Решение № 98 от 21.4.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 27/2023 г.

Производството е образувано е жалба на „С. Т.“ ЕООД, [населено място], представлявано от Д. К. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-19-0128511/ 11.01.2023г. на началник отдел "Оперативни дейности" – [населено място] при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –ски гардероб в к.к. П., стопанисван от дружеството и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По съображения за незаконосъобразност и неправилност, в жалбата се иска отмяна на заповедта. Не се оспорва факта на извършено нарушение. Твърди се, че става дума за инцидентна продажба на стойност 17лв.; дружеството е регистрирано през м.09.2022г. и това е първият сезон, в който работи; мярката е непропорционална, тъй като ски-сезонът е слаб; в заповедта няма конкретни аргументи за нарушаване на финансовия интерес на държавата; задължение на административния орган е да наложи най-леката мярка на административна принуда. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание дружеството редовно призовано не изпраща представител. Пълномощникът му депозира писмено становище, с което моли да се уважи жалбата. Ответникът по жалба - началник отдел Оперативна дейност [област] в ЦУ на НАП депозира писмено становище вх.№ 576/16.02.2023г., с което оспорва жалбата и претендира за юрисконсултско възнаграждение от 240 лв., определено по чл. 24 НЗПП. В съдебно заседание пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Изтъква се, че нарушението не се оспорва от търговеца; неиздаването на фискален бон пряко влияе на фискалната дисциплина; целите на ПАМ и на НП са различни, като в случая, с издаването на заповедта се цели да се преустанови бъдещото извършване на нарушения и да се отстранят последиците. Твърди се, че срокът на ПАМ е съразмерен, тъй като е под средния размер и е съобразен с всички конкретно установени обстоятелства. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства: С атакуваната заповед за ПАМ на началник отдел Оперативна дейност [област] е постановено запечатване на търговския обект, стопанисван от дружеството за срок от 14 дни за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006Г. на МФ вр. чл. 118 ал.1 ЗДДС. Заповедта е връчена на 17.01.2023г., обжалвана е пред съда в законовия срок и жалбата е допустима. От протокол с дата 09.01.2023г. се установява, че е извършена проверка в ски – гардероб в к.к. П. апартхотел Ф. Н., стопанисван от дружеството, като в 10, 50ч. е извършена покупка на един брой термо чорапи на стойност 17 лв., платени в брой от проверяващото лице, за което не е издаден касов бон от фискалното устройство в обекта, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Касовата наличност е в размер на 17 лв., в който смисъл е опис на парични средства на л.34. Според дневния отчет оборотът е нулев и касовата разлика е от 17лв. В мотивите на заповедта се сочи, че обектът е сезонен, на ключова локация е в к.к.П., с възможност за реализиране на високи продажби, големината му е 40 кв.м. и работи без почивен ден. Посочено е, че административният орган е съобразил и това, че е разпечатан нулев оборот към момента на проверката и не се издават фискални бележки за всяка една продажба, което води до извод, че в обекта няма организация да се спазва Наредба Н-18/2006г. В това главно се изразяват мотивите за продължителността на срока. В заповедта се съдържат отделни мотиви за предварителното изпълнение. Според справката от НАП /л.46/, в дружеството работят две лица на трудови договори. Според писмените обяснения на Д. К., на 09.01.2023г. той и К. отворили ски –гардероба в 8ч., но към 10 часа К. си тръгнал и К. останал сам; около 10, 45ч. К. тръгнал за болницата и бил заместван от Д. К., който работил на рецепцията. Според обясненията на Д. К. /л.41/ около 10, 30ч. К. отишъл до болницата в [населено място] и той вместо него продал термо чорапи за 17лв. като приел плащане, не издал касов бон. Според графиците за работа /л.44, л.45/ ски-гардеробът работи на смени, без почивен ден. За неиздаването на касов бон на стойност 17лв. на 09.01.2023г. в 10, 50ч., е издаден АУАН срещу Д. К.. Срещу дружеството е съставен друг АУАН, за неспазване изискванията на чл. 118 ал.1 ЗДДС. Правни изводи. Атакуваният административен акт изхожда от компетентно по степен, място и материя лице. В този смисъл са Заповед ЗЦУ- 1148/ 25.08.2020Г. на изпълнителния директор на НАП, с която се упълномощават началниците на отдели Оперативни дейност ида издават заповеди за ПАМ. Заповедта е издаден в предвидената от закона писмена форма; съдържа фактически и правни основания, и при издаването и е спазен процесуалния и материалния закон. Административният орган действа при обвързана компетентност, когато установи нарушение по чл. 186 ал.1, т. 1 б.“а“ ЗДДС, според която норма, ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Фискалният бон е един от документите за продажба, какъвто се установи по делото, че не е издаден при контролната покупка на 09.01.2023г. в 10, 50ч. в търговския обект след прието плащане на сумата от 17 лв. Извършването на нарушението се установява от писмените доказателства по делото. Така например, установява се от протокола за извършена проверка, според който в обекта е регистрирано едно ФУ, на което не е отчетена продажбата от 17лв. и при сравнение на фискалната с разчетената наличност, е установена разлика от 17лв. Според протокола обектът е сезонен, работи 15.12.2022г. до 30.04.2023г., с работно време от 8 ч. до 17 ч. всеки ден. Нарушението се установява и от описа на наличните парични средства, според който в касата има 17 лв. Установява се и от дневен финансов Х отчет, който е нулев, както и от КЛЕН от 09.01.2023г., който е нулев. Видно от съкратения финансов отчет за периода: 01.01. – 31.12.2022г., оборотът е 200 лв. От тези доказателства следва, че обект, който се намира в к.к.П., в период на активен зимен сезон и работи без почивен ден, с двама служители и предлага ски екипировки за деца и възрастни /л.42/, не отчита продажби. Продажбите му в рамките на зимния сезон, до края на 2022г. са в размер на 200 лв. А на 09.01.2023г., при отваряне на обекта в 8ч. и проверка след около три часа, също не е реализирал продажби. Касовата наличност в деня на проверката, около обяд е нулева, като са налични само платените от проверяващите 17 лв. Според обясненията, единия служител е отворил обекта в 8ч. и си е тръгнал към 10ч., другият служител тръгва към болницата около 10, 45ч. и в 10, 50ч. трето лице, което работи на рецепцията е обслужило проверяващите органи и е приело сумата от 17ч. за извършена от тях покупка. Според обясненията на управителя К., на 22.12.22г. той е обучавал един служител за работа с касовия апарат; за същия ден отчета е нулев /л.38/, тоест ски –гардеробът е бил в работен режим, с наличен и регистриран касов апарат и не е отчел продажби. Съдът счита, че административния орган правилно е приложил чл. 186 ал.1 т. 1 б.“а“ от ЗДДС като е наложил ПАМ.Става дума за нарушаване на фискалната дисциплина, тъй като неиздаването на касов бон при прието плащане в брой, каквото се установи в случая, води до невъзможност да се проверят продажбите, като нарушението по чл. 3 ал.1 от Наредбата вр.чл. 118 ал.1 ЗДДС има за последица неотразяването на приходи, оттук вреда за фиска. Фактът, че търговецът работи към момента на налагане на ПАМ предполага възможност за допускане и на друго нарушение, и с цел да се педотврати вреда на фиска, то мярката е законосъобразно наложена. По отношение на размера на мярката, съдът счита, че той е съобразен с тежестта на извършеното. За тежестта се съди от мястото на обекта, от неговата големина, от посетителите, от възможността да се установи реалния оборот и от др. обстоятелства. В случая, в заповедта има мотиви относно срока на мярката и те са конкретни за търговския обект и за дейността на конкретния търговец. Посочено е, че обекта е в курортен комплекс П., проверката е в разгара на зимния сезон, обекта е на комуникативно място, в касата към 10, 50ч. не са отчетени никакви приходи, дневния отчет и КЛЕН са нулеви, както и че обектът работи без почивен ден. Съдът счита, че санкциите, наложени на работника и дружеството, свързани с неиздаване на касов бон, преследват различни цели от тази, която преследва ПАМ, като административната отговорност е самостоятелна и независима от административно- наказателната. Двете отговорности са независими и не се намират в отношение на поглъщане. ПАМ са действия по прилагането на диспозицията на административно-правната норма, а административните наказания са действия по прилагане на нейната санкция, административните наказания се прилагат само при извършено административно-нарушение, а ПАМ и при опасност от нарушения и дори за предотвратяване на вредните последици. ПАП имат временен характер и не са наказания, а НП е правораздавателен акт, с който се слага край на административно- наказателно производство. Или, обстоятелството, че са наложени санкции с наказателни постановления, не смекчава тежестта на извършеното, за което е наложена ПАМ. Административният орган е съобразил, че издаването на НП не го освобождава от задължението му по чл. 186 ал.1 ЗДДС да наложи ПАМ за нарушение по чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Тази нома задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. В случая става дума за неиздаването на касов бон, който се издава в момента на покупката, а не по-късно. А към момента на проверката в 10, 50ч. касовата наличност е тази, която е платена от проверяващите, отчетената във ФУ е нулева. Съдът счита, че оспорването следва да се отхвърли, като на осн.чл. 143 ал.3 АПК вр.чл. 37 ЗПП вр.чл.24 от НЗПП следва да се присъдят разноски в полза на НАП в размер на 100 лв. Водим от гоното Административен съд [област]