Решение № 4934 от 3.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 575/2025 г.

Производството по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е образувано по жалба на Окръжен съд – Благоевград срещу Решение № ПИ-88 от 28.03.2025 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София. Повдигнатият с жалбата спор е относно правото на жалба на Окръжен съд – Благоевград като взискател по изпълнителното производство. В тази връзка е изтъкнато, че по аналогия на правото в изпълнителното производство по АПК (чл. 294 АПК) и в това по ГПК (чл. 435 ГПК), и в изпълнителното производство по ДОПК на взискателя следва да бъде признато правото му да обжалва актове и действия на публичния изпълнител. Окръжен съд – Благоевград е страна в производството, прекратено с обжалваното пред директора на ТД на НАП - София разпореждане на публичния изпълнител, и в това му качество жалбата срещу разпореждането е допустима. Правото му на жалба произтича от общия принцип на защита, включително от принципа по чл. 6 ДОПК. Жалбата за отмяна на решението на директора на ТД на НАП – София е поддържана и в съдебно заседание. Ответникът не е изразил становище по жалбата в хода на нейното разглеждане. Длъжникът в изпълнителното производство не е изразил становище по жалбата. Въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът прие следното по фактите: С разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0096058 от 12.03.2025 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – София е прекратил събирането на публични вземания по изпълнително дело № 22110005725/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград по изпълнителен лист от 11.03.2015 г. поради изтекла погасителна давност. Разпореждането е обжалвано от Окръжен съд – Благоевград пред директора на ТД на НАП – София, който с обжалваното пред съда решение е оставил жалбата без разглеждане. Решение № ПИ-88 от 28.03.2025 г. е връчено на Окръжен съд – Благоевград на 31.03.2025 г. От правна страна съдът прие следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 266 ДОПК, независимо че ответникът не е сезиран с жалба от субектите по чл. 266, ал.1 ДОПК. Доколкото решението е с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК, жалбата срещу него е подадена в указания в него срок по чл. 268, ал. 1 ДОПК (на 03.04.2025 г.) и подлежи на разглеждане. По същество жалбата е основателна. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК, на която се е позовал ответникът при преценката за допустимост на жалбата на Окръжен съд – Благоевград като взискател, е относима към действия по изпълнение в смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК. Разпореждането за прекратяване събирането на вземанията на Окръжен съд – Благоевград поради изтекла давност, съответно – за „отписването“ им по чл. 173 ДОПК (в контекста на чл. 173, ал. 1 ДОПК за изключването им от списъка на активните задължения по възражение на длъжника за изтекла погасителна давност), е акт по чл. 225 ДОПК и подлежи на обжалване по административен ред на основание чл. 144, ал. 1 ДОПК. Съответно, разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 7 ДОПК не може да е правно основание за недопустимост на жалба на взискателя в изпълнителното производство – урежда ред за обжалване на действия по изпълнение, насочени към удовлетворяване на вземането. Разпореждането на публичния изпълнител по чл. 225, ал. 1 ДОПК е процесуално действие, а не част от действията по принудително изпълнение (вж. Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия – „... действия по отлагане и възобновяване, прихващане и прекратяване на производството, не могат да бъдат възприети като „действия по принудително изпълнение”), които подлежат на обжалване от длъжника и от трето засегнато лице по реда на чл. 266 ДОПК. Активната легитимация на взискателя в изпълнителното производство по ДОПК произтича от процесуалното му положение на страна – чл. 210, ал. 1, т. 1 ДОПК. За целта не е необходимо признаване на правото на жалба с изрична правна норма – правото на защита на страните в изпълнителното производство произтича от общите принципи, включително от принципа по чл. 6, ал. 2 ДОПК (вж. в този смисъл Решение № 12465 от 19.07.2024 г. по адм.д. № 4555/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, Решение № 436 от 26.02.2019 г. по адм.д. № 112/2019 г. на Административен съд – Пловдив). Правният интерес произтича за взискателя от отрицателното засягане на правната му сфера от прекратяване на изпълнителното производство за удовлетворяване на предявеното парично вземане, включително с оглед последиците по чл. 225, ал. 2 ДОПК. Произнасянето за обратното с обжалваното решение е израз на формалистичен подход, който е несъвместим с предназначението на защитата срещу незаконосъобразни актове и действия на публичния изпълнител. Самото изпълнително производство е административно и правото на защита в него е общ принцип (чл. 8, ал. 1 АПК), по силата на който страните следва да получат възможност да обжалват преграждащите го актове. Аналогично в производството по чл. 267 и сл. АПК всяка от страните разполага с възможност да обжалва актовете по изпълнение – чл. 295 АПК. Също в ГПК при уредбата на изпълнителното производство - чл. 435, ал. 1 ГПК. По изложените съображения жалбата е основателна и обжалваното с нея решение следва да бъде отменено, а преписката върната на решаващия орган за произнасяне по същество – чл. 147, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът