Решение № 5226 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 814/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на Сдружение „ Местна агенция за икономическо развитие – Разлог“ с БУЛСТАТ 101014491, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, област Благоевград, пл. „Преображение“ № 1, представлявано от Изпълнителния директор З. Б., срещу Решение № РД-02-14-811/27.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /Дирекция „УТС“/ и Ръководител на Националния орган /НО/ на програма „ИНТЕРРЕГ V-А „ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“ 2014-2020 г. по проект № GRBG 6282 „Овластяване на бизнеса, търсещ растеж“, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А „ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“ 2014-2020 г. /Програмата/, с което на бенефициента Сдружение „Местна агенция за икономическо развитие – Разлог“, e определeна финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по Договор от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференции, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес-инкубатор – Гоце Делчев ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС.

Твърди се в жалбата, че решението е нищожно, като издадено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 73 от ЗУСЕФСУ, а при условията на евентуалност, че същото е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се решението да бъде обявено за нищожно, а ако съдът не възприеме доводите за нищожност, да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

Оспорващото сдружение, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ и Ръководител на Националния орган на Програма „Интеррег V-А Гърция – България“ 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение от оспорващия при съответния изход от спора.

Като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.04.2021 г. между Управляващия орган на Оперативните програми по цел “Европейско териториално сътрудничество“ на Министерството на развитието и инвестициите, действащ като Управляващ орган на Програмата за сътрудничество “ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г.“ и Търговско-промишлената камара на Родопи – Водещ бенефициер на операцията /проекта/ с наименование „Овластяване на предприятията, търсещи растеж“, е сключен Договор за субсидии № В6.3а.28/26.04.2021 г. /на л. 121 – л. 136 от делото/, съгласно който на Водещия бенефициер - Търговско-промишлената камара на Родопи, се предоставя субсидия за изпълнение на горепосочения проект, като водещият бенефициер поема задължението да изпълни проекта в сътрудничество със следните трима бенефициери: Университет на Македония; Агенция за икономическо развитие – Банско и Местна агенция за икономическо развитие /МАИР/ - Разлог – жалбоподател по настоящото дело.

На основание Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /на л. 22 – 23 от делото/, е възложено на М. О. – Директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество “ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г.“ На основание договора за субсидии, между водещия бенефициер и останалите трима бенефициери, е сключено споразумение за партньорство /на л. 144 – л. 158 от делото/.

В изпълнение на проекта, оспорващото сдружение е открило процедура за избор чрез публична покана /заповед на л. 347 от делото/ по реда на ПМС № 160/ 01.07.2016 г. на изпълнител с предмет: “Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към организация и управление на МПС, повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа на предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес или цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проект „Empowering businesses Seeking Growth“ с акроним SeeG, финансиран по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ В6.3а.28/26.04.2021 г. в рамките на програмата за трансгранично сътрудничество “ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г.“, като е одобрил поканата и цялата документация за участие /на л. 349 – л. 378 от делото/.

Видно от Протокол от 26.05.2022 г. от дейността на оценителите по процедурата /на л. 379 – л. 380 от делото/, е била подадена една единствена оферта по обявената процедура – от „Техникъл Трейнинг България“ ЕООД с предложена цена, по-ниска от максималния разполагаем бюджет и кандидатът е класиран на първо място.

С избрания изпълнител - „Техникъл Трейнинг България“ ЕООД, е сключен на 15.06.2022 г. договор с предмет „Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към организация и управление на МПС, повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа за предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес и цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проекта“, на стойност 150 750.00 лева без ДДС /на л. 381 – л. 384 от делото/.

На 11.05.2022 г. между МАИР – Разлог и СНЦ „Бизнес инкубатор - Гоце Делчев. ЦПП.“ е сключен Договор за услуга с предмет „Организиране на пресконференция, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“ /на л. 391 от делото/, на стойност 22 491.70 лева с ДДС /18 743.08 лева без ДДС/. Договорът е сключен чрез директно възлагане на услугата;

Подадено е Уведомление за нередност с Писмо вх. № УТС-1282/02.06.2023 г. /на л. 57 – л. 58 от делото/. В уведомлението е посочено, че видно от наличните таблици с направени от страна на бенефициера разходи за периода 26.04.2021 г. - 03.08.2022 г., има извършени разходи във връзка с организиране на събития по проекта, отчетени по два договора: Договор от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференция, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес инкубатор - Гоце Делчев ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС, като разходите са направени само въз основа на сключения договор и Договор от 15.06.2022 г. с предмет „Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към управление на МПС, повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа за предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес и цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проекта“, сключен с „Техникъл Трейдинг България“ ЕООД на стойност 150 750 лева без ДДС, като е проведен избор на изпълнител с публична покана по реда на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ и ПМС № 160/01.07.2016 г. Сочи се в уведомлението, че към момента на откриване на процедурата, възложителят е бил наясно с необходимостта от осъществяване на събития за нуждите на проекта, тъй като вече е имало подписан договор за субсидия /Договор за субсидия № В6.8а.28/26.04.2021г./ и одобрен формуляр за кандидатстване. Според подателя на сигнала, предметът на публичната покана е сходен с предмета на директно възложения договор, а именно: организиране и изпълнение на събития по проекта и същите не следва да се разделят. Предвид посочения факт, възложителят е следвало да се съобрази с общата стойност на двете услуги при избор на начин на възлагането им. В случая тя е 169 493.08 лева без ДДС, като съгласно чл. 50 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, възложителят е следвало да определи изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана. В случаите, когато за възложителя е била известна необходимостта от възлагането на няколко идентични услуги, същите би следвало да се възлагат като една обща поръчка.

Горното е квалифицирано в уведомлението за нередност като такава по т. 2, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г. /Наредбата за посочване на нередности/, с финансово влияние в размер на 100 % от допустимите разходи по Договор от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференция, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес инкубатор - Гоце Делчев. ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС.

С нарочно писмо бенефициерът е уведомен за постъпилия сигнал за нередност и същият е подал възражение /на л. 36 – л. 37 от делото/, в което е посочил, че в конкретния случай по уведомлението за съмнение в нередност, бенефициерът счита, че би било ограничаващо условие обединяването на експертната дейност от втората услуга с чисто логистичните дейности от първата услуга, включваща транспортиране на участници, хотелско настаняване вкл. на територията на Гърция, наемане на зали, кафе-паузи/кетъринг, отпечатване и размножаване на информационни материали, както и че именно на база детайлното описание на дейностите/конкретните задачи в техническите задания /в съответствие с описанието им в проектния формуляр/ бенефициерът не е възприел двете услуги като идентични или сходни, респективно не ги е обединил при подготовката на процедурата за избор на изпълнител с публична покана, доколкото и дейностите в обхвата на двата договора са специфични и изискват различен по вид капацитет - технически, експертен и т.н.

С оспореното решение - Решение № РД-02-14-811/27.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /Дирекция „УТС“/ и Ръководител на Националния орган /НО/ на програма „ИНТЕРРЕГ V-А „ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“ 2014-2020 г. /на л. 27 – л. 34 от делото/ по проект № GRBG 6282 „Овластяване на бизнеса, търсещ растеж“, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А „ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“ 2014-2020 г. /Програмата/, на бенефициента Сдружение „Местна агенция за икономическо развитие – Разлог“, e определeна финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по Договор от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференции, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес-инкубатор – Гоце Делчев ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС.

Органът е изложил, че споделя изцяло направените в уведомлението за съмнение за нередност констатации. Бенефициерът трябвало да избере изпълнител/и съгласно изискванията на чл. 49 и сл. от ЗУСЕФСУ, тъй като общата стойност на двете услуги по посочените по-горе договори е над 30 000.00 лева. С действията си бенефициерът възложил отделно изпълнението на дейностите, включени в обхвата на договора от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференция, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес инкубатор - Гоце Делчев. ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС, отделно от дейностите, включени в договора от 15.06.2022 г. с предмет „Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към управление на МПС, повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа за предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги на ниво бизнес и цялостна група, персонализирани консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проекта“, сключен с „Техникъл Трейдинг България“ ЕООД. В резултат на така извършеното разделяне, бенефициерът използвал по-благоприятен режим за избор на изпълнител по отношение на сключения договор от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференция, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес инкубатор - Гоце Делчев. ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС.

Според решението, извършеното нарушение попада в легалната дефиниция на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Същото има финансово отражение, като е налице нередност по смисъла на Регламент № 1303/2013 г., доколкото нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда на бюджета, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение Административният орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/01.07.2016 г. във вр. с чл. 50, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 2 и чл. 49, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ, като е налице нередност по т. 2, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕФСУ.

Определена е финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по Договор от 11.05.2022 г. с предмет „Организиране на пресконференции, кръгли маси и осигуряване на транспорт и настаняване на участниците във форумни събития в рамките на проекта“, сключен със СНЦ „Бизнес-инкубатор – Гоце Делчев ЦПП“ на стойност 18 743.08 лева без ДДС.

Оспореното решение е връчено на оспорващия, съобразно Писмо изх. № 99-00-3-69/31.07.2023 г., с Известие за доставяне на л. 35 от делото, на 03.08.2023 г., а жалбата срещу него, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана директно в Административен съд – Благоевград, като е заведена на 21.08.2023 г. Не е приложен оригинала на пощенския плик, с който е изпратена, а приложеното копие не се чете.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената до съда жалба е процесуално допустима като подадена в срок /не е приложен оригинала на пощенския плик, с който е изпратена, а приложеното копие не се чете/, от надлежна страна и срещу подлежащ за оспорване административен акт, който неблагоприятно я засяга /накърнява нейни права и интереси/.

Сдружението е икономически субект по смисъла чл. 2 /37/ от Регламент /ЕС/ 1303/2013, като получател на безвъзмездна финансова помощ по Договор за субсидия № В6.3а.28/26.04.2021 г., съфинансиран по Програма за сътрудничество „Интеррег V-А Гърция-България 2014-2020“ за изпълнението на проект „Овластяване на бизнеса, търсещ растеж“. Разпоредбата на ал. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013 определя „бенефициера“ като публична или частна организация, и само за целите на Регламента за ЕЗФРСР и Регламента за ЕФМДР — физическо лице. Според разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от Регламент № 1299/2013, когато са налице двама или повече бенефициери за операция от програма за трансгранично сътрудничество, един от тях се определя от всички бенефициери като главен бенефициер. В тази връзка, анализът на релевантната национална и европейска нормативна уредба, обосновава извод, че от една страна всеки участник в изпълнението на проект/операция се определя като бенефициер /независимо дали е водещ или не/, а от друга ръководителят на Националния орган има правомощието да установява нередност, допусната от бенефициери с местонахождение на територията на Република България, и съответно да определя финансова корекция, какъвто е настоящият случай. Това правомощие обхваща, както случаите на нередност, допусната от водещ/главен бенефициер/партньор, така и случаите на нередност, допусната от бенефициер/партньор. Ограничението на компетентността на ръководителя на НО за определяне на корекция, е единствено по териториален признак /необходимо е извършителят да е с местонахождение на територията на Република България/. Така посоченото е в съответствие с трайната практика на Върховния административен съд /в този смисъл: Решение № 3326 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2021 г.; Решение № 6323 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 114/2023 г.; Решение № 10110 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9806/2019 г.; , Решение № 4317 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2019 г.; . Решение № 12685 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2018 г.; Решение № 4329 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2019 г. и др./.

В контекста на гореизложеното, следва да се има предвид и Решение от 6 март 2025 година по съединени дела С-471/23 и С-477/23, според което Съдът на Европейския съюз е приел, че:

„….. 51. Що се отнася до въпроса на запитващата юрисдикция по дело С-477/23 дали само публична организация, подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като „водеща“, трябва да се счита за бенефициер на съответната безвъзмездна финансова помощ, следва да се констатира, че член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013 не предвижда специфични категории потенциални бенефициери;

1. Следователно, доколкото дадена организация отговаря за започването или за започването и изпълнението на операциите, тя може да се счита за „бенефициер“ по смисъла на тази разпоредба, при това независимо от въпроса дали такава организация е определена за „водеща“;

1. С оглед на всички гореизложени съображения, на първия въпрос по дело С-471/23 и на първия въпрос по дело С-477/23, следва да се приеме, че член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „бенефициер“ по смисъла на тази разпоредба може да попада организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, но която не получава държавна помощ по член 2, точка 10, буква „а“ от същия регламент, както и организация, която не е подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като „водеща““.

В тази връзка и съгласно правилата на Програмата, отношенията между УО и водещия партньор се уреждат от сключения между тях договор за субсидия, който се сключва въз основа на одобрен формуляр за кандидатстване, включващ информация за целите и дейностите по проекта, партньорите, бюджета и др. и съответно въз основа на предварително подписано партньорско споразумение. В случая, видно от чл. 1, ал. 3 от Договор за субсидия № В6.3а.28/26.04.2021, водещият партньор поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с предварително определен/и партньор/и. Възстановяването на средства по проекта е уредено в чл. 6, ал. 4, б. „а“ от договора, съгласно която разпоредба, в случай на установена нередност, всеки бенефициер по проекта, който се намира в България, е длъжен да депозира неправомерно изплатените суми от ЕФРР, свързани с участието му в проекта, в срок от 30 дни след получаване на писмено искане от водещия бенефициер. Ал. 5 на същата разпоредба от своя страна, урежда хипотеза на невъзможност на водещия партньор да осигури възстановяването на средствата от съответния бенефициер и указва отговорността на УО/НО в подобна ситуация.

Взаимоотношенията между водещия партньор и останалите партньори се уреждат и от сключеното между тях партньорско споразумение /по образец/, в което със съгласието на бенефициерите се затвърждават възникналите за тях права и задължения по изпълнение на одобрения проект. Партньорското споразумение включва разпоредби, гарантиращи добро финансово управление, разпределение на отговорностите между бенефициерите и условия за възстановяване на неправомерно изплатени суми. Цитираният текст на чл. 6, ал. 4, б. „а“ от договора за субсидия е дословно пренесен в чл. 5, ал. 2, б. „е“ и чл. 17, ал. 5 от партньорското споразумение по проекта, като изрично е предвидено, че всеки партньор е отговорен за възстановяването на всички неправомерно получени средства от ЕФРР. Чл. 11, ал. 2 от споразумението изрично посочва, че информацията относно съществуването и валидността на действията и разходите, допустими за финансиране от ЕФРР, предоставена от всеки бенефициер на проекта, ангажира единствено неговата собствена отговорност. Видно от така посоченото, в унисон със заложеното в договора за субсидия, разпоредбите на партньорското споразумение по проекта предвиждат възстановяването на неправомерно платената сума да бъде извършено от бенефициера, извършил нередността с посредничеството на водещия бенефициер.

Според принципите на съвместното изпълнение на проектите, всеки партньор в рамките на проектната структура е отговорен за собственото си изпълнение и действия в рамките на изпълнението на възложените му дейности. Това включва, както спазването на финансовите правила, така и отговорността за нередности или нарушения, които могат да възникнат при изпълнението на дейности, възложени на съответния партньор. По смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. В тази връзка в т. 37 от същата разпоредба изрично е посочено, че „икономически оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, т. е. нередност може да бъде извършена от всеки партньор, участващ в изпълнението на проекта, независимо дали е водещ или не.

В заключение, съдът, приема, че процесното Сдружение Местна агенция за икономическо развитие – Разлог“ има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013, тъй като участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/.

Отсъстват други пречки по чл. 159 от АПК. Жалбата е допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – от Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /Дирекция „УТС“/ и Ръководител на Националния орган /НО/ на програма „ИНТЕРРЕГ V-А „ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“ 2014-2020 г., на когото със Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е възложено да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество “ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 г.“ Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на оспорващия за липса на компетентност на издателя на оспорения акт, по следните съображения:

Съгласно член 8, параграф 4 от Регламент /ЕС/ № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ /Регламент /ЕС/ № 1299/2013, органът с контролни функции се определя в програмата за европейско териториално сътрудничество. В случая, съгласно т. 5.3.b от Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020“, функциите на Национален орган са възложени на МРРБ, в частност дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ – чл. 29, ал. 1 от Устройствения правилник на МРРБ /ДВ бр. 68/22.08.2017 г./. Оспореното решение е подписано от директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“, на когото със Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /на л. 22 – л. 23 от делото/ е възложено ръководството и организацията на дейност на Националния орган по Програмата, като ЗУСЕФСУ не изключва делегиране на правомощията от ръководителите по чл. 2, ал. 2 на други длъжностни лица, включително и издаването на актовете по ЗУСЕФСУ – чл. 9, ал. 1 от същия закон. В тази връзка, с посочената заповед директорът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ е определен не само като ръководител на Националния орган на Програмата, но е оправомощен и с издаването на административни актове по ЗУСЕФСУ /т. 3 от заповедта/. Приложимостта на правомощията по администриране на нередности и извършването на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ и за Националните органи по програмите за европейско териториално сътрудничество, е определена изрично с § 5 от ДР на ЗУСЕФСУ.

На следващо място, според съда, оспореното решение е издадено в проведено по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ производство, като не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила. Сдружението е уведомено за образуването на производството, като връченото му уведомление от ръководителя на Националния орган по Програмата, съдържа конкретното констатирано нарушение на националния закон при сключване на договорите с изпълнителите – с посочени фактически съображения и посочени правни основания за квалификацията им като основания по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. В 14-дневния срок оспорващото сдружение е упражнило правото си на възражения и по фактите, и по правните основания.

По съответствието на оспореното решение с посочените от органа разпоредби на ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, съдът приема следното:

Констатираното нарушение с решението /т. ІІ.2/ – „Незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/услуги/доставки на части – а/ обществена поръчка за строителство или доставки и/или услуги е незаконосъобразно разделена на части и за всяка част е приложен ред за възлагане, относим за по-ниски прогнозни стойности..“, е квалифицирано по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, което предполага действие или бездействие на икономически оператор, съставляващо нарушение на правото на ЕС или на националното право по неговото прилагане, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез неоправдан разход. В тази връзка фактите по т. ІІ.2 обосноват прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ.

Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ регламентира изискването към бенефициера при провеждане на процедурата с публична покана да спазва принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Но за да е налице нарушение на някой от тези принципи, е необходимо бенефициерът да е осъществил конкретно нарушение на нормативно установено изискване за провеждане на процедурата. С разпоредбата на чл. 54 от ЗУСЕФСУ законодателят изрично е регламентирал, че правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договори в процедура за избор с публична покана се определят в нарочен акт на Министерския съвет. Такъв акт е ПМС № 160/01.07.2016 год. С оглед изложеното, за да е налице нарушение на позитивното право като елемент на нередността, е необходимо точното посочване на нарушените норми. В случая се твърди нарушение на чл. 2 ал. 5 от ПМС № 160/01.07.2016 г., с която норма законодателят изрично е поставил забрана за разделяне на предмета на възлагане, когато разделянето се осъществява с цел заобикаляне на прилагането на процедурата за избор на изпълнител с публична покана.

Имайки предвид текста на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/01.07.2016 г., се налага извод, че с посочената разпоредба законодателят е забранил не всички случаи на разделяне на предмета на възлагане, а само тези, при които се установява съзнателно поведение на възложителя, насочено към заобикаляне на закона чрез прилагане на облекчен ред за всяка от поръчките вместо да се приложи редът за избор на изпълнител с публична покана. С оспореното решение, според съда органът не е изследвал въпроса дали е налице специфичната цел за заобикаляне на закона, която представлява същностен елемент от нарушаването на забраната на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160 /Решение № 13019 от 02.12.2024 г. по адм. д. № 7122/2024 г. на ВАС/.

Видно от съдържанието на административния акт, органът е изследвал предмета на договорите, по повод на които се твърди неизпълнение на законовата разпоредба и е изложил мотиви за направения от него извод за наличие на сходни дейности. В акта си, обаче, ответникът не е обосновал защо счита, че е налице систематична свързаност между посочените дейности. В тежест на административния орган е да обоснове наличието на сходство по отношение на двете дейности, както и твърдяната систематичната свързаност между тях, за да може съдът да извърши проверка нарушена ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/2016 г., предвид отделното им възлагане и непровеждането на процедура за избор с публична покана. В акта не е обоснована преценката на спецификата в дейностите, които следва да се изпълнят на база техническите спецификации към всяка от поръчките. В тежест на административния орган е да обоснове наличието на идентичност или наличието на сходство по отношение на дейностите по двата договора, както и твърдяната систематичната свързаност между тези дейности, за да може съдът да извърши проверка нарушена ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/2016 г, предвид отделното им възлагане и непровеждането на процедура за избор с публична покана за част от тях. За да е законосъобразен актът, органът е този, който трябва надлежно да посочи и да докаже, че употребените от него понятия са изпълнени със съдържание - конкретно, ясно и съответно на смисъла, който законодателят е вложил в тях /Решение № 12815 от 20.12.2023 г. по адм. д. № 9338/2023 г. на ВАС/. Без посочването и доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, не би могло да се извърши проверка за законосъобразност на обжалваното решение, защото това би значело в хода на съдебното производство да се замести волята на органа, което е недопустимо. Предвид това следва да се приеме, че решението за финансова корекция не отговаря на изискванията за мотивираност на административните актове, в това число за ясно посочване на фактическите и правните основания за издаване на съответния административен акт, което е основание за неговата отмяна.

На следващо място, административният орган не е взел предвид, че механичното обединяване на разнородни предмети в една процедура за обществена поръчка, нарушава принципа за свободна конкуренция, тъй като не дава възможност заинтересованите лица да се състезават помежду си. При обединяване на поръчките в една, но чрез отделни обособени позиции, важен е въпросът за времевия обхват на изпълнението, респ. за териториалния такъв. Възлагането поотделно води именно до възможност едната поръчка, която е с напълно различен предмет и територия на осъществяване на дейностите - вкл. в Гърция с транспорт и настаняване там, да привлече възможно най-голям кръг участници, за разлика от другата, която има териториална насоченост основно в гр. Разлог. В случая ограничаващо от гледна точка на участниците би било обединяването на експертната дейност с другата от публично-секторните услуги /кръгли маси и бизнес-форум/.

В случая съдът счита, че разделянето на поръчките в конкретната хипотеза не е довело до неприлагане за всяка от разделените части, на публичната покана, а оттам и липсват предпоставките на т. 2, б. „а” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за налагане на финансова корекция по този ред и това основание.

Следва да се вземе предвид и че с възражението в хода на административното производство, а и с жалбата до съда, е направено изрично възражение, че двете поръчки, обсъждани в атакуваното решение, се отнасят за различни работни пакети и същите целят различни резултати. Те са и от различен тип, а именно:

Първата услуга включва дейности и задачи, свързани с логистика на пресконференция, кръгли маси, а именно: наемане на зали, осигуряване на кафе-паузи и кетъринг, отпечатване на рекламно-информационни материали за участниците, транспортиране и хотелско настаняване за участниците, вкл. на територията на Гърция. Втората услуга от своя страна включва съвсем различен тип дейности, които също се организират и изпълняват, но не като логистика, а най-вече чрез експертен труд по разработване и представяне от лектори на обучителни материали за планираните тематични семинари; проучвания с въпросници сред заинтересованите страни; анализи и доклади от проучванията; подбор на участници за тематичните семинари, консултирането и коучинга; прилагане на одобрената Методика за предоставяне на държавни/минимални помощи по Регламент 1407/2015 г. /de minimis/ с деклариране на получените до момента помощи от участниците юридически лица/микропредприятия; изготвяне на програми, планове, модел за подкрепа на бизнеса; осигуряване на менторство, консултантски услуги и коучинг - в групи и индивидуално; учебни посещения с наблюдение и разяснения в предприятия и т.н. Тези дейности са свързани с продължителен процес на различни видове взаимодействия и експертна работа с целевите групи на проекта, като изпълнението им като териториален обхват е само на територията на община Разлог и съседните общини от област Благоевград и не е свързано с транспортиране и настаняване на участниците в тези дейности. Последното обаче води до наличие на изисквания към изпълнителите, които са различни от тези по първия договор, а от там води и до липса на сходство в поръчките.

Именно горните обстоятелства са взети предвид от оспорващия при избора на вида процедура, с която да се възлагат дейностите по всеки един от пакетите. Като не е взел предвид това, а само механично е сравнявал общите изисквания към участниците, но не и вида на възлаганата работа, нейния териториален и времеви обхват, както и насоченост, респ. изискуемият се различен капацитет от изпълнителите /технически, експертен и др./, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-процесуалните правила, което довело до неправилни изводи за наличие на нарушения при избора на процедура на възлагане.

В тежест на административния орган е да обоснове наличието на сходство по отношение на двете дейности, както и твърдяната систематичната свързаност между тях, за да може съдът да извърши проверка нарушена ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/2016 г., предвид отделното им възлагане. Органът не е обосновал и извода си за припокриване на кръга от заинтересовани лица, като не е изследвал нито кои са били участниците във всяка една от обществените поръчки, нито налице ли е и в какво се изразява връзката между тях.

Не е извършен анализ и не е формиран правен извод относно това налице ли са всички елементи от фактическия състав на нарушаването на забраната по чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/2016 г. за разделяне на предмета на възлагане. Органът не е изследвал въпроса дали е налице специфичната цел за заобикаляне на закона, която представлява същностен елемент от нарушаването на забраната на чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/2016 г. За да е законосъобразен актът, органът е този, който трябва надлежно да посочи и да докаже, че употребените от него понятия са изпълнени със съдържание - конкретно, ясно и съответно на смисъла, който законодателят е вложил в тях. Без посочването и доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, съдът не би могъл да изпълни задължението си да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното решение, защото това би значело да замести волята на органа, с каквото правомощие той не разполага, а засегнатите от акта лица не биха могли да упражнят ефективно правото си на защита /Решение № 13019 от 02.12.2024 г. по адм. д. № 7122 / 2024 г. на ВАС и др./.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са налице и материално-правните основания, посочени в оспореното решение за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ по отношение на констатираното нарушение по чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/2016 г. Затова оспореното решение следва да бъде отменено.

Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдено Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на оспорващото сдружение сторените от последното в производството разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /на л. 338 от делото/, за които по делото са налице доказателства за реалното им извършване – в общ размер на 2 349.94 лева, от които: 2 200.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и 149.94 лева – за внесена държавна такса.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът