Решение № 1652 от 22.5.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 281/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Н. А., с [ЕГН], с адрес [населено място], ул. •••, срещу Решение № 30/ 04.11.2024 г. по АНД № 20244130200064/ 2024 г. по описа на Районен съд – Е.. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-0260-000125/ 07.05.2024 г., издадено от началника на Районно управление – Е. при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В. Н. А., за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. В касационната жалба се развиват съображения за постановяването на решението без да бъдат взети предвид специфичните обстоятелства по случая, което е обусловило неправилно приложение на материалния закон и налагане на необосновано наказание. Изтъква се и че дори да бъде прието наличието на извършено нарушение, наложеното наказание не съответства на тежестта на същото и на обстоятелствата при които е извършено. Предвид съдържанието на жалбата настоящият състав квалифицира наведените в нея оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Допълнително в съдебно заседание касаторът, лично и чрез пълномощника си по делото адв. М. И. от ВТАК, излага съображения, че развилото се административнонаказателно производство е основано на административен акт - Заповед № РД-11-5 от 08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – Велико Търново към АПИ, издаден от орган без съответната материална компетентност, съобразно разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 21, ал. 3, т. 2 от Закона за пътищата и без да е доказано, че е приета по установения в АПК ред. С тези доводи от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на РС – Е. и разреши спора по същество, като отмени потвърденото с него наказателно постановление. Не се претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, началникът на Районно управление – Е. при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище по спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, и е постановил решението си в съответствие с материалния закон след обсъждане на наведените пред него възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и налагане на определените в съответната санкционна норма наказания при безспорна установеност на съставомерното деяние и дееца. Предлага решението на РС – Е. да бъде оставено в сила. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното: Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Е. е приел за установено, че на 07.04.2024 г., около 20: 45 часа в община Е. на път II-53 „Поликраище - Е. – Сливен“ около км. 43+500, в посока към [населено място], касаторът е управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с peг. № [рег. номер], собственост на трето лице, при наличие на въведена временна забрана за движение на ППС в участъка от км. 34+400 до км. 46+290 със Заповед № РД11- 5/ 08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление - Велико Търново. Конкретно решаващият състав е приел, че като водач на посоченото МПС, В. Н. А. не е съобразил поведението си с пътен знак В2 „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“, поставен на републикански път II-53 при км. 35 – разклон за [населено място], навлязъл е след посочения знак и продължил движението си в зоната на действие на забраната към [населено място]. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Преценил е, че отговорностtа на наказаното лице е била ангажирана при безспорно установено извършване от обективна страна на визираното в НП нарушение по чл. чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители, извършили проверката, които били категорични, че е въведена временна забрана за движение на всякакви ППС по републикански път ІІ-53 в участъка от км. 34+400 до км. 46+290 и по тази причина на същите била поставена задача да контролират потока на движение и да не допускат навлизане на МПС в него, както и че забранителният знак В2 бил поставен в началото на пътния участък, който се ремонтирал, т.е. при км. 35. Показанията на последните кореспондирали и с писмените доказателства по делото, изискани от Областно пътно управление – В. Търново, от които се установявало, че със Заповед № РД-11-5/08.02.2024 г. на директора на Областно пътно управление – В. Търново е въведена забрана за движение на всякакви ППС по посочения участък от републикански път ІІ-53, като движението и обходните маршрути били сигнализирани посредством предупредителни знаци и указващи табели съгласно одобрен проект. Съдът е приел, че в НП се съдържа достатъчно ясно описание на нарушението, датата и място на извършване, и обстоятелствата, при които е извършено. По същество решаващият състав е приел, за доказано извършването на санкционираното деяние, при дадена правилна квалификация на същото от АНО и законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на наказанието. Изложил е и мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. С тези съображения въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление. Постановеното от Районен съд – Е. решение е неправилно, а касационната жалба е основателна. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на развилата се административнонаказателна процедура, поради това, че не е доказана компетентността на директора на Областно пътно управление - Велико Търново да въвежда временна организация на движението, както и спазването на установените в закона процедури при издаването на негова Заповед № РД11- 5/ 08.02.2024 година. Посочените обстоятелства не са били заявени като спорни в производството пред районния съд, поради което той не е събирал доказателства за служебните правомощия на директора на ОПУ - Велико Търново, нито такива за проведеното производство по издаването на цитираната заповед. От друга страна за настоящата инстанция съществува забрана за извършване на нови фактически установявания, както и за събиране на доказателства извън писмените такива за установяване на касационните основание /чл. 219 и чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН/. Поради това касационното обжалване не може да служи като способ за отстраняване на процесуални пропуски на страните при попълване на доказателствената съвкупност във въззивното производство. На второ място, направените едва пред настоящата инстанция оплаквания касаят законосъобразността на общ административен акт, какъвто по правната си същност е заповедта за въвеждане на временна организация на движението по път от републиканската пътна мрежа. Производството по съдебно оспорване на общи административни актове е нарочно уредено в разпоредбите на чл. 179 и следващите от АПК. Налице са особен процесуален ред и подсъдност, изискващи специален начин на оповестяване, разглеждане на оспорването като първа инстанция от административен съд в тричленен състав и инстанционен контрол на постановените решения пред Върховен административен съд. Съобразно това е недопустимо провеждането дори на инцидентен контрол за законосъобразността на този вид административни актове от районния съд в производството по обжалване на наказателно постановление, а и от настоящата инстанция. Извън посоченото и само за пълнота следва да се отбележи, че Законът за пътищата определя като лице, осъществяващо управлението на републиканските пътища „Агенция пътна инфраструктура“, действаща и чрез специализираните й звена, сред които и областните пътни управления, /чл. 21, ал. 2 и ал. 3, т. 2, чл. 22, ал. 1 от ЗП/, а ръководителите на изброените звена представляват агенцията във връзка с дейността, която осъществяват /чл. 22, ал. 3 от ЗП/. Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона. Съгласно чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Следователно елемент от фактическия състав на нарушението е не само въведена забрана за движение, но и наличието на поставен знак, забраняващ влизането на ППС в съответния участък, с който водачът да не се е съобразил. В разглеждания случай, съгласно АУАН № 1125728/ 07.04.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор в РУ – Е. и съгласно издаденото въз основа на него наказателно постановление, пътен знак В2, чиято забрана е нарушена, е бил поставен на километър 35 от републикански път ІІ-53. Същевременно представените от ОПУ – Велико Търново във въззивното производство, схеми на поставената сигнализация към одобрен проект за временна организация и безопасност на движението /л. 43 – л. 45 от делото на РС – Е./, не установяват наличието на забранителен знак В2 на посоченото в АУАН и НП място, а на км. 35+500. Тоест, при съставянето на АУАН и НП като минимум е била допусната грешка, относно мястото на поставяне на пътния знак забраняващ движението, което компрометира „категоричността“ на свидетелските показания на които се е позовал районния съд при формиране на решаващите си изводи. От друга страна, установява се наличието на забранителни знаци на други пътни участъци от трасето - км. 43+920, км. 39+300 до км. 39+350, км. 44+350 до км. 44+400, км. 45+ 250 до км. 45+300. Не се установява обаче наличието на пътен знак, въвеждащ забрана за движение на МПС и на мястото, на което служителите на РУ – Е. са се били установили за извършване на проверки – км. 43+500 от републикански път ІІ-53 /конкретно за този участък липсва и схема за поставена сигнализация/. Съгласно коментираните схеми, между цитираните забранени за движение участъци са налични множество отклонения от републиканския път, т.е. „кръстовища“ по смисъла на § 6, т. 8 от ДР към ЗДвП. Така изброените обстоятелства обосновават извод за недоказаност на претендираното от АНО деяние. Въпросното деяние би следвало да се изразява в несъобразяване поведението на водача с поставен пътен знак В2 при км. 35 от републикански път ІІ-53, наличието на какъвто е изначално недоказано по делото или евентуално със забранителен пътен знак от същия вид, действащ в участъка на проверката - км. 43+500 от посочения път, наличието на какъвто също не е установено. Същевременно, при наличието на значителен брой отклонения от републиканския път и изначално наведени от санкционираното лице твърдения, че не е забелязало забранителен пътен знак до момента на извършване на проверката, както в административната фаза на производството, така и при съдебното обжалване не е изследван въпросът откъде всъщност управляваният от В. А. автомобил е навлязъл на участъка, в който му е извършена проверката и минавал ли е изобщо през участъка км. 35 - км. 43+500, вкл. и покрай забранителния знак, поставен на км. 35+500 от републикански път ІІ-53. В производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, в тежест на АНО е да докаже всички елементи от състава на нарушението, което в случая не е сторено. В хода на административнонаказателното производство не е било доказано извършването от касатора на посоченото в НП деяние, както от обективна, така и от субективна страна. Като се е произнесъл в обратния смисъл, РС – Е. неправилно е приложил закона. Отстраняването на грешката на РС – Е. не изисква нови процесуални действия и може да бъде извършено от касационната инстанция, която след отмяната на обжалваното решение, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да реши делото по същество, с отмяна на наказателното постановление, издадено от от началника на Районно управление – Елена при ОД на МВР – Велико Търново. Независимо от изхода на делото, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани, доколкото не са поискани, а и няма данни да са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът