Решение № 986 от 27.12.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2465/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по повод жалба на С. Б. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, съдебен адрес: •••, адв. В.Л. от АК – Хасково, против Заповед № 1510/31.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗ по заявление № 50647 по чл. 11 от ЗСПЗЗ, скица № 4385/10.08.2021 г. е възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Г. Г., върху новообразуван имот в строителни граници, определен с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор № 77195.744.331, ж.р. „Каменец“ землище на гр. Хасково, с площ от 659 кв.м. при граници и съседи: № 77195.744.330, Жилищна територия; № 77195.744.333, Жилищна територия; № 77195.744.332, Жилищна територия; № 77195.744.345, Жилищна територия; Жалбоподателката твърди, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена е в противоречие с материално правни разпоредби, неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административно- производствените правила, като моли за нейната отмяна ведно със законните последици от това. Поддържа се в жалбата, че в случая, процесният имот не попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона. Изложени са съображения в тази насока. На първо място се сочи, че фактическите основания, посочени в оспорваната заповед не обосновавали извода, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. В мотивите на оспорваната Заповед било посочено, че е налице хипотезата на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не ставало ясно по какъв начин административния орган е достигнал до този извод, за да издаде оспорваната заповед. Признаване правото на правоимащите лица да им бъде възстановена собствеността върху имотите, границите на които се установяват с плана по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ било резултат от сложен фактически състав. Съгласно правната норма, на която се позовавал издателят на акта, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Според чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината с точно индивидуализиране на имота се издава въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал.4, а това бил планът на новообразуваните имоти /ПНИ/. В мотивите на заповедта административният орган се позовал от фактическа страна на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността, одобрен със заповед на областния управител. В случая, позоваването само на одобрения със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково и влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Каменец“, землище на гр. Хасково, не било достатъчно основание за издаване на оспорваната заповед. Липсвало решение на Комисията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и ПУП. Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ се изработвал за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В помощния план се включвали данни за имотите, предоставени за ползване и тези, съществували преди образуването на ТКЗС. Регламентацията на помощните планове и плановете на новообразуваните имоти в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждала предимство при отразяванията в ПНИ за ползвателите на имоти, правото на собственост върху които е придобито чрез процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост - какъвто бил настоящият случай. Едва след установяването на границите на тези имоти и определяне на имот за всеки правоимащ по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от останалата земя, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ се образувал имот, върху който правото на собственост се възстановявал на бившите собственици. В този смисъл колизията на правата била законодателно решена в полза на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост. С оглед изложеното, оспорваната заповед била издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените мотиви били неясни и противоречиви, което било съществено нарушение на процесуалните правила. В атакувания административен акт липсвало конкретно посочване на мотиви за фактическото основание за неговото издаване. Така имотът, от една страна, не бил новообразуван, а от друга - бил възстановен в нарушение на процедурата и изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на ал. 7, на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ изисквала издаването на заповед, която като индивидуален административен акт следвало да съдържа реквизитите посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая обжалваната заповед издадена в този си вид, не съдържала всички посочени в него реквизити, което било основание да се приеме, че е незаконосъобразна. Отделно от горното, жалбоподателката намира, че при издаването на акта не е спазена и изискуемата от закона форма. Обжалваната Заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - не било проведено законосъобразно производство по реда на глава 5, раздел I от АПК, като не бил спазен чл. 26, ал. 1 АПК. Когато започнало производството била нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не били уведомени известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителите. Индивидуалният административен акт се издавал след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, съответно направени. Административният орган нарушил това свое задължение, което му било вменено и с императивна разпоредба на чл. 9, ал. 2 АПК - административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересовани лица. Възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не кореспондирала с действителната такава, а актът бил съставен при ненапълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта била несъответна, както по фактите, така и по правото. Въпреки, че административният орган следвал установената в §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, специална административна процедура при издаване на акта, в проведеното административно производство се констатирало допуснато нарушение на административно производствените правила, което било съществено. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следвало доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. В тази връзка законодателят в АПК разширил кръга на доказателствените средства, с помощта на които се установявали фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В процесния случай административният орган не изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, и конкретно не съобразил собствеността на процесния имот и неговото точно местоположение, за ангажиране правилното материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. Според жалбоподателката, процесният имот не бил новообразуван и същият следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред. Видно било от НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 92, том V-ти, дело 2843/1994г. на нотариус при PC - Хасково, че общият наследодател Х.Я.Г., ЕГН •••••••••• от гр. Хасково е бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр. Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с планоснимачен № 2046 при граници: Ц.Я.; Й.В.; Г.П. и Г.Ш.. Приживе, общият наследодател Х.Я.Г., с договор за покупко- продажба, продава на сина си Б.Х.Г., ЕГН ••••••••••, също от гр. Хасково, процесния имот. Продажбата била обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том XI-ти, дело № 3067/1997 г. на нотариус при PC - Хасково, а именно: недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр. Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с планоснимачен № 2046 при граници: Ц.Я.; Й.В.; Г.П. и Г.Ш.. На 23.10.2011г., видно от Удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково, наследодателят Б.Х.Г., ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Хасково починал и оставил за свои наследници: В. А. Г., ЕГН •••••••••• – съпруга, С. Б. К., ЕГН •••••••••• и Х. Б. Г., ЕГН •••••••••• - негови дъщери, които продължавали да са собственици на имота и да владеят и ползват същия според предназначението му. Видно било от Скица на Поземлен имот № •••/11.06.2009 г., че процесният имот, предмет на оспорваната Заповед, бил с идентификатор 77195.744.331 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД- 18- 63/05.10.2006г. на ИД на АК - София с адрес: гр. Хасково, местност „Каменец“, с площ от 659 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар идентификатор и номер по предходен план - 2046, съседи: 77195.744.345; 77195.744.330; 77195.744.333; 77195.744.332. Тоест процесният имот не бил новообразуван, както бил посочен за такъв в оспорваната заповед, имотът съществувал още от 2009г. и бил нанесен на КК и КР на гр. Хасково. Освен това, видно било от посочените по-горе НА, че имотът представлява ЛОЗЕ с площ от 700 кв.м. и бил с пл. № 2046. Имотът не бил предоставен на жалбоподателката с право на ползване съгласно актовете, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не можел да бъде възстановен при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Новообразуваният имот, предмет на обжалваната заповед бил с един и същ идентификатор 77195.744.331, даден още при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - София и нито от оспорваната заповед, нито от каквито и да е било други документи ставало ясно как последният бил новообразуван и по какви критерии е станало това. В конкретния случай, процесния имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона. Освен това, в случаите, когато върху земи имало предоставено право на ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, то се прекратявало по силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Лицата ползватели, които построили в предоставените за ползване имоти сгради до 1 март 1991 г. или чиито предоставени за ползване земи представлявали лозя, овощни градини или земеделската земя били единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, можело да придобият правото на собственост, ако заплатят земите, съгласно условията посочени в §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед осъществяването на тези техни права възстановяването на собствеността в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се осъществявало по особен ред, който бил регламентиран в §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 – 28б от ППЗСПЗЗ. Процедурата включвала съставяне на план за новообразуваните имоти, с който се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработвал въз основа на помощен план и съдържал границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена - чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определял имот, като местоположението му се съобразявало със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Съобразно изискванията на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ имотите, включени в плана, запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м., съответно 1000 кв. м., и имат осигурен достъп до улица или път, а разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. След съставянето на плана за новообразуваните имоти, съгласно §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, той се одобрява със заповед на областния управител, която се обнародва в Държавен вестник, от която дата подлежи и на обжалване самия план. Едва след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти се издава заповедта на кмета по §4к ал.7, респ. чл. 28а от ППЗСПЗЗ относно възстановяването или придобИ.ето на собствеността върху конкретните новообразувани имоти. Като не е изяснил изложените по-горе факти и обстоятелства, Кметът на Община Хасково издал един неправилен и незаконосъобразен акт, който бил в противоречие с материално-правните и процесуалните правила и целта на закона, поради което следвало да се отмени. Така, жалбоподателката счита, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, в резултат на което се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на изложените съображения, жалбоподателката иска от съда да бъде отменена Заповед № 1510/31.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково като неправила и незаконосъобразна, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание тя се представлява от надлежно овластен процесуален представител в лицето на адв. В.Л. от АК- Хасково, който поддържа изложените в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена. В допълнение, в хода на устните състезания са изложени доводи и за нищожност на оспорваната заповед. Ответникът Кмет на Община Хасково оспорва жалбата като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованите страни И. Л. И., действащ чрез своята майка и законен представител И.И.Г., чрез пълномощник в лицето на адв. И.Р.Р. от САК, както и заинтересованата страна М. А. Д., чрез пълномощник в лицето на адв. Веска Запрянова от АК - Хасково оспорват жалбата и молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендират разноски. Заинтересованите страни Х. Г. Г., А. Л. И., Р. И. К., К. И. К., Г. И. К., И. М. К., Д. И. Д., Б. И. Д., К. М. П. и М. И. Д. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат процесуален представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от Заповед № 1510/31.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Каменец“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36- 51/01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50647 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4385/10.08.2021 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Г. Г. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор № 77195.744.331, ж.р. „Каменец“, землище на гр. Хасково, с площ от 659 кв.м. при граници и съседи: № 77195.744.330, жилищна територия; № 77195.744.333, жилищна територия; № 77195.744.332, жилищна територия; № 77195.744.345, жилищна територия; ограничения в собствеността няма. В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“. По делото е представена и цитираната в Заповед № 1510/31.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково – скица № 4385/10.08.2021 г. на процесния новообразуван имот с идентификатор 77195.744.331 по План на новообразуваните имоти на ж.р.“Каменец“, гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на Х. Г. Г.. С писмо с рег. индекс 94 В-2752-1 от 07.10.2021 г. на Община Хасково до жалбоподателката С. Б. К., както и до В. А. Г. и Х. Б. Гикова като наследници на Б.Х.Г. им се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 1510/31.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. Г. Г. върху поземлен имот 77195.744.331 по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково. Според приложените известия за доставяне на 11.10.2021 г., В. А. Г. е получила лично съобщението на Община Хасково. Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1: 1000 на жилищен район /ж.р./ „Каменец“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е обнародвана в Държавен вестник бр. 77/01.10.2019 г., като не е била обжалвана и е влязла в сила на 15.10.2019 г., според предоставените за това данни от Областния управител на област Хасково. В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р „Каменец“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният новообразуван имот № 77195.744.331 с площ от 659 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар № 2046 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Б.Х.Г. и Х. Г. Г., с акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА 27/01.12.1994 г., без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51647; име на стария собственик – Х. Г. Г.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 3363/09.11.2021г., издадено от Община Хасково, е, че Б.Х.Г. е починал на 23.10.2011 г. и е оставил за свои законни наследници В. А. Г. – съпруга, С. Б. К. – дъщеря /жалбоподателката по делото/ и Х. Б. Г. – дъщеря. Безспорно е още обстоятелството, а и същото се установява от представеното удостоверение за наследници, че останалите конституирани по делото заинтересовани страни представляват пълния кръг от наследници на Х. Г. Г.. От доказателствата по делото е видно на следващо място, че на наследниците на Х. Г. Г. по Заявление, вх. № 51647/12.05.1992г. и съгласно Решение № 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия – Хасково е било възстановено право на собственост върху нива от 2.200 дка, попадаща в терен по § 4 на гр.Хасково в местността „Старо Новите лозя; нива от 1.500 дка в местността „Старо Новите лозя“, Нива от 12.900 дка в местността „Старо Новите лозя“ и Нива от 1 дка в местността „Старо Новите лозя“, като е посочено, че възстановяването ще се извърши след влизане в сила на ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателката са представени посочените в жалбата Нотариален акт за собственост, придобит по давност от 09.11.1994 г., с който Х.Я.Г. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Лозе с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр.Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с пл. № 2046, при граници: Ц.Я., Й.В.; Г.П. и Г.Ш.. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том XI, дело № 3067/1994г. на Нотариус при РС-Хасково, на 01.12.1994г. Х.Я.Г. е продал на сина си Б.Х.Г. същия имот. Съдът прие като доказателство и Решение № 251/26.03.2024 г., постановено по гр.(адм.) дело № 1595 по описа за 2022 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 31.05.2024 г., с което по жалба на С. Б. К. е обявена за нищожна Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р „Каменец“, гр. Хасково, в частта й относно поземлен имот с идентификатор 77195.744.331. При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът достига до следните правни изводи: Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са и основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно от описаното по-горе известие за доставяне, жалбоподателката е узнала за издаването на заповедта н а 11.10.2021 г., а жалбата под формата на възражение е подадена чрез административния орган на 18.10.2021 г. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, същата се явява изцяло основателна като съображенията за това са следните: В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Г. Г. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор № 77195.744.331, ж.р. „Каменец“ землище на гр. Хасково, с площ от 659 кв.м. Съгласно § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобИ.ето, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота, следователно оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица № 4385 от 10.08.2021 г. Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия основания, служещи като причина за издаването й, следва да се посочи, че Заповедта е издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗ по заявление № 50647 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4385/10.08.2021 г. Тоест основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Съобразно §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобИ.ето, на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 ППЗСПЗЗ. Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г., постановено по адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, I V отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение № 3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, I V отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд. Следователно, предмет на контрол в настоящия случай се явява единствено съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, който от своя страна и съгласно §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". В настоящото производство са представени доказателства, че жалбоподателката е атакувала като нищожна заповедта на областния управител. Тази жалба е уважена изцяло с влязлото в законна сила Решение № 251/26.03.2024 г., постановено по гр.(адм.) дело № 1595 по описа за 2022 г. на РС-Хасково, с което заповедта на Областния управител е обявена за нищожна по отношение на процесния недвижим имот с идентификатор № 77195.744.331. От своя страна, заповедта, издадена по реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти, както бе посочено по-горе. Съгласно посочените като основание за издаване на процесната заповед разпоредби на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за възстановяването, съответно придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие не е налице в конкретния случай, тъй като в тази част заповедта на Областния управител е обявена за нищожна. При това положение следва да се приеме, че атакуваната заповед на Кмета на Община Хасково, с която се възстановява право на собственост на наследниците на Х. Г. Г. върху поземлен имот с идентификатор 77195.744.331 се явява незаконосъобразна. С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че жалбата като основателна следва да се уважи, респ. атакуваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал.1 АПК, в полза на жалбоподателката, следва да се присъдят и направените по делото разноски в общ размер на 610, 00 лева, от които 10, 00 лева за заплатена държавна такса и 600, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за реалното им извършване и представения списък на разноските. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се приеме за неоснователно, доколкото уговореният и заплатен размер на адвокатския хонорар към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 15.11.2021 г. е малко над минимума, предвиден в НМРАВ към посочената дата от 500 лв., но е съответен на извършените от адв. Л. процесуални действия и участие в повече от две на брой съдебни заседания. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът