Решение № 330 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 430/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С решение №254 от 10.03.2023г, постановено по гр.д.№2640/2022г. по описа на Районен съд –П. е отхвърлени предявените от „А. Т. Т.-2016“ЕООД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление град П., ул.“О. " №••, представлявано от управителя Т. Г. С. срещу ЗК“Л. И.“АД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление град С., бул.“С. ш." №•••, представлявано от М. С. М. - Г. искове с правно основание чл.419 от КЗ във вр. с чл.67 от ЗАП и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 118лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка „ Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва в размер на 2 242.52лв., считано от 16.08.2021г / датата на настъпване на застрахователното събитие / до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „А. Т. Т.- 2016“ЕООД с ЕИК •••••••••, в която са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се в жалбата, че неправилно и в разрез с трайната съдебна практика решаващият състав на съда е възприел становището, че след като причинените вреди на превозвания товар не се дължат на грешка или виновно поведение на превозвача, то не следва да се ангажира отговорността и на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача“№••••••••••••••.Съгласно чл.419 от КЗ застрахователният договор при сухопътни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозния товар, освен ако е уговорено друго. Законодателят е предвидил, че застрахователният договор влиза в сила с предаване на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително и при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. На основание чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Право да предяви претенция към застрахователя при настъпване на застрахователно събитие принадлежи на превозвача. На следващо място се сочи, че неправилно районният съд е приел, че ответникът има законово право да се позовава на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като Конвенцията урежда отношенията между изпращач, превозвач и товарополучател във връзка с международния автомобилен превоз на товари при доставяне на товара, както и отговорност на изпращача за вреди от непълното, неправилното или неточно посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на придружаващите го митнически документи и от недостатъка на опаковката. Ответното дружество в нарочно писмо се е позовало на чл.17, ал.2 от Конвенцията като е твърдяло, че липсата на стока се дължи на обективни обстоятелства, които не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее. Правото да се позове на тази разпоредба има ищеца в качеството на превозвач, а не и ответника, тъй като същият няма качество на изпращач на товара, нито на превозвач, нито на товарополучател. Това обстоятелство според жалбоподателят не е било взето предвид от районния съд, поради което съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. В жалбата се поддържа, че неправилно районният съд се е позовал в решението си на Общите условия на договора за застраховка „ Отговорност на превозвача“, тъй като тези условия не са били представени и съответно подписани от ищцовото дружество. В хода на производството пред районният съд ответникът не е представил доказателства, които да установят, че Общите условия са подписани от застрахования.От представените от ответника доказателство е видно, че Общите условия не само не са подписани от ищеца, но и не са подписани и от страна застрахователя, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е приел, че същите своевременно са сведени до знанието на застрахования. Счита се, че не е в компетентността на районния съд да дава насоки какви мерки шофьорът на товара би могъл да предприеме, за да се предпази от злонамерени действия, като да избере и друг маршрут, друг паркинг със засилена защита или да предприеме индивидуални мерки относно начина на заключване на каросерията на превозното средство, процесният превоз да бъде възложен не на един шофьор, а на двама, което е щяло да елиминира нуждата от продължително паркиране на превозното средство за задължителни почивки. Оспорват се изводите на районния съд, че за да се ангажира отговорността на застрахователя е следвало превозвачът да е изплатил обезщетението на застрахованото лице. Цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика/ решение №22 от 04.08.2014г. по т.д.№1727/2013г. на ВКС била неотносима към процесния случай, тъй като касаела друг вид застраховка „Гражданска отговорност“, различна от „Отговорност на превозвача“. Според жалбоподателят районният съд не се е бил произнесъл по възражението му в исковата молба за липса на произнасяне от страна на застрахователя по заведената пред него щета от „А. Т. Т. 2016“ЕООД, тъй като с уведомлението от 15.10.2021г. ищцовото дружество е уведомило ответника за настъпилите събития и е образувана щета №1205-1308- 21-7132. Получена е писмо изх.№10602/25.11.2021г., с което е отказано изплащане на исканото от ищеца обезщетение като в това писмо е посочен номер на друга застрахователна полица №13082110000031, която няма отношение към сключената полица „Отговорност на превозвача“№••••••••••••••.Посочено е, че застрахователното събитие е станало на 06.12.2019г., което не е вярно. Точната дата на процесното застрахователно събитие е 16.08.2021г. Не отговаряло на истината твърдението на ответника, че експерт на застрахователя е разгледал уведомление от 02.03.2020г, тъй като уведомлението е от 15.10.2021г. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна по спора ЗК“Л. И.“АД с ЕИК ••••••••• е подаден писмен отговор, с който е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна.Решаващият съд обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е формирал законосъобразни фактически и правни изводи. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба. Подробни съображения по съществото на спор аса развити в хода на устните състезания. Ответникът по жалбата не изпраща представител. Пазарджишкият окръжен съд като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, с която е сезиран, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Производството пред районния съд е образувано по искова молба от „А. Т. Т.- 2016“ЕООД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление град П., ул.“О. " №••, представлявано от управителя Т. Г. С. срещу ЗК“Л. И.“АД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление град С., бул.“С. ш." №•••, представлявано от М. С. М. - Г., в обстоятелствената част на която се твърди, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“№•••••••••••••• със срок на валидност от 12.02.2021г. до 11.02.2022г. Съобразно тази застраховка отговорността на застрахования е като превозвач на товари по шосе, превозвани с МПС „М. ТГМ“ с рег.№ ••••••••, рама №•••••••••••••••••. През време на действието на застрахователната полица е настъпили следното вредоносно събитие- на 16.08.2021г. на А-1 Западна автомагистрала, посока Линц км 78.800, Австрия около 14: 00 часа при извършена рутинна проверка на товарен автомобил „М. ТГМ“ с рег.№ ••••••••, в камиона, натоварен със стока Sopp Industrie GmbH са открити четири души бежанци, които са увредили сериозно част от превозваната стока. За установеното е съставен протокол от компетентните власти с №RL2006/22/ЕG. Твърди се, че шофьорът на товарният автомобил няма отношение по проникването в карусерията от страна на бежанците. Стоката е достигнала до получателя Sopp Industrie GmbH, от когото е съставен Авариен протокол от 17.08.2021г., в който протокол е констатирано, че поради престоя на четирима души в товарни отсек на камиона са налице значителни щети на стоката- 36 картонени кашона от артикул 11328 са квалифицирани като неизползваеми, тъй като стоката е била дефектна или силно замърсена, че не може да се използва поради съображения за хигиена. Други 16 кашона – 8 с артикул 11328, четири с артикул 13500 и четири с артикул 35771 са били леко повредени и трябвало да се проверят за наличие на чужди тела. Съобразно експертно становище №21.08-1968 за щета №492140007005- щета при транспортиране на частичен товар от декоративни ленти в резултат от неправомерно навлизане на имигранти в товарния отсек на камиона, при превоз на товар с подател „Ф. Г. 2003“ЕООД, спедитор „А. Т. Т.-2016“ЕООД и получател Sopp Industrie GmbH, нанесената частична щета се изчислява в размер на 11 308.96евро. Твърди се, че в началото на месец октомври 2021г на електронната поща на ищеца е получено искане за обезщетение в размер на 11308.96евро за нанесени щети по превозвания товар вследствие злонамерени действия на имигранти, която сума съгласно фиксираните валутни курсове на Българска народна банка е с левова равностойност от 22 118 лв.С уведомление от 15.10.2021г ищецът уведомил ответното дружество да настъпилото застрахователно събитие и била образувана щета №1205-1308-00-21-7132. Получено е писмо с изх.№10602/25.11.2021г., с което е отказано изплащане на исканото обезщетение на ищеца. Твърди се, че в това писмо е посочен номер на застрахователна полица №13082110000031, която полица е друга и е различна от полица“ Отговорност на превозвача“№••••••••••••••. В писмото било посочено, че експерт е разгледал уведомление от 02.03.2020г, което не е процесното уведомление от 15.10.2021г. По- нататък в писмото се посочвало, че застрахователното събитие е станало на 16.12.2019г. – отново не отговаря на истината, а точната дата е 16.08.2021г. В същото това писмо се посочвало, че съгласно правилата на т.1.4 във вр.с т.2 от раздел IX „Основни задължения на страните по договора“ от Общите условия застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение, ако застрахованият не е изпълнил задължението си в срок до 7 дни да уведоми за настъпилото събитие. Сочи се обаче, че застрахователното дружество не е изпълнило задължението си да представи на ищеца Общите условия по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“. Въпреки това още на 16.08.2021г е осъществен телефонен разговор между управителя на ищцовото дружество и застрахователя, в който разговор застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. От страна на ищеца е направено искане за повторно разглеждане на щетата като с писмо ответното дружество отново е отказало изплащане на обезщетение. Ищецът счита, че е налице непроизнасяне по предявената претенция от страна на застрахователя. Сочи се в исковата молба, че съгласно чл.419 от КЗ застрахователният договор при сухопътни превозни средства покрива всички рискове, на които е изложен превозвания товар, освен ако е уговорено друго. Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. На основание чл.405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.Право да предяви претенция към застрахователя при настъпването на застрахователно събитие принадлежи на превозвача. Застрахователят по транспортната застраховка покрива риска от настъпване на застрахователно събитие по време на превоза. Според ищеца неправилно било позоваването на ответника на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, тъй като Конвенцията урежда отношенията между изпращач, превозвач и товарополучател във връзка с международния автомобилен превоз на товари, отговорността на превозвача за вреди при загубване, повреждане или закъснение при доставяне на товара, както и отговорността на изпращача за вреди от непълно, неправилно или неточно посочване на товара и неговото естество, от липсата, непълнотата или неточността на придружаващите го митнически документи и от недостатък на опаковката. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 22 118 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва в размер на 2 242.52лв, считано от 16.08.2021г / датата на застрахователното събитие/ до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства. В срока по чл.131 от ГПК от ответникът е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението, че застрахователят не бил представил на ищеца приложимите към сключената застраховка Общи условия. При сключването на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица №1308211000031 за застраховка „Отговорност на превозвача“ застрахованият е декларирал, че е получил Общите условия за застраховка „Отговорност на превозвача“, запознат е с тях и ги приема. Според ответника са приложими разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки по аргумент на чл.1, т.1, съгласно която тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приеМ.е на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Твърди се, че въз основа на предявената извънсъдебна претенция от страна на ищеца в ответното дружество е образувана преписка по щета №1205-1308-00-21-7132/15.10.2021г. към застрахователна полица №1308211000031 по застраховка „Отговорност на превозвача“.Щетата е приключила с отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като настъпилото събитие не е покрит риск при условията на договора. Изрично в т.1.4 във вр.с т.2 Раздел IX от Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача“ е регламентирано, че застрахователят може да откаже изплащане на застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължението за уведомяване на застрахователя в 7 дневен срок от узнаването на настъпването на застрахователното събитие от страна на застрахования. Противопоставя се възражение, че ищецът не бил изпълнил задължението си по чл.395, ал.1 от КЗ и т.1.5 Раздел IX от приложимите Общи условия да предприеме всички разумни и целесъобразни мерки за предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и / или щетата и за уведоми незабавно застрахователя. Настъпилото събитие не е покрит риск по условията на договора и попада в общите изключения по сключената застраховка. Съгласно т.1 от раздел Vот Общите условия във вр.с чл.17, т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В настоящият случай причинените вреди на превозвания товар не се дължат на грешка или на виновно поведение на превозвача, поради което не следва да се ангажира неговата отговорност както и тази на неговия застраховател. Разпоредбите на Конвенцията регламентират, че превозвачът отговора за състоянието на товара и опаковката му като при установено неизправност се изисква вписване на съответната бележка в графа 18 на товарителницата. В случая няма никакви бележки от страна на получателя, поради което се счита, че стоката е приета в добро състояние. Ответникът противопоставя възражение за погасяване на взеМ.ето по давност по аргумент от чл.32, т.2 от конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки. Съобразно посочената разпоредба исковете, свързани с международен превоз се погасяват с изтичане на едногодишен срок. Оспорва се и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава поради неоснователност на главния иск. Възразява се срещу началния момент, от който се претендира обезщетение за забава като това не е датата на настъпване на застрахователното събитие. С отговора направени доказателствени искания. Пред първоинстанционния съд е представена застрахователна полица №•••••••••••••• от 11.02.2021г., от която се установява, че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор, по който ответникът/ застраховател/ е поел задължението да носи покритие на риска от възникване на отговорност на ищеца / застрахован/ в качеството му на превозвач при извършване на превози с товарен автомобил „М. ТГМ“ с рег.№РА 2830 ВХ, рама №••••••••••••••••• през периода от 12.02.2021г до 11.02.2022г. Представена е международна товарителница CMR от 12.08.2021г., от която се установява, че ищецът е извършил международен автомобилен превоз на стоки 18 палета – 576 бр. от България до ГерМ.ия като изпращач на стоките е „Ф. Г. 2003“ЕООД с ЕИК 120547921, а техен получател е „SOPP INDUSTRIE“ GmbH. От представените в легализиран превод на български език писмени доказателства / съдържащи се на листове 12-35 от първоинстанционното дело/ се установява, че на 16.08.2021г. на А-1 Западна автомагистрала посока Линц, Австрия, км 78.800 около 14: 00 часа при извършена полицейска проверка в каросерията на процесния товорен автомобил били открити четирима души. За установеното е съставен нарочен протокол от съответните власти. Стоката е достигнала до получателя, но при разтоварването и били установени значителни щети поради престоя на четиримата души в товарния отсек на камиона като е констатирано, че 36 картонени кашона от артикул 11328 са като напълно неизползваеми, , тъй като стоката е била дефектна или силно замърсена, други 16 картонени кашона / 8 кашона с артикул 11328, 4 кашона с артикул 13500 и 4 кашона с артикул 35771 са леко повредени и следвало да се проверят за наличието на чужди тела. Съгласно експертно становище №1968 от 21.08.2021г. по заведена щета №492 140007005 при транспортиране на частичен товар от декоративни ленти в резултат на имигранти в товарния отсек на камиона с изпращач Ф. Г. 2003“ЕООД, превозвач „А. Т. Т.-2016“ЕООД и получател „SOPP INDUSTRIE“ GmbH, нанесената частична щета е в размер на 11 308.96 евро. Видно от данните по делото през октомври 2021г. срещу ищеца е предявена претенция за заплащане на въпросната сума от 11 308.36 евро. На 15.10.2021г. дружеството – ищец е уведомило ответника за станалото на 16.08.2021г. застрахователно събитие, описвайки обстоятелствата, при които е възникнало. На 25.11.2021г. ответното дружество- застраховател е отговорило на ищеца, че не са налице основания за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като от една страна не е бил уведомен в 7 дневен срок от узнаването на настъпилото застрахователно събитие съгласно т.1.4 във вр.с т.2 от раздел IX от Общите условия на договора, а от друга съгласно т.1 раздел V „Общи изключения във вр.с чл.17, т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки превозвачът, съответно застрахователят му се освобождават от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешни на правоимащия, на нареждане на последния, което не е в резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не би могъл да избегне и последиците, които не би могъл да преодолее. В този отговор се сочи застрахователна полица №••••••••••••••. Споменава се за депозирано на дата 02.03.2020г уведомление от застрахования и за станало на 06.12.2019г застрахователно събитие. Пред районния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А. Б. С./ водач на товарния автомобил/. От неговите показания се установява, че застрахователното събитие е настъпило на 16.08.2021г при извършване на международен превоз с крайна дестинация ГерМ.ия.Свидетелят извършва превози по тази линия от около 14 години, като е добре запознат с особеностите на маршрута. На границата между Румъния и Унгария, водачът спрял на паркинг за почивка. Според свидетелят на тази граница и друг път се е случвало да има бежанци, които да се опитват на се качат на някой от паркираните камиони, за да стигнат до Западна Европа. Свидетелят пренощувал на посочения паркинг, след което продължил по маршрута. Преминал през територията на Унгария за около четири часа и половина, на след като влязъл на територията на Австрия е бил спрян за извършване на полицейска проверка. При проверката било установено, че в каросерията на камиона има четири неизвестни за водача лица, които били повредили част от превозваната стока.След приключване на полицейската проверка свидетелят продължил към крайната дестинация. Водачът уведомил своевременно за случилото се застрахователното дружество и собственика на товарния автомобил. Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по въпроса относно валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба. По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението въззивният съд следва да развие и допълнителни съображения във връзка с дадената от районния съд правна квалификация на спорното право. Настоящият състав счита, че обжалваното решение е постановено при неправилна правна квалификация на предявения иск / по чл.419 от КЗ/, вместо правилната правна квалификация – тази по чл.435 от КЗ. Съгласно ТР №2 от 29.02.2012г. по тълк.д.№2/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението. Само когато съдът се произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанциония съд за ново разглеждане. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. В случая дадената от районния съд правна квалификация на иска по чл.419 от КЗ не се отразява върху допустимостта на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл по заявените фактически твърдения, очертаващи основание на иска и в рамките на търсената от ищеца защита. Поради това въззивната инстанция следва да се произнесе по основателността на иск с оглед възприета от нея правна квалификация. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.435 от Установи от представената по делото и обсъдена по-горе застрахователна полица •••••••••••••• от 11.02.2021г., че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи риска от възникване на отговорност на ищеца в качеството му на превозвач на превози на товари по шосе, извършвани с товарен автомобил „М. ТГМ“ с рег.№ ••••••••, рама №•••••••••••••••••. Според настоящата въззивна инстанция процесният застраховател договор представлява подвид на договора за застраховка „Гражданска отговорност“. Това е така, защото в застрахователната полица изрично е посочено, че покритият застрахователен риск се изразява в „ отговорността на застрахования в качеството на превозвач“. Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на договорна отговорност на превозвача за вредите, причинени от неизпълнението на неговото задължение по договора за международен автомобилен превоз съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Тук е мястото да се посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост на посочения международен акт в отношенията между страните, респективно за неправилно позоваване на районния съд на този акт, изследвайки отношенията между страните. За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата по чл.429- 435 от КЗ. В т.см. са решение №118 от 20.07.2017г. по т.д. №2179/2016г. на ВКС, решение №27/29.07.2016г по т.д.№2415/2014г на ВКС, решение№47 от 30.07.2019г. по т.д.№1502/2018г., в които е прието, че „договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорност на превозвача за вреди или повреда на стоката, нанесени от превозвач на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стои по занятие е вид застраховка „Гражданска отговорност“. За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл.419 от КЗ, защото предмет на поетата от ответника застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството му на превозвач за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за автомобилен превоз на стоки. Договорът по чл.419 от КЗ е друг вид застрахователен договор, който покрива всички рискове, на които е изложен превозвания товари, представлява имуществено застраховане на вещ като има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарна цена, която има в местоназначението и ако не е уговорено друго застрахователния договор влиза в сила с предаването на товара за превоз. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача/ в т.см. решение №27 от 29.07.2016г по т.д.№2415/2014г на ВКС/. Настоящият случай не е такъв. Основателността на предявения иск по чл.435 от КЗ е обусловена от кумулативното установяване на следните предпоставки: 1/ наличие на валидно сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ при международен автомобилен превоз между страните по делото, 2/ по време на действие на застрахователния договор да са причинени имуществени вреди на трето лице в резултат на виновни действия на превозвача по време на превоза/ така и при отговорност без вина на превозвачаза причинени на трети лица щети по време на превоза/ и 3/ ищецът да е изплатил обезщетение за вредите на това трето лице. ВзеМ.ето на застрахования срещу застрахователя в тази хипотеза има регресен характер и произтича от предвиден в закона фактически състав, включващ извъндоговорен елемент / плащането от застрахования в полза на увредения / в този смисъл чл.378, ал.5 от КЗ/. Според разпоредбата на чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната сума / лимит на отговорността/ и на покритието по застрахователния договор. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че през действие на процесния застрахователен договор е възникнало правоотношение между ищеца и трето лице Sopp Industrie GmbH по договор за международен автомобилен превоз на стоки, по което ищецът в качеството на превозвач е поел задължението да извърши превоз на стоки от България до ГерМ.ия. Наличието на правоотношението по договор за международен автомобилен превоз се потвърждава от международната товарителница / лист 10 от първоинстанционното дело/, в която е удостоверено, че товарът е бил предаден за превоз на ищеца. Тази товарителница има доказателствено значение относно факта на сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки, по който страна е ищеца, защото е посочено, че товарът е предаден за превоз на ищеца, който е поел задължение да го транспортира от България до ГерМ.ия. Договорната отговорност на превозвача е императивно уредена в чл.17, пар.1 от Конвенцията за международен автомобилен превод на стоки. Тук е мястото да се отбележи, че е основателно възражението на жалбоподателя за неприложимост по отношение на него да Общите условия към процесния застрахователен договор. Действително в хода на първоинстанционното производство ответникът не е успял да обезпечи доказателствено факта на запознаване на ищеца с тези общи условия. Няма данни същите да са предоставени на жалбоподателя, респективно да се запознал с тях и да ги е приел. Ето защо Общите условия не следва да се прилагат в процесното застрахователно правоотношение. Правната му рамка обаче остава застрахователната полица, както и Конвенцията за международен автомобилен превод на стоки/ по развитите по-горе съображения/. Установи се от данните по делото, че стоките по сключения между ищеца и посоченото по-горе трето лице договор за автомобилен превоз са приети за превоз от ищеца и натоварени в товарния автомобил, визиран в процесния застрахователен договор. Ето защо съдът приема, че отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вредите от неизпълнението на задължението по договора за международен автомобилен превоз попада в обхвата на поетата от ответника застрахователна закрила. Безспорно е установено, че по време на действие на процесния застрахователен договор на 16.08.2021г. е настъпило застрахователното събитие- увреждане на част от стоката в резултат на проникване на четири лица в каросерията на товарния автомобил. Нанесената вреда възлиза на сумата от 11 308.96 евро с левова равностойност 22 118 лв./ която равностойност е исковата сума/. Следва да се отбележи, че между страните не съществува спор за размера на вредите. Установи се, че във връзка с настъпилото събитие е заведена щета, по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение с писмо изх.№10602/25.11.2021г. Факт е, че в този отговор е визиран друг номер на застрахователна полица, а не номера на процесната такава, посочена е различна дата на застрахователното събитие- 06.12.2019г., вместо 16.08.2021г., посочено е, че застрахователят е разгледал уведомление от 02.03.2020г, а представеното към исковата молба уведомление е от 15.10.2021г. С исковата молба ищецът е инвокирал довод, че според него е налице непроизнасяне от страна на застрахователя, след като е сезиран от насрещната страна по застрахователното правоотношение, предвид сочените несъответствия. Действително по това възражение районният съд не е взел отношение в мотивите на съдебния си акт. Това възражение се поддържа и пред настоящата инстанция. Следва са се отбележи, че непроизнасянето на районния съд по това възражение не е съществен процесуален пропуск, тъй като отказът на застрахователят да заплати застрахователното обезщетение би имал значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице по чл.432 от КЗ, спрямо което застрахования е отговорен. При тази хипотеза увреденото лице има право на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, според които лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Настоящият казус очевидно не е такъв. Разглеждайки това възражение, въззивният съд намира, че сочените в писмото- отговор несъответствия не се отразяват на процесното застрахователно правоотношение, по развитите по-горе съображения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ответникът- застраховател не е имал право да се позовава на разпоредбите на чл.17, т.2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, изключваща отговорността на превозвача. Ответникът в качеството на застраховател „ Гражданска отговорност“ има право на основание чл.432, ал.2 от КЗ да релевира възраженията, които произтичат от гражданската отговорност на застрахования. Това е така, защото неговата отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахования, тоест ако е налице основание за изключване отговорността на застрахования превозвач, това е основание за изключването и на отговорността на застрахования. Ответникът в писмения отговор се е позовал на нормата на чл.17, т.2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, според която норма превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее. Противопоставил е възражение, че причинените вреди на превозвания товар не се дължат на грешка или на виновно поведение на превозвача, поради което не следва да се ангажира отговорността му като застраховател по процесното застрахователно правоотношение с ищеца. Това възражение е обсъдено от районния съд, който е приел, че водачът на процесния товарен автомобил дефакто не е направил всичко необходимо, не е положил дължимата грижа за опазване на товара от такъв характер посегателства, каквото е случилото се, като се е аргументирал какви евентуално действия същият би могъл да предприеме, за да осигури пълна защита на товара и за да бъде осуетено проникването на емигранти в автомобила. В тези разсъждения настоящата инстанция не съзира нищо „абсурдно“ както твърди жалбоподателя, поради което оплакването му в тази посока е напълно несъстоятелно. Анализирайки доказателствата по делото и най-вече показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел, който е водача на товарния автомобил в инкриминирания момент- момента на настъпване на застрахователното събитие, настоящият състав приема, че процесното застрахователно събитие не е станало поради грешка или вина на водача на товарния автомобил. Същото се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, които не е могъл да преодолее. В този случай настъпването на вредоносното събитие е в причинна връзка с фактор, който стои извън волята на застрахования превозвач. Случаят попада в хипотезата на чл.17, т.2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки. Процесното събитие е настъпило поради извънредни и независещи от застрахования превозвач обстоятелства, които са основание за освобождаването му от отговорност. След като не е възникнала отговорност за застрахования превозвач, следва да се приеме, че не е възникнала и функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя по застраховка „ отговорност на превозвача“. На следващо място, за да бъде изпълнен фактическия състав на нормата на чл.435 от КЗ/ както бе отбелязано по-горе/ правото на застрахования да претендира обезщетение по застраховка „ отговорност на превозвача“ е изискуемо след удовлетворяване на увреденото лице – в случая след заплащане на вредите в пълен размер, причинени от застрахования поради неизпълнение на договора за превоз/ виж определение №60497 от 20.10.2021г по т.д. №2273/2020г на ВКС/. По настоящото дело липсват както твърдения от ищеца, така и доказателства същият да е платил на увреденото лице / получателя на стоката/ сумата от 22 118лв., представляваща левовата равностойност на 11 308.96 евро. Районният съд е достигнал до идентичен правен извод и изложените в тази връзка съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изводите на първостепенния съд в тази насока на незаконосъобразни. Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция ответникът по жалбата има право на разноски. С отговора на исковата молба същият е направил искане в тази насока, но по делото не са представени доказателства за действително сторени такива за адвокатско възнаграждение.Ето защо не следва да се присъждат разноски на ответника за въззивната инстанция. Така мотивиран Пазарджишкият окръжен съд