РЕШЕНИЕ

№ 780 /14.12.2023г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на пет надесети но ември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Десислава Кривиралчева Членове: 1. Георги Видев 2. Дияна Златева - Найденова при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа касационно административно дело № 714 по описа на съда за 202 3 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ против Решение № 363 от 05.06.2023 г., постановено по адм.д. № 52/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едноличен състав.

Обжалваното решение е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от Д.Г.А., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 6 000 лв., причинени му от неизпълнението на задължението на началника на Затвор – Пазарджик (вменено му с Разпореждане № 2662 от 14.12.2022 г., по адм. д. № 1140/22 г. по описа на Административен съд – Пазарджик ) да му осигури консултация с предварително посочен от него медицински специалист – дерматолог. С решението искът е уважен частично до размер 640 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 14.12.2022 г. до 15.01.2023 г. В останалата му част, над уважения размер от 640 лв. до претендирания размер от 6 000 лв. искът е отхвърлен.

Касаторът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде изцяло отхвърлена исковата претенция. Излага съображения за нарушения на материалния закон при постановяването му, като твърди и че е необосновано. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки.

Ответникът – Д.Г.А. – оспорва жалбата в представен писмен отговор, както и лично в проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и справедливо и предлага да бъде оставено в сила.

С обжалваното решение са приети за установени следните факти, които не са спорни между страните, а именно че с Разпореждане № 2662 от 14.12.2022 г., по адм. д. № 1140/22 г. по описа на Административен съд – Пазарджик съдът е задължил на основание чл. 280 от ЗИНЗС началника на Затвор – Пазарджик в 1-седмичен срок да осигури на А. консултация с посочен от него специалист при условията на чл. 137, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Установил е също, че единственото действие на началника на затвора по изпълнение на поставеното му от съда задължение е поисканото от него разрешение от Апелативен съд – Пловдив да изведе А. за извършване на консултативен преглед при дерматолог. Това действие е било неуспешно, тъй като съдът е оставил без разглеждане искането, като е указал в мотивите, че искането следва да бъде отправено до окръжния съд, пред който А. е подсъдим. Но такова искане до окръжния съд не е отправено. Затова първоинстанционният съд е направил извода, че е налице бездействие на затворническата администрация във връзка с чл. 250 от ЗИНЗС, т.е. не е изпълнено изискването за хуманно и неунизително отношение, изразяващо се в неосигуряване на медицинско обслужване.

Настоящият тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и законосъобразни правни изводи. Действително по делото е безспорно установено, че ответникът не е изведен за консултация с посочен от него медицински специалист, независимо, че е бил задължен за това с нарочен съдебен акт. Справедлив е и определеният от съда размер на присъденото обезщетение – по 20 лв. на ден, за неизпълнение продължило 32 дни, т.е. общо 640 лв.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Ирелевантни са доводите, че ответникът многократно е бил лекуван, включително от дерматолози. Безспорно е, че А. е следвало да бъде изведен за консултация с избран от него специалист, като това следва от закона и е потвърдено от съда. След като не е изпълнила тези си задължения безспорно затворническата администрация не е осигурила на лицето дължимото медицинско обслужване. В тази връзка неоснователен е доводът, че не е налице хипотезата не нечовешко отношение, предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като не е била налице липса на медицинско обслужване. Действително не е била налице пълна липса на медицинско обслужване на разпоредбата не предвижда единствено пълната липса на такова. Според посочената норма за нечовешко и унизително отношение „се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно … медицинско обслужване … както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“. Тоест в случая на ответника не е отказано пълно медицинско обслужване, а не му е осигурено такова, което да отговаря на нормативните стандарти. Не му е осигурено правото, залегнало в чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС при несъгласието му с определените му диагноза и лечение за негова сметка да поиска консултация със специалист от друго лечебно заведение. Поради това в определена степен действително е увредено човешкото му достойнство и у него се е породило чувство на малоценност. Определения от съда размер на обезщетението – 640 лв. не е твърде висок и е съобразен именно с интензитета на неблагоприятните фактори, които са оказали влияние на ищеца през 32 – дневния период на бездействието на ответника.

От гореизложеното следва, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Затова съдът