви.

Съобразно Директива 77/249 чл.4, пар.1 от Директивата дейностите, свързани с представителство на клиент в съдебно производство или пред публични органи, се упражняват във всяка приемаща държава-членка при условията, определени за адвокатите, установени в тази държава, с изключение на условията, които изискват пребиваване или вписване в професионална организация в тази държава, а в чл.5, второ тире от същата директива е предвидено изключение от правилото на чл.4, пар.1: “с оглед упражняването на дейностите, свързани с представителство на клиент в съдебно производство, всяка държава-членка може да изисква от посочените в член 1 адвокати да работят съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд и при необходимост ще носи отговорност пред този орган, или с „avoué“ или „procuratore“, които упражняват професията пред този орган“. При анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че когато се упражнява адвокатска професия под формата на предоставянето на услуги не е необходимо пребиваване или вписване в професионална организация в приемащата държава.

Съгласно правният режим на предоставянето на адвокатски услуги по ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО - чл.2, пар.1 от директивата, всеки адвокат има право да упражнява постоянно дейностите на адвокат, посочени в член 5, във всяка друга държава-членка под званието по произход. Съгласно чл.3, пар.1 от Директивата адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка. Съгласно чл.5, пар.1 от Директивата, с уговорка по чл. 2 и 3, че адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, извършва същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално звание в приемащата държава-членка, и в частност може да дава съвети по правото на своята държава-членка по произход, по общностно право, по международно право или по правото на приемащата държава- членка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните съдилища. Съгласно чл.5, пар.3 от Директивата за упражняването на дейностите по представляване или защитаване на клиент пред съда и доколкото правото на приемащата държава-членка запазва такива дейности за адвокати, които практикуват под професионалното звание в тази държава, последната може да изисква адвокатите, които практикуват под професионалното звание по произход, да работят съвместно с адвокат, който практикува пред сезирания съдебен орган и при необходимост ще носи отговорност пред този съдебен орган, или с „avoué“, който практикува пред него.

В съображение 10 от преамбюла към ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО е посочено следното: „като имат предвид, че разпоредбата на Директива 77/249/ЕИО относно възможността приемащата държава-членка да изисква от адвоката, който практикува под професионалното звание по произход, да работи съвместно с местен адвокат при представляване или защитаване на клиент пред съда, също трябва да бъде включена в настоящата директива; като имат предвид, че това изискване трябва да се тълкува в светлината на съдебната практика на Съда на Европейските общности и в частност на решението му от 25 февруари 1988 година по дело № 427/85 Комисията срещу Германия“.

В т.13 на решение от 25 февруари 1988 г., Комисия/Германия (427/85, EU: C: 1988: 98) Съдът посочва, че по споровете, за които германското законодателство не изисква задължително съдействие от адвокат, страните могат да осигурят сами съдебната си защита, и че за същите спорове германското законодателство позволява също така защитата да бъде поверена на лице, което не е нито адвокат, нито специалист, тъй като не действа в рамките на професионалната си дейност. На второ място, в точки 14 и 15 от това решение Съдът констатира, че при тези обстоятелства, що се отнася до съдебните производства, за които не се изисква задължително съдействие от адвокат, не изглежда да има съображение от общ интерес, което да обосновава задължението, наложено на адвокат, вписан в адвокатска колегия на друга държава членка, който предоставя услугите в рамките на професионалната си дейност, да работи съвместно с германски адвокат. СЕС приема, че доколкото по такива спорове германското законодателство задължава гостуващия адвокат, който предоставя услугата, да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията си пред съответния съд, това законодателство противоречи на Директива 77/249 и на членове 59 и 60 от Договора за ЕИО, понастоящем членове 56 и 57 от Договора за функционирането на ЕС. Също така в точка 18 от решение от 10 юли 1991 г., Комисия/Франция (C‑294/89, EU: C: 1991: 302), СЕС посочва, че за някои съдебни производства френското законодателство не изисква страните да бъдат подпомагани от адвокат, а напротив, позволява им сами да осигурят защитата си или, що се отнася до производствата пред търговските съдилища, да бъдат подпомагани и представлявани от лице, което не е адвокат, но което е специално упълномощено. По-нататък в точка 19 от това решение СЕС констатира, че гостуващият адвокат, който предоставя услугата, не може да бъде задължен да работи съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд, в рамките на съдебни производства, за които френското законодателство не изисква задължително съдействие от адвокат.

При анализа и сравнението на правния режим на предоставянате на адвокатски услуги по Директива 77/249 и ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО се налага извод, че разликата по отношение на предоставянето на адвокатски услуги в държава - членка, различна от държавата, в която адвокатът е придобил професионалната си квалификация, е задължението за регистрация по чл.3 от ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО, което е свързано с намерението за постоянно упражняване на адвокатската професия в държава - членка, различна от държавата, в която адвокатът е придобил професионалната си квалификация.

Както е посочено и в решение № 50225 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 2553/2022 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС Законът за адвокатурата в чл. 3 прави разграничение между две групи лица, упражняващи адвокатска професия: "адвокат" и "адвокат от Европейския съюз". Общото и за двете групи е, че за да упражнява адвокатска професия - лицето трябва да е положило клетва и да е вписано в регистъра на адвокатската колегия, като в практиката се приема (решение по гр. д. № 1159/2019 г. на ІІІ ГО), че Законът за адвокатурата урежда регистърно, охранително производство за придобиване на адвокатски права. Второто е, че законът разграничава две групи чуждестранни адвокати - адвокати от ЕС, за които е приложима глава Трета"а" (чл. 11 и сл. ЗА) и адвокати извън ЕС, за които е приложим реда по чл. 10 от Закона за адвокатурата. Третото уточнение е, че под "адвокати от ЕС" законът визира адвокати, упражняващи дейността си в държави-членки на ЕС и тях законадателят разделя на две подгрупи -тузе които са се установили трайно на територията на Република България, за да упражнява адвокатска професия (за тях са приложими чл. 16-чл. 19а ЗА) и тези които желаят временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България, за които е приложим чл. 19б ЗА.

От горецитираната практика на СЕС и направеният дотук анализ на двете директиви, в чийто контекст следва да се тълкуват съответните разпоредби на ЗА, следва, че когато адвокатската защита не е задължителна (понастоящем такава има само в наказателния процес- чл.94 НПК и за процесуално представителство пред ВКС), не могат да се поставят ограничения за осъществяване на процесуално представителство пред съд на лице от адвокат от ЕС, който е трайно установен на територията на Република България или от „гостуващ“ адвокат по смисъла на горецитираната практика на СЕС.

Поради тази причина в Закона за адвокатурата не са предвидени нарочни разпоредби относно процесуалната правоспособност на адвокат на Европейският съюз, трайно установен на територията на Република България. Единствената разпоредба, която урежда правата и задълженията на адвоката на Европейският съюз, постоянно упражняващ адвокатската професия в България, като държава - членка, различна от държавата, в която адвокатът е придобил професионалната си квалификация, е вече цитираният чл.14 и предвиденото от него изключение в разпоредбата на чл.12 от ЗА.

По аргумент на по- силното основание, а и от изричния текст на чл.5, пар.1 от ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО, следва че същото се отнася и до представителството на адвокат от ЕС пред административен орган какъвто е Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ.

В конкретния случай, от данните по заявлението пред АВТРРЮНЦ се установи, че са изпълнени изискванията на чл. 16 от ЗА, като заявителят чуждестранен адвокат Х. С.- К. е вписана като чуждестранен адвокат в Единния регистър на Българската адвокатура.

Поради това и единственото възможно ограничение по повод на нейната адвокатска правоспособност е предвидено в чл.12 от ЗА.

Като е постановил отказ да впише заявените от надлежно упълномощен по смисъла на чл. 15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ адвокат от ЕС обстоятелства, длъжностното лице по регистрацията се е произнесло в противоречие с член 56 ДФЕС и чл.5, пар.ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО и чл.14, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Второто основание за отказ за вписване е, че подписа положен под протокола от решението на едноличният собственик на капитала не е автентичен.

Както е посочено и в т. 6 от ТР № 1/2020 г. на ОСТК длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, както и дали са налице останалите изисквания, посочени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като при липса на някое от тях постановява мотивиран отказ – чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл.21, ал.1 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

При съобразяване на горецитираните задължителни указания на ВКС и относимата нормативна уредба се налага извод, че длъжностното лице по регистрацията няма правомощие да преценява дали положеният под протокола от ОС подпис е автентичен или не. При условие, че е налице подпис от едноличният собственик на капитала и че документът отговаря по външните си белези на изискванията на закона, длъжностното лице е длъжно да постанови вписване на заявеното обстоятелство.

Неоснователно е и позоваването от длъжностното лице по регистрацията на чл.21, т.6 от ЗТРРЮЛНЦ съгласно, който длъжностното лице по регистрацията проверява дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

От представените по делото доказателства се установява, че към заявление образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидаторът И.Р. и декларация по чл. 13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ от чуждестранен адвокат Х. С.- К.. По изложените съображения отказът следва да се отмени. Доколкото към заявление образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. са представени всички необходими документи за вписване на заявените обстоятелства на Агенцията по вписваният следва да бъдат дадени указания да се извърши поисканото вписване.