Решение № 127 от 31.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 234/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С обжалваната присъда П. окръжен съд е признал подсъдимия М. М. М. за виновен в това, че на 23.06.2016 г. в сервитута на въздушен електропровод с високо напрежение • kV „Р.“ в местността „С.“ в землището на гр. П., обл. П. като ••, командирован със заповед № •• г. на управителя на „Е.“ ООД гр. Г. в изпълнение на договор № 2••• г. между „Е.“ ЕАД, М. район П., гр. П., гр. П. - възложител и „Е.“ ООД гр. Г. - изпълнител на поръчка за извършване на работа по разчистване на храсти и дървета по сервитут на въздушен електропровод с високо напрежение • kV „Р.“, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, свързана с ръководство и контрол за работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи с V-та квалификационна група за безопасност при работа в такива уредби и мрежи, представляваща източник на повишена опасност, не е изпълнил задълженията си като лице, на което в заповедта е възложено да организира и ръководи трудовия процес с функции на отговорен ръководител и изпълнител при извършване на догорената работа - да се яви този ден и да се намира на работното си място в сервитута на електропровода през цялото време на извършване на работата, да наблюдава всички членове от бригадата, намирайки се по възможност на най-опасния участък от работното място, да следи членовете на бригадата да използват предоставените им лични предпазни средства и правилно да работят с инструментите и механизацията, да изведе бригадата в безопасна зона, когато му се наложи да отсъства от работното място, с документиран запис в наряда; да се увери, че е изключено електрическото напрежение по електропровода преди започване на работата; да инструктира членовете на бригадата за опасностите от доближаване или допиране на дървета до проводниците; да не допуска използване на моторни резачки и триони от неквалифициран и необучен персонал, което е в нарушение на чл. 84, чл. 379, чл. 417 ал. 1, чл. 419 ал. 2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г./, издаден от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ. бр.34 от 27 април 2004г., изм. ДВ. бр.19от 1 Март 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 октомври 2013г., като е следвало да се яви този ден на посоченото работно място и да изпълни посочените по-горе нормативни изисквания за безопасност, но като не се е явил на работното място и не е изпълнил посочените нормативни изисквания за безопасност, е причинил смъртта на С. Х. Х. от с. С., общ. Г., обл. Д., работник от •, който не е имал квалификация за с., не е имал предпазно работно облекло и по време на работа под електропровода е бил ударен от електрически ток с високо напрежение от 110 kV, като работникът е хванал тънко дърво близо до електропровода, то се е наклонило към жиците и вследствие на волтова дъга токът е преминал от електропровода по дървото към земята и през С. Х. и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 84, чл. 379, чл. 417 ал. 1, чл. 419 ал. 2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и разноските. Присъдата е обжалвана от подсъдимия със съображения обхващащи нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага присъдата да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Счита, че фактите са правилно установени и на тяхна база материалния закон е приложен правилно. Оспорва възраженията на защитата, като ги намира за несъстоятелни. Защитата на подсъдимия М. поддържа жалбата си. Акцентира върху недостатъците на съдебния акт по отношение на мотивите. Твърди, че липсват доказателства за субективната страна на деянието, в частност подсъдимият М. да е знаел за осъществяваната от бригадата дейност. Сочи, че инструктажът е проведен в отсъствие на представител на фирмата на подсъдимия, но този въпрос не е коментиран от първата инстанция. Излага доводи, че деянието на М. е случайно. Подсъдимия М. поддържа жалбата си и заявеното лично от него в първоинстанционното производство. Изказва съжаление и желае да бъде оневинен. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Проверката на атакувания съдебен акт сочи на съществен порок при неговото изготвяне с оглед на съдържанието му, тъй като то не отговаря на изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК. В него не се съдържат каквито и да било правните съображения за взетото решение. Отделно от това не са обсъдени възраженията на защитата на подсъдимия М. изразени в хода на съдебните прения и не е даден отговор на нито едно от тях. Първоинстанционната присъда съдържа буквален препис на обвинителния акт, като единственото различие се съдържа в посочването на процесуалното качество на дееца. В обвинителния акт той е посочен като обвиняем, а в мотивите на присъдата като подсъдим. По съдържание този обем на присъдата включва само изложение на фактическата обстановка по делото. Останалата част от присъдата би следвало да съдържа посочване на доказателствата, въз основа на които е приета за установена фактическата обстановка, аргументите на решаващия съд, поради които той счита, че обвинението е доказано по един безспорен и категоричен начин, поради което подсъдимия подлежи на наказание, които обаче липсват и трудно би могло да се приеме, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Вярно е, че е възможно прокурорът и първата съдебна инстанция да достигнат до аналогични фактически и правни изводи, но дори в този случай, съответните мотиви биха имали поне минимални съдържателни или стилови различия, а такива по настоящето дело липсват. От процесуалноправна гледна точка не може да се очаква, че основанията на първата инстанция за постановяване на съдебния си акт, ще се обективират с идентичното словесно преповтаряне на фактическата обстановка и правните съображения на прокурора, намерили словесен израз в обвинителния акт. Този подход на първоинстанционния съд не може да не създаде впечатлението, че там, където и представителя на държавното обвинение не е изложил мотиви, тъй като в хода на досъдебното производство не са били направени съответните възражения и искания, които се съдържат за първи път в пледоариите по време на съдебните прения, липсват мотиви и в атакуваната присъда. Такава липса се установява по отношение на възраженията на защитника на подсъдимия М., съдържащи искания по отношение на приложимото материално право и насочени към приложение на института на чл.15 НК. Оспорени са и заключенията по назначените експертизи, но отговор на тези възражения липсва, като съдът се е задоволил само бланкетно да отбележи, че кредитира заключенията като компетентно и професионално изготвени, без да изложи съображения в подкрепа на този си извод. Видно е, че при провеждането на съдебните прения защитата на подсъдимия М. е обосновала своите възражения с тези заключения. Те изобщо не са били обсъдени в контекста на направените искания, нито дори анализирани при направата на правните изводи по делото. Няма отговор на въпросите, поставени от защитата и касаещи издаването на наряд, както и работили ли са работниците два дни преди инцидента на този обект. Не е обърнато никакво внимание на многобройните възражения на самия подсъдим /изразени в пледоарията му по същество на делото/, свързани както с нормативната база, регламентираща извършването на тази дейност, така и с действията му за създаване на организация на работа на служителите на фирмата му. Тези негови възражения са основното му средство за защита и съдът е следвало внимателно да ги обсъди и да изложи съображенията си по тях. Това е така, защото съдът всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не и този отговор винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на съдебния акт. Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до невъзможност да се провери правилността на присъдата и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Но постановяването на присъда без мотиви е едновременно с това съществено нарушение на процесуални правила и по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. Правото на жалба на подсъдимия срещу присъда, която накърнява законните му права и интереси, може да се упражни ефективно, когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху които са основани. От тази гледна точка именно липсата на мотиви ограничава правото на защита на подсъдимия. Ето защо, налице са основанията по чл. 348, ал. 3, т.1 и т.2 НПК, които нарушения на процедурата не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция и обуславят необходимост от отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд. При служебната проверка и вън от възраженията на страните се констатира и друго нарушение на процесуалните правила, свързано с конституиране на страните по делото. На л.30 от съдебния том по нохд № 190/21г. е приложена молба от пострадалите, от която се установява, че само първите двама – Ц. Е. Х. и Х. С. Х. са изразили желанието си да участват в процеса като частни обвинители и отделно те двамата, заедно с останалите трима молители да участват и като граждански ищци. Молбата е била докладвана в хода на разпоредителното заседание и след изслушване на становищата на страните съдът е конституирал като частни обвинители не само Ц. и Х. Х.и, които изрично са заявили това свое желание, но и Н. Х. Х. без същият да е заявил такова желание с писмена или устна молба. Така в противоречие с императива на чл.77 НПК съдът е допуснал до участие в процеса като частен обвинител лице, което не е заявявало такова желание. Отделно от това е допуснато и друго процесуално нарушение, пряко рефлектиращо върху правото на защита на частните обвинители. На л.136 и л.137 от първоинстанционното дело са приложени договори за правна помощ и пълномощни, от които става ясно, че частните обвинители Х. Х. и Ц. Х. са упълномощили за техни повереници адв. М. Д. Я. и адв. В. Й. З., като са им делегирали права за процесуално представителство по делото. От този момент нататък за съда е възникнало задължението да призовава надлежно двамата повереници за съдебните заседания, което обаче по необясними причини не е сторено и те не са призовавани изобщо за участие в последващите съдебни заседания, проведени на 07.06.2022г., на 05.07.2022г., на 15.11.2022г. и на 28.02.2023г., като по делото няма данни да са знаели по друг начин за провеждането им. Между другото в тези съдебни заседания не са се явявали и двамата частни обвинители, които обаче са били редовно призовавани и към тях не може да бъде отправян укор за неявяването им, още повече, че те лично са упълномощили адв. Я. и адв. З. за свои повереници и са разчитали на тяхното участие в хода на продължаващото производство. ВКС многократно в своята практика е указвал на съдилищата, че когато на поверениците на частните обвинители безпричинно не е била осигурена възможността да участват в процеса, то по този начин е било препятствано и правото на техните доверители, в случая частните обвинители Х. и Ц. Х.и да използват юридическата им помощ за защита на собствените си права и интереси. Това във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си е достатъчно да доведе до отмяна на атакуваната присъда. Така наложилата се отмяна на присъдата диктува връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като с оглед характера на допуснатите съществени процесуални нарушения новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на разпоредителното заседание. При този изход на делото, не могат да бъдат обсъждани доводите, касаещи правилното приложение на материалния закон, но оплакванията в тази насока следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото във първата инстанция, като бъде обърнато особено внимание на многобройните възражения направени от защитата на подсъдимия М., както с въззивната жалба, така и по време на съдебните прения пред настоящата инстанция, като основателността им следва внимателно да бъде преценена в контекста на разпоредбата на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Водим от изложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК Пловдивският апелативен съд